Решение по дело №1934/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 369
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180701934
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

369/19.2.2021г.                               гр. Пловдив                  19.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав :        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1934 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Оспорва се Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-315-0378526 от 10.06.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят „НЮЕЛ“ ООД, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ №32, ет.3, представлявано от управителя Н.К., чрез процесуалния представител адв. Д.С. моли да се отмени заповедта, като  необоснована, неправилна и постановена в противоречие на закона. Възразява, че заповедта е съставена въз основа на  протокол за извършена проверка от 06.06.2020 г., в който протокол като съставители са посочени Е. С. и г. г.ев, а протоколът е подписан от Е. С. и г. Ф., което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение тъй като не дава яснота кои лица са присъствали на проверката и дали лица, подписали протокола са компетентни да извършат този вид контрол. Твърди, че при проверката поради неразбиране от страна на сервитьорката, същата е предала всички налични пари в заведението, между които е имало и лични спестявания на собственика. Пак в тази връзка е посочено, че възраженията на управителя в тази посока не са записани от проверяващите  в протокола за извършена проверка. Сочи се, че  В. Ф. не е осъзнавала действията си, когато е посочила, че няма възражение, което е вписано в протокола. От друга страна се твърди, че управителят на дружеството също е положил подпис без да разбира смисъла и значението на изписания ръкописен текст. В същия смисъл са и възражения относно писмените обяснения на А.Б.. Оспорват се и изводите на приходите органи, че е  налице нарушение  на разпоредбата на чл. 40, ал.5 във вр. с чл. 40, ал.6 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр с чл. 118, ал.4, т.4  от ЗДДС като се твърди, че при проверката е издадена касова бележка за извършената контролна покупка, а причината на неотчетения оборот от продажби е единствено поради ремонта на касовия апарат. Подчертано е, че е издадена фактура на стойност 1023 лв., която е вписана в дневника за продажби за м. май 2020 г., като след извършване на проверката и дадените указания от страна на дружеството са предприети действия и издадените ръчни касови бележки от кочан на стойност 1023,00 лв. са въведени допълнително във ФУ. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА

По същество:

Установява се от приложената административна преписка, че при извършена проверка от страна на органите по приходите при ТД на НАП –

гр. Пловдив на 06.06.2020г. в 12:45 часа на търговски обект - ресторант „Неджо", находящ се в землището на с. Г. до АМ „Тракия", стопанисван от „НЮЕЛ" ООД, е установено, че на 29.05.2020г., въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел Дейзи Микро С01 с ИН на ФУ **** и ИН на ФП **** не е функционирало в обекта поради ремонт и за периода от 29.05.2020г. до 31.05.2020г. за извършените продажби са издавани ръчни касови бележки от кочан от №1/29.05.2020г. до № 20/31.05.2020 г. на стойност 1023,00лв., които не са въведени във ФУ. Установена е положителна разлика в касовата наличност в размер на 938.00лв.

Прието е, че лицето не е изпълнило задължението си при възстановяване работата на ФУ да предаде чрез ФУ на НАП оборота от продажби, отчетен с касови бележки от кочан, което е нарушение по чл.40, ал. 5, във връзка с чл. 40, ал.6 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредба Н - 18/13.12.2006г.) и във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

 

Съставен е Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА № 0378526/06.06.2020г.

Така описаното нарушение е послужило като основание за издаване на процесната Заповед за налагане на ПАМ №№ ФК-315-0378526 от 10.06.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект-ресторант „Неджо“, находящ се в землището на с. Г. до АМ „Тракия“, стопанисван от „НЮЕЛ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Приложени са писмени обяснения от В. Ф., въпросен лист, дневен отчет, декларации, КБ, документи на два броя фискални устройства (свидетелство, договор, паспорт), протокол за сервиз, КЛЕН – 2 бр. и КБ от кочан от № 1 до №20 за периода 29.05.2020г.-30.06.2020г.-в оригинал.

В хода на съдебното производство е представен Протокол за извършена проверка № 0378526 от 06.06.2020 г., Протокол за извършена проверка № 0378596 от 11.06.2020г., Акт за установяване на административно нарушение № F552761 от 11.06.2020г., заповеди № 2467/15.06.2018г.; Заповед №802 от 14.07.2014 г. и Заповед № 2471 от 15.06.2018г.

Възраженията на жалбоподателя не опровергават факта на извършване на нарушението, тъй като няма нито едно твърдение, което да оборва обстоятелството,че е налице неотчетен с касовите бележки от кочан оборота, реализиран в периода,в който ФУ е било на ремонт. Наличните по време на проверката пари,дали са лични на управителя или част от оборота, е факт неотносим към вмененото нарушение. Издаването на фискален бон при контролната покупка също няма значение за констатираното нарушение. Сам жалбоподателят твърди,че въпросните касови бележки от кочан, издавани за периода 29.05.2020г.-31.05.2020г. са били въведени допълнително във ФУ след извършване на проверката. Тоест, нарушението е било налице към момента на проверката и се е изразявало именно в липсата на издаден фискален бон, съдържащ сумарния оборот от продажбите по съответните данъчни групи, или чрез издаване на фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан по смисъла на чл.40,ал.5 от Наредбата. Останалите описани в оспорваната заповед обстоятелства се явяват странични за вмененото нарушение, което нарушение от своя страна попада в кръга на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС-неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Затова и поисканите от жалбоподателя гласни доказателствени средства,по които съдът е пропуснал да се произнесе, но и жалбоподателят не е забелязал това и не е настоял разпит на посочените свидетели, по никакъв начин не биха променили крайния извод за факта на извършване на нарушението. Обстоятелството дали част от намиращите се при проверката пари са лични на управителя и не са част от оборота, каза се е неотносимо.

В конкретния случай органът е установил, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението да предаде чрез ФУ към НАП оборота от продажби, отчетен с касови бележки от кочан съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.5 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. Дружеството не оспорва описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, а само изтъква, че единствената причина за неотчитане на оборота от продажби, отчетен с касови бележки от кочан, е ремонтът на касовия апарат в периода 29.05.2020 г.-01.06.2020г., като се твърди, че не е налице увреждане на фиска, тъй като за неотчетената сума в размер на 1023 лв. е издадена фактура, която е вписана в дневника за продажби за м. май и е представено уведомление на приемане.

По силата на чл. 40, ал. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ при възстановяване работата на ФУ лицето по чл. 3 е длъжно да предаде чрез ФУ към НАП оборота от продажби, отчетен с касови бележки от кочан. Оборотът се предава чрез издаване на фискален бон, съдържащ сумарния оборот от продажбите по съответните данъчни групи, или чрез издаване на фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан. Сумите по сторно операции, документирани с касова бележка от кочан, се предават по реда на чл. 31. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС са, че при извършената проверка са представени доказателства, в това число КЛЕН, РКБ от №1/29.05.2020г. до № 20/31.05.2020г., които не са въведени във фискалното устройство за текущия ден, през който устройството е функционирало.

Няма и спор между страните, че касовият апарат на дружеството-жалбоподател е приет за ремонт за срок от 3 дни за периода  29.05.2020г. -31.05.2020 г. и към момента на проверката на 06.06.2020 г. няма издаден фискален бон, съдържащ сумарния оборот от продажбите по съответните данъчни групи, или фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан.

В разпоредбата на ал.6 от чл. 40 от  Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е указан изрично реда за предаване в НАП документираните обороти за всеки ден поотделно при работа с касови бележки от кочан повече от един ден документираните обороти се предават в НАП за всеки ден поотделно, като описаните действия се осъществяват преди започване на регистрирането на продажби на стоки или услуги за текущия ден се извършват действията по т. 1 – 3.

В конкретния случай едва на 16.06.2020 г. е издаден ФБ и издадените ръчни касови бележки от кочан на стойност 1023,00 лв. са въведени допълнително във ФУ, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти.

Възраженията, че има издадена фактура от ЕКАПФ и сумата е отразена в дневника за продажба на дружеството, които документи не са представени на проверяващите при извършване на проверката, не санира нарушението и не отменя законоустановените задължения, регламентирани в чл. 40 от Наредба Н-18/13.02.2006 г. на МФ за издаване на ФБ , съдържащ сумарния оборот от продажбите или фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан преди започване на регистрирането на продажби на стоки или услуги за текущия ден се извършват действията.

 С оглед възражението за липса на издадено наказателно постановление, следва да се посочи, че принудителната административна мярка запечатване на търговски обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така чл.186, ал.1 от ЗДДС), тъй като принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, респективно забраната по чл. 187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен характер, и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите административни наказания, при констатирано нарушение на фискалната дисциплина.

Без значение за факта на извършване на нарушението е и дали има увреждане на фиска или не,доколкото тук не става въпрос за резултатно нарушение.

Констатира се,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 41). Същата е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Действително, налице е разминаване в имената, посочени в Протокола за извършване на проверка, тъй като в първата част на протокола е посочено, че проверката е извършена от Е. С. и г. г.ев, а същият протокол е подписан от Е. С. и г. Ф..

В хода на съдебното производство беше представен протокол за извършена проверка от 11.06.2020 г.,  в който е отразено, че  в протокола е допусната техническа грешка като вместо г. С. Ф. е записано Г.С.Г.. Уточнено е, че на страница 3 от ПИП е вярно посоченото име на г. Ф., който е положил подписа под протокола. Разминаването е несъществено нарушение,което нито е ограничило правото на защита на санкционираното лице, нито касае компетентността на проверяващите или съмнение за участие при проверката на лице, различно от посоченото, поради което и не е налице основание за незаконосъобразност на издадената въз основа на обективираната с този протокол проверка заповед.

Определеният 3-дневен срок за запечатване на обекта е мотивиран и съобразен с тежестта на нарушението, и е в минимален размер. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят сторените разноски по производството. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването на административен акт от вида на процесния е по реда на АПК, а не по реда на ДОПК (чл.186, ал.4 от ЗДДС) и приложимата правна норма при определяне на разноските е тази на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правна помощ, а не по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, дължимото възнаграждение за юрисконсулт се определя на 100лв.

Водим от горното, Съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването „НЮЕЛ“ ООД, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ №32, ет.3, против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-315-0378526 от 10.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „НЮЕЛ“ ООД, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ №32, ет.3, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: