Р Е Ш Е Н И Е №427
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин 02.11.2018 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание
на втори октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Мариела
Йосифова
при секретаря К.Илиева и
в присъствието на прокурора ................................ като разгледа
докладваното от съдия Йосифова АНД № 840 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Административно-наказателното
производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Н.Г. ***, подадена против наказателно постановление №14-0953-001158/29.08.14
г. на Началник сектор Пътна полиция при
ОДМВР Видин.
Жалбоподателят моли
да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуални правила.
В
съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и моли за отмяна на НП.
За
наказващият орган се явява процесуален представител, които
развива доводи за потвърждаване на НП.
От
приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният
свидетел Н.Ц. – актосъставител, съдът
приема за установено следното:
На 31.07.2014г.
св. Ц. е съставил АУАН на жалбоподателя
, за това , че на 31.07.2014г. в гр.Видин е спрял за паркеране върху или на по-
малко от 5 метра от пешеходната пътека , не еспрял успоредно на остта на пътя ,
с което е създал пречки за движението , имуществени вреди и опасност за
здравето на хората.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление с
което за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от
ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.8 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена Глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.94
ал.3 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 20 лева.
С
оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в
закона срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
От разпитаните в съд. заседание свидетели
- актосъставителя – св. Ц. се установи по безспорен
и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на
административно-наказателното производство, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като
изложените от същия показания са последователни, логични, непротиворечиви са и
са относими към предмета на делото.
Горното се установява и от приложените по
делото писмени доказателства.
Твърденията
на жалбоподателя, че не е извършил деянията, осъществяващи състави на
административни нарушения не се доказаха. Възражението за изтекла давност съдът
намира за неоснователно. Що се отнася до
съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл.
11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат
разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК
"Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и
по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се
изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И
въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на
чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.
В конкретния казус
абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното
преследване се изключва е четири години и половина от датата на извършването на
нарушението – т.е. към настоящия момент същата не е изтекла.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения
против жалбоподателя акт се доказва по
безспорен и несъмнен начин.
Наложеното
наказание е предвиденото от закона. При индивидуализиране на наказанието
административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е съразмерно на
извършеното нарушение.
По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление №14-0953-001158/29.08.14
г. на Началник сектор Пътна полиция при
ОДМВР Видин следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
Съдът,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №18-0953-000838/13.08.18
г. на Началник сектор Пътна полиция при
ОДМВР Видин , с което на жалбоподателя- В.Н.Г. ***,, за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на
основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 20 лева и
за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :