Решение по дело №1040/2020 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 856/21.5.2020г.

 

Град Пловдив, 21.05.2020 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 567 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.111 ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на Ц.Г. *** против заповед № Л-988 от 12.05.2020 г. на началника на Затвора Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание – пет денонощия изолиране в наказателна килия.

Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и немотивирана, защото не е извършено твърдяното нарушение и защото при констатиране на нарушението са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, а размерът на наказанието е съобразен с предишното поведение на жалбоподателя.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, за когото заповедта е неблагоприятна, и в срока по чл.111, ал.1 ЗИНЗС, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.05.2020 г. Ц.Г. е ползвал мобилен телефон в стая 33, с което е нарушил чл.97, т.3 ЗИНЗС. Нарушението е установено от надзирателя Т.Ч., който е извършил претърсване и обиск в деня на нарушението, за което е съставен протокол (л.22). Подадена е и докладна записка (л.12).

Налице са също писмени обяснения от други три лица, лишени от свобода. А. Г. и Д. . твърдят, че на 07.05.2020 г. В.И. от 27 килия влязъл и извадил мобилен телефон, който му бил отнет от старшината. Самият В.И.в обяснението си от 07.05.2020 г. посочва, че телефонът е негов, старшината влязъл в стая № 33 и го видял с телефона. На 08.05.2020 г. В.И.дал нови обяснения, в които посочва, че намереният в стая № 33 телефон е на Ц.Г. и старшината го взел от него, но Г. го накарал да излъже.

Въз основа на установеното нарушение началникът на Затвора Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника са представени две заповеди № Л-3077 от 29.11.2019 г. и № Л-3031 от 22.11.2019 г. на началника на Затвора Пловдив, с които на Ц.Г. са наложени дисциплинарни наказания лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца и три денонощия изолиране в наказателна килия. И двете наказания са наложи за нарушения по чл.97, ал.1, т.3 ЗИНЗС за ползване на мобилен телефон.

С тези заповеди се доказва твърдението на ответника, че нарушаването на правилата е постоянно поведение на жалбоподателя и същият вече два пъти е наказан за ползване на мобилен телефон.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.97, ал.1, т.3 ЗИНЗС лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си мобилен телефон или части от тях. Съгласно чл.100, ал.1 ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Чл.101, т.7 ЗИНЗС предвижда като вид дисциплинарно наказание изолирането в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

В случая се касае за неспазване на забраната по чл.97, ал.1, т.3 ЗИНЗС, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 ЗИНЗС, за което са налице достатъчно данни за неговото системно извършване. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят двукратно е наказван за неспазване на цитираната забрана.

Категорично не се възприемат възраженията на жалбоподателя за субективност при изпълнение на служебните задължения от страна на надзирателя, констатирал процесното нарушение. Без правно значение за квалифициране на процесното нарушение е обстоятелството чия собственост е мобилният телефон и каква марка е бил. Установеното нарушение е, че е ползван мобилен телефон, за което са налице категорични доказателства. Още повече, че Величко Иванов, за когото се е твърдяло от свидетелите, че процесният мобилен телефон е негов и той го е държал в момента на проверката, е променил показанията си и сам се е поставил в неблагоприятно положение, като е признал на следващия ден, че е излъгал. Т.е., няма причина тези му показания да не бъдат кредитирани.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл.106 ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Към административната преписка са приложени писмени обяснения от лишени от свобода лица, свидетели на нарушението, част от които  кореспондират с приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка.

Нормата на чл.86 ППЗИНЗС е неотносима към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, доколкото касае извършвани по график претърсвания. Но дори и нормата на чл.86, ал.2 и чл.87 ППЗИНЗС не предвижда подписването на протокола за претърсване и обиск от поемни лица. В този смисъл възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неприемане на протокола за претърсване и обиск е напълно неоснователно.

Следва да бъде подчертано, че според този протокол, който е официален документ и се ползва като такъв с материална доказателствена сила, процесният мобилен телефон е бил иззет именно от жалбоподателя Ц.Г.. При доказателствена тежест за него да обори материалната доказателствена сила на протокола такова пълно насрещно доказване не беше проведено.

Не се споделя възражението за липса на мотиви в оспорената заповед. Вярно е, че те са изключително лаконични, но дават възможност да се направят изводи както за фактическите, така и за правните основания за налагане на дисциплинарното наказание, съответно наказаното лице по безспорен начин може да разбере за какво деяние му се налага наказание и да осъществи правото си защита в пълен обем, което в случая е реализирано включително чрез ангажирането на адвокат.

Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.111, ал.6 ЗИНЗС Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г. *** против заповед № Л-988 от 12.05.2020 г. на началника на Затвора Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание – пет денонощия изолиране в наказателна килия.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: