Р Е
Ш Е Н И Е
№ 54
гр.
Севлиево, 30.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на първи юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 4 по описа
за
2020 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Жалбоподателят Д.П.Д. *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-0341-000773 от 14.11.2019 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1,
т. 5, предложение първо и второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като
жалбоподателят счита, че няма вина за настъпване на пътно – транспортното
произшествие. Алтернативно се прави искане за приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото,
придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.12.2019 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата,
тя е постъпила в РУ на МВР – Севлиево на 27.12.2019 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено
следното:
На 19.09.2019 година в дежурната на РУ на МВР –
Севлиево се получил сигнал за настъпило ПТП на път Трети клас № 403.
Пристигналите на място полицейски служители Я.Д. и Х.М. установили двамата
водачи на произшествието и от снетите от тях обяснения и извършения оглед на място
стигнали до заключението, че и двамата водачи имат вина за настъпване на
произшествието, като вината на жалбоподателя се състояла в това, че при наличие
на пътен знак Б-2 не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „***“
с рег. № ЕВ 7109 АС, управляван от *** ***, при което автомобилите се сблъскали
и настъпило ПТП. След констатиране на тези обстоятелства свидетелят Я.Д.
съставил актове за установяване на административно нарушение и на двамата
водачи, като на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 106609 от 19.09.2019 година. В него свидетелят Д. вписал
гореописаните обстоятелства и квалифицирал деянието на Д. като нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има
такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е вписал
възражения по съставения му акт. В последствие и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения срещу него, в които заявил, че е
спрял на знак Б- 2 и след като видял, че не
идвали коли нито от лявата, нито от дясната страна, е завил на ляво,
като е застанал в дясната лента за движение. Малко след това почувствал удар в
задната част на автомобила си и след като слязъл от колата видял, че същата
била ударена от водач на лек автомобил „***“.
Въпреки тези възражения, на 14.11.2019 година
Началника на РУ на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно
постановление № 19-0341-000773, в което същият се е
съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е
изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от
него деяние като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл.
179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение първо и второ от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя Д. глоба в размер на 200,00 лева.
В подкрепа на
твърденията си, че няма вина за настъпването на пътно – транспортното
произшествие, жалбоподателят ангажира показанията на съпругата си В.Д.. Същата
обясни, че на инкриминираната дата пътувала със съпруга си от село Крамолин за
гр. Севлиево, като на въпросния участък, където трябвало да се включат в
движението в посока гр. Севлиево, съпругът ѝ спрял автомобила на знак Б-2
и след като и двамата видели, че няма движещи се автомобила от лявата и дясната
им страна, съпругът ѝ потеглил, като навлязъл в дясната лента за
движение, където е пътят с предимство. д. обясни, че след това, както се
движели по пътя, усетили, че колата им била ударена отзад. На полицейските
служители, пристигнали на произшествието, другият водач обяснил, че той ги е
ударил, но причината за това била, че жалбоподателят не му дал предимство.
Полицейските служители,
които са посетили произшествието, бяха разпитани от съда. Свидетелят Я.Д.
обясни, че мястото, където се е случило произшествието, било усойно и
видимостта и за двамата водачи била намалена. Автомобилът на жалбоподателял бил
изправен по пътя за гр. Севлиево и свидетелят предполага, че той не е видял
автомобила, движещ се по пътя с предимство. Според свидетеля Д., и другият
участник в движението също не е видял жалбоподателя, тъй като се е спускал от
с. Петко Славейков и точно в мястото, в дясно от знака Б-2, пътят оставал в
ниското, след което пак се изправял, което възпрепятствало видимостта на
водачите, изчакващи на знак Б-2 и движещи се по пътя с предимство.
По делото е изготвена
и Справка от Инспектор П.П., в която същият е посочил, че «въпреки че пътното
кръстовище е с ограничена видимост за пътните превозни средства, които идват от
с. Малки Вършец и подхождат към път № 403 в посока с. Кормянско, жалбоподателят
е бил длъжен да се убеди, че при навлизане в кръстовището няма да създаде
опасност за движещите се по пътя с предимство».
При преценка на описаните по – горе
фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: В обжалваното
наказателно постановление наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно тази
разпоредба на закона водачите са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В производството по ЗАНН в тежест на административно – наказващият
орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното наказателно постановление,
че жалбоподателят Д. е извършил нарушението, визирано в посочената по – горе
разпоредба. Т.е. да докаже, че същият, при наличие на знак Б- 2 не е пропуснал
движещия се по път с предимство лек автомобил «***». В конкретния случай съдът
намира, че по делото липсват категорични доказателства в тази насока. По делото
безспорно се установи, че в този участък на пътя видимостта не е добра поради
наличието на падина точно преди кръстовището, на което е поставен знака Б – 2.
Същевременно се установи, а и този факт не се оспорва и от полицеайските
служители, констатирали нарушението, че жалбоподателят е бил спрял на знак Б –
2. От показанията на съпругата му се установява, че след спирането на знака,
жалбоподателят се огледал и е предприел маневрата за завиване на ляво и
включване в пътя с предимство, едва след като се е убедил, че и от двете страни
на пътя няма пътни превозни средства. Съобразявайки това обстоятелство, както и
изложеното по – горе за неравността на пътя, ограничаваща видимостта, и
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил «Флксваген Пасат» е управлявал
същия с превишена скорост, съдът намира, че наказващият орган не доказа по един
безспорен и положителен начин, че вина за настъпване на произшествието има жалбоподателя.
Въз основа на това, съобразявайки, че описаните в акта за
установяване административни нарушения и в наказателното постановление
фактически обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка,
съдът е на становище, че наказващият орган не доказа по един безспорен и
несъмнен начин твърдяното административно нарушение. От материалите по делото не се установява категорично жалбоподателят
да е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл. 6, т. 1
от ЗДвП, поради което съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва
да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000773
от 14.11.2019 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с
което на Д.П.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение първо и второ от Закона за
движение по пътищата му е наложена глоба
в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: