№ 4712
гр. В., 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110109692 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК от Б. Г. С.
против Е. М. ЕООД. Ищецът твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист издадени по ч.
гр. д. № 8023 по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, XIV състав Б. Г. С., ЕГН
********** е осъден да заплати на Ю. Б. АД със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С., ул. О. п. № ***, ЕИК ***, сумата в размер на 4 390 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL664804/20.12.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 05.06.2013 г., договорна
лихва от 168.65 лева, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
1 087.19 лева.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на Ю. Б. АД е
образувано изпълнително дело № 20133110414202 по описа за 2013 г. на СИС при ВРС В..
Ищецът сочи, че ответното дружество е взискател на мястото на Ю. Б. ЕАД на
основание договор за цесия от 18.01.2016 г. Ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност по отношение на всички суми по изпълнителния лист и предявява настоящия иск,
като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му ги дължи.
Претендира разноски.
Ответникът е подал писмен отговор. Излага становище по допустимостта и
основателността на претенцията. Счита иска за недопустим.
Прави изрично изявление, че признава предявения иск. Счита, че с поведението си не
е станал причина за завеждане на делото, поради което не следва да понесе разноските по
1
делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства,
че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 8023 по описа за 2013 г. на
Варненски районен съд, XIV състав Б. Г. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Ю. Б.
АД със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. О. п. № ***, ЕИК ***,
сумата 4 390 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL664804/20.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК - 05.06.2013 г., договорна лихва от 168.65 лева, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 087.19 лева. Въз основа на издадения
изпълнителен лист и по молба на Ю. Б. АД е образувано изпълнително дело №
20133110414202 по описа за 2013 г. на СИС при ВРС В.. Ответното дружество е взискател на
мястото на Ю. Б. ЕАД на основание договор за цесия от 18.01.2016 г.
По молба на взискателя са наложени запори по сметките и възнагражденията на
ищеца, както и на другите солидарни длъжници. Запорното съобщение за наложен запор
върху дружествените дялове на длъжника - ищец са изпратен на 21.10.2013 г. Считано от
тази дата е започнал да тече 5-годишен давностен срок по отношение на ищеца за паричните
вземания по изпълнителния лист с краен срок датата 21.10.2018 г. След 21.10.2013 г. липсват
каквито и да било изпълнителни действия и не са предприемани изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността.
По повод писмо на Б. С. ответното дружество е изпратило отговор с изх. №
01717/01.07.2024 год., в който сочи, че задължението, подадено в ЦКР с идентификатор
EOSDP000000001361862, което произтича от горепосочения договор за потребителски
кредит е дължимо и поради това за Е. М. ЕООД е налице задължение да предоставя
информация до регистъра. Предлага се разсрочено плащане на задълженията, съобразно
възможностите на длъжника, като се предлага сключване на споразумение за доброволно
извънсъдебно уреждане на отношенията.
По повод подадено от Б. С. възражение с вх. № ВЖ-00394/03.07.2024 год. Е. М.
ЕООД изразява становище, че въпросът дали за задължението е преклудирана възможността
за принудително изпълнение или не е, е от компетенцията на съответния граждански съд.
Отново приканва длъжника да сключи споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане
на отношенията, като е мислимо и разсроченото им плащане.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
2
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. На основание чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно.
Страните не спорят, че процесното вземане по образуваното изпълнително дело е
погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за
Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават
към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на
техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване. Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър не
дефинира понятието „погасяване“, респективно не ограничава погасяването само до
плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), включително и
погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се
дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър на Българска народна
банка. Ето защо след изричното позоваване от страна на ищеца на изтеклата погасителна
давност в отправеното до ответника заявление, последният е следвало да подаде
информация за този факт в Централния кредитен регистър на Българска народна банка,
независимо че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват като
естествени такива и че евентуално тяхно доброволно плащане след изтичането на давността
няма да бъде недължимо.
Към момента на подаване на исковата молба чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 на БНБ от
16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър е отменена и поради това ищецът не
разполага с този специален иск и единственият път за защита е предявяване на
установителния иск по чл. 439 от ГПК. Правният интерес е обусловен от факта, че при
наличието на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист той (или негов
правоприемник) във всеки един момент, въпреки изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД,
може да образува изпълнително производство и лицето, срещу което са издадени
изпълнителен лист и заповед за изпълнение не може да направи възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането пред съдебния изпълнител, тъй като в
изпълнителното производство не може да се съобразява такова възражение. При това
положение единственият път за защита на длъжник в изпълнително производство, чието
задължение е погасено по давност, е искът по чл. 439 от ГПК, следователно предявеният иск
е допустим, а по гореизложените съображения- и основателен.
Ответникът счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото,
поради което не следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира това негово
възражение за неоснователно. Ответникът не е направил нужното за заличаване на
задължението на ищеца в Централния кредитен регистър, въпреки изричното негово
изявление в този смисъл. Ако вземането беше заличено и изпълнението на задължението
3
беше предоставено изцяло на желанието на длъжника, тогава възражението на ответника би
било основателно. Изразявайки обаче изричен отказ да спори това, ответникът е станал
повод за завеждане на делото, тъй като това е единствения път за защита на длъжника в
изпълнителното производство, както бе посочено и по- горе. Въпреки, че в отговора на
исковата молба той прави изявление за признаване на иска, кумулативните предпоставки на
чл. 78, ал. 2 от ГПК не са налице и ответникът дължи разноски на общо основание.
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради
което в тежест на ответника са направените от ищеца разноски за държавна такса в размер
на 230.40 лева. Ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение. Ищецът е
представил доказателство за заплатен адвокатско хонорар в размер на 800 лева, а ответникът
е направил възражение за прекомерност, като се позовава на липсата на фактическа и правна
сложност на делото и на Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С- 438/22. Съдът
намира възражението за неоснователно. Действително липсва каквато и да било фактическа
и правна сложност на делото, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което е
участвал процесуалният представител на ищеца, не са събирани доказателства извън
приложените към исковата молба. От друга страна материалният интерес е голям, поради
което съдът намира, че ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лева. Платеното възнаграждение е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., кв. М. д., ул. Р. П.- К. № *, сграда М. Т., етаж *- *,
представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В., че Б. Г. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. В.,
ул. П. К. № *, ет. *, офис *, представляван от адвокат К. Т. от АК- В., не дължи сумата 4 390
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL664804/20.12.2012
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК -
05.06.2013 г., договорна лихва от 168.65 лева, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 087.19 лева, за които е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на който по молба на Ю. Б. АД е образувано изпълнително
дело № 20133110414202 по описа за 2013 г. на СИС при ВРС В., вземането по който е
прехвърлено на ответното дружество с договор за цесия от 18.01.2016 г., поради погасяване
на вземането по давност.
ОСЪЖДА Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
кв. М. д., ул. Р. П.- К. № *, сграда М. Т., етаж *- *, представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В. да
заплати на Б. Г. С., ЕГН: ********** сумата 1030.40 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5