Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 24.06.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание
на втори юни две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като
разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №115 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез пълномощника си по
делото ст. юрисконсулт И.М. против Решение №81 от 02.03.2022 год. по АНД №173/2022
год. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №21-1228-003840
от 07.12.2021 год., издадено от Началник на сектор „ПП“ Стара Загора при ОД на МВР – Стара
Загора, с наложено на ответника по касация наказание на основание чл.175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на
управлява МПС за срок от шест месеца. В касационната жалбата
се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр.
с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. По делото е безспорно установено, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място Т.Н. е управлявал
собствения си автомобил „Опел „Зафира с рег.№***, който автомобил е управляван
по път за обществено ползване, а самото МПС е със служебно прекратена
регистрация на 03.02.2021 год. Прекратяването на регистрацията е във връзка с
липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобила. Излагат се доводи, че нарушението е извършено виновно. Н. като
собственик и водач на МПС е бил длъжен да знае, че за управляваното от негова
страна МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и да
познава законовите последици от това. Като не е сторил това е проявил
небрежност. За съставомерността на процесното административно нарушение и за
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажирането на
отговорността на водача е ирелевантно обстоятелството дали органът по
регистрация на МПС е предприел действия по уведомяването на собственика на
автомобила за процедурата по служебно прекратената регистрация. Ирелевантно е
също така обстоятелството, дали е налице надлежно уведомяване от страна на
Гаранционния фонд. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №81
от 02.03.2022 год., постановено по АНД №173/2022 год. по описа на Районен съд –
Стара Загора и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното
наказателно постановление. Ако се претендират разноски от ответната страна,
прави възражение за прекомерност на тези разноски, а ако се уважи жалбата се
претендират разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба Т.С.Н., редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалният си представител
адв. Д. С. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба,
като претендира и направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорският районен съд се
е развило по жалбата на Т.С.Н. *** против наказателно постановление №21-1228-003840/07.12.2021
год. на Началника на сектор „ПП“ Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора. С
наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №АА601241/02.12.2021 год., е прието от фактическа
страна, че на 30.04.2021 год. около 12.50 часа в гр. Стара Загора на ул.“Свети
княз Борис“№89 управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№***, като
при извършената служебна проверка е установено, че МПС е със служебно
прекратена регистрация на 03.02.2021 год. На основание чл.143, ал.10 от ЗДвП
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, със служебно
отразяване в АИС КАТ – регистрация, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.548, ал.11 от КЗ, за което лицето е уведомено с писмо
рег. №1228р-09.03.2021 год. По случая е образувана преписка, която е изпратена
в Районна прокуратура Стара Загора, но с постановление №8856/29.09.2021 год. е отказано образуването
на наказателно производство, с мнение за налагане на административно наказание
по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Прието е от наказващия орган, че деянието не е
маловажен случай и е извършено по непредпазливост. След преценка на събраните
по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, нарушението е безспорно установено,
както неговият извършител, но по отношение на неговата вина, е приел, че следва
да се изключи несъзнаваната предпазливост, както и съзнаваната такава. Това го
е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление.
Решението е правилно.
По делото се установява
и не е спорно между страните, че регистрацията на автомобила е прекратена на 03.02.2021
год. на основание чл.143, ал. 10 ЗДвП - служебно, въз основа на получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.
По делото не е приложено такова писмо от страна на Гаранционния фонд с адресат
ОД на МВР Стара Загора. По делото са приложени два документа – уведомление
№018605/13.12.2020 год. от Гаранционния фонд до Т.С.Н., както и писмо рег.№1228р-3000/09.03.2021
год. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, отново
адресирано до Т.С.Н., като и двете са със съдържание касаещо липсата на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС рег. №***,
вследствие на което е служебно прекратена регистрацията на това МПС. И за двете
писма обаче няма данни, да са получени от ответника по касация и собственик на
МПС. От тук следва, че не е доказано по безспорен начин, че Т.Н. е бил уведомен
за служебно прекратената регистрация и да е извършил нарушението умишлено.
Действително нито чл.143, ал.10 от ЗДвП, нито в чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба
№І-45 от 14.03.2000 год., е посочено кой прекратява регистрацията и кой
уведомява собственика на автомобила за прекратената регистрация, но това следва
да бъде съответното звено извършило регистрацията, тъй като до него ще бъде
изпратено и уведомлението и той ще е териториално компетентен да я прекрати.
При така установеното съдът намира, че при неизпълнение на законовите
задължения от страна на наказващият орган, не следва да се търси
административно наказателна отговорност от собственика на МПС.
Фактически, правно и
доказателствено обосновани са направените от въззивния съд изводи за
несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради
недоказаност на неговото виновно извършване, което го дисквалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Изложените в тази връзка
мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и
основание на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към
тях.
Изложените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, в
нормата на чл. 75, ал. от ЗДвП е
предвидено, че водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200.00 до 500.00 лв.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената
санкционна норма изисква нарушителят да е действал виновно – да е знаел или
поне да е допускал, че управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на
доказване на това обстоятелство в административнонаказателното производство е
възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно главно доказване с
допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването
на процесуалните правила за налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл.
143, ал.10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП
и в Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. случаи на прекратяване на регистрацията на
МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.10
от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила, тъй
като не се образува административно производство с уведомяване на собственика
на автомобила по реда на чл.26 от АПК. Задължението за уведомяване по чл.143,
ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от Кодекса на
застраховането. В случая няма никакви данни Т.Н. да е бил надлежно уведомен за
извършеното на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 02.03.2021 год. служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, което е различно от уведомяването му от
Гаранционния фонд. Липсват също така данни или доказателства ответникът като собственик
на автомобила към датата на извършване на вмененото му нарушение на чл. 140 от ЗДвП – 30.04.2021 год., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е
бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно
да съобрази поведението си с това обстоятелство. По делото липсват каквито и да
е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под
формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както
интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на
соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая
се касае за незнание на факт от обективната действителност /за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143,
ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на автомобила. Поради това по отношение на санкционираното
нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието
при форма на вината „непредпазливост“. В този смисъл абсолютно необосновано,
още по-малко доказано, е приетото в наказателното постановление и поддържано в
касационната жалба от наказващия орган, че дори санкционираният водач да не е
съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат
/управление на МПС с прекратена регистрация/, е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото
нарушение на чл.140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил
длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията
на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Това е така, тъй като
регистрацията се прекратява служебно, не с изтичането на застраховката
„Гражданска отговорност“, а след получаването на уведомлението от Гаранционният
фонд. Дали е изпратено такова или не, кога е получено от органите на МВР, са
все обстоятелства, които ответника по касация няма как да знае или да
предполага. Затова обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е направил извод за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на неговото
виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за
отмяната на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Неоснователно е и
въведеното като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК оплакване
за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – т. 4 от НПК. При служебно извършената
проверка, такива не са установени от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
По
делото е направено искане и за присъждане от страна на Т.С.Н. на направените в
съдебното производство разноски, като са представени и доказателства за
реалното заплащане на същите. С оглед на
направеното възражение за прекомерност от страна на касатора и предвид изхода на делото
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ
бр.94/ 29.11.2019 год./ Областна дирекция на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на Т.С.Н. сумата от 300.00 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в касационното производство по Договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2022 год.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №81 от 02.03.2022 год., постановено по АНД
№173/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
Стара Загора, представлявана от директора Николай Колев да заплати на Т.С.Н.,
ЕГН ********** *** сумата от 300.00 лв. представляваща направени разноски по
делото в касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.