Р Е
Ш Е Н
И Е
28.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 328 2019 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на тридесети октомври 2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 268/2019 г. по описа на КнАдмС за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
К.Г.С. ***, чрез процесуалния си представител адв. С.Д.С. обжалва Решение № 266/12.07.2019 г., постановено по НАХД № 559/2019 г. по описа на ДРС за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-5310-001593 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 лв. /триста лева/, за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
С подадената касационна жалба се твърди, че решението на ДРС е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост - касационни основания, предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че по делото не е установено дали за движение по процесния пътен участък се е изисквало заплащане на винетна такса и дали в този пътен участък е действал пътен знак Д25, както и че нарушението би следвало да бъде квалифицирано по чл. 100 ал. 2 от ЗДвП доколкото в АУАН и НП е посочено, че водачът управлява автомобила без залепен винетен стикер. Иска се отмяна на решението, съответно отмяна на НП като незаконосъобразно.
Касаторът не се явява и не се представлява по делото.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и счита касационната жалба за неоснователна.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 266/12.07.2019 г., постановено по НАХД № 559/2019 г. по описа на ДРС за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-5310-001593 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 лв. /триста лева/, за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН Серия Д, бл. № 862746/22.10.2018 г. срещу К.Г.С. ***, за това че на 22.10.2018 г., около 10:15 часа на ПП-1 Е-79 км. 355+400, на отбивка от дясно в посока гр. София, като водач на лек автомобил – „***“ с рег. №***, е управлявал автомобила без валиден винетен стикер от категория К-3 за движение по републиканската пътна мрежа, залепен на предното панорамно стъкло.
Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя, който го е подписал без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
Първоинстанционният съд е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и произнасяйки се по същество е потвърдил НП.
Настоящата инстанция намира решението
като краен резултат за неправилно и незаконосъобразно,
поради което ще го отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
С въззивната жалба се твърди, че в АУАН и НП са посочени неверни факти и обстоятелства относно мястото на извършване на проверката, респективно констатиране на нарушението, липса на табела, която да указва, че за ползването на пътя се изисква да има заплатена винетна такса, както и че е налице несъответствие между описането на нарушението и приложената правна норма.
За да постанови решението си ДРС се е позовал единствено на констатациите направени в АУАН и НП и разпита на единствения свидетел по делото – актосъставителя Н.Е.Т, който заявява, че си спомня случая, поддържа констатациите, отразени в АУАН и потвърждава, че подписът е негов. Въззивния съд се е произнесъл по съществото на спора, позовавайки се на нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното и след като в хода на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства за безвиновното си поведение към момента на установяване на нарушението, е приел, че наказаният е извършил констатираното нарушение, което е установено по безспорен начин.
Настоящият касационен състав счита, че ДРС е следвало да ангажира всички относими към конкретния случай доказателства, което не е сторил. При оформяне на преценката си, дали да издаде наказателно постановление, въз основа на редовно съставен АУАН, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации, установени в акта, които при условията на чл. 189 ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14 ал. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай ДРС е приложил формално разпоредбата на чл. 182 ал. 2 от ЗДвП. Следва да бъдат събрани доказателства относно мястото, на което е извършена проверката и констатирано нарушението, относно липсата или наличието на пътен знак Д25, указващ че за ползването на пътя се изисква платена винетна такса.
Предвид изложеното, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 266/12.07.2019 г., постановено по НАХД № 559/2019 г. по описа на ДРС за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-5310-001593 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 лв. /триста лева/, за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: