Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260752
гр. Пловдив, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 30.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря
Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7077/2020 г. по
описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба
на Нило България ЕООД против Наказателно
постановление № **********/08.10.2020 г.,
издадено от Кмета на община Родопи, с
което на Нило България ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна
взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна
с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението от фактическа страна е описано по следния начин:
Нило България ЕООД, с
ЕИК по Булстат *********, с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том III, рег. № 2853, дело
295/2006 и с нотариален акт № 73, том I, рег. № 782, дело 45/2007 и със заповед
№ 535 за ПУП-ПРЗ на община Родопи, влязла в сила 01.07.2020г. придобива собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в землището на село Ягодово, община Родопи,
област Пловдив, местност Лаута /Ракелица/ с площ по скица 5469 квадратни метра,
с начин на трайно ползване- комплексно
застрояване с идентификатор №87240.20. 170.
Във връзка с
гореизложеното е следвало Нило България ЕООД да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти по чл. 14 ЗМДТ в 2-месечен срок от настъпването на промяната в имота със заповед за промяна на предназначението на имота № 535 за ПУП-ПРЗ на община Родопи, влязла в
сила 01.07.2020г., а именно до
01.09.2020г.
Декларацията по чл.
14 ЗМДТ е подадена в отдел МДТ на Община Родопи на 05.10.2020г., от С.М.Е., ******на Нило България ЕООД и е
заведена с вх.№ 2881/05.10.2020г.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства:
-показания
на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН;
-приложените
по административната преписка писмени доказателства, сред които нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том III, рег. № 2853, дело
295/2006, с нотариален акт № 73, том I, рег. № 782, дело 45/2007, със заповед № 535 за ПУП-ПРЗ от община Родопи, влязла в
сила 01.07.2020г. и данъчна декларация по ЗМДТ с вх.№ 2881/5.10.2020г.
Следва да се
отбележи и че жалбоподателят реално
не оспорва приетите от наказващия орган фактически положения, а
възразява срещу тяхната правна интерпретация.
Въпреки
правилно установената фактическа обстановка, са налице многобройни основания за отмяна на
НП, доколкото са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е
приложен материалния закон.
ПО НЕЯСНОТАТА В ПОВДИГНАТОТО АДМИНИСТРАТИВНО
ОБВИНЕНИЕ И НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на
нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а
конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага
наказанието.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически
обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или
юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите
и/или правните рамки на повдигнатото
обвинение са винаги съществени,
доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице.
Вече се спомена, че АУАН е акта в административно-наказателния
процес, аналог на обвинителния акт, с
който се повдига и предявява административното обвинение, поради което тези
стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия правораздавателен
акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци
на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще съответстват на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност:
- за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на
дееца;
- едва на съдебна фаза, на база преценка на
приложимия материален закон и събраните доказателства, да се уточни кои в действителност са съставомерните факти,
за които на дееца се повдига административното обвинение и за коя от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние
той се наказва.
В обратния случай:
- ако в АУАН и НП не
са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна
страна на вменения административен състав или
- ако за извършване
преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява
допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от решението
на съда деецът може да разбере, за
кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказван
НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца.
От всичко
гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на:
- нови съставомерни
фактически положения, които са разкрити
за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени
на дееца с АУАН и НП;
- на съставомерни
фактически положения, които макар
формално да са присъствали в АУАН и НП, са били толкова неясно описани,
че за дееца е било невъзможно да разбере какви реално са били фактическите
основания за повдигнатото му обвинение, като яснота по този въпрос се придобива
едва след допълнителните уточнения, внесени от съда.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат
извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
В този изричен смисъл
е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение №
1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
На следващо място, за да бъде
законосъобразно ангажирана отговорността на дееца по силата на чл. 42, т.5 ЗАНН
и 57, ал.1, т.6 ЗАНН следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН
и НП факти и правната квалификация,
под която те са подведени от
контролните органи. Всяко разминаване
между предявените на дееца факти
и сочената като нарушена правна норма в
АУАН и НП, освен че представлява неправилно
приложение на материалния закон,
неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано
лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е
санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които
следват от сочената от наказващия орган като нарушена правна норма.
С още по-голям интензитет всичко
гореизложено важи и в случаите, когато в
НП изобщо не са посочени нарушените правни норми или приложимата санкционната
норма.
Точно такъв е и процесния случай
На първо място от
словесната редакция на АУАН и НП остава
напълно неясно, какво според контролния орган е фактическото и правно
основание, по силата на което за жалбоподателя е възникнало основание за заплащане
на местен данък, респективно да подава данъчна декларация:
-
дали данъкът се дължи като годишен местен данък за притежаването на собствеността
върху недвижим имот по силата на чл. 10 и следващи от ЗМДТ;
-
или като данък
за придобиване на собствеността върху недвижим имот по възмезден начин-
чл. 44 и следващи ЗМДТ;
-
или като данък за
промяна в други обстоятелства свързани с недвижимия имот- чл. 14, ал.4 ЗМДТ.
При словесното
описание на нарушението се съдържат
твърдения, обуславящи и трите хипотези, което прави изцяло неразбираема
волята на наказващия орган, както за дееца, така и за съда.
Посоченото се явява
първо формално основание за отмяна на НП, доколкото от изложената фактическа
обстановка остава напълно неясно
каква форма на изпълнителното деяние се вменява във вина на жалбоподателя.
За изясняване на
гореизложените обстоятелства не спомага и посочената като нарушена норма на чл.
14, ал.1 ЗМДТ, доколкото същата е
изцяло неотносима към изложената фактическа обстановка.
Видно от текста на
нормата в приложното й поле попадат новопостроените
сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по
реда на ЗУТ.
В процесния случай,
от доказателствата по делото се установява, че имотът на жалбоподателя е недвижим поземлен имот, чието
предназначение е променено със заповед № 535 за ПУП-ПРЗ, като е разрешено
застрояването на имота.
От всички приложени
по преписката документи, включително и данъчна декларация е видно обаче, че строителството все още не е започнало,
още по-малко е налична новопостроена постройка. Твърдения за наличие на
построена сграда не са налице дори в АУАН и НП.
От изложеното следва,
че евентуалното нарушение е погрешно
квалифицирано от наказващия орган, доколкото чл. 14, ал.1 ЗМДТ е
напълно неприложима към приетите за установени факти, в които предмет на собствеността е незастроен поземлен имот, а не
сграда.
Не на последно място
от текста на НП е видно, че на дееца е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева. Като основание за налагане на същата са посочени само общите
разпоредби на чл. 3, ал.2 ЗАНН, чл. 53 ЗАНН, чл. 27 ЗАНН и чл. 83 ЗАНН. Липсва очертаване обаче на конкретна санкционна
разпоредба от ЗМДТ, която да
предвижда санкция именно за вмененото нарушение.
С липсата на посочване
на приложимата санкционна разпоредба съдът се поставя в невъзможност да провери
спазени ли са принципите на:
-
законоустановеност на
наказанието- тоест да е наложена санкция в рамките на пределите, предвидени за
конкретното нарушение
-
индивидуализация на
наказанието- конкретния размер на санкцията да е съобразен с наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства- чл. 27 ЗАНН.
В конкретния случай
процесуалния порок е още по-съществен, особено като се има предвид, че деянието
е неправилно квалифицирано, а изложението на фактите е неясно и противоречиво.
Комбинацията от
всички изброени пороци в дейността на наказващия орган, напрактика правят
волята му:
- за какво деяние се
наказва жалбоподателя и
- на какво правно основание
му се налага санкцията,
напълно и изцяло
неразбираема за съда и за страните,
поради което и НП следва да се отмени.
В случая констатираните пороци
при:
- описание на фактическите признаци на нарушението в
АУАН и НП
- при определяне на надлежната правна квалификация
- очертаване на приложимата санкционна норма
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът сам очертае
съставомерните фактически положения и сам издири приложимите материално правна
и санкционна норма, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които
се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва
от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е
наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства и сам
издири и приложи коректните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН
и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
ПО СЪЩЕСТВЕНИТЕ
НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА.
Освен гореизложените,
при издаването на НП са допуснати и
други съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място
съгласно чл. 44, ал.1 АУАН нарушителят има право на 3-дневен срок да подаде възражения срещу АУАН, което предполага
издаването на НП едва след изтичане на посочения срок.
В процесния случай НП е издадено още на същия ден като АУАН,
с което правото на жалбоподателя да подаде възражение е нарушено.
В конкретния случай
допуснатия порок е особено съществен, предвид констатираните многобройни пороци при издаване на АУАН, като
ако на дееца беше дадена възможност да подаде възражения в 3-дневен срок, до
издаване на НП изобщо би могло да не се достигне.
Действително в чл.
44, ал.4 ЗАНН е предвидено, че тридневния срок може да не се спази, ако
наказваният субект няма постоянен адрес в република България, като по всяка
вероятност наказващият орган се е
подвел по името на управителя на юридическото лице, което предполага че
той е чужденец.
В случая обаче,
наказан субект е самото юридическо лице- Нило България ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. Цар Иван Шишман № 9, регистрирано
по българското законодателство по фирмено дело 614/2006г. на ПОС, което
е налагало спазване на тридневния срок
за възражения.
Процедирането на
наказващия орган демонстрира неразбиране на статута на юридическите лица, които представляват самостоятелен правен субект
от техния ******или от собственика на капитала, което се явява
допълнително основание за отмяна на НП.
Само с дидактическа
цел, за да се избягват подобни грешки в бъдеще,
следва да се отбележи и още един процесуален порок в дейността на
наказващия орган. Видно от заглавната част на НП, то е издадено от П.М.в качеството му на адвокат при община Родопи.
Същевременно не подлежи на съмнение в теорията и практиката, че адвокатите не могат да бъдат административно-наказващи
органи.
В случая обаче
нарушението не е съществено, доколкото е служебно
известно, че адв. П.М.всъщност е и кмет на община Родопи, в който
смисъл е и положения от него подпис на страница втора от НП.
Изрично следва да се
укаже обаче, че при издаване на НП водещо
и от значение е единствено качеството кмет, което притежава лицето, а
не качеството му на адвокат, поради което и в бъдещи случаи НП следва да се издават от името на
кмета на община Родопи, като
именно това качество се вписва в заглавната част.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
В случая пороците при
излагането на фактите и правната квалификация са особено съществени и на още
едно самостоятелно основание, доколкото с неправилното им очертаване реално се
възпрепятства преценката за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Същевременно съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС- преценката за маловажност на случая е такава
по законосъобразност. Поради това изводът, че нарушителят трябва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната
обществена опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание
чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според съда в конкретния случай са налице редица
обстоятелства, които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичния случай.
На първо място следва
да се отчете, че нарушението е
отстранено доброволно, като това е станало около един месец след
допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се
счете за незначителен.
В този смисъл е и
трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че може да се говори за маловажен случай на
нарушение в случаи на забава в
декларирането на правно значими обстоятелства пред контролния орган, ако периода на забавата е по-малък от
два месеца.
Така Решение № 1097
от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1690 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2493
от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Особено съществено значение
в конкретния случай за преценката, че може да се касае за маловажен случай е
обстоятелството, че нарушението е
отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е
така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, данъчната декларация е подадена на
05.10.2020г., като АУАН и НП са издадени именно по повод подадената декларация,
тоест нарушението е открито от
администрацията, едва след неговото отстраняване от нарушителя.
На следващо място
следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена
инициатива на наказаното лица.
В този смисъл е и
трайната практика на административен съд Пловдив, която приема, че важен
признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали
то е отстранено по собствената
инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.
Така Решение № 1633
от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470
от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай нарушението е отстранено на 05.10.2020г.,
като вече се отбеляза, че към този момент не само не е имало покана за
съставяне на АУАН, но и самото
откриване на нарушението от администрацията е станало по повод и след
отстраняването му.
Като смекчаващо
обстоятелство с изключително значение следва да се оцени, че нарушението е отстранено още в същия данъчен период-
2020г., като по този начин
-
не са накърнени интересите на
фиска;
-
не е нарушен режима на отчетност при приходите на общинския
бюджет, доколкото независимо дали декларацията е подадена до 01.09.2020 или до
05.10.2020г. данъкът би бил начислен за същия данъчен период.
Не на последно място
следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства за други
нарушения от страна на жалбоподателя, което индикира на ниска степен на лична
обществена опасност.
Всички тези обстоятелства
нормално биха довели до извод за маловажност на случая. Начинът на описание на нарушението в АУАН и НП
обаче (противоречиво изложение на факти и неотносима правна квалификация) е
такъв, че реално се препятства преценката по чл. 28 ЗАНН, доколкото съдът няма
как да обяви за маловажно нарушение, което изобщо не се знае какво е. Посоченото флагрантно нарушава правото на
защита на наказания субект и е още едно основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би
имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно
искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция.
На
следващо място липсват и
доказателства разноски
по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да
стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита
и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени
разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът
не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото е представено
пълномощно за адвокат, което обаче не е по образец-кочан. Липсват също така:
- договор за правна защита и съдействие, в който
да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
- доказателства
адвокатски хонорар реално да е заплатен, поради което и разноски не
следва да се присъждат.
По изложените по-горе
съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски
и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното
предприемане на тези действия по реда
на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично т.8 и 11
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 /
2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020
г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/08.10.2020 г., издадено от Кмета на община Родопи, с което на Нило
България ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С.Д.