№ 18698
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20251110104402 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Я., с която е предявен срещу
„******************“ ЕООД иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването
на процесния УПИ, а при условията на евентуалност иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да му заплати месечно обезщетение в размер на 400 лв. (част от
дължимите общо 900 лв.), платимо на първо число на съответния месец за периода от
датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основания за
изменение на размера на обезщетението или за отпадане на основанието за
заплащането му.
Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:
Евентуално предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е недопустим
по следните съображения:
Недопустимо е да се присъжда претендирано от съсобственик обезщетение за
бъдеще време на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а само за минал период от време, през
който съответно съсобственикът е лишен от възможността да ползва имота при липса
на законово предвидено изключение в тази насока (Решение № 182 от 26.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о.).
Такава претенция може да бъде предявена само за вече възникнали и
съществуващи вземания, т. е. за периода от поканата за плащане на такова обезщетение
до предявяването на иска, но не и за бъдещо вземане, каквото представлява
процесното обезщетение, което се претендира за бъдещ период от време. В случая не е
налице хипотезата на чл. 124, ал. 2 ГПК, предвиждаща възможност да бъде предявен
иск за осъждане на ответника да изпълни свои повтарящи се парични задължения,
дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, тъй като
искът по чл. 124, ал. 2 ГПК може да бъде предявен само за вземания, установени по
основание, размер и падеж, а задължението по чл. 31, ал. 2 ЗС няма такъв характер и
се дължи само ако ответникът е отправил преди предявяването на иска покана за
заплащане на обезщетение поради еднолично ползване на цялата вещ от другия
съсобственик.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба по евентуалния иск.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на И. Я. В ЧАСТТА, с която е
предявен срещу „******************“ ЕООД при условията на евентуалност иск по
чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да му заплати месечно обезщетение в размер
на 400 лв. (част от дължимите общо 900 лв.), платимо на първо число на съответния
месец за периода от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на
основания за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на основанието
за заплащането му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4402/2025 г. на СРС в горепосочената
част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ по настоящото дело с оглед изявлението в насрещната
искова молба относно ползване от всички представени доказателства по гр.д. №
61250/2024 г. на СРС следните преписи от:
пълномощно за адв. С. Ч. относно подаването на насрещната искова молба;
всички доказателства, находящи се на л. 13-30 по гр.д.№ 9451/2024 г. на СГС,
както и на л. 11-13 по гр.д.№ 61250/2024 г. на СРС.
Определението в тази част с характер на разпореждане е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2