№ 2567
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120102185 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 181/01.03.2022 г. по в. гр. дело № 2185/2021 г. по описа на
ОС – Бургас, в сила от същата дата, е обезсилено решение №
261127/07.10.2021 г. по гр. дело № 2354/2020 г. по описа на БРС в частта, с
която е разпределено ползването върху поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Созопол и делото е върнато БРС за ново разглеждане, при
което да бъде обезпечено участието в процеса на всички необходими другари.
С разпореждане № 4107/06.04.2022 г. производството е оставено без
движение, като е предоставен срок на ищеца да насочи претенцията си за
разпределение на ползването върху целия поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Созопол срещу всички съсобственици и носители на
ограничено вещно право на ползване в този имот, които са необходими
другари, като се посочат техните имена и адреси и притежаваните от тях
права в имота.
С молба от 15.04.2022 г. ищецът посочва по отношение на кой имот се
касае претенцията и кои лица имат собственически права в имота.
С определение № 2167/18.04.2022 г. съдът конституира като ответник
по делото К. А. Х.. В законоустановения срок по делото постъпват отговори и
от двамата ответници.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца М. моли
съда да разпредели ползването както между Х. и М.и, така и между З. и А.
М.и, съобразно заключението на вещото лице, като съобрази втория вариант
на експертизата, с подстъпи до шахтата, до английския двор и до фасадата на
сградата на М.и. Счита, че в дял на М. следва да се предостави ползването на
1
първото и второто паркоместа, а на З. М. бъде предоставено ползването на
трето и четвърто паркомясто.
В съдебно заседание процесуалният представител на З. М. моли съда да
разпредели ползването, съобразно събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на К. Х. моли съда да
възприеме приложение № 2 от експертното заключение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № *** г., нот. дело № *** г.по описа на нотариус
Милена Илчева А. М. М. и З. А. М., от една страна, и К. А. Х., от друга, като
съсобственици при равни дялове на УПИ, целият с площ 862 кв.м.,
съставляващ парцел III-*** по плана на местност „***“ в землището на гр.
Созопол, взаимно си отстъпват (разпределят) право на строеж, по силата на
което те да построят и да станат изключителни собственици на конкретен
самостоятелен обект, както следва: М.и получават в дял и стават
изключителни притежатели на правото на строеж за построяването на
масивна самостоятелна вилна сграда, разположена в северозападната част на
имота, състояща се от два етажа и мансардно ниво, застроена върху 86,20
кв.м., с разгъната застроена площ от 305 кв.м.; Х. получава в дял и става
изключителен притежател на правото на строеж за построяването на масивна
самостоятелна вилна сграда, разположена в югоизточната част на имота,
състояща се от два етажа и мансардно ниво, застроена върху 86,20 кв.м., с
разгъната застроена площ от 305 кв.м. По действащите КККР на гр. Созопол
поземленият имот е с идентификатор ***, като в него попадат сграда с
идентификатор ***.1 в северозападната част на имота със застроена площ 94
кв.м., брой етажи 4, и сграда с идентификатор ***.2 в югоизточната част на
имота със застроена площ 91 кв.м., брой етажи 4.
По силата на брачен договор от 27.12.2016 г. с нотариална заверка на
съдържанието и подписите на страните З. А. М. и А. М. М. приемат, че по
време на брака им са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност няколко недвижими имота, сред които 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, с адрес на имота гр.
Созопол, местност „***“, целият с площ 862 кв.м. и сграда с идентификатор
***.1 по КККР на гр. Созопол, с адрес на имота гр. Созопол, местност „***“,
със застроена площ от 94 кв.м., разгъната застроена площ 305 кв.м.,
разположена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Созопол. Според договора описаните недвижими имоти
стават изключителна собственост на съпругата М., а съпругът М. придобива в
дял правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху тях, което право да
упражнява заедно и поотделно със съпругата си М..
Построената от ответника Х. в поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Созопол вилна сграда е с идентификатор ***.2 по КККР на гр.
Созопол. На западната фасада на тази сграда има т.нар. английски двор –
съоръжение, което позволява осветяване на сутеренния етаж. В поземления
имот има и обща ВиК шахта.
2
Поземленият имот има три входа – два входа откъм улица „***“ и един
вход откъм ул. „***“. В него, освен сградите, има изградени алеи, подходи,
градинки, огради и второстепенни сгради.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключенията на
вещото лице (първоначално и допълнително) на вещото лице Д. С..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявената претенция е по чл.32, ал.2 от ЗС.
Според Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 13/2012 г., ОСГК в производството за разпределение ползването на
съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен
тези, чрез които се упражняват потестативни права. Страните не спорят
относно правата в съсобствеността, респективно относно притежаваното от
ищеца М. право на ползване.
Според разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по
искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ –
чл.32, ал.2 от ЗС.
В този смисъл молбата с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е
основателна.
Съдът намира, че разпределението следва да бъде извършено по
варианта, посочен в приложение 2 към допълнителното заключение на
вещото лице Д. С. (схема на разпределението за реално ползване в имот с
идентификатор *** по КК на гр. Созопол, М 1:200), като мотивите за това са
следните:
При разпределение на ползването следва да се отчитат както трайно
установеният начин на ползване на имота, така и построените в имота сгради.
Установи се, че в имота има две сгради, една собственост на М., а другата –
собственост на Х.. М. има право на ползване върху 1/2 ид.ч. от поземления
имот и съгласно съдебно решение № 261127/07.10.2021 г. по гр. дело №
2354/2020 г. по описа на БРС има право на ползването и върху обекти в сграда
с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Созопол.
От общата площ следва да се извадят 30 кв. м. (22 кв.м. + 8 кв.м.), които
ще се ползват общо от страните за обслужване общите водомерна и
канализационна шахти, за обслужване на английския двор и западната фасада
на сграда с идентификатор ***.2 и източната фасада на сграда с
идентификатор ***.1.
3
Останалата площ следва да се раздели на две (източна и западна), като
323 кв.м. (279 кв.м. + 44 кв.м.) се поставят за общо ползване на М.и, а 324
кв.м. се поставят за ползване на Х.. Всяка „обособена част“ има собствен
вход. Делът на Х. следва да бъде в източната част на имота, защото там се
намира неговата къща, направил е подобрения в тази част и има вход от ул.
„***“. Западната част следва да се ползва общо от М.и, като в северната част
на този дял са предвидени четири паркоместа, защото това е максималният
брой, на който може да се осигури безпроблемно паркиране на автомобили, с
еднаква площ са и може да се поделят по две паркоместа за всеки, като
входът за паркоместата е от ул. „***“ (от запад на имота). Ползването на
паркомясто 1 и 2 следва да бъде предоставено на М., а паркомясто – 3 и 4 – на
М.. Тук е мястото да се посочи, че разпределянето на ползването има
временен характер – до неговото изменение по волята на страните или на съда
или до съществуването на съсобственост между страните, респективно до
прекратяване на вещното право на ползване, което притежава А. М..
Схемата на възприетия вариант за разпределение следва бъде обявена за
неразделна част от настоящото решение.
Тъй като ползването на имота е съобразено с квотите в съсобствеността
и с притежаваното от А. М. право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота, като
разликата в дяловете е пренебрежимо малка, то съдът не следва да се
произнася по заявеното в условията на евентуалност искане на ищеца, ако е
налице разлика между притежаваното право на ползване и отредената за
ползване по силата на решението част от имота, да му бъде присъдено
обезщетение в размер на пазарния наем за населеното място, считано от
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие.
По въпроса за разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени – аргумент от Решение
№ 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о. Следователно
разноските за адвокат остават за страните така, както са направени.
При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правила на чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е
отхвърлена или срещу която жалбата е уважена – аргумент от Определение
№ 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2014 г., II г. о. Видно е, че в
решението си въззивният съд не се е произнесъл по разноските, каквото
задължение има на основание чл.81 от ГПК, поради което настоящият
съдебен състав не следва да разпределя разноските между страните,
направени по в. гр. дело № 2185/2021 г. по описа на БОС.
Следва изрично да се посочи, че ответникът Х. не е участвал при
първоначалното разглеждане на делото, решението по което е частично
4
обезсилено, поради което върху него не следва да се възлагат разноски,
направени в хода на гр. дело № 2354/2020 г. по описа на БРС. На следващо
място, решение № 261127/07.10.2021 г. по гр. дело № 2354/2020 г. по описа на
БРС в частта за разноските е влязло в сила (не е отменено или обезсилено от
въззивния съд), т.е. с него са разпределени разноските за държавна такса за
образуване на делото и същата е разпределена поравно между М.и – по 25
лева за всеки от тях.
В настоящото производство бяха назначени съдебно-техническа и
допълнителна съдебно-техническа експертизи. Депозитът по първата бе
разпределен по равно между страните, т.е. никоя от тях не дължи на
насрещната страна разноски по нея. Депозитът за допълнителната съдебно-
техническа експертиза бе заплатен изцяло от Х., но той не е поискал
присъждане на разноски нито с отговора на исковата молба, нито в по-късен
момент, поради което изплатеното от него възнаграждение следва да остане в
негова тежест.
Предвид изложеното никоя страна не дължи на насрещна страна
разноски по делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ между А. М. М., ЕГН – **********, З. А. М., ЕГН –
**********, и К. А. Х., ЕГН – **********, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
реалното ползване върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Созопол, с адрес на поземления имот – гр. Созопол, местност ***, с площ 862
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за вилна сграда, при съседи: ***.68, ***.58, ***.290, ***.314,
съгласно приложение 2 към допълнителното заключение на вещото лице Д. С.
по съдебно-техническа експертиза (схема на разпределението за реално
ползване в имот с идентификатор *** по КК на гр. Созопол, М 1:200),
находящо се на л.70 от делото, в съответствие с което К. А. Х., ЕГН –
**********, ще ползва частта от имота, защрихована в синьо, А. М. М., ЕГН
– **********, и З. А. М., ЕГН – **********, ще ползват общо частта от
имота, защрихована в зелено, като обособените в северния край на тази част
паркоместа едно и две (ПМ1 и ПМ2) се ползват от А. М. М., ЕГН –
**********, а паркоместа три и четири (ПМ3 и ПМ) се ползват от З. А. М.,
ЕГН – **********, а тримата К. А. Х., ЕГН – **********, А. М. М., ЕГН –
**********, и З. А. М., ЕГН – **********, ще ползват общо частите от имота,
защриховани в червено, като уравнение на дяловете не се дължи.
ОБЯВЯВА приложение 2 към допълнителното заключение на вещото
лице Д. С. по съдебно-техническа експертиза (схема на разпределението за
реално ползване в имот с идентификатор *** по КК на гр. Созопол, М 1:200),
находящо се на л.70 от делото, за неразделна част от настоящото съдебно
решение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6