Р Е Ш Е Н И Е № 183
Гр.Сливен, 30.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 386 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 78 от 02.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД са установени следните публични държавни вземания: по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 15 747,42 лева и лихва за забава 4 070,31 лева; по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 8 091,62 лева и лихва за забава 1 149,96 лева; и по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 06.06.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 4 056,48 лева и лихва за забава 551,91 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: към момента на издаване на акта не са били налице предпоставките за неговото издаване съгласно чл. 166 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ, тъй като са липсвали установени по основание и размер съгласно предвидения в чл. 194б от ЗВ ред задължения, за които да бъде издаден АУПДВ; няма данни да са изпълнени процедурите по чл. 194б от ЗВ, поради което към датата на издаване на акта посочените в него задължения не са ликвидни и изискуеми; поради липса на изискуемо и просрочено задължение, не са налице и основания за определяне на задължения за лихви за забава върху главните задължения, определени в акта; административният орган неправилно е приел, че посочените в акта такси са просрочени от датата, определена в тарифата, действала за съответната година, което е в противоречие със ЗВ; не е надлежно уведомен за започване на административното производство.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
1. С Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води, чрез 2 бр. тръбни кладенци- ТК-1а - експлоатационен и ТК-2 - резервен, разположени в поземлен № 000170 в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, цел на водоползването: за питейно- битовото водоснабдяване, с разпределение на разрешеното водно количество годишно до 126 230,00 м3/год., обект на водопоснабдяването - за питейно - битово водоснабдяване на с. Тополчане, община Сливен, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното - 22.10.2022 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2013 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2013 г. е 408 681 м3 /л.63 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2014 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2014 г. е 185 084 м3 /л.65 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2015 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2015 г. е 26 000 м3 /л.67 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 408 681 м3 /л.70 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 58 856 м3 /л.71 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 26 000 м3 /л.73 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Констативен протокол № СЛ 476 от 02.08.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.50-л.51 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив /, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г.. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ отнетите и използвани водни маси възлизат на 408 681 м3. отчетени по водомерно устройство. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 408 681 м3 = 8 173,62 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ отнетите и използвани водни маси възлизат на 185 084 м3. определени на база фактурираните количества от потребителите на населеното място. Отразено е, че водомерното устройство е неизправно. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно чл. 6 от действащата към 31.12.2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 126 230 м3 = 2 524,60 лева., като 126 230 м3 е разрешения годишен обем, вместо фактурираните количества от потребителите на населеното място в размер на 185 084 м3.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ отнетите и използвани водни маси възлизат на 26 000 м3. определени на база фактурираните количества от потребителите на населеното място. Отразено е, че водомерното устройство от 01.01.2014 г. е неизправно. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно чл. 6 от действащата към 31.12.2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 126 230 м3 = 2 524,60 лева., като 126 230 м3 е разрешения годишен обем, вместо фактурираните количества от потребителите на населеното място в размер на 26 000 м3.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ отнетите и използвани водни маси възлизат на 58 939 м3. определени на база фактурираните количества от потребителите на населеното място. Отразено е, че водомерното устройство от 01.01.2014 г. е неизправно. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно чл. 6 от действащата към 31.12.2016 г. Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 126 230 м3 = 2 524,60 лева., като 126 230 м3 е разрешения годишен обем, вместо фактурираните количества от потребителите на населеното място в размер на 58 939 м3.
2. С Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води чрез 1 брой тръбен кладенец, разположен в поземлен № 045025, м. „Гробищата" в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, с цел на водовземането: за питейно - битово водоснабдяване, с параметри на разрешеното водовземане: водно количество до 77 263,00 м3/год., обект на водоснабдяването «Водоснабдяване на с. Тополчане» от имот номер 045024, местността „Гробищата", землище на с. Тополчане, община Сливен, област Сливен, срок на действие на разрешителното - Краен срок: 2 години от датата на влизане в сила на разрешителното за изграждане на съоръжението и до 29.06.2022г. срока на разрешителното за водовземане.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2014 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2014 г. е 126 228 м3 /л.65 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2015 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2015 г. е 108 949 м3 /л.67 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2016 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Тополчане за цялата 2016 г. е 169 404 м3 /л.69 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 126 228 м3 /л.72 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 108 949 м3 /л.74 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., – с. Тополчане, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 169 404 м3 /л.76 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив/.
С Констативен протокол № СЛ 477 от 02.08.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.54-л.55 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив /, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г.. Констатирано е, че за измерването и отчитането на отнетите и подадени водни маси от тръбния кладенец е монтирано водомерно устройство, което е изправно. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните водни маси, дължимите годишни такси по години, изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г. са както следва:
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 126 228 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 126 228 м3 = 2 524,56 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 108 949 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 108 949 м3 = 2 178,98 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 169 404 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 169 404 м3 = 3 388,08 лева.
3. С Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г., издадено от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води, чрез 2 бр. каптирани извори - КЕИ „Орешака изток" и КЕИ „Орешака запад", разположени в поземлен № 000054 в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, цел (цели) на водовземането: питейно-битовото водоснабдяване, с разпределение на решения годишен воден обем по цели на ползване на подземните води: За питейно - битово водоснабдяване до 78 840,00 м3/год., обект на водоснабдяването: Водоснабдяване на с. Тополчане, община Сливен, област, Сливен, с краен срок на действие на разрешителното - 06.06.2024 г.
С Констативен протокол № СЛ 475 от 02.08.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.52-л.53 от дело 3021/2017 г. АС Пловдив /, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. В протокола е констатирано, че за измерването и отчитането на отнетите и подадени водни маси от каптираните извори няма монтирано водомерно устройство и не е заведен дневник за тяхното отчитане.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно чл. 6 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 в сила от 01.01.2012 г. и дължимата годишна такса се определя на база разрешения годишен обем, посочен в Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. в размер на 78 840,00 м3. и са както следва:
През отчетения период от 06.06.2014 г. до 31.12.2014 г. дължимата годишна такса за периода възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 209 х 216 м3/ден = 902,88 лева.
За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. дължимата годишна такса за периода възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 78 840 м3 = 1576,80 лева.
За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. дължимата годишна такса за периода възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 78 840 м3 = 1576,80 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-43 от 31.08.2017 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води № 31510388 от 22.10.2012 г., № 31510355 от 29.06.2012 г. и № 31510460 от 06.06.2014 г., представляващо такса за правото на водовземане от подземни води за питейно - битово водоснабдяване за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., в размер на 27 895,52 лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативните протоколи № СЛ 476 от 02.08.2017 г., № СЛ 477 от 02.08.2017 г. и № СЛ 475 от 02.08.2017 г. са връчени на оспорващото дружество на 04.09.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 78 от 02.10.2017 г., издаден от Директора на БД ИБР, са установени по основание и размер задължения на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД по горепосочените разрешителни, а именно: дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г.за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 15 747,42 лева и лихва за периода на забава 4 070,31 лева; дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 8 091,62 лева и лихва за периода на забава 1 149,96 лева; и дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. за периода от 06.06.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 4 056,48 лева и лихва за периода на забава 551,91 лева.
Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.
По делото са изготвени и приети комплексна технико-икономическа и допълнителна комплексна технико-икономическа експертизи. Съгласно изготвената компетентно, безспристрастно и неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“ и от вещо лице - икономист, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, водните количества за посочените в АУПДВ водовземания и периоди могат да бъдат определени единствено на база приложените към делото документи; по разрешително № 31510388 / 22.10.2012 г. за питейно - битово водоснабдяване чрез 3 бр. тръбни кладенци и помпена станция „ Тополчане „ отчитането не е ставало по чл. 194 б от ЗВ, на база на ежегодно подадени от В и К дружеството към Басейнова Дирекция Декларации за иззети водни количества от съответният водоизточник, а понеже няма работещо измервателно устройство от Басейнова Дирекция в Констативният протокол са начислили суми по чл.6 от Тарифа за таксите за водовземане по разрешеното максимално водно количество записано в Разрешителното; по разрешително за водоползване № 31510355 / 29.06.2012 г. за питейно - битово водоснабдяване чрез тръбен кладенец на село Тополчане, Община Сливен отчитането е ставало съобразно чл. 194б от ЗВ – на базата на ежегодно подадени от “ВиК Сливен“ към БД ИБР декларации за иззети водни количества от съответният водоизточник; по разрешително за водоползване № 31510460 / 06.06.2014 г. за питейно - битово водоснабдяване чрез каптиран естествен извор на село Тополчане отчитането не е ставало по чл. 194 б от ЗВ, на база на ежегодно подадени от В и К дружеството към Басейнова Дирекция Декларации за иззети водни количества от съответният водоизточник, а понеже няма работещо измервателно устройство от Басейнова Дирекция в Констативният протокол са начислили суми по чл.6 от Тарифа за таксите за водовземане по разрешеното максимално водно количество записано в Разрешителното; по данни от приложените по делото документи, задълженията по Разрешителни № 31510388, № 31510355 и № 31510460 /главница и лихва до датата на издаване на акта/ са: по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 15 747, 42 лева и лихва за периода на забава 4 004,98 лева; по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 8 091,62 лева и лихва за периода на забава 1 130,14 лева; и по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. за периода от 06.06.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 4 056, 48 лева и лихва за периода на забава 542, 41 лева. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт. Налице е разлика при изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения. Разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата, считано от 01.01. на съответната година, а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, съгласно чл. 15 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. в сила от 01.01.2012 г. - не по-късно от 31 март на следващата година, считано от 01.04. на съответната година, както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 04.10.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощата на 14.10.2017 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относима е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., се заплащат от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2013-2016 г., както и на база разрешения годишен воден обем по издадените разрешителни. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратените покани за доброволно изпълнение, съставени въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г. за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативните протоколи № СЛ 476 от 02.08.2017 г. и № СЛ 477 от 02.08.2017 г, съставени въз основа на информацията, предоставена от оспорващия.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години. За периода 2013 г.-2016 г. са представени и декларации по чл. 194б от ЗВ. Посочените количества в тези справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите, установени като задължения с оспорения АУПДВ.
За разрешеното право на водовземане от подземни води по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. и по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. за периода 06.06. 2014 г. до 31.12.2016 г. дружеството дължи да заплати такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за ползване на воден обект не по-късно от 31 март на следващата година, като се определят за водовземане от подземни води на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата – чл. 3, ал. 1 от Тарифата. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства съгласно чл. 6, ал. 1 от Тарифата, като в случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества – ал. 2 на чл. 6. В съответствие с посочените разпоредби е определен в случая размера на дължимата такса за водовземане от дружеството по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. и по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. за периода 06.06. 2014 г. до 31.12.2016 г. по реда на чл. 6, ал. 2 от Тарифата – въз основа на разрешения годишен воден обем, с оглед констатациите при извършената на 02.08.2017 г. проверка за изпълнение на условията в издадените на дружеството разрешителни. При проверката е установено, именно повреда на измервателното устройство от 01.01.2014 г. по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. видно от констативен протокол № СЛ 476. Констатирано е с констативен протокол № СЛ 475 по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г., че за измерването на отнетите и подадени водни маси от каптираните извори – КЕИ „Орешака изток“ и КЕИ „Орешака запад“ няма монтирано водомерно устройство и не е заведен дневник за тяхното отчитане. При тези констатации, таксата за водовземане съгласно констативен протокол № СЛ 476 и констативен протокол № СЛ 475 е правилно определена по методиката на чл. 6, ал. 2 от Тарифата – на база разрешения годишен воден обем. Затова и оспореният акт за установяване по основание и размер на задължението е издаден при наличие на юридическите факти в хипотезата на материалноправната норма на чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" ЗВ за възникване на задължението, което е изчислено по нормативно установената методика – чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата. В този смисъл е Решение № 9814 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2017 г., III отделение.
По делото не се спори, че таксите за процесния период 01.01.2013 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото дружество.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В Тарифата е определен начинът на изчисляване на таксите за водовземане и срока за плащането им. Използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директора на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението. Задължението за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Размерът на дължимите такси за водовземане се определя според използваното количество вода от водоползвателя, а съгласно чл. 194а от ЗВ отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, а при липса на такива или при повреда или несертифициране на измервателните устройства, изчисляването на таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешено водно количество в разрешителното за водовземане / чл. 6, ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), но действала към процесния период. Същият е задължен да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече, пълното или неточно изпълнение на това задължение не означава, че се освобождава титулярът на разрешителното за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените от закона срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение, законодателят е обвързал с издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ задължение за директора на басейновата дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен акт за установяване размера на задълженията. Този акт има само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. По изложените съображения, когато задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, директорът на съответната басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд на Република България, включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 109/ 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 15528 / 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения са изпратени покани за доброволно изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задълженията.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за плащане на таксите, определени в Тарифата, така и с нормите на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/. Разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата считано от 01.01.на съответната година, а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, считано от 01.04. на съответната година, както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в следните части: в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г. е установено задължение за лихва за забава в размер над 4 004,98 лева до 4070, 31, лева; в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г. е установено задължение за лихва за забава в размер над 1130,14 лева до 1149,96 лева; и в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г. е установено задължение за лихва за забава в размер 542,41 лева до 551,91 лева. В горепосочените части оспореният акт следва да бъде отменен.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направени по делото разноски в размер на 9,44 лева /94,65 : 33 667, 7 = 0,003 х 3148 = 9,44/.
Воден
от гореизложеното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 78 от 02.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 4 004,98 лева до 4070, 31, лева; В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 31510355 от 29.06.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 1130,14 лева до 1149,96 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 542,41 лева до 551,91 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 78 от 02.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., са установени следните задължения: по Разрешително № 31510388 от 22.10.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 15 747,42 лева и лихва за забава общо в размер на 4 004,98 лева; по Разрешително № № 31510355 от 29.06.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 8 091,62 лева и лихва за забава общо в размер на 1130,14 лева; и по Разрешително № 31510460 от 06.06.2014 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 06.06.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 4 056,48 лева и лихва за забава общо в размер на 542,41 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., сумата от 9,44 /девет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: