Определение по дело №468/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  № 396

гр. Пловдив, 27.09.2019 г.

 

          Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                      Председател: Вера Иванова

                                                             Членове: Мария Петрова

                                                                              Величка Белева

 

          като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 468/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производство по чл. 274 и следв. от ГПК.

          Обжалва се от К******/ К****** / - гр. С. Определение № 437 от 06.06.2019 г. по гр.д. № 60/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

          От ответниците е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.

          Съдът установи следното:

          Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, ДТ не се дължи, депозиран е отговор от ответните страни. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

          Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирано от К****** – гр. С. искане против С.В.М. и Д.С.М. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 142 824, 77 лева.

          Производството е прекратено, тъй като е прието че проверката по чл. 107 от З****** / чл. 21 от ЗОПДНПИ / отм. // не е приключила в срока по чл. 112 ал. 1 от З******  / в който смисъл и чл. 27 ал.ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ / отм. /, който срок е преклузивен съгласно подробно изложени мотиви, в подкрепа на които е цитирана и съдебна практика – Решение № 323/18.01.2018 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 5291/2016 г. и други, както и чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея. От фактическа страна е прието че началния момент на проверката е датата 27.01.2017 г. – получаване в ТД – К***** на уведомлението от ОП – С.З., евентуално 30.01.2017 г., от която дата е протокола на директора на ТД – К**** за образуване на проверката по чл. 21 ал. 1 от ЗОПДНПИ / отм. /.  Едногодишния срок за проверката на основание чл. 27 ал. 2 от закона е бил удължен с шест месеца - Решение № 136/07.03.2018 г. и е изтекъл на 30.07.2018 г., а решението на комисията за внасяне на искането за отнемане на незаконно придобитото имущество е от месец декември 2018 г..

          Поддържаните в жалбата оплаквания са за това че този срок не е преклузивен – както неправилно според жалбоподателя е приел първоинстанционния съд, а инструктивен, поради което изтичането му не преклудира както възможността да се събират доказателства относно незаконно придобитото имущество, така и самото право на отнемане на това имущество. Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

          Настоящия състав на въззивния съд споделя разбирането за преклузивния характер на срока за извършване на проверката по чл. 112 ал. ал. 1 и 2 от З****** / чл. 27 ал.ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ / отм. /.

          Производството за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата е уредено в З****** като  единно, но развиващо се в две относително самостоятелни фази: Първата се развива пред комисията, а втората – пред съда. Първата фаза, осъществявана от и пред Комисията е предвидено да приключи в едногодишен срок – чл. 112 ал. 1 от З******, който по изключение може да бъде продължен с още 6 месеца – чл. 112 ал. 2 от З****** – аналогично на чл. 27 ал. ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ / отм. /. Началния момент на този срок е уведомяването на Комисията от органа по чл. 24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ / отм. /, а крайният й момент решението на комисията за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество. Срокът е преклузивен. Това следва както от самата формулировка на законовия текст, предвиждаща възможност за изрично удължаване на срока и то еднократно, така и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 на ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, които биха били нарушени при липса на преклузия, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, което да търпи съществени ограничения без произнасяне по същество от самата Комисия. Проверката по чл. 107 от З****** - чл. 21 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.),  приключва с решението на Комисията за предявяване на иска за отнемане на незаконно придобито имущество и до взимането на решението и предявяването на иска производството се развива  самостоятелно пред комисията. Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя, че срокът по чл. 112 ал. ал. 1 и 2 от З****** / чл. 27,ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) / не е преклузивен, а е инструктивен. Действително, в практиката на ВКС са застъпени различни становища, именно поради което е образувано тълкувателно дело 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, по което понастоящем няма постановено тълкувателно решение. Настоящата съдебна инстанция приема, че когато Комисията не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл. 153 от З****** / чл.74 от ЗОПДНПИ (отм.)/, нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, като е преклудирано и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това и другите пасивно легитимирани по иска лица и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда.   

Началната дата на срока за проверка в случая  е 27.01.2017 г. – датата, на която в ТД на К**** е постъпило уведомлението от ОП– С.З. за това че К.С.М. е привлечен като обвиняем за престъпление от визираните в чл. 22 ал. 1 от ЗОПДНПИ / отм. / - а не датата 30.01.2017 г., на която е съставен протокола за започване на проверката срещу него и съпругата му. Едногодишния срок за проверката изтича следователно на 27.01.2018 г., при продължаването му с шест месеца – на 27.07.2018 г. Доклада на ТД на Комисията по чл. 61 ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) е от 23.11.2018 г., решението за внасяне на искането за отнемане на  незаконно придобитото имущество – от дата 05.12.2018 г., с изходящ номер от 07.12.2018 г., депозирано е в съда на 11.12.2018 г. Следователно безспорно е че проверката не е приключила във визирания от закона преклузивен срок. Комисията се е произнесла след като правомощията й и материалното право на държавата за отнемане на придобитото от ответниците имущество са били вече преклудирани, поради което предявеният иск е недопустим – както правилно е приел и първоинстанционния съд, за да прекрати производството по него с обжалваното определение. Следователно частната жалба срещу него е неоснователна, а определението – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.       

          Предвид изложеното съдът

         

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И

 

          Потвърждава Определение № 437 от 06.06.2019 г., постановено по  гр.д. № 60/2019 г. на Окръжен Съд – С.З. за прекратяване на производството по делото.

          Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

 

                                                       Председател:

 

 

 

                                                              Членове: