Решение по дело №609/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 270
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20227240700609
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№270

Стара Загора, 19.07.2023 г.

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                         

                                                  Председател: Златко Мазников 

 

при секретаря Николина Николова и с участието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 609 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

        Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

        Образувано е по жалба на Р.С.Р., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Р.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, област Стара Загора, ул. „Огоста“ № 1, подадена чрез пълномощника му адв. Е.М. ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г. (поправен в хода на съдебното производство с Ревизионен акт № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на ревизонен акт), издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)  гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 124 672.50 лева, ведно с лихви в размер на 45 848.34 лева, както следва: годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на ЕТ за периода на 2017 г. в размер на 1 759.96 лева и лихва в размер на 732.40 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6 192.85 лева и лихва 1 949.18 лева; по Кодекса за социалното осигуряване (КСО) – вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 868.80 лева и лихва 908.29 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 677.10 лева и лихва 329.11 лева, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 904.76 лева и лихва 655.22 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 643.50 лева и лихва 229.49 лева; по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 083.36 лева и лихва 526.55 лева, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 029.60 лева и лихва 354.12 лева, както и ДДС по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите от 01.01.2017 г. до 01.10.2018 г. в общ размер на 109 512.57 лева и лихва в размер на 40 163.98 лева.

        В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Според жалбоподателя не са събрани всички доказателства във връзка с данъчното облагане, а част от доказателствата са събрани в противоречие с правилата на ДОПК. Твърди, че органите по приходите не са положили усилия за събиране на доказателства, водещи до отпадане на задълженията. Счита, че оспореният РА съдържа констатации и изводи, които не са обосновани и противоречат на материалния закон. Поддържа, че неправилно ревизиращите органи са обложили всички налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС при положение, че не са налице условията по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка твърди, че за наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС едноличният търговец не е ползвал право на данъчен кредит. Посочва, че ревизиращите органи по никакъв начин не са изследвали този въпрос в хода на ревизията, като при събиране на доказателствата не са изискали от ревизираното лице информация в тази насока, а по презумпция са приели, че за тези активи е ползвано право на данъчен кредит. Изтъква, че конкретно по отношение на дълготрайните активи не е взето предвид, че същите нямат цена на придобиване, а ако не е налице такава цена, е следвало да се посочи пазарна такава, което не било сторено. Жалбоподателят оспорва и констатациите в РА относно допълнително установените задължения за осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО и здравноосигурителни вноски вследствие на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2017 г. и 2018 г. с размера на непризнатите разходи и определеният въз основа на това нов размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ за тези две години. В тази връзка счита, че необосновано ревизията е приела, че ЕТ е отчел разходи, които не са документално доказани. Изтъква, че в случая не е било взето предвид, че причината да бъдат отчетени от ЕТ непризнатите от органите по приходите разходи е бракуването на множество резервни части и материални запаси в началото на 2018 г., поради невъзможност същите да бъдат използвани. Твърди, че в хода на ревизията от страна на ревизиращите органи не са изискани пояснения в тази насока, поради което не са били представени и доказателства от негова страна. По подробно изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на оспорения РА, потвърден изцяло с Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, като незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото разноски.

        Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен по съображения, подробно изложени в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив и в представена по делото писмена защита. Оспорва достоверността на датата на представените по делото от жалбоподателя протококоли за брак и изводите на вещото лице по изготвените съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава относно приложимостта на чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС. Поддържа, че представените от жалбоподателя в съдебно заседание договори и фактури не могат да бъдат обвързани с наличните количества стоки към датата на дерегистрацията му по ЗДДС и оспорва изводите на вещото лице във връзка с тях. Претендира за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че РА бъде отменен, моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК направените по делото разноски да бъдат възложени на жалбоподателя с оглед на новопредставените от него документи в проведеното на 04.05.2023 г. съдебно заседание.

        Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за частична основателност на жалбата и предлага РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г. да бъде изменен съобразно заключението на вещото лице.

        Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна по административно-правния спор следното:

        Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002421006072-020-001 от 29.10.2021 г., издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Р.С.Р., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ „Р.Р.“, ЕИК *********, с обхват задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 01.10.2018 г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: В. И. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Д.В.Т. – старши инспектор по приходите (л. 21, т. I от делото). Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 02.11.2021 г. по електронен път (л. 26, т. I). Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002421006072-020-002 от 28.01.2022 г. (л. 249, т. I) и със ЗИЗВР № Р-16002421006072-020-003 от 01.03.2022 г. (л. 237, т. I), издадени и подписани от З. Д. В. – Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив, като с последната ЗИЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 01.04.2022 г. ЗВР и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

        С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, включително въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки, присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в ревизионен доклад (РД).

        Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.В.Т. на длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан РД № Р-16002421006072-092-001 от 12.04.2022 г. (л. 154 – 184, т. I от делото), с който по отношение на ревизираното лице Р.С.Р. се предлага да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.04.2022 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г., за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2017 г. и 2018 г. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2017 г., м.06.2017 г., м.08.2017 г. и м.10.2018 г. в общ размер на 168 111.09 лева. РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от В. К. и от Д.Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

        В хода на ревизията от фактическа страна е установено, че Р.С.Р. е местно физическо лице, регистрирано като ЕТ „Р.Р.“, с деклариран код на вид дейност съгласно подадени от лицето годиишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ – търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили. Търговецът е бил регистриран по ЗДДС, считано от 12.04.1994 г., която регистрация е била прекратена, считано от 01.10.2018 г., по инициатива на орган по приходите поради системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС – основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

        С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на Р.Р. на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са му били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), № Р-16002421006072-040-001 от 02.11.2021 г. (л. 82, т. II от делото), № Р-16002421006072-040-002 от 26.11.2021 г. (л. 296, т. I) и № Р-16002421006072-040-003 от 27.01.2022 г. (л. 258, т. I). С тях са изискани цялата заведена счетоводна отчетност на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. – счетоводни регистри, годишни и месечни оборотни ведомости за 2017 г. и 2018 г., главна книга за всяка година от ревизирания период, аналитична отчетност за ревизирания период с разшифровки по дейности – хронология по сметки: на гр. 70, гр. 60, банка, каса, клиенти, доставчици, клиенти и доставчици по аванси, вземания и задължения със свързани предприятия, сметка на собственика, финансирания, както и Инвентарна книга, документи за извършени и осчетоводени инвентаризации по обекти за 2017 г. и 2018 г., Данъчен амортизационен план (ДАП) и Счетоводен амортизационен план (САП), копия на договори с контрагенти и анекси към тях. Изискани са също заверени копия на конкретно издадени от ревизираното лице документи и такива за тяхното осчетоводяване, опис на наличните активи към 01.10.2018 г. във връзка с дерегистрацията по ЗДДС и документи за начисления ДДС за тези активи, конкретно посочени справки и писмени обяснения.

        В изпълнение на тези искания от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

 

        По ЗДДФЛ:

 

        Констатирано е, че от Р.Р. са били подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ – Приложение 2 за ревизираните години, както следва: за 2017г. с декларирана данъчна основа за облагане 20 695.66 лв. и 15% данък в размер на 3 104.35 лв.; за 2018 г. с декларирана данъчна загуба в размер на 85 083.18 лв.       При прегледа на представените документи и след направени справки в ИМ на НАП, органите по приходите са констатирали, че за данъчен период 2017 г. Р.Р. в качеството си на ЕТ не е осчетоводил издадена от него фактура № 304 от 14.03.2017 г. (л. 149, т. II) с данъчна основа 15 360.00 лв. и ДДС – 3 072.00 лв. Като предмет на доставката в съставеният първичен счетоводен документ е посочено „джонтови връзки с 4 отвора“ и „тирфони“. Получател по фактурата е „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. Отбелязано е, че прихода от фактурата не е отчетен, нито в месеца, в който е издадена, нито за 2017 г. В същото време от ревизираното лице е била изписана отчетна стойност на продадените стоки към „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. Установено било още въз основа на извършена съпоставка на декларираните приходи от дейността и данните от подадените справки-декларации (СД) по ЗДДС, че обследваната фактура не е намерила отражение и в отчетните регистри по ЗДДС на ЕТ – не е декларирана в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Ревизиращите органи са посочили, че и самото ревизирано лице в представените от него писмени обяснения с вх. № 11162 от 17.11.2021 г. (л. 99, т. II) потвърждава, че фактурата не е била осчетоводена, което се дължало на грешка в счетоводството. Въз основа на така направените констатации в РД е прието, че с неотчетения приход в размер на 15 360.00лв. по извършената доставка, за която е издадена фактура № 304 от 14.03.2017 г. следва да се увеличи финансовия резултат на едноличния търговец за 2017 г. на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка със Закона за счетоводството.

        За 2018 г. органите по приходите са установили, че освен отчетната стойност на продадените стоки в размер на 29 728.91 лв., ЕТ е отразил на разход по с-ка 304 – стоки сумата 94 462.58 лв., като е взета счетоводна операция Дт с-ка 601 на Кт с-ка 304 – 94 462.58 лв. Посочено е, че за изписаната отчетна стойност на стоките не са представени първични счетоводни документи, нито писмено обяснение за основанието за отразяване на въпросните разходи, не е налице осчетоводен приход и не е ясно защо лицето е отписало (като разход) стока за сумата от 94 462.58 лв. В тази връзка е изтъкнато, че така изписания разход е посочен единствено в главната книга за 2018 г. (л. 138, т. II) и в представената оборотна ведомост (л. 135, т. II). При прегледа на сметка 601 за 2018 г. (л. 314 и сл., т. I), ревизиращите органи са констатирали, че в нея като документ е вписан № 1, 2, 6, 7 с дата 31.01.2018 г. с описан вид на стоката. Изрично е отбелязано, че тези документи липсват и не са представени при ревизията. В този смисъл е прието, че не са налице каквито и да било конкретни данни за изписаните количества, цена и стойност, номер и дата на фактура, контрагент и пр.

        Отделно от това, органите по приходите са установили, че за годината са осчетоводени приходи от продажби на стоки за 62 091.33 лв. (по сметка 702 – приходи от продажба на стоки), като е изписана отчетната стойност за тези продадени стоки в размер на 29 728.91 лв. и е отчетена печалба по с-ка 123 в размер на 32 362.42 лв. Посочва се, че по с-ка 703 – приходи от продажба на услуги ЕТ е осчетоводил 230.33 лв., като в същото време са изписани на разход и по Кт на с-ка 302 материални запаси в размер на 35 484.14 лв. От хронологията на сметка 601 за 2018 г. (л. 314, т. I) ревизиращите органи са установили, че се касае за изписани на разход от с-ка 302 дизелово гориво, бензин А-95, бензин супер 100, антифриз концентрат и масло. Отбелязва се, че не са налице първични счетоводни документи относно изписването на конкретни материални запаси и каква е причината за това, имайки предвид незначителния размер на отчетените приходи от услуги. Поради липсата на съставени документи – пътни листове, доказващи изминати километри, маршрути, използван вид гориво и т.н., е направена констатация, че не е ясно горивото за кои автомобили е изписано, по какви разходни норми и дали същото е използвано за целите на извършваната дейност ли е или за лични нужди. Освен това се сочи, че в счетоводната отчетност на ЕТ липсват конкретни данни и за придобиването на въпросните материални запаси – № и дата на фактура, доставчик, стойност и др.

        Според отразеното в констатациите на съставения РД, документи и писмени обяснения относно изписаните на разход стоки на стойност 94 462.58 лв., както и за изписаните материали на стойност 35 484.14 лв., по връчените 2 бр. ИПДПОЗЛ – № Р-16002421006072-040-001 от 02.11.2021 г. (л. 82, т. II) и № Р-16002421006072-040-002 от 26.11.2021 г. (л. 296, т. I) не са били представени. В тази връзка на ревизираното лице е било връчено трето ИПДПОЗЛ – № Р-16002421006072-040-003 от 27.01.2022 г. (л. 258, т. I), с което изрично са изискани документите относно осчетоводените разходи и изписаните стоки и материали по с-ка 302 в размер на 35 484.14 лв. и по с-ка 304 в размер на 94 462.58 лв., които съответно са били изписани на разход по с-ка 601 и 611. Изискано е представянето и на писмени обяснения за причините и основанието за отчетения разход, както и представянето на аналитична информация за всяка взета стопанска операция.     Във връзка с третото отправено му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице е представено единствено писмено обяснение (л. 269, т. I), без приложени към него документи, в което заявява, че относно изписаните материали и стоки по с-ки 302 и 304 и отнасянето им на разход по с-ки 601 и 611 няма как да предостави конкретна информация за всеки актив, тъй като номенклатурите са твърде много, и посочва, че това е дейността на фирмата за цялата отчетна година.

        При така установените факти органите по приходите са направили извод, че не следва да бъде признат разход за данъчни цели по така изписаните стоки и материали в общ размер на 129 946.72 лв. (94 462.58 лв. + 35 484.14 лв.), тъй като същият не е документално обоснован по смисъла на ЗКПО. Сочи се, че липсват документи, отразяващи вярно стопанската операция и в този смисъл не са налице причини обосноваващи необходимостта от изписване на процесните стоки/активи на разход. Отбелязано е, че в случая липсва както насрещен приход, така и документи, доказващи съпоставимост на приходи и разходи. По тази причина, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО и Закона за счетоводство (ЗСч), с недоказания и необоснован разход в размер на 129 946.72 лв., изписан по Кт с-ка 304 и 302, е увеличен финансовия счетоводен резултат от дейността на ЕТ за 2018 г.

        Отделно от това, в хода на ревизията е установено още, че през 2018 г. по сметка 605 са осчетоводени осигуровки в размер на 1 701.36 лв., които се отнасят за самоосигуряващото се лице Р.Р.. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО осигуровките са изцяло за сметка на лицето и неправилно са били отнесени като разход за предприятието на ЕТ. Прието е, че се касае за разходи, несвързани с дейността по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което с тази сума в размер на 1 701.36 лв. е увеличен счетоводният финансов резултат на търговеца за 2018 г.

 

        По ЗДДС:         

 

        При ревизията, приключила с издаване на оспорения РА, е установено, че ЕТ „Р.Р.“ е издавал фактури за продажби, по които не е начислен дължимия ДДС. Направените в тази насока констатации са подробно описани в РД и въз основа на същите на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС на обща стойност 3 972.00 лв. – 3 072.00 лв. за м.03.2017 г., 812.00 лв. за м.6.2017 г. и 88.00 лв. за м.08.2017 г.

        Конкретно за данъчен период м.03.2017 г. е установено, че от ревизираното лице е издадена фактура № 304 от 14.03.2017 г. (л. 149, т. II) с получател „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, с която е документирана продажба на „джонтови връзки с 4 отвора“ и „тирфони“ с данъчна основа 15 360.00 лева и ДДС – 3 072.00 лева. Въз основа на извършения преглед на дневниците за продажби на ЕТ „Р.Р.“ органите по приходите са констатирали, че фактурата не е намерила отражение в отчетните му регистри по ЗДДС, съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Посочено е, че в приложените към преписката писмени обяснения от ревизираното лице (л. 99, т. II) се потвърждава издаването на процесната фактура, като се пояснява, че същата не е осчетоводена, поради допусната грешка, тъй като е била издадена чрез счетоводен софтуер, от който е изпратена на контрагента по имейл и не е била разпечатана. Установено е също, че получателят по фактурата – „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е упражнил правото си на данъчен кредит по нея. Предвид направените констатации, че издадената от ревизираното лице фактура не е отразена в неговото счетоводство и в отчетните регистри по ЗДДС, съответно по нея не е бил начислен дължимия ДДС, от ревизията на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е бил начислен допълнително ДДС в размер на 3 072.00 лева за данъчен период м.03.2017 г., ведно с дължимата лихва.

        Идентични констатации са направили органите по приходите и по отношение на още 2 броя фактури, издадени от ревизираното лице – № 332 от 22.06.2017 г. (л. 151, т. II) на „ГЕОЛОГИЯ И ГЕОТЕХНИКА – 1“ ООД гр. Ямбол с предмет „70 % аванс за изработване на шнек Ф600“, данъчна основа 4 060.00 лв. и ДДС – 812.00 лв., и № 340 от 31.08.2017 г. (л. 152, т. II), издадена на „ПЪТПЕРФЕКТ – Г“ ЕАД гр. Силистра с предмет „шарнир ОМ51“, данъчна основа 440.00 лв. и ДДС – 88.00 лв. Въз основа на извършена справка в ИМ на НАП е констатирано, че ЕТ „Р.Р.“ не е включил в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС посочените фактури, като същевременно е установено, че клиентите са отчели издадените им фактури в отчетните си регистри по ЗДДС и са упражнили правото си на данъчен кредит по тях. В тази връзка е изискана информация от ревизираното лице. Представени са писмени обяснения (л. 99, т. II), в които се потвърждават извършените продажби, като е посочено, че поради техническа грешка същите не са били включени в дневника за продажби за съответния период, но приходите по тях са осчетоводени. Представени са хронологични счетоводни регистри на съответните счетоводни сметки, отчитащи приходи – сметка 702 и сметка 703. С оглед на това ревизиращите органи са констатирали, че действително по фактурите са осчетоводени приходи, но първичните документи не са включени в подадените СД по ЗДДС и дневници за продажби за съответните данъчни периоди, както и в следващи данъчни периоди. Предвид на това и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е начислен дължимия косвен данък по издадените от Р.С.Р. като ЕТ „Р.Р.“ фактури в размер на 812.00 лв. за данъчен период м.06.2017 г. и в размер на 88.00 лв. за данъчен период м.08.2017 г. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ) са начислени и дължимите лихви.

        На следващо място в РД се съдържат констатации, въз основа на които допълнително е начислен ДДС на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС в размер на 105 540.57 лв. за данъчен период м.10.2018 г. Посочено е, че ревизираното лице е било регистрирано по ЗДДС, считано от 12.04.1994 г., и дерегистрирано на 01.10.2018 г. по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В тази връзка органите по приходите са установили, че ревизираното лице не е начислило данък за наличните към датата на дерегистрация по ЗДДС – 01.10.2018 г., дълготрайни активи, осчетоводени по счетоводни сметки 203 и 206, и краткотрайни активи, осчетоводени по счетоводни сметки 302 и 304.

        В хода на ревизията с цитираните по-горе 3 бр. ИПДПОЗЛ са били изискани документи за притежаваните към 01.10.2018 г. и към 31.10.2021 г. дълготрайни активи, оборотна ведомост и хронологии на счетоводни сметки, опис на наличните активи към 01.10.2018 г. и документи за начислен за тях ДДС съгласно изискванията на ЗДДС, както и информация за притежаваните и налични дълготрайни и краткотрайни материални активи към 30.09.2018 г. и към 01.10.2018г. с данни за всеки актив (вид, първоначална стойност, ползван данъчен кредит, набрани амортизации и балансова стойност на активите към 01.10.2018 г.), декларация за активите, за които е упражнено право на данъчен кредит, и за тези, за които не е упражнено такова, като се посочи в кой данъчен период е включена фактурата в дневника за покупки и СД по ЗДДС без право на данъчен кредит и др., подробно описани в РД. По повод връчените искания от ревизираното лице са представени: оборотна ведомост за 2018 г. (л. 135 – 137, т. II) и главна книга към 31.12.2018 г. (л. 138 –  142, т. II); оборотна ведомост на материални запаси по сметка 302 (л. 117, т. II) и сметка 304 (л. 118 – 129, т. II) за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. с описани по вид, количество, цена и стойност на краткотрайни активи, заведени под съответен номер; САП за 2018 г. (л. 154 и сл., т. II), ДАП за 2018 г. (л. 153, т. II), обяснения.

        Въз основа на на представената оборотна ведомост за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. органите по приходите са установили, че задълженото лице има отразени следните суми по счетоводни сметки от гр. 20:

        по сметка 203 Сгради – 309 083.51 лв.;

        по сметка 204 Машини и съоръжения – 26 242.58 лв.;

        по сметка 205 Транспортни средства – 187 005.61 лв.;

        по сметка 206 Стопански инвентар – 45 367.78 лв.;

        по сметка 208 Компютърна техника – 12 514.56 лв.

        Посочено е, че не са установени извършени покупки и продажби през годината, както и изписване на дълготрайни матералви активи (ДМА), което да е намерило отражение по описаните счетоводни сметки. Отбелязано е, че салдата по гореописаните счетоводни сметки са идентични на 01.01.2018 г. и на 31.12.2018 г. С оглед на това е формиран извод, че така осчетоводените ДМА са били налични към 01.10.2018 г.

        По отношение на краткотрайните материални активи ревизиращите са изследвали отчетените от EТ материални запаси по сметка 302 и сметка 304. От представената оборотна ведомост на материални запаси по сметка 302 за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. (л. 117, т. II) е установено, че са осчетоводени налични материали на стойност 11 239.66 лв. към 01.10.2018 г. Същата стойност е посочена и към 31.10.2018 г. Констатирано е, че сметка 302 е с начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 46 723.80 лв., а изписаните до 30.09.2018 г. материали са в размер на 35 484.14 лв., като наличните към 31.12.2018 г. са на стойност 11 239.66 лв. Формирано е заключение, че към датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС – 01.10.2018 г. са налични материали, осчетоводени по сметка 302 на стойност 11 239.66 лв. Според представените от ревизираното лице счетоводни документи към 01.10.2018 г. по сметка 304 (л. 118 – 129, т. II) са осчетоводени налични стоки на стойност 378 916.15 лв. Установено е, че наличните към 31.10.2018 г. стоки възлизат на 375 088.51 лв. (т.е. през м.10.2018 г. са продадени стоки за 3 827.64 лв.), а наличните към 31.12.2018 г. стоки са в размер на 345 871,13 лв. Формирано е заключение, че към датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС – 01.10.2018 г., са били налични стоки на стойност 378 916.15 лв.

        По повод връченото му трето ИПДПОЗЛ (л. 258, т. I), ревизираното лице e представило писмени обяснения с вх. № 1576 от 16.02.2022 г. (л. 269, т. I), в които заявява, че материалите и стоките по сметки 302 и 304 са придобивани текущо през предходни години, като закупените след 2012 г. са свързани с конкретни продажби и изпълнение на поръчки и от тях не са останали налични. За наличните краткотрайни активи Р.С.Р. посочва, че е ползван данъчен кредит при закупуването им. Относно ДМА (гараж, складове и административна сграда с магазин и автомивка) пояснява, че са строени по стопански начин и са въведени в експлоатация през 2001 г. и 2002 г., а към днешна дата е наличен само гаражът. В тази връзка органите по приходите са посочили, че документи за продажба или прехвърляне на сградите не са представени. За останалите ДМА ревизираното лице посочва, че същите са напълно амортизирани и към днешна дата не са налични. Единствено за автомобила с марка „Лексус“ лицето декларира, че не е упражнено право на данъчен кредит, като отбелязва, че фактурите са включвани в дневниците за покупки за съответните периоди, но по тях не е ползван данъчен кредит.

        Вземайки предвид представените в хода на ревизията документи и въз основа на извършен преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки по месеци, както за ревизирания период, така и преди него, относно упражнено право на данъчен кредит и доставки без право на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че за наличните ДМА и краткотрайни материални активи, Р.С.Р. с ЕТ „Р.Р.“ е ползвал данъчен кредит при закупуването им, с изключение на автомобил „Лексус“.

        При така установените факти ревизиращият екип е констатирал, че от лицето не е начислен дължим ДДС за наличните активи към датата дерегистрация по ЗДДС съгласно изискванията на материалния закон – този данък не е включен в резултата за последния данъчен период, не е деклариран по реда и в срока по чл. 125 и не е внесен в срока по чл. 89 от ЗДДС. Органите по приходите са посочили, че за данъчен период м.10.2018 г. не са подадени отчетни регистри по ЗДДС. В табличен вид на стр. 18 и 19 от РД (л. 171 и 172, т. I от делото) са посочени установените стойности на наличните активи към 01.10.2018 г., като е посочено, че данъчната основа е определена съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. За ДМА като такава е приета балансовата им стойност, а за краткотрайните активи – стойността на придобиването им.

        Предвид изложеното и на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС ревизиращите органи са начислили допълнително ДДС в размер на 105 540.57 лв., установен за дължим за данъчен период м.10.2018 г. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за невнесения в срок данък е начислена и съответната дължима лихва.

 

        По КСО и ЗЗО:

 

        Допълнително на ревизираното лице са установени и задължения за ЗОВ за 2017 г. и 2018 г.

        В хода на ревизията по данни от информационната система на НАП органите по приходите са констатирали, че Р.С.Р. е подавал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица  (НООСЛБГРЧМЛ), с която в качеството си на ЕТ „Р.Р.“ е декларирал трудова дейност за периода м.01.2007 г. – м.10.2021 г.

        Отделно от това въз основа на данни от ИМ на НАП (л. 190 и сл., т. I), ревизията е установила, че Р.С.Р. има сключен трудов договор с „ЕЛТА“ ООД, ЕИК *********, и е осигурен по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за ревизирания период.

        За ревизирания период от Р.Р. е била подадена информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ – отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ – отм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите авансови осигурителни вноски. Въз основа на представените справки за начислените и внесени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2017 г. и 2018 г. (л. 101 и л. 102), както и на данните от ИМ на НАП, е установено, че Р.С.Р. в качеството си на самоосигуряващо се лице е декларирал и внесъл само авансови осигурителни вноски, заедно с дължимите лихви. При прегледа на подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. (л. 194 – л. 213, т. I) е констатирано, че в справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2017 г. са декларирани окончателни осигурителни вноски, които не са внесени.

        В резултат на направените при ревизията констатации, че ЕТ „Р.Р.“ е отчел разходи, които не са документално доказани, и е реализирал, но не е отчел приходи от продажби, органите по приходите са определили нов размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ за 2017 г. в размер на 37 535.02 лв. и за 2018 г. в размер на 46 564.90 лв. С оглед на това в РД е прието, че Р.С.Р. е извършвал трудова дейност като ЕТ и е реализирал доходи, поради което следва да се установят задълженията му за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода от търговската дейност. Върху така установения с ревизията осигурителен доход във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установените допълнително задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО- УПФ и здравноосигурителни вноски, като са взети предвид и доходите от трудови правоотношения. За невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски, върху годишния осигурителен доход за ревизирания период са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

 

        РД е връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.05.2022 г. съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 188, т. I от делото).

        На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

        Въз основа на съставения РД № Р-16002421006072-092-001 от 12.04.2022 г. и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., с който на Р.С.Р. с ЕТ „Р.Р.“ са определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 124 672.50 лева, ведно с лихви в размер на 45 848.34 лева, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2017 г. в размер на 1 759.96 лева и лихва в размер на 732.40 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6 192.85 лева и лихва 1 949.18 лева; по КСО – вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 868.80 лева и лихва 908.29 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 677.10 лева и лихва 329.11 лева, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 904.76 лева и лихва 655.22 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 643.50 лева и лихва 229.49 лева; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 083.36 лева и лихва 526.55 лева, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 029.60 лева и лихва 354.12 лева; за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.01.2017 г. до 01.10.2018 г. в общ размер на 109 512.57 лева и лихва в размер на 40 163.98 лева. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002421006072-092-001 от 12.04.2022 г., неразделна част от РА. РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от З. В. и В. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

        РА е връчен на Р.С.Р. на 08.06.2022 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 103, т. I от делото).

        В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК Р.С.Р. е обжалвал издадения РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г. по административен ред с подадена на 20.06.2022г. жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, регистрирана в ТД на НАП гр. Пловдив с вх. № 94-00-4019 от 20.06.2022 г. Към жалбата не са били представени допълнителни доказателства.

        С Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив в производство по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден изцяло РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., с който по отношение на Р.С.Р. са установени допълнително задължения в общ размер на 124 672.50 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 45 848.34 лв.

        След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон, в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е прието, че извършените корекции на финансовия резултат на ревизираното лице от дейността му като ЕТ, касаещи неосчетоводения приход по фактура № 304 от 14.03.2017 г. за 2017 г., както и разходите, свързани с изписани стоки и материали и осигурителни вноски през 2018 г., са правилни и законово обосновани. Изтъкнато е, че отчитането на приходите от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО. В тази връзка е отбелязано, че признаването на приходите, съгласно счетоводен стандарт (СС) 18, т.5.1. се извършва, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката от продажбата, сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена, направените разходи по сделката също да могат да се изчислят. Прието е, че основателно органите по приходите са счели, че тези условия са били изпълнени през 2017 г., когато е издадена въпросната фактура и приходът от нея е следвало да бъде отчетен през същата година. Споделени са и изводите на органите по приходите за наличие на основание по чл. 26, т. 1 от ЗКПО за непризнаване на разходи за данъчни цели на направените осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице Р.Р. през 2018 г. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващото се физическо лице е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Изцяло са споделени и констатациите в РА по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2018 г. със сума в размер на 129 946.72 лева, представляваща отчетените от ЕТ разходи за изписани стоки и материали. Пояснено е, че в конкретния случай третирането на тези разходи е свързано с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Посочва се, че по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Прието е, че ЕТ не е представил каквито и да било документално обосновани доказателства за отразените разходи в посочения размер.

        Въз основа на установяванията в частта по ЗДДФЛ изцяло са потвърдени и допълнително установените с РА задължения на Р.С.Р. в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за 2017 г. и 2018 г. Като правилни и обосновани са споделени и изводите на ревизиращите органи за дължимост на начисления на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС косвен данък в общ размер на 3 972.00 лева по 3 бр. фактури, издадени от ревизираното лице, по причини, че същите не са били включени в подадените СД по ЗДДС и дневници за продажби за съответните данъчни периоди. Отбелязано е, че в случая самото ревизирано лице в хода на ревизията е потвърдило, както издаването на процесните фактури, така и факта, че същите не са включени в отчетните регистри по ЗДДС, поради грешка в счетоводството.

        Решаващият орган е обсъдил и повдигнатите в жалбата възражения, с които се заявява, че неправилно са обложени всички налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС, при положение че не са били налице условията за това. В тази връзка в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е посочено, че в разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че предмет на облагане с косвен данък са онези активи, при придобиване на които съответното лице е упражнило изцяло или частично правото си на приспадане на данъчен кредит. Отбелязано е, че въз основа на извършен преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки по месеци, както за ревизирания период, така и преди него, относно упражненото право на данъчен кредит и доставките без право на данъчен кредит, основателно органите по приходите са приели, че за наличните активи, с изключение на автомобила с марка „Лексус“, ревизираното лице е упражнило правото си на данъчен кредит. Изрично се подчертава, че и самото ревизирано лице е посочило в обясненията си, че при закупуването на материалите и стоките е ползван данъчен кредит. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени покупни фактури, документиращи придобиването на коментираните активи по смисъла на ЗСч, е обоснован извод, че правилно органите по приходите са приели, че за наличните активи е упражнено право на данъчен кредит. По отношение на определената данъчната основа на активите, които са обект на облагане с ДДС към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС, в решението е прието, че същата е изцяло съобразена с нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Посочено е, че правилно в тази връзка ревизиращият екип е определил данъчната основа на съответните стоки и материали, въз основа на стойността, посочена от ревизираното лице в представените от него счетоводни документи по счетоводни сметки 302 и 304 към датата на прекратяване на регистрацията му по ЗДДС –  01.10.2018 г., а на наличните към посочената дата дълготрайни активи – тяхната балансова стойност.

        В решението е посочено, че наличните ДМА към датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС – 01.10.2018 г., осчетоводени по сметка 203 –  гараж, складове с административна сграда и магазин, автомивка, са заведени в САП на дати 20.07.2001 г. и 18.10.2002 г. и предвид текста на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС не са „нови сгради“. Указано е, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради или на части от тях, които не са „нови“ е освободена доставка, като същевременно законодателят е дал правна възможност в чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставчикът да избере дали въпросната доставка да бъде освободена или облагаема. В тази връзка е пояснено, че в случай, че жалбоподателят реши да извърши разпоредителни действия с въпросните сгради и приеме данъчния режим на освободена доставка за тях, то следва задължително, на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС да извърши еднократно корекция в намаление на приспаднатия от него данъчен кредит по фактурите, касаещи закупени строителни материали и оказани услуги, свързани с дейностите по изграждане, ремонт, реконструкция, модернизация, които са извършвани през годините на въпросните сгради. Отбелязва се, че в конкретния случай няма данни за предприети действия от жалбоподателя по осъществяване на такава корекция, респективно – за приемане на режима на освободена доставка за посочените ДМА.

        По изложените съображения е обоснован извод, че извършените от органите по приходите действия, свързани с прилагане на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС са правилни, мотивирани и законосъобразни, поради което РА в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 105 540.57 лв. следва да бъде потвърден, ведно с начислените прилежащи лихви 38 114.92 лв.

        Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е връчено Р.Р. по електронен път на 08.08.2022 г. (л. 63, т. I от делото).

        По делото са представени и приети като доказателства: документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис (КЕП) в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП; доказателства, представени и/или събрани по искане на оспорващото дружество.

        От страна на жалбоподателя като приложение към жалбата са представени 5 бр. протоколи за брак на резервни части и материални запаси, съответно от 17.01.2018 г., 19.01.2018 г., 22.01.2018 г., 23.01.2018 г. и 24.01.2018 г. (л. 57 – 62, т. I).

        От страна на ответника с представено по делото писмено становище (л. 267, т. II) и писмена защита (л. 402 – 404, т. II) се оспорват така представените протоколи за брак, като се поддържа, че същите са без достоверна дата и са били изготвени за нуждите на съдебното производство, тъй като не са били представени нито в хода на ревизията, нито пред Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. В потвърждение на доводите си в първото от цитираните две писмени становища се сочи, че в горния ляв ъгъл на протоколите се съдържа датата – 15.08.2022 г., която се твърди, че е действителната дата на съставянето им.

        Във връзка с това оспорване по искане на жалбоподателя е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза (СТЕ – л. 301 – л. 305, т.II), която да даде заключение дали отпечатаната в горния ляв ъгъл дата на представените протоколи за брак е дата на съставяне или дата на отпечатването им. Според вещото лице това е датата на отпечатване на документите, като заявява, че не може да каже към кой момент същите са съставени в счетоводството на фирмата.

        В хода на съдебното производство от жалбоподателя с молба от 16.02.2023 г. (л. 243, т. I) допълнително са представени и приети като доказателства по делото документи по опис – 2 бр. договори за покупко-продажба и 31 бр. фактури (л. 310 - 342, т. II), с които се твърди, че са били придобити краткотрайни материални активи, и по които не е ползван данъчен кредит.       За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ – основна и допълнителна, приложени съответно на л. 295 – 297 и л. 365 – 370, том II от делото). Вещото лице е посочило, че както процесните ДМА – гараж, склад, административна сграда с магазин и автомивка, така и краткотрайни активи са отразени в счетоводните регистри на търговеца и същият е ползвал правото си на данъчен кредит за тях. Изразява предположение въз основа на дадените свидетелски показания, че вероятно при изграждането на ДМА жалбоподателят е ползвал частичен данъчен кредит, но заявява, че документи в тази връзка не е разглеждал. На въпроса кои от активите, заведени в счетоводството на ЕТ към 01.01.2013 г., са били налични и са обложени и към 01.10.2018 г., вещото лице посочва, че от извършената съпоставка на артикули по счетоводна с-ка 304 „Стоки“ и с-ка 302 „Материали“ се установява, че тези активи са на стойност 348 503.50 лв. Съгласно заключението през финансовата 2017 г. няма данни за бракувани краткотрайни или други активи. През финансовата 2018 г. съгласно представените от жалбоподателя документи за брак са бракувани материални запаси на стойност 35 484.14 лв. и стоки на стойност 94 462.58 лв., т. е. налице са разходи за брак в общ размер на 129 946.72 лв. Счита, че разходите за брак не следва да се отнасят като увеличение на финансовия резултат на ЕТ с всички произтичащи от това последствия. Вещото лице е изчислило вариант на дължимия ДДС, като е приело, че при облагането на наличните активи към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС приложение следва да намери разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС.

        Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника като необосновано, тъй като документите, по които е работило вещото лице, са представени едва в съдебно заседание, а не в хода на ревизията. Поддържа се, че представените протококоли за брак са с недостоверна дата, а представените договори и фактури не могат да бъдат обвързани с наличните количества стоки към датата на дерегистрация на жалбоподателя по ЗДДС, както и че чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС са неприложими.

        По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата М.К.М. и М.Т.Г..

        Свидетелят М.М. посочва, че е съпруг на сестрата на съпругата на жалбоподателя Р.Р.. Твърди, че с него се познава от около 30 години и е запознат с недвижимите му имоти, находящи се в гр. Раднево. Твърди, че около 1996 г. е започнало строителството на нещо като складово помещение с магазинна част, гараж и автомивка, на три етажа, но не знае как е по документи. Посочва, че строителството е завършено за около 5-6 години през 2000-2001 г. Заявява, че в строежа са участвали близки, приятели и работници от фирмата му. Не може да каже дали Р.Р. е наемал строителна фирма. Самият той е участвал в това строителство инцидентно, тъй като е от гр. Габрово и поради това не е познавал всички хора, които са работили по строежа и какви са им били отношенията с Р.Р.. В същото време заявява, че в продължение на три години е работил към фирмата на жалбоподателя и е работи по строежа в работно и извън работно време. По отношение на материалите за строежа свидетелят посочва, че доколкото знае, същите са били втора употреба и са вземани от съседните села, в които са били отчуждавани и събаряни къщи, както и от ТКЗС-та, но пояснява, че са използвани и нови материали. Заявява, че след като е бил завършен строежа, рядко е ходил там и за последен път минавал през 2010 г., когато според него строежът си е бил в същия вид, но с някои подобрения – като изолация.

        Свидетелят М.Г. заявява, че с Р. са приятели повече от 20 години. Запознат е, че жалбоподателят е притежавал недвижим имот в гр. Раднево. Посочва, че тази база се е намирала до реката и се е състояла от едно хале, една административна сграда и една автомивка. Пояснява, че самата сграда е на три етажа. Помагал е, когато сградата се е строяла. Твърди, че това се е случило някъде 1998-1999 г., преди да влезе в казармата през 2000 г. Посочва, че за строежа са помагали приятели и роднини. Не знае да е имало наета строителна фирма. Не може да каже и откъде са били взети материалите за строежа. Счита, че към момента базата не е вече на Р.Р., тъй като доколкото е чул в града, е била взета от ЧСИ.

        От процесуалния представител на ответника с молба вх. № 2416 от 26.04.2023 г. (л. 358, т. II) и молба вх. № 2800 от 16.05.2023 г. по делото са представени РА № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022г. (л. 387 – 391, т. II), жалба вх. № 94-00-1477 от 22.02.2023 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, подадена от Р.Р. срещу цитирания РА за поправка на РА, Решение № 152 от 26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, с което оспорения РА за поправка е потвърден (л. 360, т. II), както и решение № 152 от 26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 352 от 04.08.2022 г. (л. 362, т. II). Предвид така представените доказателства и след извършена справка в деловодната система на АС Стара Загора, съдът констатира, че срещу РА № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., потвърден с решение № 152 от 26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, не е подадена жалба в законоустановения 14-дневен срок от връчване на решението, което е станало на 27.04.2023 г. по електронен път (л. 384, т. II) и същият е влязъл в сила (страните също не твърдят този РА да е бил обжалван, съответно да не е влязъл в сила).

        Видно от приложения РА за поправка на РА, с него, при запазен размер на установените с първоначалния РА данъчни задължения, е коригиран само размерът на дължимите за довнасяне задължения, поради частично погасяване чрез извършено прихващане със сума в размер на 1051.88 лева. Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на установените задължения, а следователно и законосъобразността на дължимите такива.

        Следователно предмет на оспорване в настоящото производство е РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., поправен с РА № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на РА, издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне в общ размер на 123 620.62 лева, ведно с лихви в размер на 45 480.87 лева, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2017 г. в размер на 1 759.96 лева и лихва в размер на 732.40 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6 192.85 лева и лихва 1 949.18 лева; по КСО – вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 868.80 лева и лихва 908.29 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. в размер на 677.10 лева и лихва 329.11 лева, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 904.76 лева и лихва 655.22 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 643.50 лева и лихва 229.49 лева; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 083.36 лева и лихва 526.55 лева, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 029.60 лева и лихва 354.12 лева; данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.01.2017 г. до 01.10.2018 г. в общ размер на 108 460.69 лева и лихва в размер на 40163.98 лева.

        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., поправен с РА № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на РА, на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

        Оспорването, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

        Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

        Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. С представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК като органи, компетентни да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени ЗВР съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л. 53 – 56, т. I от делото). В случая ЗВР № Р-16002421006072-020-001 от 29.10.2021 г. е издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия с оглед на заеманата длъжност е сред органите, посочени в т.I от Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР № Р-16002421006072-020-001 от 29.10.2021 г. и заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002421006072-020-002 от 28.01.2022 г. и № Р-16002421006072-020-003 от 01.03.2022 г. са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им КЕП на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Смолян – З. Д. В..

        Възложената ревизия на Р.С.Р. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002421006072-020-001 от 29.10.2021 г. органи по приходите – В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.В.Т. – старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД № Р-16002421006072-092-001 от 12.04.2022 г. (чл. 117, ал. 1 от ДОПК).

        Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със ЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК). Оспореният РА № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г. е издаден от З. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Р.Р., и от В. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със ЗВР. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от ТД на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

        Посочените по-горе ЗВР, заповеди за изменението й, съставените въз основа на ревизията РД и РА са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител – приложения с административната преписка CD-R в т. II от делото. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

        Оспореният РА в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

        Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 12.04.2022 г. в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА.

        Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

 

        По ЗДДФЛ:

 

        Жалбоподателят е местно физическо лице, регистрирано като ЕТ с предмет на дейност – търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили. В подадените за ревизираните години ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ същият е декларирал за 2017 г. данъчна основа за облагане в размер на 20 695.66 лв. и 15% данък в размер на 3 104.35 лв., а за 2018 г. – данъчна загуба в размер на 85 083.18 лв.

        За данъчен период 2017 г. жалбоподателят не е осчетоводил издадена от него фактура № 304 от 14.03.2017 г. (л. 149, т. II) с данъчна основа 15 360.00 лв. и ДДС – 3 072.00 лв. Като предмет на доставката в нея е посочено „джонтови връзки с 4 отвора“ и „тирфони“. Получател по фактурата е „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. Приходът от фактурата не е отчетен, нито в месеца, в който е издадена, нито за 2017 г., но в същото време е изписана отчетна стойност на продадените стоки към „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. Фактурата не е намерила отражение и в отчетните регистри по ЗДДС на ЕТ – не е декларирана в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който и в представените от него в хода на ревизията писмени обяснения с вх. № 11162 от 17.11.2021 г. (л. 99, т. II) потвърждава, че въпросната фактура не е била осчетоводена.

        Разпоредбите на ЗСч изискват финансовият отчет на предприятието да представя вярно и честно имущественото състояние на предприятието и отчетения финансов резултат. Съгласно СС 18 „Приходи” – т. 2, приходът е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието. Признаването на приходите съгласно СС 18 –  т. 5.1, се извършва, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката от продажбата, сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена, направените разходи по сделката също да могат да се изчислят. В случая тези кумулативно дадени условия са изпълнени през 2017 г., когато е издадена фактура № 304 от 14.03.2017 г. Ето защо органите по приходите са процедирали правилно, като са приели, че приходите по тази фактура е следвало да бъдат отчетени през 2017 г., и в съответствие с предписанието на чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на ЕТ за 2017 г. с неотчетения от него приход в размер на 15 360.00 лв. по извършената доставка, за която е издадена фактура № 304 от 14.03.2017 г.

        За 2018 г. жалбоподателят е отразил на разход по с-ка 304 – стоки сумата 94 462.58 лв., като е взета счетоводна операция Дт с-ка 601 на Кт с-ка 304 – 94 462.58 лв., но за изписаната отчетна стойност на стоките не са представени първични счетоводни документи, нито писмено обяснение за основанието за отразяване на въпросните разходи.

        Отделно от това за 2018 г. в счетоводството на ЕТ са изписани на разход и по Кт на с-ка 302 материални запаси в размер на 35 484.14 лв., като от хронологията на сметка 601 за 2018 г. (л. 314, т. I) приходните органи са установили, че се касае за изписани на разход от с-ка 302 дизелово гориво, бензин А-95, бензин супер 100, антифриз концентрат и масло. В случая не са налице първични счетоводни документи относно изписването на конкретни материални запаси. Поради липсата на съставени документи – пътни листове, доказващи изминати километри, маршрути, използван вид гориво и т.н., не е ясно горивото за кои автомобили е изписано, по какви разходни норми и дали е използвано за целите на извършваната дейност или за лични нужди. В счетоводната отчетност на ЕТ липсват конкретни данни и за придобиването на въпросните материални запаси – № и дата на фактура, доставчик, стойност и др.

        За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция, като според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая жалбоподателят не е представил в хода на ревизията доказателства, обосноваващи документално съобразно ЗКПО и ЗСч отразените в счетоводството му разходи, свързани с изписването на стоки и материали. При така установените факти и очертана правна рамка обоснован и съответен на закона е изводът на органите по приходите, че не следва да бъде признат разход за данъчни цели изписаните от ЕТ стоки и материали в общ размер на 129 946.72 лв. (94 462.58 лв. + 35 484.14 лв.), поради което те са процедирали правилно, като на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО са увеличили финансовия счетоводен резултат от дейността на ЕТ за 2018 г. с  недоказания и необоснован разход в размер на 129 946.72 лв., изписан по Кт с-ка 304 и 302.

        В тази връзка жалбоподателят възразява, че е отчел разходи, които не са документално доказани. Изтъква, че причината да бъдат отчетени непризнатите от органите по приходите разходи е бракуването на множество резервни части и материални запаси в началото на 2018 г., поради невъзможност същите да бъдат използвани. Твърди, че в хода на ревизията от страна на ревизиращите органи не са изискани пояснения в тази насока, поради което не са били представени и доказателства от негова страна, и представя като приложение към жалбата си 5 бр. протоколи за брак на резервни части и материални запаси от 17, 19, 22, 23 и 24 ануари 2018 г. (л. 57 – 62, т. I от делото). Последните са оспорени от ответника, като се поддържа, че не са с достоверни дати и са били изготвени за нуждите на съдебното производство, тъй като не са били представени в хода на ревизията или пред Директора на Дирекция  „ОДОП“ гр. Пловдив.

        В случая няма спор, че представените с жалбата до съда протоколи за брак не са представени на по-ранен етап – в хода на ревизията или пред Директора на Дирекция  „ОДОП“ гр. Пловдив, а твърдението на жалбоподателя, че не са му изисквани документи и пояснения за непризнатите от органите по приходите разходи, свързани с изписването на стоки и материали, не отговаря на истината. В хода на ревизията са му отправени три ИПДПОЗЛ, с третото от които – № Р-16002421006072-040-003 от 27.01.2022 г. (л. 258, т. I) изрично са му изискани документите относно осчетоводените разходи по изписаните стоки и материали по с-ка 302 в размер на 35 484.14 лв. и по с-ка 304 в размер на 94 462.58 лв., писмени обяснения за причините и основанието за отчетения разход, както и аналитична информация за всяка взета стопанска операция. От жалбоподателя обаче е представено единствено писмено обяснение (л. 269, т. I), без приложени към него документи, в което той заявява, че относно изписаните материали и стоки по с-ки 302 и 304 и отнасянето им на разход по с-ки 601 и 611 няма как да предостави конкретна информация за всеки актив, тъй като номенклатурите са твърде много.

         Съдът намира, че дори жалбоподателят да не е могъл да представи конкретна информация за всеки актив, той е могъл да представи тази, с която разполага и в частност тази, която представя с жалбата си до съда, ако действително е разполагал с нея към момента на отправеното му ИПДПОЗЛ. Той обаче не го е направил. Същевременно представените в съдебното производство протоколи за брак са частни документи, изхождащи от жалбоподателя, и в негова тежест е да установи достоверността на датите им, оспорени от ответника, но той не ангажира надлежни доказателства за това. При тези данни съдът приема, че представените протоколи за брак на резервни части и материални запаси от 17, 19, 22, 23 и 24 ануари 2018 г. не са с достоверни дати и не може да се изключи възможността те да са съставени след приключване на ревизията за нуждите на съдебното производство, респектиивно – не могат да послужат като основание за корекция на обжалвания РА в тази му част.

        Не води до различен от изложения извод заключението на СТЕ (л. 301 – 305, т. II), назначена по искане на жалбоподателя във връзка с направеното от ответника оспорване. Вярно е, че според заключението датата 15.08.2022 г., отпечатана в горния ляв ъгъл на представените протоколи за брак – според ответника дата на съставянето им, е всъщност датата на отпечатването им през браузър – след като са били сканирани според обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 16.02.2023 г. В съдебно заседание обаче вещото лице заяви, че оригиналните протоколи за брак не са електронно създадени и към датата на изготвяне на експертизата се намират в счетоводството на ЕТ на хартиен носител – без горен и долен колонтитул, съответно без посочена в горния им ляв ъгъл дата на отпечатването им през браузър – 15.08.2022 г., както и че не може да каже кога са били съставени – т.е. датата на съставянето им не е доказана.     

        В хода на ревизията е установено още, че през 2018 г. ЕТ е осчетоводил по сметка 605 осигуровки в размер на 1 701.36 лв., които се отнасят за самоосигуряващото се лице Р.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО обаче осигуровките са изцяло за сметка на самоосигуряващото се лице и неправилно са били отнесени като разход за предприятието на ЕТ. Касае за разходи, несвързани с дейността по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което правилно приходните органи са увеличили и с тази сума – 1 701.36 лв., счетоводният финансов резултат на търговеца за 2018 г.

        В съответствие с направените при ревизията и обсъдени по-горе констатации, че жалбоподателят е отчел разходи, които не са документално доказани, и е реализирал, но не е отчел приходи от продажби, и определения в резултат на това нов размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ за 2017 г. в размер на 37 535.02 лв. и за 2018 г. в размер на 46 564.90 лв., приходните органи обосновано са начислили на жалбоподателя годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 759.96 лева и лихва в размер на 732.40 лева, а за 2018 г. – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 6 192.85 лева и лихва 1 949.18 лева. В случая, както беше отбелязано, представените от жалбоподателя 5 бр. протоколи за брак във връзка с възраженията му в тази насока, обсъдени по-горе, не са с достоверна дата, като датата на съставянето им остана недоказана, поради което и тъй като не са били представени както в хода на ревизията или пред Директора на Дирекция  „ОДОП“ гр. Пловдив, а едва в съдебното производство, съдът намира, че не са налице основания за корекция на оспорения РА в тази му част съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза, базирани на направени разходи за брак с оглед на представените с жалбата до съда протоколи за това. 

 

        По ЗДДС:         

 

        При ревизията, приключила с издаване на оспорения РА, е установено, че жалбоподателят е издавал фактури за продажби, по които не е начислен дължимия ДДС, въз основа което на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС му е начислен допълнително ДДС на обща стойност 3 972.00 лв. – 3 072.00 лв. за м.03.2017 г., 812.00 лв. за м.6.2017 г. и 88.00 лв. за м.08.2017 г. В жалбата до съда не са изложени доводи против РА в тази му част, като такива не са наведени и в хода на съдебното производство, съответно от жалбоподателя не са представени доказателства, оборващи констатациите по РА в тази му част. 

        Конкретно за данъчен период м.03.2017 г. е установено, че от ревизираното лице е издадена фактура № 304 от 14.03.2017 г. (л. 149, т. II) с получател „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, с която е документирана продажба на „джонтови връзки с 4 отвора“ и „тирфони“ с данъчна основа 15 360.00 лева и ДДС – 3 072.00 лева. Въз основа на извършения преглед на дневниците за продажби на ЕТ органите по приходите са констатирали, че фактурата не е намерила отражение в отчетните му регистри по ЗДДС съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В приложените към преписката писмени обяснения от ревизираното лице (л. 99, т. II) се потвърждава издаването на тази фактура и се пояснява, че тя не е осчетоводена поради допусната грешка, тъй като е била издадена чрез счетоводен софтуер, от който е изпратена на контрагента по имейл и не е била разпечатана. Установено е също, че получателят по фактурата – „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, е упражнил правото си на данъчен кредит по нея. В съответствие с тези констатации, които жалбоподателят не оспорва и в съдебно заседание, приходните органи обосновано са начислили допълнително ДДС в размер на 3 072.00 лева за данъчен период м.03.2017 г., ведно с дължимата лихва, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

        Идентични констатации са направили органите по приходите и по отношение на още 2 броя фактури, издадени от жалбоподателя – № 332 от 22.06.2017 г. (л. 151, т. II) на „ГЕОЛОГИЯ И ГЕОТЕХНИКА – 1“ ООД гр. Ямбол с предмет „70 % аванс за изработване на шнек Ф600“, данъчна основа 4 060.00 лв. и ДДС – 812.00 лв., и № 340 от 31.08.2017 г. (л. 152, т. II), издадена на „ПЪТПЕРФЕКТ – Г“ ЕАД гр. Силистра с предмет „шарнир ОМ51“, данъчна основа 440.00 лв. и ДДС – 88.00 лв. Въз основа на извършена справка в ИМ на НАП е констатирано, че ЕТ не е включил в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС и тези две фактури, като същевременно е установено, че клиентите са отчели издадените им фактури в отчетните си регистри по ЗДДС и са упражнили правото си на данъчен кредит по тях. В тази връзка е изискана информация от ревизираното лице и са представени писмени обяснения (л. 99, т. II), в които то потвърждава извършените продажби и сочи, че поради техническа грешка въпросните фактури не са били включени в дневника за продажби за съответния период, но приходите по тях са осчетоводени – представени са хронологични счетоводни регистри на съответните счетоводни сметки, отчитащи приходи – сметка 702 и сметка 703. С оглед на това ревизиращите органи са приели, че действително по двете фактури са осчетоводени приходи, но тъй като първичните документи не са включени в подадените СД по ЗДДС и дневници за продажби за съответните данъчни периоди, както и в следващи данъчни периоди, обосновано и в съответствие с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС са начислили дължимия косвен данък по издадените жалбоподателя фактури в размер на 812.00 лв. за данъчен период м.06.2017 г. и в размер на 88.00 лв. за данъчен период м.08.2017 г. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и дължимите лихви.

        На следващо място: с РА на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС в размер на 105 540.57 лв. за данъчен период м.10.2018 г.

        Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.04.1994 г., и дерегистрирано на 01.10.2018 г. по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В тази връзка органите по приходите са установили, че ревизираното лице не е начислило данък за наличните към датата на дерегистрация по ЗДДС дълготрайни активи, осчетоводени по счетоводни сметки 203 и 206, и краткотрайни активи, осчетоводени по счетоводни сметки 302 и 304. Конкретните активи и констатациите на приходните органи във  тази насока, както и доказателствата, въз основа на които последните са формирани, са подробно посочени и обсъдени по-горе при изложение на фактическата обстановка.

        Възраженията на жалбоподателя се изразяват в това, че за дълготрайните активи – гараж, склад, магазин и автомивка, както и за краткотрайните активи, осчетоводени по сметки 302 и 304, приходните органи са приели по презумпция, че е ползвал право на данъчен кредит, без той в действителност да е ползвал такъв, тъй като в хода на ревизията от него не е била изисквана и съответно той не е предоставил подобна информация. Твърди, че въпросните ДМА са строени по стопански начин преди повече от 20 години и по същия начин са доизграждани (ремонтирани) през годините, както и че това се установява от разпитаните по делото свидетели, а в хода на съдебното производство с молба от 16.02.2023 г. (л. 243, том I) представя 2 бр. договори за покупко-продажба и 31 бр. фактури (л. 310 - 342, том II), с които според него са придобити краткотрайни материални активи и по които твърди, че не е ползван данъчен кредит. Смята, че тези му твърдения се потвърждават и от заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи.

        Възраженията на жалбоподателя не кореспондират със събраните доказателства и не се споделят от съда.

        В хода на ревизията, както вече бе посочено, с ИПДПОЗЛ от жалбоподателя са били изискани документи за притежаваните към 01.10.2018 г. и към 31.10.2021 г. дълготрайни активи, оборотна ведомост и хронологии на счетоводни сметки, опис на наличните активи към 01.10.2018 г. и документи за начислен за тях ДДС съгласно изискванията на ЗДДС, както и информация за притежаваните и налични дълготрайни и краткотрайни материални активи към 30.09.2018 г. и към 01.10.2018г. с данни за всеки актив (вид, първоначална стойност, ползван данъчен кредит, набрани амортизации и балансова стойност на активите към 01.10.2018 г.), декларация за активите, за които е упражнено право на данъчен кредит, и за тези, за които не е упражнено такова, като се посочи в кой данъчен период е включена фактурата в дневника за покупки и СД по ЗДДС без право на данъчен кредит и др., подробно описани в РД.  По повод на връчените му ИПДПОЗЛ от него са представени оборотна ведомост за 2018 г. и главна книга към 31.12.2018 г., оборотна ведомост на материални запаси по сметка 302 и сметка 304 за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. с описани по вид, количество, цена и стойност на краткотрайни активи, заведени под съответен номер, САП за 2018 г., ДАП за 2018 г., обяснения.

        Въз основа на представената оборотна ведомост за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. (л. 135 – 137, т. II) е установено, че ЕТ отразени следните суми по счетоводни сметки от гр. 20: по сметка 203 Сгради – 309 083.51 лв.; по сметка 204 Машини и съоръжения – 26 242.58 лв.; по сметка 205 Транспортни средства – 187 005.61 лв.; по сметка 206 Стопански инвентар – 45 367.78 лв.; по сметка 208 Компютърна техника – 12 514.56 лв. Не са установени извършени покупки и продажби през годината, както и изписване на ДМА, което да е намерило отражение по описаните счетоводни сметки, а салдата по описаните счетоводни сметки са идентични на 01.01.2018 г. и на 31.12.2018 г. С оглед на това е формиран извод, че така осчетоводените ДМА са били налични към 01.10.2018 г.

        От представената оборотна ведомост на материални запаси по сметка 302 за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. (л. 117, т. II) е установено, че са осчетоводени налични материали на стойност 11 239.66 лв. към 01.10.2018 г. Същата стойност е посочена и към 31.10.2018 г. Констатирано е, че сметка 302 е с начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 46 723.80 лв., а изписаните до 30.09.2018 г. материали са в размер на 35 484.14 лв., като наличните към 31.12.2018 г. са на стойност 11 239.66 лв. С оглед на това е формиран извод, че към датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС – 01.10.2018 г., са налични материали, осчетоводени по сметка 302 на стойност 11 239.66 лв.

        Според представените от ЕТ счетоводни документи към 01.10.2018 г. по сметка 304 (л. 118 – 129, т. II) са осчетоводени налични стоки на стойност 378 916.15 лв. Установено е, че наличните към 31.10.2018 г. стоки възлизат на 375 088.51 лв. (т.е. през м.10.2018 г. са продадени стоки за 3 827.64 лв.), а наличните към 31.12.2018 г. стоки са в размер на 345 871,13 лв. С оглед на това е формиран извод, че към датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС – 01.10.2018 г., са били налични стоки на стойност 378 916.15 лв.

        По повод връченото му ИПДПОЗЛ – л. 258, т. I, жалбоподателят e представил писмени обяснения с вх. № 1576 от 16.02.2022 г. (л. 269, т. I), в които заявява, че материалите и стоките по сметки 302 и 304 са придобивани текущо през предходни години, като закупените след 2012 г. са свързани с конкретни продажби и изпълнение на поръчки и от тях не са останали налични, а за наличните краткотрайни активи посочва, че е ползван данъчен кредит при закупуването им. Относно ДМА (гараж, складове и административна сграда с магазин и автомивка) пояснява, че са строени по стопански начин и са въведени в експлоатация през 2001 г. и 2002 г., а към днешна дата е наличен само гаражът, без да представя документи за продажба или прехвърляне на сградите. За останалите ДМА се сочи, че същите са напълно амортизирани и не са налични. Единствено за автомобила с марка „Лексус“ декларира, че не е упражнено право на данъчен кредит, като отбелязва, че фактурите са включвани в дневниците за покупки за съответните периоди, но по тях не е ползван данъчен кредит.

        В съответствие с така представените в хода на ревизията документи и въз основа на извършен преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки по месеци, както за ревизирания период, така и преди него, относно упражнено право на данъчен кредит и доставки без право на данъчен кредит, е формиран извод, че за наличните ДМА и краткотрайни материални активи ЕТ е ползвал данъчен кредит при закупуването им, с изключение на автомобил „Лексус“, но не е начислен дължим ДДС за наличните активи към датата дерегистрация по ЗДДС съгласно изискванията на материалния закон – този данък не е включен в резултата за последния данъчен период, не е деклариран по реда и в срока по чл. 125 и не е внесен в срока по чл. 89 от ЗДДС. Констатирано е, че за данъчен период м.10.2018 г. не са подадени отчетни регистри по ЗДДС. В табличен вид на стр. 18 и 19 от РД (л. 171 и 172, т. I от делото) са отразени установените стойности на наличните активи към 01.10.2018 г., като е посочено, че данъчната основа е определена съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. За ДМА като такава е приета балансовата им стойност, а за краткотрайните активи – стойността на придобиването им.

        Видно от изложеното, противно на твърденията на жалбоподателя, констатациите в РД към РА в тази му част са базират на проявена активност от страна на приходните органи за установяване на релевантните факти и изцяло кореспондират със събраните в хода ревизията доказателства. Същевременно съдът намира, че допълнително събраните в хода на съдебното производство доказателства по инициатива на жалбоподателя не водят до различни изводи.

        Заключението на първоначалната ССчЕ потвърждава констатациите на приходните органи, че  процесните дълготрайни и краткотрайни материални активи са отразени в счетоводните регистри на ЕТ и за тях той е ползвал правото си на данъчен кредит. По отношение на краткотрайните активи в същия смисъл е и допълнителното заключение на ССчЕ, според което, като в това се заключава различието с първоначалното заключение, жалбоподателят вероятно е ползвал частичен данъчен кредит при изграждането на ДМА, като при изслушването му вещото лице заяви, че става въпрос за предположение, което не се базира на прегледани от него документи, а на показанията на свидетелите (разпитани между изготвянето на първоаночалното и допълнителното заключение), че тези активи са изградени по стопански начин. Разпитаните свидетели обаче – М.М. и М.Г., ако и да заявяват, че са помагали в определен етап на строителството на въпросните активи, както и че на строжа са участвали близки, приятели и работници на Р.Р., изрично заявиха, че не са познавали всички хора, които са работели по строежа, и не могат да кажат дали за изпълнението му е била наета строителна фирма, като единият от свидетелите сочи още, че „доколкото знае“ – без да сочи как и от кого е узнал това – материалите за строежа са били втора употреба и са вземани от отчуждени и съборени къщи в съседни села, но пояснява също, че са използвани и нови материали, а другият свидетел – че не може да каже откъде и как са взети матириалите за строежа. Следователно свидетелските показания не позволяват да се приеме за установено (съответно – за доказано твърдението на жалбоподателя), че процесните ДМА са изградени по стопански начин, респективно – изразеното от вещото лице в допълнителното му заключение предположение, базирано на свидетелските показания, не може да обоснове легитимни изводи, различни от тези на приходните органи, а и на вещото лице в първоначалното му заключение.     

        Относно представените от жалбоподателя едва в хода на съдебното производство 2 бр. договори за покупко-продажба и 31 бр. фактури (л. 310 - 342, том II), с които според него са придобити краткотрайни материални активи и по които твърди, че не е ползван данъчен кредит – стоките са закупени без начислен ДДС, съдът намира, че същите не могат да бъдат обвързани по категоричен начин с наличните в счетоводството на ЕТ краткотрайни активи към датата на дерегистрацията му по ЗДДС. Цялостен анализ и съпоставка в тази насока не са направени и от вещото лице, поради което и изводите му въз основа на тях в допълнителното заключение на ССчЕ не могат да бъдат споделени.  

        При тези фактически установявания ревизиращите органи са процедирали в съотвествие с материалния закон, като на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС са начислили на жалбоподателя допълнително ДДС в размер на 105 540.57 лв., установен за дължим за данъчен период м.10.2018 г., както и съответната дължима лихва за невнесения в срок данък – на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

        В разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че прекратяването на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която, след датата на дерегистрация, лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 на същия член е указано, че регистрацията се прекратява: по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор (т. 1); по инициатива на органа по приходите, когато: е установил основание за задължителна дерегистрация (т. 2, б. „а“); е налице обстоятелство по чл. 176 (т. 2, б. „б“). В конкретния случай регистрацията по ЗДДС на ЕТ е прекратена, считано от 01.10.2018 г. по инициатива на органите по приходите, поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от същия закон, т.е. е изпълнена хипотезата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от материалния закон.

        Според чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на ЗСч, или 2. активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по т. 1. Изключенията от това правило са посочени в ал. 2 на чл. 111 от ЗДДС, но за ревизираното лице не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в тази алинея. Следователно към датата на дерегистрацията му по ЗДДС жалбоподателят се явява изпълнител на доставки по смисъла на закона на всички налични към 01.10.2018 г. активи по смисъла на ЗСч., при придобиване на които е упражнил изцяло или частично правото си на приспадане на данъчен кредит. Както вече бе посочено, в констативната част на РД е отразено, че органите по приходите са  извършили преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки по месеци, както за ревизирания период, така и преди него, относно упражненото право на данъчен кредит и доставките без право на данъчен кредит, въз основа на което е прието, че за наличните активи, с изключение на автомобила с марка „Лексус“, ревизираното лице е упражнило правото си на данъчен кредит. Жалбоподателят в обясненията си също е посочил, че единствено за автомобила с марка „Лексус“ от наличните активи не е упражнил право на данъчен кредит, както и че при закупуването на материалите и стоките е ползван данъчен кредит. С оглед на това и предвид обстоятелството, че ревизираното лице не е представило покупни фактури, документиращи придобиването на коментираните активи по смисъла на ЗСч, а представените такива в съдебното производство не могат да бъдат обвързани с наличните карткотрайни активи към датата на дерегистрацията на ЕТ по ЗДДС,  изводът на органите по приходите, че за наличните активи е упражнено право на данъчен кредит, е правилен.

              Ревизиращият екип е определил данъчната основа на съответните стоки и материали, които са обект на облагане с ДДС, въз основа на стойността, посочена от ЕТ в представените от него счетоводни документи по счетоводни сметки 302 и 304 към датата на прекратяване на регистрацията му по ЗДДС –  01.10.2018 г. По отношение на наличните към посочената дата дълготрайни активи за данъчна основа е приета тяхната балансова стойност. Определената от органите по приходите данъчна основа за облагане с косвен данък е изцяло съобразена с нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, която указва, че данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Ревизиращият екип е определил данъчната основа на съответните активи, които са обект на облагане с ДДС, като се е съобразил с цитираната законова разпоредба. Данъчната основа на ДМА е определена по балансовата им стойност, която по смисъла на СС 4 „Отчитане на амортизации“ е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс – разликата между отчетната стойност (историческата цена на придобиване при счетоводното му завеждане или преоценената стойност) и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Данъчната основа на стоково-материалните запаси е определена в съответствие със СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, а именно – по доставната им стойност (историческата цена на придобиване).

        Както бе посочено, настоящият случай не попада в изключенията по чл. 111, ал. 2 от ЗДДС и към датата на дерегистрацията му по ЗДДС жалбоподателят се явява изпълнител на доставки по смисъла на закона на всички налични към 01.10.2018 г. активи по смисъла на ЗСч., при придобиване на които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, съответно дължи ДДС по тях на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Тази норма обаче не е обвързана и не препраща към разпоредбите на чл. 45, ал. 3, чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС, поради което заключенията на вещото лице по ССчЕ в тази им част – за приложимост на цитираните разпоредби от ЗДДС, не се споделят от съда, още повече, че тези му изводи се базират или на на предположения, или на факти, които не са установени. С оглед на изложеното в частта, касаеща начисления пряк данък по ЗДДФЛ, относно доказателствена стойност на представените в съдебното производство протоколи за брак, не може да се приеме за установено, че същите удостоверяват бракуването на процесни краткотрайни активи, нито може да се приеме, че последните са негодни за използване, поради изтичане на срока им за годност предвид датата на придобиването им, изхождйки от техния вид – лагери и др., и липсата на документално обосновани данни за срока им на годност. По отношение на ДМА, наличните ДМА към датата на дерегистрация на ЕТ по ЗДДС – 01.10.2018 г., и осчетоводени по сметка 203 (гараж, складове с административна сграда и магазин, автомивка), няма спор, че същите са заведени в САП на дати 20.07.2011 г. и 18.10.2002 г., и  предвид текста на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС не са „нови сгради“. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС действително указва, че доставката на сгради или на части от тях, които не са „нови“ е освободена доставка. Същевременно обаче законодателят е дал правна възможност в чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставчикът да избере дали въпросната доставка да бъде освободена или облагаема, а ако избере да приеме данъчния режим на освободена доставка – на основание чл. 79, ал. 2 и 3 от ЗДДС да извърши еднократно корекция в намаление на приспаднатия от него данъчен кредит. В конкретния случай  няма данни за предприети действия от жалбоподателя по осъществяване на такава корекция, респективно приемане на режима на освободена доставка за посочените ДМА.

       

        По КСО и ЗЗО:

 

          Конкретните констатации на приходните органи в тази насока, както и доказателствата, въз основа на които последните са формирани, са подробно посочени при изложение на фактическата обстановка и не е необходимо да бъдат преповтаряни.      

        По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Р.С.Р. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4  правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход. Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

        Съгласно чл. 33 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК (чл. 29, ал. 3 от ЗЗО). В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. В случая здравноосигурителните вноски за жалбоподателя  са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9.

        При извършване на ревизия органите по приходите могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. Основание за това е разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от НЕВДВКПОВ, съгласно която годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към ГДД по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

        В съответствие с нормативната уредба и в резултат на констатациите, че ЕТ е отчел разходи, които не са документално доказани, и е реализирал, но не е отчел приходи от продажби, органите по приходите са определили нов размер на облагаемия доход от дейността му за 2017 г. в размер на 37 535.02 лв. и за 2018 г. в размер на 46 564.90 лв. С оглед на това е прието, че Р.С.Р. е извършвал трудова дейност като ЕТ и е реализирал доходи, поради което следва да се установят задълженията му за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода от търговската дейност. Върху така установения с ревизията осигурителен доход във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установените допълнително задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски, като са взети предвид и доходите от трудови правоотношения, и за невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход за ревизирания период са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

        В случая възраженията на жалбоподателя против РА в тази му част касаят констатациите за документално недоказани и съответно непризнати разходи и реализирани, но неотчетени  приходи от продажби, в резултат на които е определен нов размер на облагаемия доход от дейността му за 2017 г. и за 2018 г. в размер на 46 564.90 лв. Твърди, че не е взето предвид, че в началото на 2018 г. са бракувани множество резервни части и материални запаси, поради невъзможност за използване, и това е причината да бъдат отчетени разходи. Тези възражения са в пряка връзка с определения от приходните органи размер на облагаемия доход по ЗДДФЛ, поради което и съображенията, обуславящи тяхната неоснователност, са подробно изложени от съда при обсъждане на материалната законосъобразност на РА в тази му част – по ЗДДФЛ, респективно – не е необходимо да бъдат преповтаряни.

 

        С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на ревизонен акт, потвърден с решение № 152 от 26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

          Предвид изхода на делото искането на ответника, представляван в съдебното производство от юрисконсулт, за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Р.С.Р. в качеството му на ЕТ „Р.Р.“ следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 470.84 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл.160, ал.1 от ДОПК

  

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Р., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Р.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, област Стара Загора, ул. „Огоста“ № 1, против Ревизионен акт № Р-16002421006072-091-001 от 06.06.2022 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002423028551-003-001 от 13.02.2023 г. за поправка на ревизонен акт, издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 352 от 04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ „Р.Р.“, ЕИК *********, са определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 124 672.50 лева, ведно с лихви в размер на 45 848.34 лева, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2017 г. в размер на 1 759.96 лева и лихва в размер на 732.40 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6 192.85 лева и лихва 1 949.18 лева; по КСО) – вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 868.80 лева и лихва 908.29 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 677.10 лева и лихва 329.11 лева, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 904.76 лева и лихва 655.22 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 643.50 лева и лихва 229.49 лева; по ЗЗО) – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 083.36 лева и лихва 526.55 лева, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 029.60 лева и лихва 354.12 лева, както и ДДС по ЗДДС за периодите от 01.01.2017 г. до 01.10.2018 г. в общ размер на 109 512.57 лева и лихва в размер на 40 163.98 лева.

 

        ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Р.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, област Стара Загора, ул. „Огоста“ № 1, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 11 470.84 лева (единадесет хиляди четиристотин и седемдесет лева осемдесет и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни