Р Е Ш Е Н И Е
Номер -85 09.04.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На четвърти март,
две хиляди и двадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 428 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано
по въззивната жалба на М.Й.С. от гр. *** против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София. Ищцата сочи , че като пешеходец на
04.07.2018 г. в гр.Бургас на бул.“Ст.Стамболов“ пред бл.132 на пешеходна
пътека, очертана с пътна маркировка М8.1 и обозначена с пътен знак Д 17 е била
блъсната от лек автомобил „Нисан Алмера“
с рег. № А 6651 КВ и с водач М.П.П. при което са й били причинени телесни
увреждания. По повод деянието е било образувано ДП №487/2018 г. като в съда е
бил внесен обвинителен акт и по същия е било образувано НОХД №1979/2019 г. на
РС – Бургас, приключило с краен съдебен акт – одобрено от съда споразумение, с
което подсъдимата е признала вината си и
е наложено съответното наказание. Видно
от приложените към исковата молба документи – ищцата е претърпяла счупване на дясна мишнична кост в
проксималната част с кръвонасяданепо дясна мишница , гърба и шията, кръвонасядане
по дясното бедро, което е резултат от
съприкосновението с лекия автомобил и последващото падане на терена. На ищцата
е било причинено трайно затруднение на
дясната ръка с възстановителен период от 2.5 – 3 месеца. Била е приета в
отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ – Бургас, където е била
констатирана фрактурата и е била поставена ортеза като е била обездвижена за период от два месеца. Впоследствие била
проведена и физиотерапия. През срока на лечението ищцата е претърпяла значителни болки,
страдания и неудобства от невъзможността сама да се обслужва и необходимостта
само да лежи в продължение на две седмици. Същата се оплаква , че и понастоящем
не може пълноценно да използва ръката си. Докато преди инцидента е помагала на
децата с отглеждането на внуците си,
то сега самата тя се нуждае от помощ. Изтъква , че са налице и психични проблем – стресира се
при движение по улиците и пресичане на
пътните платна. – счита се за уязвима и че не е в безопасност. Наложило се е да
бъде придружавана от близки като е навън, все още не е преодоляла страха си.
Сънува кошмари, налага се да пие приспивателни медикаменти. МПС-то , с
което е бил причинен инцидента е със
задължителна застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество. Още на
21.08.2018 г. е отправила извънсъдебна претенция. На осн. чл.423 от КЗ ищцата претендира да й
бъдат изплатени 35 000 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие причиненото телесно увреждане ведно със законната
лихва начиная от 04.07.2018 г. до окончателното й изплащане. По време
висящността на производството страната
прави увеличение на иска си на
40 000 лв. Направени са доказателствени искания – за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане. Прави се искане за прилагане на НОХД №1979/19 г. на РС – Бургас, по което е
приложено цялото медицинско досие на ищцата. Моли се за назначаване на СМЕ ,
която въз основа на медицинските
документи да даде заключение относно
увреждането на ищцата и на други въпроси във връзка с него. Иска се назначаването и на съдебно-психологична
експертиза за установяване на
психическото й състояние след инцидента. Прилагат се доказателства по опис.
Страната поддържа претенцията си пред съда лично и чрез процесуалния си представител
– адвокат.
Постъпил е отговор на исковата молба
от ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД със седалище – гр.София, представлявано от изп.
директори Александър Личев и Румен Димитров. Исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се прави възражение по местната подсъдност на делото и се иска
същото да бъде изпратено в СГС – по седалището на ответника. Излагат се
съображения. На следващо място се
оспорва изключителната вина на водача на застрахованото МПС М.П. Твърди се , че ищцата С. е била длъжна и е могла да осъзнае
опасността , на която се излага.Оспорва се претенцията като завишена. Представя се документ за изплатени
10 000 лв. обезщетение и че в по-голям размер
обезщетението ще доведе до неоснователно обогатяване.Оспорва се и
акцесорния иск за лихва, тъй като
отговорността на застрахователя е
договорна и той не може да изпадне в
забава. Възразява се против искането
за допускане на двама свидетели. По
поисканата САТЕ се поставят въпроси и от
страна на ответника. По СМЕ се правят искания във връзка с експертизата както и
се поставят допълнителни задачи. Възразява се против назначаването на психологическа експертиза. Моли се за даване
на възможност за допълнителни искания. Прави се искане за допускане като свидетел
на водача М.П.. Изразява се становището , че не е налице основание за
ангажиране отговорността на ОЗК –
Застраховане АД, поради което исковете
като неоснователни и необосновани да
бъдат отхвърлени изцяло. Прилага се
банково извлечение, от което е видно , че
ищцата С. е получила
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Страната поддържа становището си пред съда чрез упълномощения
си процесуален представител.
С вх.№14929/26.09.2019 г. от страна на ищцата М.С. е постъпила допълнителна искова молба.
Оспорва се възражението за местна подсъдност като ищцата се позовава на правото си по чл.115
ал.2 от ГПК. Оспорва се и направеното възражение за съпричиняване на резултата – че ищцата е „изникнала внезапно“
/ като се сочи , че вероятно изложеното
касае друг случай/. Оспорва се възражението по
предявения размер на иска. Сочат се обстоятелствата по водените
преговори със застрахователя, прилага се и писмо по водената кореспонденция. Признава се факта,
че на 16.08.2019 г. е извършен превод на сумата от 10 000 лв., но се поддържа
предявената претенция в пълен размер, независимо от извършеното плащане. В тази
връзка се претендира присъждане на
лихвата върху целия предявен размер до 16.08.2019 г. като след тази дата се
дължи лихва върху главницата след приспадане на вече платената сума от 10 000
лв.Не се възразява по допускането на САТЕ , както и по изискване на
медицинската документация от УМБАЛ – Бургас. Прилагат се писмени доказателства
по опис.
С вх.№16569 от 23.10.2019 г. е постъпил
отговор на допълнителната искова молба
от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД – София. Заявява се , че се поддържа
подадения отговор на исковата молба. Поддържа се възражението за местна
подсъдност – че делото не следва да се разглежда от ОС – Бургас , а от СГС.
Поддържа се възражението , че предявения иск е прекомерно завишен и че
изплатеното обезщетение изцяло съответства
на претърпените травми. Поддържа се и наведеното възражение за съпричиняване на резултата от страна на
ищцата. Поддържа се и възражението
по претенцията за лихви на ищцата.
Поддържат се направените доказателствени искания.
Предявеният иск е допустим – предявен е
от легитимирана страна и са налице законовите основания за предявяването на
същия против застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила , чрез който
е причинен вредоносния резултат.
От фактическа страна е установено , че ищцата на 04.07.2018 г. като пешеходец
пресича пешеходна пътека тип М 8.1 на бул. бул. С.Стамболов в гр.Бургас в
посока към блок №132. Лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№А 6651 КВ ,
управляван от М. П. е започнал спиране пред пътеката със
закъснение, не е успял да спре и е
ударил пешеходката С. по дясното бедро като я е съборил на пътя. При
пресичането на пешеходната пътека
ищцата С. е възприела два автомобила. Единия – намиращ се в лявата лента
е закривал обективно видимостта на пешеходката – според вещото
лице Г. за кратко време и отчасти. Това
обстоятелство не бива да се поставя
като обективна предпоставка за
настъпилото ПТП , защото пешеходката е могла да бъде възприета обективно в
по-ранен момент като готвеща се да пресича пътното платно. Данни за внезапно
навлизане на пешеходката по пътеката
липсват. Налице са обективни данни според вещото лице Г. , които указват
на противното - в лявата лента
автомобилът е бил спрял и след това е започнало пресичането на пешеходката.
Водачът на този автомобил е дал знак на пешеходката С. да започне пресичането
на платното. От данните вещото лице Г. заключава , че водачът на „Нисан“-а е имал обективната възможност да възприеме
пешеходката. Вещото лице е анализирало всички данни по НОХД №1979/2019 г на РС – Бургас. По
механизма на ПТП – дадените от свидетелката М.П. показания съдът намира , че не
следва да ги кредитира с оглед нейната
заинтересуваност и констатираната от
съда противоречивост - на л.94 по делото
от нейните показания от една страна се твърди , че е нямала видимост заради спрелия на пътеката автомобил и е видяла човека / пешеходката С./
едва когато вече е бил на ръба на
автомобила / каквото и да значи това/. Същата отрича да е ударила пешеходката ,
а твърди , че автомобилът й е бил спрял , когато пешеходката се подпряла на капака. Маневрата „спиране“ е
била предприета от нея „много рязко“ – когато възприела пешеходката. Описаната
ситуация от свидетелката се различава от
механизма , изложен от вещото лице Г. и
твърдението за „подпиране на капака“ не кореспондира с падането на
пешеходката. / Подпирането се извършва с цел увеличаване на устойчивостта и шанса за падане намаля, докато в случая пешеходката е паднала и е пострадала тежко/.
Вещото лице П. в приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза посочва , че според
медицинската документация установява, че М.С. е
пострадала при ПТП като пешеходка, блъсната от лек автомобил на
пешеходна пътека. Получила е счупване на
дясна мишнична кост в проксималната част, кръвонасядане на мишницата,
горната половина на гърба, врата и
основата на шията, кръвонасядане на горната трета на дясно бедро по страничната повърхност.
Проведено е било консервативно лечение /
имобилизация/ поради тромбоцитопения. Обичайното възстановяване на този вид травма е около 2.5 – 3 месеца, през което време е нарушено
качеството на живот. Болката е най-интензивна в началния период след травмата и постепенно с времето затихва.
Понастоящем вещото лице П. сочи , че функцията на крайника е възстановена, но
движенията в разенната става не са в пълен обем. Липсват трйни последици върху функцията на ръката. Липсват данни и медицинска документация
за предшестваща фрактура на дясна
мишнична кост / във връзка с
възражението на ответника за предшестваща травма/. Вещото лице сочи , че
лечението е било проведено по правилата.Липсват данни за неспазване на лекарските предписания. В медицинската
документация е отбелязан ****** *******
, който не е в пряка връзка с настъпилото ПТП.
Свидетелите Е.Д. – ******
на пострадалата ищца и М. А. – ****** на
същата подробно сочат в показанията си преживяванията на ищцата след инцидента –
престоя в болницата, повторното влизане в болницата в отделението по
хематология заради възникналия проблем от кръвонасяданията. Освен натрошената
дясна ръка цялата й дясна страна е била синя – черна, вкл. и бедрената част. И
двете свидетелки сочат за безпомощността
на ищцата , за зависимостта й от чужда помощ – това че е била на легло / говори
се за период от два – три месеца/, в невъзможност да се самообслужва, за
трудностите впоследствие при изправянето. Заради травмите и възрастта на ищцата
възстановяването е продължило
сравнително дълго време – до към Нова година. Трудно е понесла и физиотерапията
/вдигане на високо кръвно налягане/. Говорят и за психичните проблеми понастоящем – стреса от излизането по
улиците, напрежението при пресичане на пътното платно. Още след инцидента тя е била в ужас от преживяното. Преживявала
е тежко и това , че не може да е полезна за децата и внуците си, на които е
помагала. Понастоящем още се оплаква от
болки в ръката, макар и не такива , каквито са били в началото. Не може да си
служи пълноценно с тази ръка.
Що се отнася до показанията на
свидетелката М.П. – съдът намира , че същите не следва да бъдат кредитирани,
тъй като тя всъщност е водача причинил инцидента и показанията й не
кореспондират с останалите доказателства по делото : тя говори за подпиране на
ищцата на предния капак на автомобила и т.н. като съдът намира , че получените травматични
увреждания няма как да бъдат получени от подпиране на ищцата на капака на
автомобила. Свидетелката не е
безпристрастна и показанията й не са обективни , поради което не следва
да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка съдът
от правна страна намира следното:
Съдът намира за основателно твърдението
на ищеца, че вина за настъпилото ПТП, от което е претърпял щети, носи
застрахованият по задължителна застраховка „ГО“ при ответното застрахователно
дружество водач на лек автомобил „Нисан Алмера“ – М.П. Налице е приключило с одобрение от съда
споразумение производство по НОХД №1979/2019 г. на Районен съд – Бургас, по
което на водача П. е наложено наказание.
По повод процесното ПТП е образувано
наказателно производство, по което изводите за вината, причинения деликт и
причинно – следствената връзка са обвързващи за гражданския съд на основание
чл. 300 от ГПК. По делото са събрани достатъчно доказателства установяващи механизма на
процесното ПТП , при което е пострадал ищеца – гласни , писмени, САТЕ.
Установява се по безспорен начин , че именно водачът на лекия автомобил „Нисан“ не е спрял навременно на пешеходна
пътека и е блъснал пешеходката М.С. на пешеходна пътека, като последната е паднала и при
падането е получила описаните по-горе наранявания. Както в изводите на
наказателния съд , така и вещото лице Г. по назначената по делото САТЕ ,
сочат категорично , че причината за произшествието е поведението на водача на
л. автомобил „Нисан Алмера“ – М.П. Това безспорно ангажира отговорността на
ответника – застраховател - ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД. Т.е. – налице е доказан
деликт от застраховано при ответника МПС , управлявано от водач , който има
вина за извършеното ПТП. Вследствие на този деликт ищцата е претърпяла
увреждания видно от събраните по делото доказателства и СМЕ, които подлежат на
обезвреда по чл.45 от ЗЗД. На основание чл.432 от КЗ ищецът като увреден има
право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховката ГО. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните
критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа
конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г.,
II т. о., ТК). Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да
се определи при съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищцата е
претърпяла безспорно средна телесна повреда , която й е причинила значителен
стрес , болки и страдания, неудобства от невъзможността да си служи с ръката,
да не е в състояние да извършва обичайните ежедневни дейности, да се
самообслужва и т.н. – изобщо всичко свързано с ограниченията, произхождащи от
полученото увреждане. Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, че начинът на живот на пострадалата ищца в продължение
на оздравителния период от 2,5 -3 месеца е бил нарушен. Съдът кредитира
събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски достоверни,
последователни и логични и приема, че те установяват болките и страданията на
ищцата С., неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на
травмата – същата е търпяла болки, страдания, страдала е от състоянието си на безпомощност и това , че
не е полезна за семейството си. За конкретния размер съдът съобрази принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на
настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя. Следва
да бъде отчетено безспорно установеното , че ищцата е получила плащане от
застрахователя в размер на 10 000 лв.- на 16.08.2019 г. Т.е. – претенцията
на ищцата ведно с полученото от нея
плащане е за сумата общо от 50 000 лв. / 10 000 + 40 000 /. Въз
основа на изложените доводи на ищеца съдът намира , че на ищцата следва да се присъди като
обезщетение сумата в размер на 15 000
лв. – или цялостното обезщетение се
определя от съда в размер на 25 000
лв. като се отчита и полученото вече от застрахователя в размер на 10 000
лв. За разликата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. - искът следва
да бъде отхвърлен. Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от
ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения. При определянето
размера на претърпените неимуществени вреди от М.С. съдът изхожда от претърпените болки и
страдания от страна на ищцата,
продължителността на ефективно претърпените болки и възстановителен процес и
значително ограничения обем от движения в периода на възстановяване,
безпомощността и зависимостта от чужда помощ. Доказателствата сочат , че
оздравителния процес е бил по-дълъг от
обичайните 2.5 – 3 месеца – свидетелите сочат , че до към Нова година / двойно
повече - около половин година/ ищцата е била в процес на възстановяване към
обичайния си живот. Същата е на възраст, непозволяваща бързо възстановяване.
Получени са и усложнения по време на оздравителния процес, които допълнително
са влошили състоянието на ищцата / престой в болницата в отделението по
хематология, хипертонична криза по време на физиотерапията/. Част от тези
нарушения и свързаните с тях страдания ищцата продължава да търпи и понастоящем
– свид. А. сочи , че ищцата все още не е в състоянието отпреди инцидента –
нито може да си служи с ръката както преди, както и от емоционална гледна точка
– „има дисбаланс който тя не може да преодолее“ – т.е. – тя не се е върнала към
обичайния си живот. Съдът не споделя
изложеното становище от процесуалния представител на ответника , че някои белези били резултат от
други нейни придружаващи заболявания /*********/. Доказателствата сочат ,
че вследствие на удара тя е била
съборена и паднала на дясната си страна и именно този удар е причина за
наличните синини вкл. и по дясното бедро / Вж. СМЕ – л.85 по делото , както и
показанията на свид. Д. и А. - л.92 –
л.94 по делото/. Твърденията в тази насока на ответната страна съдът намира за
неоснователни и неподкрепени от
доказателствата събрани по делото. Поради това съдът намира , че за обезщетение на претърпените от ищцата
болки и страдания следва да й бъде изплатена сумата от 25 000 лв. След
като от тази сума застрахователят вече на 16.08.2019 г. е изплатил сумата от 10 000 лв. то остава да й бъде
присъдена още сумата от 15 000 лв.
Върху пълната стойност от 25 000
лв. за обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава
от датата на увреждането –04.07.2018 г. до датата на плащане на обезщетение от застрахователя – 16.08.2019 г.
, а върху присъдената сума от 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищеца и ответника няма.
По спора за съпричиняване трябва да
се посочи, че такова по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато е
безспорно установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. При изяснения механизъм на произшествието, съдът
приема, че в процесния случай пострадалата М.С. не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, вследствие на причиненото ПТП -
по никакъв начин нейното поведение не
съпричинява вредоносния резултат,
то не е допринесло по никакъв начин за причиненото ПТП и получените увреждания. Единственото
възражение на ответната страна – за внезапно излизане на пътното платно се
изключва като възможност категорично въз
основа на събраните по делото доказателства , преценени поотделно и в тяхната
съвкупност: - подобно поведение от страна на ищцата не се установява по никакъв
начин. Поради това не може да се приеме , че подобно съпричиняване е налице: -
т.е. - принос в настоящия случай от
страна на ищеца за вредоносния резултат няма. Възраженията на ответната страна
в тази насока следва да бъдат оставени без последици.
В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото
разноски. Такива са направени за възнаграждение за адвокат в размер на 2225 лв.
Пропорционално на уважената част от 15 000 лв. спрямо претендирания от
40 000 лв. на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 834.38 лв.
разноски.
Пропорционално на отхвърлената част
от иска в полза на ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Съобразно приложения списък и доказателствата за общо направени разноски в
размер на 2676 лв./
1896 лв. с ДДС – платено адвокастко възнаграждение и 780 лв. – депозити
за експертизи и свидетел/ – в полза на
тази страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1945.47 лв. /
/40 000 – 15 000// 40 000 от 2676 лв.= 25
/ 40 от 2676 = 1672.50 лв.
В тежест на ответника – ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД следва да се присъди и
държавна такса върху уважената
част на иска за обезщетение на неимуществени вреди по присъдената сума от 15
000 лв. – 600 лв. по сметка на съда.
Мотивиран от горното и на осн. чл.432 от КЗ и във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София , представлявано от
Александър Личев и Румен Димитров да заплати на М.Й.С. от гр.***, ЕГН-********** сумата в размер общо на 15 000 / петнадесет
хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди за
преживени болки и страдания вследствие причинени телесна повреда – счупване на дясна мишнична кост в проксималната част с
кръвонасядане по дясна мишница , гърба и шията
вследствие причинено ПТП на 04.07.2018 г. от М.П. при управление на
застраховано МПС със задължителна
застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД
ведно със законната лихва върху сумата в размер на 25 000 лв.,
начиная от 04.07.2018 г. до 16.08.2019 г. и законната лихва върху присъдената
сума в размер на 15 000 лв. , начиная от 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като претенцията в частта над уважения
размер на претендираната главница до предявения размер от 40 000 лв. -
ОТХВЪРЛЯ като недоказана и
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София представлявано
от Александър Личев и Румен Димитров да заплати на М.С. сумата от 834.38 / осемстотин тридесет и
четири лева и 38 ст. / лева - разноски
по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съответстващ на
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА М.Й.С., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД
сумата в размер на 1672.50 / хиляда шестстотин седемдесет и два лева и 50 ст./
лева – направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София представлявано от Александър Личев и Румен
Димитров да заплати по сметка на Окръжен
съд – гр.Бургас сумата от 600 / шестстотин / лева – държавна такса върху уважената част
от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: