МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1751/2015Г. ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С
внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия В.И. *** e повдигнато обвинение по чл.115 във вр с чл.18,ал.1 НК за това, че:
На 15.11.2013г. в
гр.Девня, област Варна, е извършил опит умишлено да умъртви Н.Ч.Н., като му
нанесъл прободно-порезни наранявания на лявата гръдна
половина, на ниво 3-то междуребрие, ангажиращо кожа и
подкожие, на ниво 7-мо междуребрие
- входна рана - кожа и раневи канал ангажиращ подкожие, подлежащата мускулатура, седмо ляво ребро,
външния плеврален лист, левия диафрагмален
купол в цялата му дебелина, стомаха по голямата му кривина, обусловили
проникващо нараняване в гръдната и коремната кухина, и в своята съвкупност са
довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на
пострадалия, като деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените
в закона и искани от дееца общественоопасни последици.
По делото
бяха приети за съвместно разглеждане иск за претърпени в резултат на деянието
неимуществени вреди за сумата от 50000 лева и за имуществени вреди в размер на
58 лева, предявени от пострадалия Н.Ч.Н., срещу подсъдимия Т. и двата ведно със
законната лихва считано от 15.11.2015г. до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Н.Н. бе конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и
моли съда да признае подсъдимия за виновен. Навежда доводи, че подсъдимият е осъждан за такова деяние макар и изминалото време и изтърпяното наказание.
Предлага като смекчаващи вината обстоятелства да бъдат отчетени напредналата
възраст на подсъдимия и частичните му признания, че е имал конфликт с
пострадалия на инкриминираната дата. С оглед на това предлага
наказание към минимума предвиден в закона, което да бъде изтърпяно в място за
лишаване от свобода.
В пледоарията си в хода на съдебните прения
представителят на гражданския ищец и частен обвинител моли за ефективно
наказание и присъждане на пълния размер на предявените искове.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения защитника на подсъдимия предлага подзащитния
му да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението. Алтернативно обосновава
няколко възможности за правни квалификации всички те противни на тази подържана
от прокурора. С оглед СМЕ счита, че ако подсъдимият е извършител той следва да носи наказателна отговорност по чл.
124 от НК, а не по чл. 115 от НК, евентуално по чл.
118, или чл. 119 НК.
Навежда доводи, че гражданския иск не следва да бъде уважаван с оглед обстоятелството, че е било
много кратко времето за възстановяване
на пострадалия, ако се приеме, подсъдимия е виновен в извършване на деянието.
В последната си
дума подсъдимия предоставя на съда като
изказва безразличие към това дали ще бъде осъден или не
Съдът за да се произнесе, като взе предвид
събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият В.И.Т., е роден на 18.11 1939 год. в с. Зетьово, общ.
Чирпан, обл. Стара Загора. Същият е български
гражданин, има завършено средно образование. Разведен е, пенсионер. Осъждан е
за престъпление по чл.115,вр. с чл.18 от НК на десет
години лишаване от свобода с присъда по НОХД № 190/94 на ОС Стара Загора,
влязла в сила на 19.12.1995, УПО от 25.04.2001г. с изпитателен срок 1година, 4
месеца и 25 дни- реабилитиран съгласно чл.88а от НК. ЕГН **********
През месец
август 2013г. подс. В.И.Т. отдал под наем помещения
от жилището си, находящо се в гр.Девня, ул."Райко Даскалов" № 25, на
свидетеля Н.Ч.Н., във връзка с това, че трябвало да изплаща заем от името на
сина си. Н. на 15.08.2013г. се нанесъл да живее там със семейството си - съпруга
и двете си дъщери. Още от втората седмица отношенията между Н. и Т. започнали
да се влошават, като в основата им били сексуални намеци от страна на
подсъдимия. Н. споделил за това с жена си и започнали да си търсят нова
квартира. Като разбрал, че квартирантите му имат намерение да напуснат къщата
му, подсъдимия спрял електрическото захранване на Неделчеви и започнал да настоява
да му заплатят електрическата енергия на стойност 80 лева, за която още нямало
актуална сметка. Свидетелят Н. обещал да заплати ползваната електрическа
енергия, като помолил Т. да изчака, тъй като не можело да се прецени изразходваното
електричество, но подсъдимия не бил съгласен. На 12.09.2013г Н. подал жалба в
РУП Девня, че е заплашен от саморазправа, побой и обиждан от Т.. Още същия ден
служители от РУП Девня започнали работа по жалбата и с протокол за
предупреждение по ЗМВР Т. бил предупреден да не извършва престъпление по чл.144
от НК. На 13.09.2013г. семейство Неделчеви напуснали дома на Т.. Когато
квартирантите изнасяли вещите си, подсъдимия задържал печката и телевизора им,
като залог за това, че ще платят за ползваната електрическа енергия.
Впоследствие Т. поискал от Н. още и лихва от 20 лева, като неустойка за това,
че квартирантът бил забавил плащането си към него. Така сумата нараснала на 100
лева. Н. се съгласил да даде посочената сума, но когато започнал да търси Т.,
за да му я даде и да си вземе печката и телевизора, подсъдимият се укривал. Н. успял
да се обади на Т. по телефона и му казал, че е приготвил парите и че иска да си
вземе печката и телевизора, но подсъдимият отново не предприел нищо за да върне
вещите. Н. се жалвал устно и за тези действия на Т.. На 30.10.2013г била
разпоредена допълнителна проверка от прокурор при РП Девня по заведената вече
преписка с оглед новите данни. На 11.11.2013г. Н. бил извикан да даде обяснения
в РУП Девня. На 13.11.2013г. с протокол за предупреждение по ЗМВР Т. бил
предупреден да не извършва престъпление по чл.206 от НК. На 15.11.2013г.
сутринта пострадалия Н. се явил на изпит във връзка със завършване на
образованието си. След това работил частно в строителството и към 17.00ч
приключил работа. На същата дата около 17.30ч. Н.Н.
се прибирал към квартирата си, като вървял по бул."Съединение" в
гр.Девня, в посока магазин „СБА", по десния, спрямо посоката му на
движение, тротоар. По същото време подсъдимия Т. се намирал в железарския
магазин на св.И.И., където пазарувал и си тръгнал. Когато пострадалия наближил намиращата се пред
него спирка на градския транспорт, неочаквано бил нападнат от подс. В.Т., който започнал да го удря с двете си ръце по
тялото и главата. Н. се опитвал да се отбранява с ръце и да отблъсне
нападателя. Тогава подсъдимият казал „ Ти на прокурор ли ще ме даваш. Поне да
те довърша и да те убия" и с неустановен с категоричност по делото предмет
с остър връх и режещ ръб нанесъл пробождащ удар в тялото на Н.,*** гърдите. Т. успял да събори пострадалия на земята, при
което Н. паднал по гръб. Тогава подсъдимият нанесъл втори удар с оръдието в тялото на Н. в областта на
корема. Н. успял да отблъсне подсъдимия, който избягал от мястото на нападението.
На местопроизшествието останали част от вещите на Т., които изпаднали, докато
извършвал нападението си над пострадалия , а именно: - кожен калъф за мобилен
телефон, ведно с мобилен телефон Нокия Х2 с ИМЕИ
351933053989650 и със СИМ карта с надпис "Globul" с номер 89359050000703140734,
мобилен телефон Нокия с ИМЕИ 358121053435436 със СИМ
карта с надпис "Globul" с номер 89359050000506263961,
пластмасов картодържач с надпис "Globul" със СИМ карта с надпис «b» с номер 893590511000033588068 и мъжка черна плетена
обувка. Пострадалият се изправил и като притискал гърдите си с ръка отишъл до
намиращата се в близост заложна къща, където помолил работещата там свидетелка Д.
Г. да се обади на „Бърза помощ". Н.
останал навън пред заложната къща и се държал за корема. В това време го видял
свидетелят Р.Ч. и го попитал какво е станало, при което пострадалият му
обяснил, че го бил намушкал „бай Велико". Свидетелката Д.Г. се обадила на
„Центъра за спешна медицинска помощ" в гр.Девня и на место пристигнали
медицински екип и полицейски служители. Н.Н. съобщил
на полицейските служители И.Ц. и С.С., че е бил
намушкан от подсъдимия, като обяснил, че това бил дядо Вичо, при когото е живял
на квартира със семейството си. След това пострадалият бил откаран с линейка в
гр.Варна за оказване на медицинска помощ. Там пристигнала и сестрата на
пострадалия- св.В.В.. На нея пострадалия също казал,
че е бил намушкан от бившия си хазяин. В МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД в Клиника
Първа коремна хирургия на Н. била извършена животоспасяваща хирургическа
операция. Междувременно И.Ц. и С.С. първо посетили
мястото на нападението, където Ц. в близост до автобусна спирка видял черна плетена обувка. След това
отишли до къщата на Т., и го питали го какво е станало. Каза, ли му, че има лице което твърди че му е нанесен
побой от него,на което подсъдимия отвърнал
„Ако ще вярвате на един циганин, вярвайте!“ На Ц. му направило
впечатление, че Т. е превъзбуден. Служителите на
РУП обяснили на подсъдимия, че ще бъде
задържан и го отвели в РУ-Девня. След това те се върнали на мястото, където са
видели обувката. Тогава видели, че на мястото има калъфки, телефон и др. работи
и запазили местопроизшествието, където по- късно бил извършен оглед на
местопроизшествие, в хода на който били фиксирани, чрез описване упоменатите по
горе вещи принадлежащи на подсъдимия. С. се върнал пред дома на Т. и обезпечил
входа на къщата . От къщата били иззети множество ножове с протокол за
изземване, саниран по реда на НПК. Подсъдимият
доброволно предал намиращия се в него нож, дрехите с които е бил облечен. В
хода на досъдебното производство, подсъдимият дал доброволно образци от миризма
и слюнка. След проведено лечение, пострадалият бил изписан от
болницата на 25.11.2013г. В хода на оздравителния процес същия бил
освидетелстван от ТЕЛК и била установена трудова неработоспособност от 80% за
срок от една година.
По делото са назначени
следните експертизи
Съдебно-медицинска
експертиза От заключението на същата е
видно, че , в следствие на нанесените удари,
с предмет с
остър връх и режещ ръб, Н. е получил следните
травматични увреждания: прободно-порезни наранявания
на лявата гръдна половина, на ниво 3-то междуребрие,
ангажиращо кожа и подкожие, на ниво 7-мо междуребрие - входна рана - кожа и раневи
канал ангажиращ подкожие, подлежащата мускулатура,
седмо ляво ребро, външния плеврален лист, левия диафрагмален купол в цялата му дебелина, стомаха по
голямата му кривина. Ударите били реализирани в лявата гръдна половина в посока
отляво надясно, отгоре надолу. Увреждането на голямата кривина на стомаха -
3см., е създало реална опасност за живота на пострадалия от самото си
възникване, същата е била постоянна и без адекватна хирургическа помощ би
довела до настъпване на смъртен изход, който е бил преодолян в резултат на
своевременната медицинска помощ. В този смисъл, това увреждане е обусловило
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на пострадалия Н.Ч.Н..
Описаното нараняване на лявата гръдна половина, ангажиращо гръдната стена в
цялата й дебелина е създало реална комуникация между външната среда и плевралната кухина и в този смисъл е обусловило проникващо
нараняване в гръдната кухина. По хода на раневия
канал е бил увреден левия диафрагмален купол в цялата
си дебелина, при което се е създала реална комуникация между коремната кухина и
външната среда и в този смисъл това увреждане е обусловило проникващо
нараняване в коремната кухина.
В съдебно заседание вещото
лице подържа заключението и уточнява, че при тези удари пострадалият е имал възможност да измине
известно разстояние, преди да изпадне в
безпомощно състояние.
Съдебно психиатрична и психологична експертиза От заключенията се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият В.И.Т. не е
страдал от психично разстройство. Не е налице зависимост към психоактивни
вещества. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си Не са налице данни за физиологичен афект
/силно раздразнение предизвикано от пострадалия/.Психичното състояние на Т. му
дава възможност да участва сам в наказателното производство и да дава годни
обяснения по случая.
В обсъждането е
посочено, че по време на прегледа, извършен във връзка с освидетелстването, В.Т. е стеничен, сам установява словесен контакт, ориентиран
цялостно, без съзнание за психично заболяване. Няма данни за разстройства във възприятно- представната дейност.
Обстоятелствен мисловен процес, без данни за активна психотична
продукция и абстинентни явления. Памет и интелект- на
нивото на образованието и социалния опит.
Към момента на психологичното изследване
освидетелстваният е стеничен, обстоятелствен като
начин на мислене, сензитивен, с повишена мнителност, с псевдофилософска
наклонност. В състояние е да защитава своите потребности и интереси, да става
предизвикателен, да се конфронтира, когато обстоятелствата в една ситуация се
тълкуват като ощетяващи го от негова гледна точка. В този смисъл е повишена
раздразнителността, която може да отключи агресивна физическа реакция като тип себезащитно поведение.
Повишената мнителност е катализатор при този процес.
В съдебно заседание вещите лица потвърждават
заключението си.
Горната
фактическа обстановка съдът намери за установена от частичните обяснения на подсъдимия,
показанията на всички свидетели, заключенията на СМЕ и СППЕ и писмените
доказателства по делото- протоколи за оглед на местопроизшествие,
освидетелстване, за предупреждения по ЗМВР, за изземване и доброволно
предаване, докладни записки, справка съдимост и др. приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели дадени в
хода на съдебното следствие и тази им част дадени в досъдебното производство,
приобщени по предвидение в НПК ред, в случаите на
чл.281, ал.1,т.1 или 2 от НПК.
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените
по горе експертизи.
Подсъдимия
не се признава за виновен и дава обяснения. Излага на кратко обстоятелствата
покрай нанасянето на Н. в домът му като квартирант, влошаването на отношенията
им и напускането му, в резултат на което той задържал вещи за дължими суми. На 15.11.2013г вечерта закупил букса за
телевизор и в близост до спирката бил нападнат
от пострадалия по инициатива на последния. Били му нанесени удари в гръб
и съборен на земята. Успял да си тръгне, като оставил на мястото на нападението
обувката. Отрича да е нанасял удари на пострадалия.
Съдът
намери, че обясненията му в по голямата си част като фактология
за отношенията му с пострадалия са правдиви и ги кредитира. Съдът дава вяра и в
частта в която подсъдимия твърди че е срещнал пострадалия, но не и за
развитието на събитията след това. В тази им част съдът ги възприе като защитна
теза , на която той има неизменно право. Извън всякакво съмнение е, че Н.
описва действителното развитие на събитията, тъй като това се потвърждава от
всички останали свидетели възприели състоянието на пострадалия и неговите
обяснения, че подсъдимия му е нанесъл нараняванията. Показанията на Н. се
потвърждават и от заключението на СМЕ. В
посочения смисъл изброените доказателства опровергават категорично защитната
теза на подсъдимия, че е бил нападнат от пострадалия и че не е нанасял удари с
пробождащо оръдие на пострадалия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
На първо място следва да
се отбележи, че при правилно установени факти прокуратурата е направила правен
извод, като е приела в диспозитива на обвинението, че
се касае за довършен опит. Чл.18,ал.1 от НК съдържа две хипотези:
-започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено .
- или макар
и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
Когато
деецът обективно е направил всичко необходимо за настъпване на общественоопасните последици, предвиждани и съзнавани от
него, които са били и неизбежни, той следва да отговаря за умишлено деяние при
пряк умисъл, както това е в разглеждания случай. Както твърди и заключението на
съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, Т. не е бил в състояние на
афект. Ето защо волево и насочено е използвал средство с което да нанесе удари,
годно да причини смъртта на пострадалия. След това е нанесъл два силни удара в две
от най-важните жизнени части от човешкото тяло на пострадалия-сърдечната област
и корема. С това деянието му е довършено. Обстоятелството, че е спрял ударите
не означава, че се е отказал от довършване на деянието, в противен случай щяхме
да сме изправени пред довършено престъпление с резултат –умъртвяване, а не
опит. Ударите са преостановени със субективната
увереност, че е изпълнил замисленото деяние, а не защото е преоценил действията
си, преди да са настъпили целените общественоопасни
последици. Съдът
не споделя и виждането на защитата, че се касае за опит за престъпления по
чл.124, 118 или 119 от НК. Съгласно заключението на СМЕ смъртта на пострадалия
е била неизбежна без своевременна лекарска намеса, каквато е била осъществена.
В настоящия случай интензитета, силата на ударите, избора на оръдието
/независимо дали това е нож или друго прободно-порезно
оръдие / и подбраното място в което са
нанесени ударите обосноват само един възможен извод и той е че смърт ще
настъпи. Да се приеме, че подсъдимия се е надявал на друг резултат е
декларативен и не подкрепен от никакви доказателства. По делото не са събрани
никакви доказателства от които може да се правят изводи, че подсъдимия е бил в
състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия или пък в състояние
на неизбежна отбрана.
Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимят Т. е осъществил състава на чл.115, вр. с чл.18 ал.1 пр.2 от НК, поради което и го
призна за виновен в това че: на 15.11.2013г. в гр.Девня, област Варна, е извършил опит умишлено да
умъртви Н.Ч.Н., като деянието макар и да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване
на престъплението- незачитане на телесната неприкосновеност,
отмъщение за това, че Н. е потърсил съдействие от органите на МВР.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, съдействие
за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и
изключително напредналата възраст на подсъдимия.
Чистото съдебно минало
се обуславя от обстоятелството, че макар и осъден за престъпление по чл.115,вр. с чл.18 от НК на десет години
лишаване от свобода с присъда по НОХД № 190/94 на ОС Стара Загора, влязла
в сила на 19.12.1995, е настъпила реабилитация по смисъла на чл.88а,ал.3
вр с ал.2,вр с ал.1 от НК.
Подсъдимият е бил УПО от изнтърпяване на наказанието „лишаване от свобода ” на 25.04.2001г., като му е бил определен изпитателен срок в размер на 1 година, 4 месеца и 25 дни. Изпитателния срок е изтекъл на 20.09.2002г.
Десет годишния срок по чл.88а,ал.2 съвпадащ и със срока определен по
чл.88а,ал.1 във вр с чл.82,ал.1,т.3 е изтекъл на
20.09.2012г., т.е над една година преди извършване на престъплението предмет на
настоящото дело.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- недобри характеристични даннни
Съдът намери, че са налице две самостоятелни
основания за определяне на наказанието при хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
- чл.58, б. „а” и наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство
– напредналата възраст на дееца, наред с обстоятелството, че и най-лекото
предвидено в закона наказание от десет години лишаване от свобода е
изключително тежко.
Съдът като взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието опит за убийство, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НПК при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на основание
чл.115 вр. чл.
18 ал.1 от НК, му наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ години .
Съдът при преценката за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, намери, че не са налице основания за
приложението му. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото и
превъзпитаван в място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,тъй
като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като
се отключва независимо от обекта към когото е насочена. Доколкото качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав също има
значение за тази преценка. Изолирания начин на
живот в отчуждение и от семейната среда, воден от подсъдимия, наред с лошите
характеристични данни за минало осъждане на такова деяние независимо от
настъпилата реабилитация, явно не му позволяват социализирането и приобщаването
към обществото, където насилието е недупостимо и
морално укоримо. Единствено по този начин ще се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само индивидулната
превенция, но и генералната такава. Приложението на
институт на условното осъждане
при демонстрирана бруталност в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК - своеобразен вид неправомерни
посегателства личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид
облика на визираната инкриминирана
дейност в контекста на общата
престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща
реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
Социалният отзвук на този
вид престъпни деяния и очакванията
на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция налагат
извода, че за постигане целите на наказанието,
е наложително осъденото
лице да бъде поставено в изолация.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в
чл.36 от НК да поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите
и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Като се съобрази с размера на наказанието и
обстоятелството, че подсъдимия не рецидивист по смисъла
на § 3, ал.2 ДР от ЗИНЗС, на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от ЗИНЗС определи първоначален
„ОБЩ” режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” във затворническо общежитие от открит
тип.
По делото
са
направени разноски в размер на 924,88 лв, поради което съдът
осъди на основание чл.189,ал3 от НПК подсъдимият
да ги заплати в полза на Държавата в размер на 804,88 лв. /осемстотин
и четири лева и 0.88 ст./ по сметка на ОД на
МВР-Варна и 120 /сто и двадесет/ лева по сметка на
ВОС.
Съдът постанови
веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила: 1 брой мъжка плетена
обувка, черна на цвят; 6 броя
ножове; синьо на цвят яке;
анорак черен на цвят; вълнена
блуза синя на цвят с дълъг-ръкав;
шушляков, син на цвят спортен
панталон; чифт черни на цвят
чорапи; малък сгъваем нож; черен
кожен калъф за телефон; 1 брой
мобилен телефон „Нокия Х2" с И МЕ И - 351933053989650 със сим карта
с надпис „Глобул" с №
89359050000703140734; 1 брой мобилен
телефбн „Нокия" с ИМ Е
И - 358121053435436 със сим
карта на „Глобул" № 89359050000506263961; 1 брой пластмасов картодържач с надпис „Глобул" със сим карта
с № 893590Д1100003588068, да се върнат на подсъдимия.
По предявения граждански иск
По делото бе предявен граждански иск
от Н.Ч.Н., срещу подсъдимия за сумата 58 лв явяваща се причинени
имуществени вреди в резултат престоя му в болница от престъплението и приет за
съвместно разглеждане.
До колкото по
делото гражданския ищец не ангажира никакви доказатества
в тази насока съдът го отхвърли като неоснователен.
По делото бе предявен граждански иск
от Н.Ч.Н., срещу подсъдимия за сумата 50000 лв. явяваща се причинени
неимуществени вреди в резултат от престъплението ведно със законната лихва
считано от 15.11.2013
г. и приет за съвместно разглеждане.
Не е имало
спор в доктрината и практиката, че обявените за престъпни
деяния в съответните състави от Особената
част на НК са и деликти, по
смисъла на облигационното право. Безспорен е факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от престъплението, обосноваваща отговорността на подсъдимия по
чл.45 от ЗЗД. Тези вреди са
в следствие нанесените телесни увреждания в резултат на наръгването с пробождащо-порезен предмет. Прободно-порезни наранявания на лявата гръдна половина,
на ниво 3-то междуребрие, ангажиращо кожа и подкожие, на ниво 7-мо междуребрие
- входна рана - кожа и раневи канал
ангажиращ подкожие, подлежащата мускулатура, седмо ляво ребро,
външния плеврален лист, левия диафрагмален
купол в цялата му дебелина, стомаха
по голямата му кривина, са обусловили проникващо нараняване в гръдната и коремната кухина, и в своята съвкупност са довели
до постоянно общо разстройство на здравето опасно
за живота на ищеца и наложилата се медицинска
интервенция за спасяването на живота му. Същите не са
отшумели бързо, тъй като в следствие на тях ищеца е загубил трудоспособност от 80% за една година.
Безспорно е че в резултат на деянието Н. е претърпял за един
продължителен
период не само основателен страх за живота и здравето си, но и за продължително време е изпитвал болки, дискомфорт и загуба на пълноценна трудоспособност, като е
бил лишен от възможност да се грижи самостоятелно за ежедневните си битови
нужди и прехрана. Засегнати
са обществените отношения,свързани
с психическата и физическата неприкосновеност, като лично благо за
всеки гражданин. От изложеното до
тук съдът намери, че и исковата
претенция за неимуществени вреди е доказана по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя
по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства като характера на увреждането;
начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на
ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени
вреди могат да бъдат овъзмездени
от сумата 15000 лева,
поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения размер. Над тази сума до
пълния размер на претенцията от 50000 лева, съдът намери иска за
недоказан, поради което и го отхвърли.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и сумата
от 600 лв. в
полза на Държавата, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Съобразно
горните искови претенции, гр.ищец е отправил искане до съда и за присъждане на
разноски за процесуално представителство. В приложените по делото пълномощни за
повереник, няма данни за конкретно заплатени суми. По тази причина съдът не се
произнесе по така направеното искане.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ при ВОС: