ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45223
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110131086 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. И. Г., с която са шредявени срещу
ответника „Ц.Б.С - 2009“ ООД кумулативно обективно съединени искове,
както следва: 1/ за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2/ за възстановяване на заеманата
преди уволнението й длъжност „крупие“ при ответника – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 3/ за заплащане на парично обезщетение в размер на
10 800 лв. за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал
труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 19.04.2023 г. до
19.10.2023 г.– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „крупие“,
като трудовото му правоотношение било прекратено на 19.04.2023 г., без да му
бъде връчена съответна заповед на работодателя.
Сочи, че между него и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключения трудов договор №88/13.04.2023 г.,
като независимо че в него било отбелязано, че е постъпил на работа на
18.04.2023 г., се е явил на работа на 16.04.2023 г. и 17.04.2023 г.
Излага твърдения, че поради влошаване на здравословното му
състояние бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
18.04.2023 г. до 17.05.2023 г., за което своевременно уведомил работодателя
си.
Сочи, че бил принуден от служител на ответното дружество да подаде
молба за „заличаване“ на трудовия му договор, както и че до настоящия
момент не му е връчена заповед от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно, поради което моли
същото да бъде отменено.
1
С разпореждане от 31.05.2024 г. съдът е оставил така подадената искова
молба без движение като е указал на ищеца да посочи кога и с какъв акт е
било прекратено трудовото му правоотношение.
С молба от 13.06.2024 г. ищецът е посочил, че счита договорът си за
прекратен на 19.04.2023 г., като изрично твърди, че работодателят не е издал,
съответно – не е връчил на ищеца заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С протоколно определение от 24.10.2024 г. съдът отново е оставил
подадената искова молба без движение, като повторно е указал на страната да
отстрани противоречието в обстоятелствената част и петитума на исковата си
молба като посочи изрично: 1/ С кой писмен акт на работодателя е
прекратено трудовото му правоотношение; 2/ На коя дата и по какъв начин му
е връчен актът за прекратяване на трудовия му договор.
Указал е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба
подлежи на връщане.
С молба от 01.11.2024 г., постъпила в указания от съда едноседмичен
срок, ищецът отново сочи, че няма издадена заповед от работодателя или
какъвто и да е било писмен акт, изходящ от работодателя и адресиран до
ищеца, с който трудовото правоотношение на последния да е било прекратено.
Сочи, че видно от справка в НАП от 05.05.2023 г, приложена по делото сочи,
работодателят не е декларирал данни за дата на прекратяване на трудовия
договор, т.е. ищецът достига до извод, че все още е в трудово
правоотношение с ответника. Твърди, че във връзка с дадените от съда
указания е извършил нова справка в НАП на 25.10.2024 г., като е констатирал,
че и към този момент няма декларирани данни за прекратяване на трудовия
договор.
При така изложените от ищеца твърдения в исковата молба и в
уточнителните молби, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор
/трудовото правоотношение/ се прекратява писмено, като разпоредбите на чл.
335, ал. 2 от КТ уреждат момента на прекратяването съобразно общите
правила на ЗЗД за действието на изявленията на страните.
Когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие /чл.
335, ал. 2, т. 3 от КТ/, моментът на прекратяването съвпада с момента на
получаването от /връчването на/ насрещната страна, на изходящото от
другата страна писмено изявление /писмен акт, независимо как той е
наименован/ за прекратяването.
Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие /чл.
335, ал. 2, т. 1 от КТ/, прекратяването настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а при неспазване на последния /чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ/ – с
изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо
връчване на писмения акт /наименован предизвестие или по друг начин/ на
насрещната страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от
момента на връчването тече срокът на предизвестието или съответната част от
него, като в случаите когато той е изцяло неспазен /т. е. – по същество не е
2
отправено предизвестие/ моментът на прекратяването също съвпада с
момента на връчването.
С исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ работникът или служителят
търси съдебна защита срещу незаконно уволнение, т. е. – срещу
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя, като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна /т. 1/, възстановяване на предишната работа /т. 2/ и обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради уволнението /т. 3/.
От изложеното следва, че когато в исковата си молба ищецът, който е
предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди че писменият акт на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение /заповед за
уволнение, предизвестие или наименован по друг начин/ не му е връчен, то
такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и
обстоятелствена част.
Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от
ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно
начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението /заповед,
предизвестие и пр./ - как е процедирал настоящия съдия-докладчик.
Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по
връчване на заповедта /или друг писмен акт на работодателя/, с която твърди,
че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата
молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество.
Когато, обаче, ищецът изрично и категорично заявява по делото, че
процесната заповед /или друг писмен акт на работодателя/ за уволнението не
му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието
й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по
същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е
прекратено.
Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ
за защита срещу процесното уволнение /"извършеното" според него със
същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин/ са без
предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-
работодател.
В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са
недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 от
ГПК. /в този смисъл изцяло Решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 754/2018 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 3/04.01.2023 г. по ч.гр.д.
№ 4272/2022 г. на ВКС/.
Предвид изложеното, с оглед категоричните твърдения на ищеца, че
заповед за уволнение не е издавана, не му е връчвана и дори, че трудовото
му правоотношение не е прекратено с оглед извършените справки в НАП,
видно от които липсва декларирана от работодателя дата на прекратяване на
договора, съдът намира, че основание чл. 130 от ГПК производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо - поради липса на правен
интерес.
3
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответната страна в производството.
Същата своевременно е претендирала присъждането на такива в размер
на сумата от 2766 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция, като размера и
реалното извършване на разноските са доказани от представените към
списъка по чл. 80 ГПК договор за правна зашита и съдействие, фактура и
платежно нареждане.
Предвид изложеното, сторените от ответника разноски следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. №
177557/30.05.2024 г., подадена от С. И. Г., ЕГН **********, срещу „Ц.Б.С. –
2009“ ООД, ЕИК 20085550, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 31086/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 76 с-в.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД , ЕИК 20085550, сумата от 2766 лева с
ДДС – сторени от ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4