№ 1289
гр. Варна, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900797 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
с която се отправя искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 212/01.06.2022 г. в частта за разноските, като се отправя искане за
присъждане на разликата над определените в полза на ответника 9511,48 лв.
до претендираните 11 352 лв.
Твърди се в молбата, че процесното адвокатско възнаграждение е
определено в минималните размери по чл.7, ал.2 от НМРАВ и по правилата
на чл.2, ал.5 от НМРАВ, съобразно броя и цената на исковете предмет на
делото. Ето защо се поддържа, че в случая не е било налице основание за
редуциране на хонорара по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което се моли
за присъждане на пълния доказано заплатен размер. Сочи се относима
съдебна практика.
В предоставения срок, ответникът по молбата не е депозирал отговор по
нея.
За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима,
тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения срок и
е предхождана от своевременно представен списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
В настоящия случай са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца различни по
размер суми за главници, обезщетения за забава върху тях и законната лихва
върху главниците. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно.
Предвид така посочената норма при уважаването на предявени от един
1
ищец няколко различни иска, се следва възнаграждение за всеки от тях
поотделно. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, а именно:
Определение № 118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20 г., I т. о.; Определение
№ 165/22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 125/21 г., III гр.о.; Определение №
90/07.02.2019 г. по гр.д. № 3870/18 г., IV гр. о.; Определение №
60453/02.08.2021 г. по т.д. № 2006/20 г., II т. о.; Определение №
43/23.02.2021 г. по т.д. № 2967/19 г., I т. о.; Определение № 178/05.03.2019 г.
по гр.д. № 3320/18 г., IV гр. о.; Определение № 60309/02.08.2021 г. по ч. т. д.
№ 2005/20 г., II т. о. и др. Налице е и практика в този смисъл на ВАпС –
Определение № 465/ 25.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 513/2021 г. на ВАпС.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие № 22431/29.12.2021 г., ответникът и ангажираното със защитата
му адвокатско дружество са договорили дължимото възнаграждение по „иск
I”, отнасящ се до сумите от 151 053,50 лв. – главница и 43 469,88 лв. –
обезщетение за забава да бъде в размер на 6 504 лв. с ДДС, а по „иск II” – за
главница от 97 290,20 и обезщетение за забава – 27 998, да бъде в размер на 4
848 лв. с ДДС.
Макар и възнагражденията да са били договорени на база групирането
на исковете според начина, посочен в исковата молба като сбор от главница и
обезщетение върху нея, то изхождайки от факта, че исковете касаят два
различни вида вземания, базирани на две различни основания, дължимите
хонорари следва да бъдат изчислени на база стойността на всеки иск
поотделно съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Доколкото искът по чл. 79 ЗЗД, се отнася до заплащането на главница за
месец ноември и декември 2018 г. в цялостен размер от 248 343,70 лв. с ДДС,
на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ дължимият хонорар възлиза на 7796,24 лв. с
вкл. ДДС. По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД общият размер на
обезщетенията за забава е 71 467,88 лв., което води до приложимост на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ и адвокатско възнаграждение от 3208,85 лв. с вкл. ДДС.
Тези изчисления налагат необходимост от изменение на първоначално
присъдения размер на разноските в полза на ответното дружество. Доколкото
общата стойност на горепосочените възнаграждения в минимален размер,
съобразно уваженото ищцово възражение за прекомерност, възлиза на 11
005,09 лв., а в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответникът претендира
присъждане на разноски от 11 352 лв., искането следва да бъде частно
уважено за сумата от 1493,61 лв., представляваща разликата между
първоначално присъдените 9511,48 лв. и понастоящем калкулираните 11
005,09 лв. За разликата до пълния претендиран размер искането с правно
основание чл.248 от ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 от ГПК Решение № 212/01.06.2022 г.,
постановено по т. д. № 797/2021 г. по описа на ВОС, в частта за разноските,
като ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Уест” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс –
2
Г, допълнително сумата от 1493,61 лв. с вкл. ДДС, представляваща
разликата над вече присъдените съдебно-деловодни разноски от 9511,48 лв. с
вкл. ДДС до сумата от 11 005,09 лв. с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, обективирано в молба №15119/24.06.2022г., с правно
основание чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 212/01.06.2022 г.,
постановено по т. д. № 797/2021 г. по описа на ВОС, в частта за разноските,
за разликата над 11 005,09 лв. с вкл. ДДС до 11 352 лв. с вкл. ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3