Р Е Ш Е Н И Е № 563
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В. 28.10.2015 г.
В.ски районен съд, гражданска колегия ,в публичното заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
при секретаря Е.Н. и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 336 описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Търговска банка „Виктория”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село”, ул. „Лайош Кошут”№ 4, ЕИК ********* против А.Н.П. ***,ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Твърди се от
ищеца, че съгласно Договор за
потребителски банков кредит № VD-0173-08
от 20.10.2008 г. ТЪРГОВСКА БАНКА
„ВИКТОРИЯ" ЕАД (с предходни наименования „Креди Агрикол
България" ЕАД и „Емпорики Банк - България" ЕАД) е предоставила на Д.Г.М., ЕГН: ********** потребителски банков
кредит в размер на 20 000,00 /двадесет
хиляди/ лева, който е усвоен и използван в пълен размер.
Сочи се,че вземанията на банката по договора за банков кредит са обезпечени с поръчителства от страна на М. И. Д.-К. и на А.Н. П., съгласно сключения Договор за поръчителство от 20.10.2008 г.
Подържа се, че съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договора за потребителски кредит, както и с оглед чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Договора за поръчителство от 20.10.2008 г., погасяването му се извършва чрез месечни анюитетни погасителни вноски /включващи дължимата вноска по главница и лихва/, всяка една от които дължими на 20-то число на месеца през периода от 20.11.2008 г. до 20.10.2015 г.,когато е крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита.
Посочва се, че кредита, по отношение на ежемесечно дължимите анюитетни вноски, е обслужван частично и че внасяните суми не са покривали изцяло дължимите съгласно погасителния план ,като плащането е преустановено през месец април 2009 г., от която дата кредитополучателят, респ. поръчителите са в просрочие и забава по отношение редовното изпълнение на договорните задължения по погасяването на кредита, без обаче, тези частични просрочя да са водели до основания за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.
Твърди се, че след като не са постъпили повече плащания по вноските от кредитополучателя и солидарните длъжници на 27.08.2009 г., чрез компетентния си вътрешен орган - Комитетът за проблемни кредити и провизии на Търговска Банка „Виктория" ЕАД (с кратко название „Провизионен комитет" - орган на Банката съгл. чл. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск) и във връзка с правото й по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Договора за потребителски банков кредит № VD-0173-08 от 20.10.2008 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем ..
Излага се,че до кредитополучателя и поръчителите,на 08.10.2009 г., са изпратени покани за доброволно изпълнение на задълженията,въпреки което просрочените задължения не са погасени.
Посочва се, че поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е получена лично от ответницата на 10.10.2009 г..
Твърди се,че на 12.02.2010 г. ищеца е депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 12.02.2010 г. против длъжниците: Д.Г.М. -кредитополучател и поръчителите М. И. Д.-К. и А.Н.П., за присъждане на неиздължените суми по описания по-горе потребителски кредит, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 298 / 2010 г. по описа на РС-В.,по което е издадена Заповед № 242-РЗ от 19.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,както и изпълнителен лист от 19.02.2010 г..
Подържа се,че поради допуснати непълноти в тези актове и във връзка с нарочна молба за поправка и допълването им е издадено разпореждане от 21.08.2012 г. на РС-В. и Заповед № 1476-РЗ от 21.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,както и изпълнителен лист от 21.08.2012 г., с които са осъдени кредитополучателят Д.Г.М. и поръчителите М. И. Д.-К. и А.Н.П., да заплатят солидарно на Търговска Банка „Виктория" ЕАД неиздължени суми по отпуснатия на потребителски банков кредит, в размери, както следва:
-19 540.97 лв. - неиздължена просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея считано
от 12.02.2010 г. до изплащане на вземането,
-337.24 лв. - неиздължена договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2009 г. - 30.08.2009 г.,
- 1008,29 лв. - неиздължена наказателна лихва (неустойка) за периода 20.04.2009 г. - 11.02.2010 г., както и
- 1076,59 лв. - направени разноски по делото, представляващи държавна такса от 417,73 лв. и дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 658,86 лв.
Сочи се, че въз основа новоиздадената Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 21.08.2012 г. е образувано изпълнително дело №
20148380410455 / 2014 г. при Частен съдебен изпълнител с рег. № 838 от КЧСИ ,като до тримата
длъжници са изпратени и получени от тях задължителните съгласно чл. 428 от ГПК покани
за доброволно изпълнение заедно с официално заверени преписи от Заповедта за
изпълнение.
Твърди се, че в законния двуседмичен срок от връчването на Заповедта за изпълнение на длъжниците , възражение по реда на чл. 414 от ГПК е подадено само А.Н.П.,като в тази връзка за банката – ищец е възникнал правен интерес от образуване на настоящото дело
Иска се от
съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че банката - ищец има изискуемо вземане срещу
ответника за следните суми:
-19 540.97 лв. -
неиздължена просрочена главница, ведно
със законната лихва върху тази главница за периода от 12.02.2010 г. до
изплащане на вземането;
- 337.24 лв. - неиздължена договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2009 г. - 30.08.2009 г.,
-1 008.29 лв. - неиздължена наказателна лихва (неустойка) за периода 20.04.2009 г. - 11.02.2010 г.;
- разноски в заповедното производство в общ размер на 1 076.59 лв., от които за юрисконсултско възнаграждение в размер на 658.86 лв. и за платената държавна такса в размер на 417.73 лв.,
Претендират се разноските по настоящото дело.
Ответникът в срока за отговор е оспорил предявения иск като е направил следните правопогасяващи възражения: че не е уведомен от банката преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем;че заповед №1476-РЗ от 21.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е нищожна; че в срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД не е предявен иск срещу ответника,в качеството му на поръчител,поради което не се дължат сумите по издадената заповед.
При условието на евентуалност се прави възражение за прихващане между сумата внесена от ответницата по образуваното изпълнително дело № 20148380410455 / 2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838 в размер на 18836 лв. и претенцията на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото съдът намира следното от фактическа и правна страна: след справка в търговския регистър се установява, че дружеството Търговска банка „Виктория”ЕАД е било с предходни наименования „Креди Агрикол България" ЕАД и „Емпорики Банк - България" ЕАД.
На 20.10.2010г. между „Емпорики банк-България”ЕАД и ответницата е сключен договор № VD-0173-08, по силата на който банката е предоставила на последната потребителски кредит в размер на 20 000.00 лева. Кредитът е обезпечен с поръчителство от страна на М. И. Д.-К. и на ответника А.Н. П. , съгласно договор за поръчителство от 20.10.2008 г.. В раздел ІІ от договора за кредит са уговорени условията за усвояване и погасяване му. В чл.2 е посочено,че усвояването се извършва безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя,а в чл.3.т.1 е регламентирано,че погасяването се извършва на 83 броя равни месечни вноски, в размер на 357.13 лв. всяка една, дължима на 20-то число на месеца през периода 20.11.2008 г.-20.09.2015 г. и последна изравняваща вноска в размер на 357.37 лв.,дължима на 20.10.2015 г.,като в т.2 е посочен и крайния срок за погасяване на кредита-20.10.2015 г.. В раздел VІІ е регламентирана предсрочна изискуемост.В чл.13 т.1 страните са уговорили, че при просрочване от страна на кредитополучателя на каквото и да е било парично задължение с повече от 60 дни, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем.
От представеното извлечение от счетоводната книга на банката към 11.02.2010г., е видно,че кредитът е в просрочие, като просрочената главница е в размер на 19540.97 лева, договорната лихва е в размер на 337.24 лева за периода от 20.03.2009г. до 30.08.2009г., наказателна лихва е в размер на 1 008.29 лева за периода от 20.04.2009г. до 11.02.20104г.,или общо 20886.50 лв..
От изложеното от ищеца, включително и от приложения Протокол № 10 / 2009 г. на Комитетът за проблемни кредити и провизии/провизионен комитет/ на Търговска Банка „Виктория" ЕАД, е безспорно, че на 27.08.2009 г. кредита е обявен от банката за изцяло предсрочно изискуем.
До ответницата, в качеството й на поръчител, е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № VD-0173-08,която е връчена с обратна разписа на 10.10.2009 г..В поканата е посочено,че към 23.09.2009 г. задълженията по договора възлизат на 20769.72 лв., като забавата за погасяването им към 23.09.2009 г. е 216 дни.На длъжника е даден седемдневен срок за издължаване, като е отразено, че при неизпълнение ще се пристъпи км принудително изпълнение.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че кредитът е усвоен на 20.10.2008 г. по сметка на кредитополучателя, както и че на 31.08.2009 г. кредита е осчетоводен като предсрочно изискуем. Посочено е, че ответницата е превела по ИД № 20148380410455 / 2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838, във връзка с процесния кредит,сумата в размер на 18836 лв..
Вещото лице е представило и две допълнителни заключения. С първото от тях,находящо се на стр.127 от делото,вещото лице е дало отговор на задача касаеща размера на внесените от длъжниците суми по изпълнителното дело и размера на таксите на ЧСИ,както и за лихвата за забава върху неизплатените суми по изпълнителния лист.По третата задача, във връзка с непредставяне на погасителния план, по кредита вещото лице не е отговорило.
След представянето му, във второ допълнително заключение, находящо се на стр.152 от делото, вещото лице дава отговор на поставените задачи.В заключението е отбелязано, че като се проследят вноските по главницата, направени от кредитополучателката за периода 20.10.2008 до 20.08.2009 г.,за който банката е приела,че има 188 дни просрочие и просрочена главница от 1120.91 лв., всъщност има само един ден закъснение на вноска по главница,а дължимите суми по главницата за този период са внесени и погасени.Посочено е също така, че за същия период направените вноски по лихвата превишава размера по погасителния план.
От приложеното ч.гр.д. № 298/2010г. по описа на ВРС е видно, че на 12.02.2010 г. дружеството „Емпорики банк-България”ЕАД е депозирало в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжниците: Д.Г.М. -кредитополучател и поръчителите М. И. Д.-К. и А.Н.П., за присъждане на неиздължените суми по договор за потребителски кредит договор № VD-0173-08 от 20.10.2008 г..
По цитираното дело е издадена Заповед № 242-РЗ от 19.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,както и изпълнителен лист в тази връзка от 19.02.2010 г..
В последствие и във връзка с подадена нарочна молба от заявителя ВРС е издал разпореждане от 21.08.2012 г.,с което е допълнил разпореждане № 242-РЗ/19.02.2010 г.,като е посочил и пропуснатия длъжник/ ответника А.Н.П./,а така също и поисканата в заявлението сума от 337.24 лв..
Отделно с разпореждането си от 21.08.2012 г съдът е обезсилил издадената Заповед № 242-РЗ от 19.02.2010 г.,като е постановил да се издаде нова такава, както и изпълнителен лист. В тази връзка е изготвена Заповед № 1476-РЗ от 21.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.08.2012 г. , с който кредитополучателя Д.Г.М. и поръчителите М. И. Д.-К. и А.Н.П., са задължени да заплатят солидарно на „Емпорики банк-България”ЕАД следните суми:
19 540.97 лв. – дължима главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 12.02.2010 г. до изплащане на вземането, 337.24 лв. -договорна лихва върху главницата за периода 20.03.2009 г. - 30.08.2009 г., 1008.29 лв. - договорна наказателна лихва (неустойка) за периода 20.04.2009 г. - 11.02.2010 г., както и разноски по делото за държавна такса от 417.73 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 658.86 лв.,или общо за сумата в размер от 1 076.59 лв.
Във връзка с вземането е образувано изпълнително дело № 20148380410455 / 2014 г. при Частен съдебен изпълнител Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ.,като видно от удо-е изх.№ 27300/21.04.2015 г. на ЧСИ по делото са постъпили суми в размер на 20643 лв.,от които 18836 лв. са от ответницата.Последният факт се потвърждава и от заключението на вещото лице.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Сдът намира следното:
Безспорно се установи, че между ищцовата банка и кредитополучателя Д.Г.М. са налице отношения, по силата на договор за потребителски кредит от 20.10.2008г. за сумата от 20000.00 лева, който е усвоен напълно на 20.10.2008 г. Установи се от експертизата, че кредитополучателя за периода от 20.11.2008 г.до 20.08.2009 г. е извършил плащания по главницата,а така също и по лихвата в периода 20.11.2008 г.-20.01.2010 г.,след което е преустановил плащанията,като към 12.02.2010 г./датата на подаване на заявлението/ задълженията са: главница-19540.94 лв.,редовна лихва -133.63 лв. и просрочени лихви- 1078.27 лв. Безспорно е, че договорът е обезпечен с поръчителството на М. И. Д.-К. и А.Н.П., срещу които, по образуваното изпълнително дело,са предприети принудителни действия, като от същите е постъпила сума в общ размер от 20643 лв.,от която ответницата е внесла 18836 лв..
В случая съдът приема,че въпреки указаната по делото доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства да е уведомил длъжника/ответник/, че е обявил кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
В тази насока ищеца подържа,че това действие е извършено с поканата от 07.10.2009 г.,получена от ответника на 10.10.2009 г.. Твърдението е несъстоятелно, тъй като цитирана покана представлява покана за доброволно изпълнение/като такава е оформена от самия ищец/и никъде в нея не се съдържа текст, касаещ обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
По тази причина Съдът не споделя доводите на ищеца, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2009 г..
Според т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, кредиторът може да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита след като е уведомил длъжника за това. В тази връзка постигнатата в договора уговорка за автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост не изключва задължението на кредитора да уведоми длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление съответно следва да е достигнало до длъжника. В конкретния случай, липсват доказателства към момента на подаване на заявлението в съда кредиторът да е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до него.
Налага се извод, че кредитът е в просрочие, но не е обявен за предсрочно изискуем.
Във връзка с изложеното възражението на ответника за липса на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се явява основателно.
При това положение, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги /решение № 139 от 05.11.2014г. по гр.д. № 57/2012г. І т.о. на ВКС/. В конкретния случай обаче от извлечението от счетоводните книги на ищеца не става ясно броя на вноските – главница и лихви с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението, както и не става ясно какъв е техния размер/същите са претендирани изцяло и общо при твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, който е с изтичащ срок на погасяване 20.10.2015 г./
Поради това и в съответствие в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен.
Възражението на ответника за нищожност на издадената заповед №1476-РЗ от 21.08.2012 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК се явява неоснователно.
В практиката е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
Горепосочената заповед за изпълнение, чиято нищожност се претендира, не страда от нито един от посочените пороци и отговаря на изискванията за валидност на заповедта, поради което не е нищожна.Твърдението, че процесната заповед за изпълнение не е следвало да бъде постановявана, при положение, че е имало друга, не е основание за нищожност на същата.
Възражението за недопустимост на Заповед № 242-РЗ от 19.02.2010 г. също е неоснователно, тъй като посоченото от страната основание:непредставяне на доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,няма отношение към допустимостта на акта.
С оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ 12.02.2010 г./ и датата на падежа на цялото вземане,посочен от ищеца като 27.08.2009 г.,е неоснователно и възражението,че в срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД не е предявен иск срещу ответника.
Във връзка с отхвърлянето на иска по предявеното от ответника, при условията на евентуалност ,възражение за прихващане съдът не следва да се произнася.
По искането за издаване на обратен изпълнителен лист съдът ще следва да вземе отношение след влизане на решението в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищеца ще следва да заплати на ответника следните разноски: за адвокатско възнаграждение-1190.00 лева,за възнаграждение на вещо лице-80 лв.,такси в общ размер от 7.00 лв..
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Търговска банка „Виктория”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село”, ул. „Лайош Кошут”№4,ЕИК ********* против А.Н.П. ***,ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 1476-РЗ/21.08.2012 г.,издадена по ч.гр.д. № 298/2010г. по описа на ВРС следните суми:
19 540.97 лв. -
просрочена главница, ведно
със законната лихва върху тази главница за периода от 12.02.2010 г. до
изплащане на вземането,
- 337.24 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2009 г. - 30.08.2009 г.,
-1008.29 лв. - наказателна лихва (неустойка) за периода 20.04.2009 г.до 11.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главница,считано от 12.02.2010 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер в общ размер на 1 076.59 лв., от които за юрисконсултско възнаграждение- 658.86 лв. и за платената държавна такса - 417.73 лв..
ОСЪЖДА Търговска банка „Виктория”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село”, ул. „Лайош Кошут”№4,ЕИК ********* да заплати на А.Н.П. ***,ЕГН ********** сумата в общ размер от 1277.00 лв., направени разноски по делото,от които: за адвокатско възнаграждение-1190.00 лева,за възнаграждение на вещо лице-80 лв. и такси в общ размер от 7.00 лв..
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: