гр. Силистра, 20.03.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА,
Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
Огнян
Маладжиков
като разгледа
докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 69 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
БАНКА ДСК ЕАД обжалва разпореждане № 363/07.02.2020г. по
ч.гр.д. № 103/2020 на РС – Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Ю.К.Н. за сумата в
размер на 416,49 лева, представляваща дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва, вкл. редуцирал разноските по делото до сумите от 18,99лв. за държавна
такса и 34,76лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Доводите са, че връчването
на длъжника на изявлението на банката, с което е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, предхожда довършването на фактическия състав на
предсрочната изискуемост и по-късното счетоводно отчитане на последиците върху
задълженията не представлява необосновано счетоводно записване. Изтъква, че
само кредиторът има право да се позовава на предсрочната изискуемост, поради
което може да определи и момента, в който да се позове на ефекта му.
Искането е да се отмени обжалваното
разпореждане и се разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
предмет на жалбата.
Като взе предвид
становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема
за установено следното:
Жалбата е редовна и
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество,
частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство
на Силистренски районен съд, е образувано по заявление на БАНКА ДСК ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 срещу Ю. К Н. - кредитополучател по предсрочно изискуем
банков кредит.
РС - Силистра уважил заявлението по отношение на
претенцията на БДСК ЕАД изцяло за главница, законна лихва и дължими заемни
такси, като по отношение на претендираната възнаградителна лихва в размер на
416,49 лева, съдът отхвърлил претенцията
изцяло и в тази връзка редуцирал разноските по делото.
За да постанови обжалваното разпореждане в отхвърлителната си част, съдът след проведена процедура по чл.101 ГПК приел, че т.к. волеизявлението на банката, с което е обявена предсрочната изискуемост на вземането е редовно връчено на длъжника на 11.10.2019 г., то от тази дата вземането на заявителя е предсрочно изискуемо и договорна лихва не се дължи. Съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, според която след настъпване на предсрочната изискуемост уговореното възнаграждение за ползване на кредита – възнаградителна лихва, не се дължи.
Разпореждането е
правилно.
Доводите в жалбата не са
съобразени с дадените разрешения на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.18/ - Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Това
означава, че в този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
и след което договорна лихва не се дължи. Обстоятелството, че дори и
фактическият състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да
е изпълнен по-рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се
позове на ефекта му, не изключва преустановяването на начисляване на
договорните лихви след посочения релевантен момент.
В конкретния случай едно
от визираните в чл. 411, ал. 2 ГПК основания за отхвърляне на процесното
заявление е налице, тъй като искането за присъждане на възнаградителна лихва
върху главницата за периода след настъпване на предсрочната изискуемост влиза в
противоречие със законовата уредба на заемните отношения, респ. приложимите
разясненията на две от тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС.
При тези доводи и с оглед
невъзможността за отграничаване на това вземане за периода до обавяване на
договора за предрочно изискуем – правилно е отклонено в цялост искането за
издаване заповед по чл.417 ГПК за възнаградителна лихва по процесния договор за
кредит.
Ето защо, изложените в
жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното разпореждане, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Предвид гореизложеното,
ОС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 363/07.02.2020г. по ч.гр.д. № 103/2020 на РС – Силистра.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.