Р Е Ш Е Н И Е
№ 2604040 11.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6920 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № ** от *** е
допусната съдебна делба по отношение на
следните недвижими имоти –
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № **, ет.*,
ап.**, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 101.37 кв.м., с прилежащи части:
изба № **, таван № **, ид.ч. от 5.115 % ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ****,
над обекта: ***;
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № **/** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № **, ет.*,
гараж **, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта: *, с площ няма данни, с прилежащи части:
ид.част от 5.115 % ид.части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над
обекта: ***;
която да се извърши между:
П.М.В.,
ЕГН ********** *** и К.М.С., ЕГН ********** ***,
при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всяка от страните по
делото.
В
първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, проведено на *** и на
основание чл.31, ал.2 ЗС е приета за разглеждане претенцията на П.М.В. за осъждане на К.М.С. за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, за периода от ***
до *** – 250 лв. месечно за апартамента и 100 лв. месечно за гаража.
Представена е покана от П.М.В.
до К.М.С. от дата ****.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза относно действителната пазарна стойност на недвижимите
имоти, като според вещото лице пазарната стойност на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** е в размер на 135 400 лв., а на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** – 23 900 лв. Процесните имоти са
неподеляеми. Прието е заключение и на допълнителната СТЕ, според което наемът
за апартамента за процесния период за ½ ид.ч. възлиза на сумата от
18 070 лв., а за гаража – на сумата от 3 644 лв.
С определение от открито
заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявените искове по
чл.31, ал.2 ЗС, както следва – от 7760 лв. на 3 644 лв. за процесния гараж
и от 19 400 лв. на 18 070 лв. за процесния апартамент.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св.В., който изяснява, че знае апартамента на ул.
„***“ от **г., откакто познава П.. Преди това живяла там с родителите и сестра
й, но те пребивавали в ***. Идвали за определено време и си отивали. Майка й и К.С.
идвали и си отивали, вкл. и след смъртта на баща им. След смъртта и на майката,
К., съпругът й и детето В. пак били в ***. От ***г. само К., К. С. и детето
живеели в апартамента, ползвали и гаража за ключарски услуги. През ***г.
свидетелят и съпругата му пратили покана до К. и няколко месеца им била
изплащане сума за ползването на имотите, но след това казали, че нямат
възможност да плащат и обещавали, че ще се оправи апартамента. Съпругата му и ***
нямали ключ за имотите.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От най-съществено значение при
избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални
дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да
бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху
реално неподеляеми недвижими имоти, видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, като компетентно
и обективно дадено, неоспорено от страните. Няма направени възлагателни
претенции, а разпределянето на имотите според настоящия състав не е
целесъобразно, поради установените между страните отношения. Поради това съдът
намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на
имотите на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69,
ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.
По отношение на исканията по сметки, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Според
разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението
за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещите, лично ползване
на съсобствените вещи за претендирания
период, в случая от ** до ***,
лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Съдът намира, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват всички посочени предпоставки. Не се
спори, че ответницата е получила отправената покана за доброволно уреждане на
спора, както и че е декларирала готовност за изплащане на обезщетение за това,
че само тя ползва съсобствените имоти, от ***. Че процесните недвижими имоти за периода от *** насетне са се ползвали само
от ответната страна се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът възприема като незаинтересовано дадени,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. По отношение на
размера на претенцията е изслушано заключение на СТЕ за средния пазарен наем,
което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните, според което същият възлиза на 18 070 лв. за апартамента и
3 644 лв. за гаража, за притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от делбените
имоти. При тези данни съдът намира, че следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищцата посочените суми.
На основание чл.355 ГПК
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4%
от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи,
съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните. Предвид уважаването на претенцията по сметки на ищеца, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати следващата се държавна такса. От ищеца е направено и
искане за присъждане на направените разноски, като с оглед разпоредбата на
чл.355, изречение второ ГПК и доколкото същите се отнасят до претенцията по
сметки и са налице доказателства, че са действително направени, както и касаят
прекратяването на съсобствеността между страните, съдът намира, че на страната
следва да се присъдят разноски, в размер на 1944.52 лв., по представения списък
по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № **,
ет.*, ап.**, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 101.37 кв.м., с прилежащи
части: изба № **, таван № **, ид.ч. от 5.115 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ****,
под обекта: ***, над обекта: ***, с действителна пазарна стойност 135 400
лв. /сто тридесет и пет хиляди и четиристотин лева/ и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, гараж **, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: *, с площ няма данни, с прилежащи части: ид.част от 5.115 % ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **, под обекта: няма, над обекта: **, с действителна пазарна стойност 23 900 лв. /двадесет и три хиляди и деветстотин лева/,
като получената от публичната продан сума да бъде
поделена между съделителите, съобразно
техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на
делбата.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на П.М.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 18
070 лв. /осемнадесет хиляди и
седемдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения недвижим имот - Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, за периода от *** – *** и сумата от
3 644 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
за периода от *** –*** ведно със законната лихва върху посочените суми от ***
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА П.М.В., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 3 186 лв. /три
хиляди сто осемдесет и шест лева/ държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА
К.М.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 3 186 лв. /три
хиляди сто осемдесет и шест лева/ държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 868.56 лв. /осемстотин шестдесет
и осем лева и 56 ст./ държавна такса по уважената претенция по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на П.М.В., ЕГН ********** *** сумата от 1944.52 лв. /хиляда
деветстотин четиридесет и четири лева и 52 ст./ направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.