РЕШЕНИЕ
№ 1718
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20201110144558 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.3 от ЗЗД от Н. Д. Ф.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,ул.“В. М.“ № ..,вх...,ет....ап....,против С. ХР. Т.,ЕГН
**********,с адрес гр.С., ул.“В. М.“ № ...,вх....,ет....,ап....,с искане да бъде
прогласен за нищожен договор за дарение,обективиран в нотариален акт №
143 по нот.дело № ..../2006 г. по описа на нотариус В. М..
В исковата молба се твърди,че ищцата заедно с дъщеря си Д. М. са
придобили право на собственост върху недвижим имот – ап.... със застроена
площ от 71,83 кв.м. на ул.“В. М.“ бл....,където живели заедно,но отношенията
им се влошили и ищцата решила да предприеме действия,с които да лиши Д.
от възможността да получи имущество като наследник,при което ищцата
прехвърлила своята ½ идеална част от имота на другата си дъщеря С.Т. като
си запазила вещно право на собственост. В исковата молба се излагат
твърдения,че след 2012 г. отношенията на ищцата с нейната дъщеря Д.
значително се подобрили и ищцата осъзнала,че е извършила грешка като е
прехвърлила имота на другата си дъщеря. Счита,че дарението е
нищожно,защото мотивът за извършването му противоречи на добрите
нрави,тъй като е насочен към препятстване на наследник по закон да получи
имущество по наследяване. Ищцата моли съда да постанови решение,с което
да уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор ответницата С. ХР. Т. оспорва
иска като неоснователен и недоказан с твърдения,че дарението отговаря на
изискванията на закона и е действителен договор,сочи се,че по този начин и
двете деца на ищцата имат равни дялове в имота. Оспорено е твърдението,че
страните имат влошени отношения като се твърди,че ако е имало
неразбирателство,същото е провокирано от другата дъщеря на ищцата.
1
Твърди се,че мотивът на дарението не противоречи на добрите нрави. Моли
се съдът да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заповед от 06.08.1996 г. на .............. – район „Вр.“ е наредено да се
продаде на Н. Д. Ф. и Д. Х.М. ап. в бл.вх. ет. на ул.“В. М.“.
Установява се,че със заповед от 15.09.1994 г. Н. Д. Ф. е настанена под
наем в жилище двустаен апартамент ..в бл. вх. ет. на ул.“В. М.“.
Представен е договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда
на ЗОбС,между ............а – район „Вр.“,като продавач,и Н.Ф. и Д. М.,като
купувачи,за недвижим имот – ап. в бл.,вх. ет. на ул.“В. М.“.
С договор за дарение,обективиран в нотариален акт от 05.12.2006 г.,Н.
Д. Ф.,като дарител,и С. ХР. Т.,като дарена,са изразили съгласието си да бъдат
обвързани от правоотношение,съгласно което дарителката прехвърля
собствената си ½ идеална част от недвижим имот,находящ се в гр.С.ул.“В.
М.“ бл.,вх.,ет.,ап.,а дарената приема дарението като Н.Ф. запазва вещно право
на ползване върху имота.
Видно от амбулаторни листове,на С. ХР. Т. е поставена диагноза
параноидна шизофрения,според справка от Център за психично здраве
„Пр..Н.Ш.“ регистрираните амбулаторни посещения са в периода 15.02.2012
г. до 20.10.2020 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Д.Т. се установява,че апартаментът на ул.“В.М.“ е придобит
някъде през 1996-1997 г., в периода между 2004 г. до 2009 г. свидетелката Т. и
нейната майка ищцата Ф. били във влошени отношения и не са си
говорили,защото свидетелката решила да се разведе,а нейната майка не била
съгласна и свидетелствала в съда в полза на бившия съпруг на свидетелката.
Свидетелката Т. е казала,че разбрала за дарението преди 2 или 3 години,а
ответницата живее в имота от 2012 г. и е демонстрирала,че притежава право
на собственост,свидетелката знае за здравословното състояние на С.,което
датира още от дете,винаги е считала,че и С. ще получи дял от
жилището,защото са две сестри. От разпита на свидетеля Т. се установява,че
се е разделил с майката на С. някъде около 1992-1993 г.,но е продължил да
контактува с тях,знае,че Н.Ф. първоначално била настанена под наем,а
впоследствие закупила имот в „М.пр.“,на свидетелят не е известно по какъв
начин е закупено жилището и дали Н.Ф. е била картотекирана. Според
свидетеля Т. С. започнала да има проблеми след смъртта на детето си и
започнала да пие хапчета,но не е преставала да работи и не е влизала в
болница.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
За да бъде уважен иск с правно основание чл.226,ал.3 от
ЗЗД,необходимо е да бъде проведено доказване,че дарението или
мотивът,заради който е направено противоречат на закона и на добрите нрави.
Договорът за дарение е едностранен договор,съгласно който едно лице –
2
дарител се задължава да прехвърли свое имущество на друго лице
безвъзмездно,т.е. липсва уговаряне на насрещна престация,по което
договорът за дарение се отличава от възмездните договори. Мотивът за
реализиране на едностранния договор – дарение може да бъде различен и
представлява съображенията,поради които едно лице решава да прехвърли
безвъзмездно свое имущество на друго лице като от гледна точка на закона
мотивът,поради който е реализирано прехвърлянето е правно релевантен само
ако са накърнени императивна правна норма или добрите нрави. Уважаването
на иска по чл.226,ал.3 от ЗЗД е предпоставено от провеждането на пълно
доказване,че към момента на извършване на дарствения акт дарението или
мотивът за същото противоречат на закона и на добрите нрави,т.е. правно
релевантно е дали мотивът към сключване на договора за дарение е в
противоречие със закона и с добрите нрави. Съобразявайки правилото за
разпределение на доказателствена тежест,установено съгласно чл.154 от
ГПК,съдът счита,че ищцовата страна,предявила иск за прогласяване на
договор за дарение за недействителен,следва да проведе пълно доказване
осъществяването на съответните предпоставки,които водят до
недействителност на сделката,т.е. по категоричен,еднозначен и несъмнен
начин да бъде доказано,че при сключване на договора за дарение мотивът на
същото противоречи на закона и на добрите нрави. Софийският районен
съд,анализирайки събраните в хода на производството
доказателства,намира,че исковата претенция се явява недоказана и подлежи
на отхвърляне. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че с договор за дарение при спазване на изискуемата форма
нотариален акт ищцата Ф. през 2006 г. е прехвърлила ½ идеална част от
недвижим имот на ответницата С.Т. като си е запазила вещно право на
ползване. Съдът намира,че от събраните в хода на производството
доказателства не може да бъде направен категоричен извод за конкретния
мотив или мотиви за дарението,в която насока следва да бъде отбелязано,че в
договора за дарение,обективиран в нотариалния акт не е посочен мотив за
дарствения акт. Същевременно законът поставя изискване,за да бъде
прогласен договорът за дарение за недействителен,дарението или мотивът на
същото да противоречат на закона или на добрите нрави,което означава,че е
задължително да бъде проведено доказване за наличието на противоречие със
закона или с добрите нрави. Липсата на проведено доказване за мотива за
извършване на дарението от ищцата Ф. на нейната дъщеря ответницата Т.
представлява достатъчно основание,за да бъде отхвърлена исковата
претенция. Ако не е доказано,че мотивът противоречи на закона и на добрите
нрави,липсва материалноправна предпоставка за уважаване на иска по
чл.226,ал.3 от ЗЗД. Ищцата Ф. въпреки разпределената й доказателствена
тежест с определението по чл.140 от ГПК не ангажира доказателства,че
мотивът на дарението противоречи на добрите нрави,в която насока
събраните гласни доказателства от разпита на свидетелката Д. Т.,които съдът
възприема при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид
родствената й връзка със страните по делото – тази свидетелка е дъщеря на
ищцата и сестра на ответницата единствено установяват влошени отношения
между свидетелката и ищцата в периода 2004-2009 г.,но не представляват
достатъчно основание да се възприеме,че дарението и мотивът му са
противоречащи на закона и на добрите нрави. Съдът намира,че следва да бъде
3
взето предвид,че договорът за дарение е сключен в края на 2006 г.,т.е. поне
две години след влошаване на отношенията между свидетелката и майка й –
ищцата Ф.,а и отношенията им са се подобрили след 2009 г.,докато исковата
претенция е предявена през 2020 г.,поради което при отчитане на времевите
периоди не може да бъде направен несъмнен извод,че мотивът за даряване на
½ идеална част от имота по договора за дарение на ищцата Ф. е бил насочен
към лишаване от възможността да наследява на дъщеря й Д.,с което да се
достига до нарушаване на закона и на добрите нрави,в която насока съдът
приема,че трябва да бъде отчетено,че дарението е реализирано в полза на
другото дете на ищцата,а даряване имущество на низходящ принципно не
противоречи нито на закона,нито на добрите нрави. Даряването на идеална
част от недвижим имот в полза на единия низходящ на дарителя,без да са
ангажирани категорични доказателства,че мотивът на дарението е насочен
срещу другия низходящ в противоречие с установените в обществото
морални норми,обосновава разбирането,че исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.226,ал.3 от ЗЗД
изисква доказване,че дарението или мотивът за дарението нарушават правна
норма или накърняват добрите нрави,което доказване трябва да бъде пълно,а
уважаването на този иск не може да бъде основано нито на житейски
предположения,нито на преразглеждане на съображенията,поради които е
извършен дарственият акт в по-късен момент. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Съдът след извършена служебна проверка като констатира,че следва да
бъде внесена държавна такса в размер от 114,88 лева,намира,че по реда на
чл.77 от ГПК с решението следва да бъде осъдена ищцата да внесе сумата от
114,88 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата претендира
присъждането на разноски и на възнаграждение за адвокат,намира,че следва
да бъде присъдена сумата от 15 лева – за издаване на съдебни
удостоверения,както и сумата от 250 лева,представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие
на л.23 от делото. За да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение,необходимо е не само да бъде доказан размерът на
уговореното възнаграждение,но и да бъде установено,че същото е заплатено.
Съдът,отчитайки посочената като заплатена парична сума в договора за
правна защита,представен към писмения отговор,счита,че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 250 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.3 от ЗЗД,предявен от Н.
Д. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“В. М.“ № ,вх.,ет. ап.,против С. ХР.
Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С., ул.“Вр. М.“ № ..,вх.,ет.ап.,за прогласяване
недействителност на договор за дарение,обективиран в нотариален акт № 143
по нот.дело № 853/2006 г. по описа на нотариус В. М..
4
ОСЪЖДА Н. Д. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ул.“В. М.“ №
..,вх. ет.,ап. да заплати на основание чл.77 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 114,88 лева (
сто и четиринадесет лева осемдесет и осем стотинки ) държавна такса.
ОСЪЖДА Н. Д. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“В. М.“ № ,вх.,ет.
ап. да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С. ХР.
Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С., ул.“В. М. № ..,вх...,ет....,ап..., сумата от 265 (
двеста шестдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5