РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
мл.с. Ев.Маринова
като
разгледа в.гр.д.№ 9 522 по описа за
2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Постъпила е молба от въззиваемата
страна К.Д.Б., действаща чрез процесуалния й представител адв.Х., с която е
заявено искане за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение № 6128 от 16.08.2019 г. по делото и допълване на същото в
частта за разноските. Поддържа се, че на стр.6, 4 абзац в мотивите на решението
е посочено, че първоинстанционното решение следва да се отмени „и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата над 32,00 лева до 185,00
лева – разноски за експертиза, че в диспозитива съдът правилно е посочил, че
отменя решението и в частта, с
която К.П.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на К.Д.Б., ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 ГПК разликата над сумата 32,00 лева до сумата 185,00 лева
– разноски за експертиза, но е пропуснал да посочи в диспозитива, че ОСЪЖДА К.П.Б.
да заплати на К.Д.Б. сумата в размер на 32,00 лева – разноски за експертиза,
което представлява противоречие между изложената в мотивите на решението
действителна воля на съда и отразената такава в диспозитива на същото решение и
следва да бъде поправено. Наведени са твърдения и че след като с решението на
въззивната инстанция обезщетението на ищцата за ползването на съсобствения
недвижим имот се намалява от 15 606,00 лева на 2 700,00 лева, върху
тази сума следва да бъде начислена държавна такса в много по-нисък размер от
определената такава в първоинстанционното решение, което съставът на въззивния
съд е пропуснал да отрази в дис-позитива на решението си, поради което и в тази
част последното трябва да бъде допълнено/ изменено, като бъде посочен размерът на дължимата се държавната такса,
съобразно намале-ния размер на обезщетението.
В дадения едноседмичен срок не е
постъпил отговор на молбата от въззивника К.П.Б..
Съдът, като взе предвид
обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
С разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК законодателят е предоставил възможност на съда да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки, като по смисъла на визи-раната правна
норма очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действител-но
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението.
В постановеното решение № 6128 от
16.08.2019 г. по настоящото дело е налице пълно съответствие между действителна
воля на решаващия състав относно дължимите се разноски на К.Д.Б. за първоинстанционното
производство – ясно обективирана в
мотивите на съдебния акт от 16.08.2019 г. и инкорпорираната такава в диспозитива
на същия. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора на ищцата Б. се
дължат за производст-вото пред СРС разноски в размер на 32,00 лева, съобразно което
е отменил решението на този съд в частта на присъдените на същата разноски за
първоинстанционното производство за разликата над тази сума. За сумата от 32,00
лева въззивният съд не дължи ново произнасяне, тъй като произнасянето на
първата инстанция в тази част остава в сила.
Предвид изложеното искането на
ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6128 от 16.08.2019
г. във визираната част се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Основателно обаче е заявеното от К.Б.
искане по чл.247 ГПК, касаещо държавната такса. Отговорността за таксите и разноските
следва решението по същество на главния иск. След
като претенцията по сметки е частично отхвърлена, то и ищцата не дължи
заплащане на държавна такса в хипотезата на чл.355 ГПК за производството пред първа
инстанция за разликата над сумата от 108,00 лева. Пропускът на въззивната инстанция
да отмени присъдената от СРС държавна такса по претенцията по сметки за
отхвърлената част от този иск, като последица от приетата промяна на изхода на
спора във въззивното производст-во, съставлява очевидна фактическа грешка,
която подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК /в т.см. и определение № 186/03.08.2017 г. по гр.д.№ 3903/2014 г. на
ВКС/. Дадената от страната неправилна правна квалификация на инвокираното до
съда искане, не е обвързваща.
Предвид изложеното СГС, ГО, ІV-В
състав приема, че е налице кумулативната даде-ност на елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6128 от
16.08.2019 г. по гр.д.№ 9 522/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав, като в
постановения отменителен диспозитив на същото след израза „разноски за експертиза“, следва да се отрази: „както и в частта,
с която К.Д.Б., ЕГН **********
е осъдена да заплати държавна такса за уважената претенция за обезщетение за ползване на имота за
разликата над сумата от 108,00 лева до сумата 625,00 лева“.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното на 16.08.
2019 г. решение № 6 128 по в.гр.д.№ 9 522/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
на основание на чл.247, ал.1 ГПК, като в отменителния диспозитив на същото на ред единадесет след израза „разноски за експертиза“, се чете: „както и
в частта, с която К.Д.Б.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати държавна такса за уважената претенция за обезщетение за
ползване на имота за разликата над сумата от 108,00 лева до сумата 625,00 лева“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Д.Б. по чл.247 ГПК, заявено с
молба с вх.№ 127763/2019 г. в останалата му част, като неоснователно.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.