Определение по дело №292/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 268
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205000500292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№268

                                      Гр. Пловдив, 30.06.2020 г.

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав  в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                                                 Величка Белева

 

изслуша докладваното от съдията В. Иванова в.гр.д.№ 292 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Разпоредително заседание по реда на чл.267,ал.1, изр.1 от ГПК.

          Производството по делото е образувано по подадената на 4.06.2020 г. въззивна жалба от ищеца по спора Д.Е.Г., действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща Е.И.Г.-Казаноглу, против решение № 112, постановено на 14.04.2020 г. от ОС-Пазарджик по гр.д. № 171/2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против С.К.Ш. и М.Г.Ш. иск по чл.195, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди общо в размер на 26 112 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на 28.07.2018 г. в собствената му къща, находяща се в с.В, обл.Пазарджик, вследствие на паднала върху нея мълния. Жалбата е подадена в срок и е редовна с оглед изискванията на чл. 262,ал.1 от ГПК, като в нея е заявено искане за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на ДТ за въззивното производство и е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от жалбоподателя, по което искане окръжният съд като администриращ жалбата съд не се е произнесъл до момента. Ще следва по искането апелативният съд да се произнесе в откритото съдебно заседание.

Във въззивната жалба са заявени две искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция – за назначаване на нова експертиза, изготвена от вещо лице с квалификация в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации, за отговор на посочени в жалбата пет въпроса, и за допускане на повторен разпит на свидетеля Н ПЛ за установяване на посочени в жалбата обстоятелства. Искането за назначаване на нова експертиза е мотивирано от приемането от окръжния съд, че вещото лице Г не притежава изрична компетентност в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации, но при изготвянето на първоначалния доклад по делото окръжният съд не е дал изрични указания, че няма да цени това доказателство поради липса на специална компетентност на експерта, поради което жалбоподателят счита, че е налице процесуално нарушение, защото съдът в обезпечителното производство е назначил това вещо лице и ищецът е бил подведен, че въпреки възраженията на ответната страна относно компетентността на вещото лице окръжният съд приема, че то все пак притежава знание в тази област и е изготвило достоверно заключение, което може да бъде годно доказателствено средства в процеса. Искането за допускане на повторен разпит на свидетеля Л е мотивирано като наличие на ново доказателство, което не е било известно на ищеца, с оглед на това, че след постановяването на решението на съда е имало среща между ищеца, неговия баща и свидетеля Л, на която свидетелят Л споделил какво си спомня относно разговор между него и бащата на ищеца в един от дните след пожара във връзка с казано от представителя на продавачите К Ш. на бащата на ищеца за това, че сградата не е имала мълниезащита.

          Ответниците по жалбата С.К.Ш. и М.Г.Ш. са представили на 12.06.2020 г. писмен отговор, с който молят да бъдат оставени без уважение заявените от жалбоподателя искания за събиране на доказателства, тъй като не е допуснато от съда твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение и искането за назначаване на нова експертиза е преклудирано, а повторен разпит на свидетеля Л е недопустим и ненужен. С отговора искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция не са заявени.

          Във връзка със заявените в жалбата от жалбоподателя искания за назначаване на нова експертиза с посочена задача и за събиране на гласни доказателства съдът констатира, че, след като в отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили приетото в производството по обезпечаване на доказателства заключение на в.л. Г поради това, че вещото лице Г не притежава необходимите специални знания в областта на мълниезащита, с доклада по делото, изготвен с определението на окръжния съд от 30.07.2019 г., това оспорване е изрично отразено и съдът е указал на ищеца, че той при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на елементите от фактическия състав на чл. 223 във вр. с чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД и по чл. 195,ал.2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД. От страна на ищеца обаче не е било заявено искане от вида на заявеното сега в жалбата, а съдът не може да указва на страната своя преценка относно доказателствената стойност на сочените от нея доказателства за установяване на твърдяните от страната факти и обстоятелства преди постановяването на съдебното решение. Свидетелят Л е разпитан по искане на ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 12.03.2020 г. и обстоятелството, че след постановяването на съдебното решение при разговор е било казано какво той си спомня за друг разговор от времето в един от дните след пожара, не се явява откриване на ново доказателство, което да се събере от въззивния съд чрез повторен разпит на свидетеля Л относно посочените в жалбата обстоятелства. По тези съображения не се установява наличие на обстоятелства по чл. 266, ал.3 от ГПК и по чл. 266,ал.2, т.1 от ГПК, които да обосновават неприлагане на забраната по чл. 266, ал.1 от ГПК за събиране на доказателства във въззивната инстанция, поради което заявените в жалбата доказателствени искания като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

          Съгласно разпоредбата на чл. 267,ал.1 от ГПК следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от жалбоподателя Д.Е.Г., действащ като непълнолетен със съсгаласието на своя баща Е.И.Г.-К., искания в подадената от него въззивна жалба с вх. № 4324/4.06.2020 г. за събиране на доказателства от въззивната инстанция – за назначаване на нова експертиза, изготвена от вещо лице с квалификация в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации, за отговор на посочени в жалбата пет въпроса, и за допускане на повторен разпит на свидетеля Н П Л за установяване на посочени в жалбата обстоятелства, като неоснователни.

          НАСРОЧВА  делото в о.з. на 19.08.2020 г., 14,15 ч.

          Да се призоват страните, като им се изпратят с призовките преписи от настоящото определение за запознаване.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: /1/                             

 

 

 

   /2/