РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000525 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Г.Ф., **** въззивна жалба
против постановеното по т. дело № 195/2020 г. по описа на Х. окръжен съд
решение № 260021 от 17.05.2022 г. в частите, с които Г.Ф., **** е съден да
заплати на Г. М. Т., ЕГН ********** , **** по 50 000 лв. представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на
09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т. и на дядо му Г. Д. Т., която смърт е
следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А. Ю. А. ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 572 лв. направени по делото
разноски, съобразно уважената част на исковете.
Решението се обжалва и в частите, с които Г.Ф., **** е осъден да
заплати на адв. Д. И. С. от АК К. сумата от 4060 лв. за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на
исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Х. окръжен
съд сумата от 4000 лв. ДТ върху уважените размери на исковете.
1
В жалбата се излагат подробни съображение за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тези му части, иска се отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо исковете изцяло.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач на страната на ответника - А. Ю. А. не е изразило
становище по жалбите.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 21.10.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от Г. М. Т., ЕГН
********** , гр.Димитровград искова молба против Г.Ф., гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 09.08.2017 г. около
17, 05 ч. на второкласен път **-** в посока гр. О. - гр. К. в непосредствена
близост до бензиностанция „ В.-*“ на прав участък от пътя при управление на
лек автомобил „С.В.“, рег. № ** **** **, водачът А. Х. А. нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.37 ал.3 от ЗДП и
виновно причинил ПТП с правомерно движещия се по пътя лек автомобил
„Ф.М.“, рег. № * **** **, управляван от Г. Д. Т.. Следствие на
произшествието настъпила смъртта на Г. Д. Т. и на пътуващата в
управлявания от него автомобил С.И.Т..
За извършеното деяние А. А. бил признат за виновен с Присъда № 14 от
12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230/ 2018 г. по описа на ОС Т..
По- надолу в исковата молба се споменава, че починалите били баба и
дядо на ищеца по бащина линия. Те били лицата, които основно въполагали
грижи за него от момента на развода на родителите му през 2001 г. Тогава с
решението прекратяващо брака им упражняването на родителските права
било предоставено на бащата. Грижите за него били поети от баба му и дядо
му, при които ищецът и неговият баща живеели. Те се грижели за него като
родители и не позволили нищо да му липсва. Подкрепяли го морално и
материално. Обсипвали го с любов и грижи, за да не се чувства самотен и
нещастен. Винаги се стараели да го разбират и много го обичали.
Благодарение на тяхната обич и подкрепа израснал като щастлив и добър
човек. След смъртта им имал чувство за огромна празнота, която ставала все
по-дълбока и болезнена поради липсата на хората, които са го възпитавали и
2
отгледали. Твърди, че не можел да се примири с мисълта,че ги е загубил
внезапно и едновременно.
В тази връзка сочи, че се явява увредено лице от поведението на
виновния водач, което е в пряка причина връзка с изживяното от него.
Заявява също, че към момента на произшествието за управлявания от А. Х.
А. автомобил не е имало сключена вА.дна застраховка „ Гражданска
отговорност на автомоболистите“. На тази база се прави извод, че има права
да претендира дължимото му се обезщетение от ответния Г.Ф..
Той, баща му и леля му отправили искане на 28.09.2018 г., в което
претендирали да им се заплати обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. По същото бил постановен отказ материализиран в
писмо изх. № 24-01-741/20.12.2018 г.
На тази база е направен и извод, че са налцие всички предпоставки за
отправяне искане до съда за ангажиране отговорността на Г.Ф. и респективно
е поискано осъждането му да заплати на ищеца по 100 000 лв. за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди следствие
смъртта на дядо му и баба му. Поискано е тези суми да се заплатят ведно със
законната лихва от 02.01.2019 г.
В отговора на исковата молба ответникът първо изразява становище, че
претенцията за заплащане на по 100 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на бабата и дядото на ищеца била
неоснователно завишена и несъобразена с икономическите условия стандарта
на живот и практиката на съдилищата към датата на ПТП-то. По повод този
размер е посочено, че съгласно § 96 от ПЗР на КЗ обезщетението в случа не
може да превишава сумата от 5 000 лв.
Наред с това се говори и за липсата на доказателства удостоверяващи
факти и обстоятелства, които да са станали причина между ищеца и
починалите да се изгради особена близост, респ. същата да е довела до
продължителни болки и страдания.
В останал си част отговора съдържа становище по направените с ИМ
доказателствени искания като е казано, че същите са неоснователни с оглед
наличието на влязла в сила присъда, която е задължителна според чл. 300 от
ГПК. Посочено е също, че не е нужно допълнително изясняване на
мехтанизма на ПТП - то при условие, че същият бил подробно описан в
3
мотивите към присъдата.
Отправено искане за конституиране на виновния водач като трето лице
помагач на страната на ответника.
ДИМ и респективно отговор на същата не са подавани.
Съдът е уважил искането за привличането на А. Х. А. като трето лице
помагач на страната на ответника. В хода на производството от страна на
ответника е подадена молба с приложени към нея копия от НОХД на Т.
окръжен съд. В същата е направено възражение за съпричиняване от страна
на двете починали лица. По отношение на Г. Т. същото се изразява в това, че
е шофирал автомобила със скорост от 90 км/ч при разрешена такава от 70
км/ч, с което допринесъл за настъпване на ПТП - то. По отношение на С. Т. а
то се изразява в това, че е пътувала без поставен предпазен колан. Поискано е
събиране на доказателства в тази насока и са изложени подрони съображения
защо възражението е допустимо въпреки, че е направено след изтичане на
срока за отговор.
Съдът в първото по делото заседание е допълнил проекто доклада си и е
приел за разглеждане направеното защитно възражение.
Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора
доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.
В същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на Г.Ф. за репариране
на причинените на ищеца неимуществени вреди от загубата на неговите баба
и дядо са налцие.
По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях
обезщетение е прието, че ищецът, баща му, баба му и дядо му живели са в
едно домакинство и имА. изградени много близки отношения. Заедно
споделяли и трудностите, и радостите в семейството. Починалите били
отговорни за отглеждането и възпитанието му още от малък, тъй като баща
му и майка му се развели. Подчертано е и че той бил кръстен на дядо си. На
тази база е достигнато и до заключение, че внезапната и едновременна смърт
на двамата възрастни причинила психическа травма на ищеца, която и към
настоящия момент все още не е можел да преодолее. Тя била свързана с
изживяване на огромна болка и страдания от внука им. Това и факта, че баба
му и дядо му заедно с баща му били семейството, в което той се е чувствал
4
щастлив довело съда до извод, че за обезщетяване на вредите следва да му, се
заплати обезщетение от по 50 000 лв. ведно със законната лихва от 02.01.2019
г., а исковете до пълния предявен размер следва да се отхвърлят
Интересното тук е, че от страна на съдът конкретно становище по повод
възражението за съпричиняване не е изразено независимо, че в решението е
споменал за сезирането си с него. Направен е обаче анализа на приетите по
делото САТИ и по-точно на повторната такава, от който следва извод, че е на
мнение за липса на такова. В подкрепа на това е и фактът, че не е изразена
воля за нуждата от намаляване на определеното обезщетение на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Недоволен от решението е останал ответникът и е обжалвал същото в
осъдителната му част.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Те от една страна
са свързани с възражение, че по отношение на ищеца не са налцие
предпоставките, които са изискуеми за присъждане на обезщетение на лице
от разширения кръг, респективно се излагат доводи, с които се оспорват
възприятията на съда относно настъпване на смъртта на бабата и дядото,
респективно и констатациите за липсата на съпричиняване. В тази връзка се
говори за неправилна и едностранчива преценка на събрания по делото
доказателствен материал. Направено е искане за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете в уважения размер, респективно за намаляване на
така присъдените обезщетения.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. налцие е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
5
В случая нито една от тези предпоставки не е налцие и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налцие, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. налцие е недопустимост и, когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, буква А
от КЗ.
Според тази законова разпоредба Г.Ф. изплаща на увредените лица от
Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В чл. 558, ал.3 от КЗ се казва, че за изплащане на обезщетение
увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от
застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците, или пред Г.Ф..
Според чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
6
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
претенция по чл. 557, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 558, ал.3 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 от
КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенцията са обезщетение пред ответника с молба
получена от Ф. на 01.10.2018. Безспорно е и че с писмо от 12.10.2018 г. той е
уведомен, че УС на ГФ с решение № 21-3 от 12.1.0. 2018 г. е отказал
изплащане на такова.
Това съобразено с казаното по- горе сочи, че в патримониума му е
възникнал интерес от предявяване на претенции за плащане на обезщетението
по съдебен ред.
Във връзка със същите, както се спомена и по- горе разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 557, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за същите.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл.
115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
За извършване на горната преценка е нужно да се спомене, че съгласно
чл. 519, ал.1, т.1 от КЗ, ГФ извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано
или на което виновният водач няма сключена вА.дна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма
сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
7
От това, а и от съдържанието на чл. 557, ал.1 от КЗ следва, че
основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от това
процесните вреди да са причинени от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, т.е. от установяване, че гражданската отговорност на
виновния водач за причинените от него имуществени и неимуществени вреди
не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“
Това води до извод, че отговорността на Ф. е обусловена и от
установяването на отговорността на незастрахования водач за причинено от
него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите
на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става
ясно, че по делото не се оспорва липсата на сключен договор за застраховка
със собственика на участвА.я в ПТП-то автомобил. Не е предмет на спор
наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който е
пряка и непосредствена последица от увреждането с оглед факта, че имаме
влязла в сила присъда, с която А. Х. А. е признат за виновен, че при
управление на незастрахованото МПС в нарушение на правилата за движение
по пътищата и по-точно на чл.37, ал.3 от ЗДП по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. Д. Т. и С.И.Т.. Не се спори и че те са баба и дядо на ищеца по
делото.
Реално в настоящата инстанция страните спорят за това дали ищецът е
носител на материалното право да получи обезщетение за изживяванията му
от смъртта на неговите баба и дядо, респ. дали е претърпял вреди, които да са
в пряка причинно следствена връзка с ПТП-то.
8
Спори се и по въпроса какъв следва да е справедливия размер на
обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при положителен
отговор на предните два въпроса.
Предмет на спор е и това е или не е налцие съпричиняване, като
разглеждане на този въпрос по същество е обусловено и от това дали
първоинстанционният съд правилно е приел за разглеждане направеното от
ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба възражение
за наличие на такова.
По повод съпричиняването ПАС намира за нужно да спомене, че
съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Това намаляване не се извършва
служебно от съда, а при направено възражение за това от страна на
отговорното лице. В случая отговорността се търси от Г.Ф. и от страна на
този ответник би следвал да се направят възражения от този тип. Те с оглед
разпоредбите на чл. 367, ал.1, т.5 от ГПК следва да се направят с отговора на
ИМ. Ако в същия липсват такива според чл. 370 от ГПК ответникът губи
възможност да ги направи в последствие освен ако не са налцие
непредвидени обстоятелства за този пропуск. В случая в отговора възражение
за съпричиняване не се прави. То е направено в последствие, като причината
за забавянето му се свързва с по-късното узнаване на информацията за
действителния механизъм на настъпване на ПТП. ПАС би приел за
основателен този довод при липсата на доказателства представени с исковата
молба в тази насока и с оглед на факта, че ответникът е трето неучастващо в
ПТП-то лице и не може да знае действителния механизъм на същото. В
процесния случай към исковата молба се съдържат достатъчно доказателства
/копие от СТЕ, копия от присъда и решение на съдилищата/ даващи
възможност на ответника получавайки преписи от същите със съобщението
даващо му възможност за отговор да прецени, че е налцие съпричиняване и
да направи с отговора възражение в тази насока. Това не е направено и с
оглед чл. 370 от ГПК възможността за възражения от този тип вече е
прелклудирана.
Това от своя страна изключва нуждата от извършване на преценка в
рамките на настоящето производство на това е или не е налцие такова, респ.
следва ли обезщетението ако се приеме за дължимо да се намали.
9
С оглед даване отговор на въпроса за наличие или липса на увреждане
и наличието на причинно следствена връзка следва да се има предвид, че в
процесния случай се претендира заплащане на обезщетение за претърпени
болки и страдания от смъртта на лица, които са баба и дядо на ищеца.
От описаното по-горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се
направи извод, че всяко лице, което търпи неимуществени вреди от
противоправното деяние подлежи на обезщетяване.
Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на
НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди
Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор
на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с
оглед действащия в момента ЗСВ.
Така в ППВС № 4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено
е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. описаният по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
От мотивите на първото постановление е ясно, че за Върховния съд
водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за
неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са
засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на
10
пострадалия - низходящи, съпруг и възходящи.
С годините повечето съдилища са приемА. това изброяване за
изчерпателно. Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта
да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума
на ВС да разшири същото изхождайки от това, че в някои случаи връзки от
типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица,
за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На
тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е
приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали
отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено
е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при
които следва извод за възникване на материалното право на обезщетяване не
е променена, но е презюмирано , че такава е налцие и в изрично изброените
случаи.
Съответно по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до
извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, при който според
принципа на справедливостта се определя кръга от лица подлежащи на
обезщетяване за неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Така според
тях отново се изиска да е налцие силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налцие връзка създала степен на близост, която за ПАС е
присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца,
съпруг.
Това води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице
извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградена
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е
11
характерна с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да
докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни
болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено
близък.
По конкретния казус претенции за обезщетение са отправени от внука
на починалите лица. С оглед традициите в нашето, а и във всяко едно
общество връзката между баба и дядо от една страна и внуци от друга е
обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и
взаимопомощ. Това е така по простата причина, че бабите и дядовците
имайки връзка със своите деца, която започва от момента на раждането и с
всяка изминала година след това се заздравява и задълбочава е логично да
имат връзка и с децата на своите деца. Съответно те давайки житейска
,морална, а по- някога и финансова подкрепа на децата си е логично да дават
такава и на своите внуци, още повече, че подкрепата на децата е свързана и с
подпомагане на същите при отглеждането на техните деца.
Така изложеното съотнесено със казаното относно кръга от лица имащи
право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
даден човек сочи, че внук може да претендира обезщетения за претърпените
то смъртта на баба си, респ. дядо си вреди ако докаже, че изградената между
тях връзка е по- силна за обичайната между лица от този роднински кръг.
За ПАС изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се
направят на база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот
на ищеца и починалите, които предполагат създаване на връзка различна от
обичайната.
За установяване на такива по делото са разпитани двама души
свидетели, а е и представено удостоверение от Д. районен съд
удостоверяващо факта, че с решени от 26.10.2001 г. постановено по гр. дело
№ 308/2001 г. на Д. районен съд бракът на родителите на ищеца е прекратен,
а упражняването на родителските права върху малолетния към онзи момент
ищец е било предоставено на бащата.
Разпитаните свидетели са от кръга лица имащи преки и непосредствени
впечатления от живота на починалите и ищеца.
От показанията и на двете свидетелки се установява, че починалите
лица са живеели в с. Б. Установява се също, че дядото е бил пожарникар,
12
пенсионирал се ерано, а след това се е занимавал със земеделие в селото.
Свидетелката М., която е приятелка от 1991 г. на живеещата в с.
Б.дъщерята на починалите сочи, че ищецът винаги е живял в къщата, където
са живеели баба му и дядо му. Споменава, че от момента на развода на
родителите му той бил „изгледан“ от баба си и дядо си и именно последните
са се грижили за него като смята, че дори му помагА. финансово. Сочи, че те
от малък го научили на труд, като в подкрепа на това заявява, че помагал на
дядо си на полето и последният дори го научил да оре. Споменава се, че
мъжкият авторитет за ищеца бил дядо му, но и че имал авторитет и към баба
си.
Свидетелката И., която живеела в съдения двор в с. Б. при разпита
относно живота на починалите и ищеца споменава „…. Родителските права
бяха дадени на бащата и той тръгна по чужбина, майка му изчезна по други
държави и изцяло С. и Г. поеха ангажимента за това дете. Те му бяха като
баща и майка“.
От съпоставката само на така изложените факти и обстоятелства е
логично заключението, че от момента на развода на родителите му ищецът,
който тогава е бил на 5 години е бил отглеждан изцяло от своите баба и дядо,
а родителите му въобще не са присъствА. в неговия живот. Така възрастните
хора престирайки присъщите за майката и бащата грижи са заели тяхното
место в живота и съзнанието на ищеца, което пък прави и логичен извода за
изграждане на връзка над обичайната между баба и дядо от една страна и
внук от друга.
В случая съдът се изразява условно по простата причина, че в
показанията си свидетелката И. казва „…на родителските срещи ходеха баба
му и дядо му, но повече ходеше баща му“.
Съответно свидетелката М. казва „…Баща му се грижи за него.“
НСъщо така споменава, че ходели на море, като с тях идвА. и бабата и дядото.
Самият ищец в исковата молба сочи, че е живеел при баба си и дядо си
заедно с баща си.
Всичко това навежда ПАС до извод, че бащата, на когото са били
предоставени родителските права е участвал активно в живота на своя син,
като отсъствията му, вкл. и по повод пътуване в чужбина са били инцидентни.
Той просто е живеел в едно домакинство със своите родители в с. Б.и те,
13
както всеки едни баба и дядо са му помагали за отглеждането на сина му.
Тази помощ обаче не е е била такава , че да замести връзката баща син, респ.
майка син при условие, че ищецът според свидетелките е контактувал с
майка си и нейните роднини. Съответно св. М., както се посочи по- горе
предполага, че бабата и дядото са помагали и финансово на ищеца, което
води до логичен извод, че основната издръжка на ищеца е давана от неговия
баща.
На база изложеното ПАС не счита, че между ищеца от една страна и
баба му и дядо му от друга е имало изградена връзка по- силна от обичайната
за роднини с такова родство. Това изключва възможността да се достигне до
извод, че в патироминуема на ищеца се е породило и правото да претендира
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта им.
В подкрепа на този извод ПАС намира за нужно да спомене, че от
показанията и на двете свидетелки не се установява ищецът да е изпитал
страдания над обичайните при загуба на роднина от такава степен, които да
обуславят и извода за нужда от обезщетяване на същите.
Така изложеното прави изключва нуждата от обсъждане на това какъв
следва да бъде размера на дължимото обезщетение с оглед залегналия в чл. 52
от ЗЗД принцип на справедливостта.
С оглед на всичко изложено ПАС намира двата пасивно субективно
съединени иска за неоснователни, което налага отхвърлянето им.
Не в този смисъл е решението на ХОС в обжалваната му част. Същото
по тази причина следва да се отмени и да се постанови друго отхвърлящо
исковете.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 195/2020 г. по описа на Х.
окръжен съд решение № 260021 от 17.05.2022 г. в частите, с които Г.Ф., ****
е съден да заплати на Г. М. Т., ЕГН ********** , **** по 50 000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на
настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т. и на дядо му Г. Д. Т.,
която смърт е следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А. Ю.
14
А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
02.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 572 лв. направени по
делото разноски, съобразно уважената част на исковете, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Т., ЕГН ********** , **** против
Г.Ф., **** искове за осъждането на Ф. да му заплати сумата от по 50 000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на
настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т. и на дядо му Г. Д. Т.,
която смърт е следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А. Ю.
А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 195/2020 г. по описа на Х.
окръжен съд решение № 260021 от 17.05.2022 г. в частите, с които Г.Ф., ****
е осъден да заплати на адв. Д. И. С. от АК К. сумата от 4060 лв. за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на
исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Х. окръжен
съд сумата от 4000 лв. ДТ върху уважените размери на исковете.
Решението е постановено при участието А. Ю. А., ЕГН **********, с.
Я., община К. в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15