Решение по дело №438/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова Христова
Дело: 20217200700438
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

17                           09.06.2022 г.                        град Русе

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, четвърти състав, на втори юни две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова  административно дело № 438 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 176, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба вх. № 405/02.02.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна (правоприемник на ТД Северна Морска), Агенция „Митници“, с която е предявено искане за допълване на Решение № 60/12.01.2022 г. на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, в частта по т. 3 от Решение № 32-202185/25.06.2021 г., с която е коригиран код по ТАРИК за стока № 2 с митническа декларация MRN 18BG002002Н0155936/02.11.2018 г. Административният орган счита, че съдът не се е произнесъл в цялост по жалбата, с която е сезиран от дружеството, тъй като в същото не са изложени никакви аргументи относно неправилността на обжалвания административен акт в частта, с която се променя кода по ТАРИК за стока № 2 от посочената митническа декларация. Иска се от съда да се произнесе с допълнително решение относно корекцията на декларирания код от ТАРИК за стока № 2 от митническа декларация MRN 18BG002002Н0155936/ 02.11.2018 г.

На основание чл. 176, ал. 2 от АПК, съдът е разпоредил връчване на препис от молбата на „Ерик МБ“ ЕООД, ЕИК *********. Съобщението е връчено на дружеството на 09.02.2022 г. чрез адв. С.Ж., като в определения 7-дневен срок отговор на молбата не е постъпил.

   Като съобрази представените доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

   Производството по адм. д. № 438/2021 г. на Административен съд – Русе се е развило по реда на чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Ерик МБ“ ООД, депозирана чрез пълномощник адв. Св. Ж., против Решение рег. № 32-202185/25.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 18BG002002H0155936/02.11.2018 г. Решението се обжалва  в цялост, като жалбоподателят твърди, че то е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Претенцията е да се отмени обжалваното решение в цялост и да се присъдят  направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане.

Ответникът – Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, е пледирал за неоснователност на жалбата, като счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С крайния съдебен акт – Решение № № 60/12.01.2022 г., съдът е отменил Решение рег. № 32-202185/25.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г. и е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на жалбоподателя „Ерик МБ“ ООД сума в размер на 1550 лева, представляваща разноски по делото.

Решенето е връчено на ответника на 20.01.2022 г. В срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, с посочената молба вх. № 405/02.02.2022 г., той е поискал допълване на съдебното решение в частта по т. 3 от обжалваното решение на административният орган. В молбата се твърди, че в последното са направени две различни изявления на административния орган, с характер на решения: 1. Определяне/отказ да се приеме декларирана митническа стойност за част от стоките от MRN № 18BG002002H0155936/02.11.2018 и 2. Корекция на деклариран код от ТАРИК за част от стоките по процесната декларация. Сочи се, че „Съдът е отменил административния акт изцяло, като е пропуснал да се произнесе по отношение на корекцията на код по ТАРИК за стока № 2 от митническа декларация с MRN № 18BG002002H0155936/02.11.2018 г .“ Твърди се, че независимо, че жалбоподателят е поискал отмяна на цялото решение, той не е изложил възражения относно новоопределения код по ТАРИК за стока № 2. Иска се с представената молба съдът да допълни вече постановеното Решение № 60/12.01.2022 г., като остави в сила Решение № 32-202185/25.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска, в частта, с която се коригира деклариран код по ТАРИК за стока с № 2 от митническа декларация MRN 18BG002002H0155936/ 02.11.2018 г.

Решение № 32-202185/25.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска е свързано с MRN № 18BG002002H0155936/02.11.2018 г. В диспозитивната част на решението административният орган е направил волеизявления, свързани с различни норми от митническото право, които обобщено могат да се представят по следния начин:

1.    Отказ да се приеме декларираната митническа стойност на стоки с номера от 1 до 15 включително.

2.    Определяне митническата стойност на стоки с номера от 1 до 15 включително.

3.    Коригиране на процесната митническа декларация за стоки с номера от 1 до 15 включително относно параметрите в кл. 43 „Код - МО“; кл. 46 „Статистическа стойност“ и кл. 47 „Изчисляване на вземанията“. За стока № 2 и за стока № 13 е допусната корекция на код по ТАРИК в кл. 33.

4.    Определени са допълнително възникнали публични вземания по вид и размер, включително и дължимите лихви за тях.

5.     Определена е дата на възникване на митническото задължение.

6.    Определен е длъжника за възникналите задължения и лихви.

7.    Разпоредено е решението да се счита за неразделна част от MRN № 18BG002002H0155936/02.11.2018 г.

8.    Допуснато е предварително изпълнение на решението като са посочени съответните правни основания.

9.    Дадена е възможност за доброволно изпълнение, като са посочени правните последици при неплащане в определения срок

10. Посочена е възможността за обжалване на решението.

Видно от жалбата (последното изречение на л.6 от делото), с която дружеството е сезирало съда, се иска отмяна на решението на директора на ТД Северна морска изцяло като незаконосъобразно. Самият ответник в молбата си също е посочил, че дружеството оспорва изцяло решението, но счита, че след като не е изложил възражения относно определените нови кодове по ТАРИК за стока № 2, то жалбата в тази си част следва да се отхвърли.

         Ответникът не е ангажирал становище по оспорването, въпреки предоставената му от съда възможност.

         За насроченото открито съдебно заседание на 02.06.2022 г., ответникът е представил писмено Становище вх. № 2324/31.05.2022 г., в което поддържа заявеното искане за допълване на решението. На практика в това становище се излагат възражения във връзка с подадената от ответника  молба вх.  № 1582/ 14.04.2022 г.  до съда, отново по настоящото дело, с която е поискано допълване на Решение № 60/12.01.2022 г. и относно стока № 13 по същите причини – определен нов код по ТАРИК. На практика е поискано второ, различно допълване на съдебното решение. Тази молба е оставена от настоящия съдебен състав без разглеждане с Определение от 11.05.2022 г. поради подаването й след срока, предвиден в чл. 176, ал. 1 от АПК, като със същото определение е заличен допуснатия до разпит свидетел - държавен инспектор отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически процедури“. Това определение се оспорва от ответника с частна жалба вх. № 2224/26.05.2022 г., която е в процес на администриране от съда.

         При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

         Искането за допълване на решението е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК; от надлежна страна, с право и интерес от неговото уважаване, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

         На първо място следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Следователно, съдът не е обвързан от твърденията на жалбоподателя по принцип и без значение в конкретния случай е дали дружеството е направило възражения срещу определяне на код по ТАРИК за стока № 2, след като е посочило, че желае отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост.

         На следващо място съдът е обвързан от петитума на жалбата – след като с нея е поискано отмяна на цялото решение на директора на ТД Митница Варна, то съдът е обвързан от това искане и по тази причина съдът е отменил обжалваното решение в цялост. Самото обжалвано решение се разглежда в неговата цялост, като един единствен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Именно затова самият ответник е посочил накрая в собственото си решение, че то (т.е. в неговата цялост) подлежи на обжалване, а не че всеки отделно решен въпрос в него (например относно неприемането на декларираната митническа стойност или определяне на датата на възникване на задължението или дължимостта на лихви и други подобни) подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно нормата на чл. 176, ал. 1 изречение първо от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно целия предмет на делото. В настоящия случай целия предмет на делото е решението на директора на ТД Митница Варна в неговата цялост. Именно затова в диспозитива на Решение № 60/12.01.2022 г., съдът е отменил Решение рег. № 32-202185/25.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г. изцяло. Настояването на ответника да има отделно произнасяне във връзка с промяната на код по ТАРИК за стока № 2 означава, че съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив по всяко от формираните волеизявления на административния орган в обжалваното решение и да възприема всяко волеизявление, свързано с процесната митническа декларация, като отделен административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Подобно изкуствено разделяне на обжалвания административен акт е неприемливо и недопустимо.

Ответникът сочи, че неговото решение е отменено, без съдът да е изложил мотиви във връзка с определения нов код по ТАРИК за стока № 2, като счита, че това е нарушение и съдебното решение следва да бъде допълнено именно по тази причина. Изрично трябва да се посочи, че мотивите и волята на съда, обективирана в диспозитива на съдебното решение са различни понятия. Предназначението на мотивите е да изложат съображенията на съда във връзка с конкретния предмет на решението. Те не съдържат в себе си правноустановяваща воля. Конкретния предмет на съдебно Решение № 60/12.01.2022 г. е Решение рег. № 32-202185/25.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г. в неговата цялост. Именно затова правноустановяващата воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебното решение е отмяна на посочения административен акт в неговата цялост.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 405/02.02.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна (правоприемник на ТД Северна Морска), Агенция „Митници“, с която е предявено искане за допълване на Решение № 60/12.01.2022 г. на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, в частта по т. 3 от Решение № 32-202185/25.06.2021 г., с която е коригиран код по ТАРИК за стока № 2 с митническа декларация MRN 18BG002002Н0155936/02.11.2018 г.

         Решението може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: