Номер 4815.10.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
Секретар:ВЕСЕЛИНА В.А
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20204300600324 по описа за 2020
година
С присъда № 13/22.06.2020 г. по НЧХД № 46 по описа за 2020 г.,
Троянският районен съд е признал подсъдимия М. А. С. , с ЕГН **********,
за невиновен в това, че на 30.01.2020 г., около 10.00 часа, в стаята на КПП на
30 „Атлант" гр. Троян, в качеството му на длъжностно лице - Главен
специалист „Горски инспектор" в Регионална дирекция по горите гр.Ловеч,
при изпълнение на службата му - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия Б00А № 000691/30.01.2020г., публично - в
присъствието на Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и други лица, казал на И. М. К. , ЕГН
********** от гр. Троян, в негово присъствие, нещо унизително за честта и
достойноството му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт
за установяване на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш
пиян на лов!", поР. което го оправдавал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 от
НК.
Съдът е отхвърлил е предявения граждански иск от И. М. К. от гр.
********* срещу подсъдимия М. А. С. за сумата 2 000.00 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 от НК,
като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК И. М. К. от гр. ***** да
1
заплати на М. А. С. от с. ******, сумата от 600. 00 / шестотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от И. М. К. , с която
моли да се отмени присъдата на първата инстанция и да се постанови нова
присъда, с която С. да бъде признат за виновен и осъден за извършено
престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1 и т. 4 във вр.с чл. 146 ,ал. 1 НК, да се уважи
изцяло предявения граждански иск и да се заплатят изцяло направените по
делото разноски за двете инстанции.
Навежда аргумент, че присъдата е неправилна и е постановена при
неправилна преценка и анализ на писмените и гласни доказателства събрани в
хода на съдебното дирене и неправилно тълкуване на закона, свързано с
неправилни изводи по отношение на съставомерността на деянието, дееца и
крайният резултат.
Счита, че съдът е излязъл в своите доводи извън поставената рамка на
обвинението, като е коментирал предходни взаимоотношения между страните
и тяхната относимост към инкриминираното деяние и въз основа на тях е
направил необосновани заключения за моралният облик на частният тъжител
и неговото отношение към поведението на обвиняемото лице М. С., като е
прието, че подсъдимият е морален служител на закона, който съвестно си
изпълнява служебните задължения, а частният тъжител се е стремял да
осуети изпълнението на тези задължения от подсъдимото лице. Сочи, че това
отношение е пренесено и при анализа на гласните доказателства - разпитите
на свидетелите Л., Д., Х. и М, които съдът кредитира като последователни,
логични, съответстващи както по-между си, така и с писмените доказателства
по делото. Излага, че съдът не взел предвид факта, че същите се опитват,
особено Л. и Д., да докажат отрицателни факти, а именно, че на
инкриминираната дата 30.01.2020 г. в караулното помещение на ЗО „Атлант“
гр. Троян, подс. С. не е изрекъл репликата насочена към К. „защото ходиш
пиян на лов“, а гласните доказателства, събрани от непосредствено
присъстващите на място свидетели Н., В., Б., не се кредитират, тъй като съдът
е „установил известни разминавания в техните показания по определени
детайли“.
Счита за неправилни и правните изводи по отношение на
квалификацията на деянието, които съдебният състав неправилно е развил с
своите мотиви, съдът съществено се е отклонил от обхвата и предмета на
обвинението и е тълкувал превратно и целенасочено в защита на подсъдимото
2
лице събраният доказателствен материал.
По дадено е постъпило становище от М. А. С. , чрез адв. Ц.А., с което
се моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.
Излага, че оправдателната присъда на районния съд е правилна и
законосъобразна и в хода на съдебното производство са събрани редица
доказателства, от които се доказва по несъмнен начин, че не е извършил
описаното в тъжбата деяние. Сочи, че съдът подробно е изследвал всички
доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност.
Посочва, че е напълно невярно твърдението, изложено в жалбата, че
ТРС е коментирал предходни взаимоотношения между страните, с което е
излязъл извън предмета на делото. Счита, че това е напълно невярно
твърдение, тъй като ТРС е изследвал всички важни за делото обстоятелства.
Сочи, че поводът тъжителят да се държи агресивно към проверяващите лица е
именно обстоятелството, че последният е бил осуетил извършването на
алкохолна проверка, за което му е бил съставен Констативен протокол и във
връзка с неизпълнението на задълженията, вменени с Констативния протокол,
му е съставен и АУАН, при изготвянето на който тъжителят твърди да бил
обиден. Навежда аргумент, че изследването на всички тези факти и
обстоятелства е от значение за делото, тъй като както ТРС посочва в
мотивите си, анализът на тези факти е от значение за правната квалификация
на деянието - в конкретния случай дали се касае за обида или клевета. Излага,
че не представлява порок в правилността на присъдата обстоятелството, че са
събрани повече доказателства и проблем би било, ако не е попълнена
действителната фактическата обстановка с доказателства.
На следващо място посочва, че от поведението на тъжителя в открито
съдебно заседание и от изложеното в жалбата следва извод, че тъжителят не
оспорва приетата от съда фактическа обстановка, относно осуетяването на
проверката за алкохол от негова страна, а само заявява, че не би следвало
това да се взима предвид от съда.
Намира за неоснователен довода на тъжителя, че съдът неправилно е
кредитирал показанията па свидетелите Л., Д., Х. и М, тъй като те твърдели
отрицателни факти, че С. не е изрекъл репликата към К. „Защото ходиш пиян
3
на лов". Посочва, че свидетелите са заявили обстоятелствата, които са
възприели, а именно, че няма изречена обида. Излага, че свидетелите Н. и В.,
които са били очевидци, не помнят, че св. С. е успокоил тъжителят да не
крещи и го е извел навън и тези свидетели не помнят, че К. е викал и обиждал
в караулното помещение, но си спомнят конкретно изречени реплики от
подсъдимия. Сочи, че св. Б. е бил извън помещението и е минавал случайно,
като не е чул никакви викове от никой, а само е чул репликата от отворена
врата, която всъщност не е била отворена. На следващо място, свидетелите на
тъжителя са възприели съвсем различни „обидни“ думи, които се твърди, че е
изрекъл подсъдимият. Единият е възприел, че подсъдимият е казал „защото
ходиш пиян на лов", другият - „защото пиеш по време на лов“, а двете
реплики имат съществено разминаване. Излага, че дори да се приеме, че
такава реплика е изречена, не е уточнено от тъжителя какво точно е имал
предвид подсъдимия и към какво е имал умисъл, тъй като в тълковен речник
на българския език е посочено, че „пиян“ означава „под въздействието на
алкохол“, а синоними на „пиян" са - весел, развеселен, в настроение , поР.
което не е ясно какво е било намерението на подсъдимия с изричането на тези
думи. Твърди, че самата дума пиян не е обида.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Й. и молят да
бъде уважена въззивната жалба и допълнението по нея по изложените в тях
доводи.
Въззиваемият се явява лично и с адв. А. и молят да бъде постановено
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция и да им
бъдат заплатени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и като извърши
проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено
следното :
М. А. С. работи като Главен специалист „Горски инспектор“ в
Регионална дирекция по горите гр. Ловеч.
На 12.01.2020г. той участвал в съвместна проверка на РУ - Троян и
РДГ - Ловеч, която била организирана със Заповед на 359з-23/10.01.2020 г. на
Началника на РУ-Троян, за времето от 07.00 до 13.00 часа относно контрол по
4
пренасяне на ловно оръжие; проверка срока на валидност на разрешителни за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие; контрол за носене и
употреба на оръжие при и след употреба на алкохол.
От страна на РУ-Троян в проверката участвали св. Х.М. Д. /мл. ПИ по
КОС/, св. Ц.С. Х. /мл. автоконтрольор/ и А.К. /водач на патрулен автомобил/.
Обект на проверката била ЛРД-Троян 2, кв. Попишка. Ловците,
участващи на посочената дата в груповия лов за дива свиня, вече били
събрани в базата на дружинката в бившето училище в кв.Попишка, когато
проверяващите служители отишли. Св. Т.М. М /ръководител на лова/
попълнил разрешителното за групов лов № СЗ 016685, в което били вписани
тринадесет ловци, с отразяване на номера на ловния билет и членската карта.
Всички ловци се подписали в разрешителното, с което удостоверили
направения инструктаж от ръководителя на лова и получения талон.
Въззивникът И. К. бил вписан под № 5 в посочения документ.
Проверката на служители на РУ - Троян и РДГ - Ловеч започнала около
07.00 часа на 12.02.2020 г. Въззиваемият С. проверявал документите за лова,
св. Д. проверявал оръжията на ловците и съответствието им с
разрешителните, а св. Ц. Х. извършвал проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер" 7510 с № ARDN 0029 за наличие на алкохол. В хода на
проверката за употреба на алкохол бил констатиран един ловец с наличие на
алкохол в издишания въздух - Б.И.Г., на който по - късно бил съставен АУАН
за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. З от ЗОБВВПИ.
В хода на проверката св. Ц. Х. констатирал, че пробите на ловците,
направени с техническо средство, са 12 броя, а ловците, вписани в
разрешителното за групов лов, са 13 броя. Проверяващите няколко пъти
попитали кой от ловците не е бил изпробван с Алкотест Дрегер, но не
установили това лице. Те решили да не извършват повторна проверка, за да
не осуетят ловния излет на дружинката.
След като всички ловци от ЛРД Троян - 2 заминали към определеното
им място за лов, всички проверяващи отишли в РУ -Троян, където прегледали
по снимки всички участващи лица в лова. Св. Х., който непосредствено
извършвал проверките на ловците с техническото средство, изразил съмнение
по представените снимки за И. К. и за Л.Р. дали са преминали през
проверката. С. се свързал по телефон със св. Т. М и поискал от него
съдействие да изпрати на сборния пункт в кв. Попишка посочените двама
ловци за повторна проверка за алкохол.
Около 09.45 часа проверяващите служители се върнали на сборния
пункт на дружинката в кв.Попишка, за да извършат проверка на двамата
ловци.
Св. М информирал И. К. и Л.Р. по Р.останциите, с които били снабдени
всички ловци от дружинката, като им предал информацията. Впоследствие св.
5
М се срещнал с Л.Р. и И. К. в местността „Тайковски ливади“, намиращи се
на разстояние около 4 км. от бившето училище в кв.Попишка и отново им
казал, че трябва да се върнат там за повторна проба за алкохол.
Възивникът тръгнал със своя джип и взел своя колега Л.Р., като се
отправили към училището, където ги чакали проверяващите. С. позвънил още
два пъти на свид.М, тъй като ловците не се явили. След това му позвънил и му
казал, че се е явил само Л.Р., когото освободили без проверка, тъй като св. Х.,
след като го видял, се сетил, че това лице било проверено от него с
техническо средство.
С. и служителите от РУ-Троян изчакали на място в бившето училище в
кв.Попишка явяването на К. до 11.45 часа. При последния разговор, С.
обяснил на св.М, че комисията от проверяващи тръгва от бившето училище и
ще бъде в сградата на РУ - Троян, където И. К. следва да се яви.
Въззивникът се явил в сградата на РУ-Троян около13.30 часа, но тъй
като времето на специализираната полицейска операция било изтекло в 13.00
ч., а и бил изминал дълъг часови период от първоначалната проверка, св. Х.
му казал, че няма да му извършва проверка за алкохол и К. си тръгнал.
На 12.11.2020 г. подсъдимият С. изготвил доклад до Директора на РДГ -
Ловеч, в който отразил резултата от проверката, извършена по отношение на
проверените две ловни дружинки и посочил случая на ловеца И. К., спрямо
когото не е била извършена проверка с техническо средство за алкохол.
На 13.01.2020 г. С. съставил констативен протокол № 16/20 г. в
присъствие на св. Н. Л., в който отразил обстоятелствата от предходния ден
по извършване на проверка за употреба на алкохол на ловците от ЛРД Троян-
2 и невъзможността да бъде извършена такава проверка спрямо К.. В
констативния протокол било дадено разпореждане до тъжителя в пет дневен
срок да даде писмени обяснения за неявяването си и недаване на проба за
алкохол от 09.45 ч. до 13.30 ч. К. е отказал да подпише констативния
протокол, което е удостоверено с подписа на св. Л.. Към протокола е
приложено обяснение от св. Т. М, в качеството му на ръководител на лова.
На 30.01.2020 г. С. заедно със св. Н. Л. и Х. Д. посетили 30 „Атлант" към
Затвора гр.Ловеч, където работи И. К. във връзка със съставяне на АУАН.
Те получили разрешение от Началника на сектор 30 „Атлант" Х. Петков
6
да влязат в помещението на КПП, където да съставят и връчат акта на К.. Към
момента на КПП работели св. Д.И.Н. и Р.Т.В.. И. К. бил извикан от свои
колеги да се яви в караулното помещение. С. започнал да съставя акта за
установяване на административно нарушение. К. представил личните си
документи, които му били изискани от С. и попитал за какво му се съставя
акта. Св. Л. поискал да обясни, че е заР. неизпълнение на разпореждане да
даде обяснения, но бил прекъснат от К., който взел да вика на висок глас, че
незаконно му се съставя акт на работното място. С. също обяснил за какво
нарушение съставя АУАН, поР. неизпълнение на разпореждане по
констативен протокол. Между двамата били разменени реплики на висок тон.
След като С. съставил АУАН, той го дал на К. да се запознае със
съдържанието му. Последният го прочел, след което заявил, че няма да го
подпише и препис от същия не му бил връчен. К. заявил на С., че ще го съди
за уронване на престижа, както и че се чувства обиден от това отношение. В
този момент в караулното помещение влязъл св. Т. С., работещ в 30 „Атлант"
гр.Троян, който чул разменените реплики на висок тон между К. и С.. Той
обяснил на К., че има право да не подписва и да излезе навън, за да се
успокои, тъй като в качеството си на началник на охраната не можел да
позволи конфликтът да се разрастне.
С. съставил на К. АУАН за нарушение по чл. 261, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите, за това, че не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице
- служител на РДГ-Ловеч, обективирано в констативен протокол от
13.01.2020 г., съдържащо се в това, че отказва да съдейства и не представя в
дадения му срок писмени обяснения за неявяването си за даване на алкохолна
проба на 12.01.2020 г. Свидетел на съставяне на акта е св. Н. Л., а св. Х. Д. е
удостоверил отказа същият да бъде получен от К..
На 31.01.2020 г. С. изготвил докладна записка до Директора на РДГ-
Ловеч, вх. № РДГ-08-1480/31.01.2020г., в която информирал за съставения
АУАН на лицето И. М. К. от гр.Троян. В докладната записка С. посочил, че К.
му заявил, че няма право да му съставя акт и че ще заведе дело срещу него за
това, че по този начин е уронено достойнството му, както и че тъжителят е
отправил обидни думи срещу него.
Настоящата инстанция споделя така установената фактическа
7
обстановка от първата инстанция.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че М. А. С. не е осъществели от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 от НК и го е признал за
невиновен в това, че на 30.01.2020 г., около 10.00 часа, в стаята на КПП на 30
„Атлант" гр. Троян, в качеството му на длъжностно лице - Главен специалист
„Горски инспектор" в Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, при
изпълнение на службата му - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия Б00А № 000691/30.01.2020 г., публично -
в присъствието на Д.И.Н., Р.Т.В., Т.Б.Б. и други лица, казал на И. М. К. , ЕГН
********** от гр. Троян, в негово присъствие, нещо унизително за честта и
достойноството му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт
за установяване на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш
пиян на лов!", като го е оправдал за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК.
За да оправдае С., съдът е приел, че обвинението срещу него за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 от НК не е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Тази инстанция, както и първата,
приема, че по делото не е доказано, че С. на посочената дата и място казал на
И. М. К. , в негово присъствие, нещо унизително за честта и достойноството
му, а именно в отговор на въпрос за какво му се съставя акт за установяване
на административно нарушение, отговорил: „Защото ходиш пиян на лов!".
Неоснователен е довода, изложен в жалбата, че присъдата е неправилна и е
постановена при неправилна преценка и анализ на писмените и гласни
доказателства събрани в хода на съдебното дирене и неправилно тълкуване на
закона, свързано с неправилни изводи по отношение на съставомерността на
деянието, дееца и крайният резултат.
Правилен е извода на съда, че обвинението срещу С. за престъпление
по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл.146, ал. 1 от НК не е доказано по
безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК. От събраните по
делото доказателства не се установява твърдяното в тъжбата, че С. на
посочената дата и място е казал на И. М. К. , в негово присъствие, нещо
унизително за честта и достойноството му, а именно в отговор на въпрос за
какво му се съставя акт за установяване на административно нарушение,
отговорил: „Защото ходиш пиян на лов!".
Съдът е анализирал всички гласни и писмени доказателства, като е
изложил в мотивите кои кредитира и кои не и по какви причини. Първата
инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
8
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът, в
съответствие с изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като доказателствените
материали по делото са противоречиви, е изложил съображения кои от тях
кредитира и по какви причини. Първата инстанция е подложила на
внимателна проверка всички събрани доказателства по делото /чл. 107, ал. 5
НПК/.
За да направи извод, че обвинението срещу С. не е доказано, съдът е
приел, че кредитира обясненията на С., които кореспондират на показанията
на свидетелите : Н. Л., Х. Д., Ц. Х. и Т. М, както и на писмените доказателства
: доклад от 12.01.2020 г. и докладна записка вх. № РДГ-08-1480/31.01.2020 г.
до Директора на РДГ-Ловеч, констативен протокол №16/2020 г. от 13.01.2020
г., докладна записка per. № 359р-732 от 12.01.2020г., изготвена от мл.експ.Х.
Д.. Тази инстанция споделя мотивите на съда , поР. които е дал вяра на
показанията на свидетелите : Н. Л., Х. Д., Ц. Х. и Т. М. Показанията на тези
свидетели са последователни, точни, непротиворечиви и съответстват на
приложените писмени доказателства. Обясненията на С. също следва да се
кредитират, тъй като са последователни и логични и напълно съответстват на
посочените гласни и писмени доказателства.
Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Д.И.Н.,
Р.Т.В., Т.Б.Б. и Т. Найденов С., в частта в която твърдят, че С. е заявил на К.
на въпрос защо му съставя акт, „Защото ходиш пиян на лов!", тъй като
показанията им са различни в тази им част, дадени са в защита на въззивника,
с оглед на близките отношения помежду им, а от друга страна противоречат
на гласните и писмените доказателства, изложени в предходния абзац, които
и тази инстанция кредитира. Св.Н. е заявил, че е чул тази реплика. Св. Р. В.
посочва, че С.я е казал на К., че му съставя акт за това, че си позволява по
време на лов да пие. Св. Б. е заявявил, че е възприел от вратата репликата от
С. към К., че ходи пиян на лов, като е преминавал покрай караулното
помещение, отивайка да вземе кафе от кафе - автомата. По делото е
установено, че св. Б. е в близки приятелски отношения с К., като последният е
бил на негов рожден ден на 11.01.2020г.- деня преди проверката на ловците от
ЛРД-Троян 2. В тъжбата се твърди, че св. Б. е бил до прозореца на КПП,
когато са изречени думите от С.. От показанията на св. Л. и Д. се установява,
че не са виждали свидетеля в караулното помещение. Св. Д. е заявил, че през
цялото време врата и прозореца на това помещение са били затворени. От
показанията на св. Т. С. се установява, че е влязъл в караулното помещение,
тъй като е видял външни лица. Той попитал присъстващите какво става и С.
казал, че „И. ходи пиян на лов".
По изложените мотиви и настоящата инстанция приема, че на
основание чл. 304 НПК М. А. С. не е осъществели от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК и правилно е признат за невиновен и оправдан.
Присъдата е правилна и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения
9
граждански иск за причинени неимуществени вреди от И. М. К. от гр.
********* срещу подсъдимия М. А. С. за сумата 2 000. 00 /две хиляди/ лева,
като неоснователен и недоказан. Правилно съдът е приел, че не е налице
осъществено противоправно деяние от С., оР. което е отхвърлил изцяло
предявения иск от К. срещу него за неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
В съответствие с чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е осъдил И. М. К. от гр. *****
да заплати на М. А. С. от с.**************, сумата от 600. 00 / шестотин/
лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за
нейната отмяна.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да бъде потвърдена присъда
№ 13/22.06.2020 г. по НЧХД № 46 по описа за 2020 г. на Троянския районен
съд.
При този изход на процеса И. М. К. от гр. ***** следва да заплати на М. А. С.
от с.**************, сумата от 600. 00 / шестотин/ лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/22.06.2020 г. по НЧХД № 46 по описа
за 2020 г. на Троянския районен съд.
ОСЪЖДА И. М. К. от гр. ***** да заплати на М. А. С. от
с.**************, сумата от 600. 00 /шестотин/ лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11