РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Враца 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично
заседание на 24.02.2022г.
/двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 16 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
Д.Д.Б. *** против РЕШЕНИЕ № 154/22.12.2021г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№
94-Д-5/14.12.2021г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, заведена в деловодството на ТД на
НАП-В.Търново с вх.№26484/15.12.2021г., подадена от Д.Б. и е потвърдено, като
правилно и законосъобразно Разпореждане с
изх.№С210006-125-0303771/07.12.2021г., издадено от Гл.публичен изпълнител при
ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и с
целта на закона, както и при съществени нарушения на административно
производствените правила, за което се навеждат доводи. Иска се оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъде
отменено, в частта му, с която сумата от
8981,06 лв., представляваща част от постъпилата на 30.11.2021г. сума в общ размер 10009,60 лева е разпределена за погасяване на вече погасено
по давност публично вземане за данък
върху доходите на физически лица по данъчна декларация вх.№
**********/29.04.2011г.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП гр. Велико
Търново в с.з., чрез * Д.М. моли за решение, с което да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди оспореното решение, с което е потвърдено
разпореждането за разпределение на суми по образувано изп.дело срещу
жалбоподателя, като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения в тази
насока. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От данните по преписката се установява
и не се спори между страните, че за задълженията на жалбоподателя е образувано
изп. дело № **********/2013г. на ТД на НАП-В.Търново по което са извършвани
действия по обезпечаване и изпълнение във вр. със задълженията, за което са
приложени доказателства. Във вр. със задълженията по изп.дело е изпратено и съобщение за доброволно
изпълнение изх.№ 0197-000006/28.05.2013г. до жалбоподателя и връчено на същия.
С Разпореждане
изх.№С210006-125-0303771/07.12.2021г., издадено от Гл. публичен
изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца е направено разпределение на постъпила
на 30.11.2021г. от жалбоподателя сума в размер на 10009,60лв. по изп.дело № **********/2013г. на ТД на
НАП-В.Търново В разпореждането в табличен вид е посочено направеното
разпределение на сумата по съответните задължения на жалбоподателя, като по
данъчна декларация по ЗДДФЛ №**********/29.04.2011г. е разпределена сума за
главница в размер на 8981,06лв., а останалата сума е разпределена по декларации
обр. 6 от 2012г. Срещу разпореждането е депозирана жалба от Д.Б. с
вх.№ 94-Д-5/14.12.2021г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и вх.№
26484/15.12.2021г. на ТД на НАП-В.Търново, с която възразява по отношение на
разпределената сума в общ размер на
8981,06лв. за ДДФЛ по декларация №**********/29.04.2011г., като
разпределена за погасяване на вече
погасено по давност публично вземане срещу него.
С Решение № 154/22.12.2021г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново е оставена без уважение, като неоснователна жалба вх.№
94-Д-5/14.12.2021г. по описа на ТД на НАП-В.Търново,офис Враца, заведена в деловодството на ТД на
НАП-В.Търново с вх.№26484/15.12.2021г., подадена от Д.Б. и е потвърдено, като
правилно и законосъобразно Разпореждане с изх.№ С210006-125-0303771/07.12.2021г.,
издадено от Гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца в
оспорената му част. В решението са изложени мотиви, в резултат на които е
прието, че оспореното разпореждане е законосъобразно, а жалбата е неоснователна.
С молба вх.№ С210006-000-0555364/29.11.2021г.
Д.Б. е направил искане по образуваното срещу него изп.дело за погасяване по давност на задължения
изрично посочени в същата, сред които е и задължението по данъчна декларация
№**********/29.04.2011г. С разпореждане изх. № С210006-137-0007739/01.12.2021г.
публичния изпълнител е постановил отказ по нея, като разпореждането е оспорено
пред Директора на ТД на НАП-В.Търново,
който се е произнесъл с Решение №153/21.12.2021г., като е оставил жалбата без уважение на искането за погасяване по давност на
задълженията изрично посочени в същото, вкл. и по данъчна декларация №**********/29.04.2011г. /приложени по преписката/.
При така изложената фактическа обстановка, която
не се оспорва от страните, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта и в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия, като съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК това е директорът на
компетентната териториална дирекция, както е в случая. Решението е издадено след проведено задължително
производство по обжалване на разпореждането
на публичния изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново, ИРМ Враца за разпределение на суми по изп.дело и съдържа посочените в чл.59, ал2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити. Самото
разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, съгласно чл.226,
ал.1 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия. Видно от приложеното по делото
разпореждане на главния публичен изпълнител в табличен вид са изброени
поотделно номер и дата на подаване на декларацията, вид на задължението,
период, за който се отнася, размер на главницата и размер на лихвата. С оглед на горното съдът приема, че при
издаване на обжалваното решение административният орган не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива не са
допуснати и при издаване на разпореждането. Решението е мотивирано, като в мотивите
органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и
правните основания. Установените в хода на административното производство
релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните доказателства, с оглед на което обжалваният акт не противоречи
и на материално правните разпоредби.
Спорът по делото се свежда до това
дали е следвало да се извърши разпределение на
постъпилата сума на 30.11.2021г. от публичния изпълнител по подадена декларация
по ЗДДФЛ от 29.04.2011г. , поради това че е налице висящ
спор за давност
на задължението по декларацията.
Защитата
срещу принудителното изпълнение е уредена в разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК "Защита срещу принудително
изпълнение". В разпоредбата на чл.266, ал.4 от ДОПК изрично е посочено, че
жалбата не спира действието по принудителното изпълнение освен в случай, че
жалбата е подадена от трето лице със самостоятелни права, което се удостоверява
с писмени доказателства, какъвто конкретния случай не е. Безспорно е, че
жалбоподателят не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по
изпълнителното дело. Разпореждането на публичния изпълнител на постъпилата на 30.11.2021г. сума по
изп.дело е действие по принудителното изпълнение, поради което е приложима именно тази
норма, а не общата на чл.34, ал.1, т.2
от ДОПК. Установява се, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело №
**********/2013г., като по него са извършвани различни изпълнителни действия/наложени
са обезпечения и запори/, видно от данните по преписката. След като е
образувано производство за принудително
изпълнение, то не може да намери приложение нормата на чл.34 ДОПК. Производството за принудително
изпълнение е различно и за него са приложими изрично предвидените специални
хипотези по принудителното изпълнение на ДОПК, поради което възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Видно от административната
преписка, изпълнителното производство е образувано през 2013 г. за събиране на
публични вземания по подадени от жалбоподателя декларации. Към датата на постъпване на сумата на 30.11.2021г. и разпределение
на същата от гл.публичен изпълнител към ТД на НАП– В.Търново, ИРМ Враца не са налични
данни тези вземания да са погасени чрез плащане в по-ранни периоди, нито
възражения в този смисъл са поддържани
от жалбоподателя. Правилно е прието, че след образуване на
изп.производство по реда на ДОПК задълженото лице няма право на избор кои
задължения да погаси при разпределение на сумата и разпоредбите на чл.169, ал.3,3а,3б, 4, 5 и 6
от ДОПК са неприложими, като публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви. От разпореждането е видно, че
е спазен реда при разпределение на
постъпилата по изп.дело сума, съгласно
чл.169, ал.8 от ДОПК, както е приел и органа.
Също така следва да се посочи, че ако след като
вече вземането е погасено по давност, в
каквато насока се правят възражения или след като е
настъпило прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, в
рамките на същото изпълнително дело бъдат събрани по принудителен ред от длъжника
каквито и да било суми, същите подлежат
на възстановяване или прихващане. Тоест в
случай, че публичните вземания са били вече недължими към датата на
разпореждането за разпределение на плащане в размер на 8981,06лв по декларация
от 2011г. от главния публичен
изпълнител на ТД на НАП – В.Търново, ИРМ Враца по образуваното изпълнително
дело е налице хипотезата на
недължимо събрани суми, които следва да бъдат възстановени на
жалбоподателя или прихванати по други изискуеми задължения.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваният
акт не противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Установените в хода на административното производство релевантни за спора
юридически факти се подкрепят от събраните в производството доказателства.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на
НАП – В.Търново, като същото следва да се присъди в минимален размер на 100/сто/ лева, определено по реда
на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от Закон за правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Б. *** против
Решение № 154/22.12.2021г. на Директора
на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна
жалба вх.№ 94-Д-5/14.12.2021г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, заведена
в деловодството на ТД на НАП-В.Търново с вх.№26484/15.12.2021г., подадена от Д.Б.
и е потвърдено, като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх.№С210006-125-0303771/07.12.2021г.,
издадено от Гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца.
ОСЪЖДА Д. Д. Б. *** да заплати на ТД на НАП - Велико Търново сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание
чл.268, ал.2 ДОПК, като препис от същото се връчи на
страните.
АДМ.
СЪДИЯ: