Р Е Ш Е Н И Е
№ 847/09.05.2023
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ХХХ състав, в открито заседание
на единадесети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаря Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3057
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на ЕТ „Чакмак 60-В.К.“ ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, *******срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-358-0121865/10.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
при Централно управление на
Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект-
железарско ателие, находящ се в гр. Пловдив, *******за срок от 7 дена.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като
издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че за
жалбоподателя не съществувало задължение да издава касови бележки, тъй като
получавал плащанията за извършената от него търговска дейност по банков път.
В съдебно заседание,
жалбата се поддържа от процесуален представител- адв. К., която моли същата да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрк. Б..
Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пловдив,
ХХХ състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 27.10.2022 г. в
10,45 ч. била извършена проверка в търговски обект- железарско ателие по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Крайна“№ 14,
стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че от
страна на търговеца е извършена продажба на услуга- изработване на парапет на
стойност 15 000 лв., за което са издадени два броя фактури. Жалбоподателят
попълнил саморъчно декларация, в която посочил, че плащанията са приети в брой,
като същият заявил, че не е издал фискални касови бележки, тъй като няма
закупен касов апарат.
Проверяващите извършили
справка в информационните масиви на НАП, при която установили, че няма данни за
регистрирано в НАП ФУ на търговския обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби.
За резултатите от
извършената проверка бил съставен ПИП сер. № АА № 0121865/27.10.2022 г. на
основание чл. 110 ал.4 вр. чл. 50 ал.1 от ДОПК.
С оспорената
заповед № ФК-358-0121865/10.11.2022 г.
на началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП било прието, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание
чл. 186 ал.1 т.1 б Б“ от ЗДДС била наложена процесната ПАМ.
Към жалбата било
приложено банково от извлечение от сметка с титуляр В. А. К., видно от което е
получил входящи парични преводи по ф-ра 1/04.10.21 и ф-ра № 3/21.12-2021 г.,
съответно в размер на 5000 лв. и 8 600 лв.
Представена е
справка от „Инфрастройгруп“ ЕООД, съгласно която във връзка с договорената
услуга за изработка на ограда е била издадена фактура № 1/04.10.21 за аванс на
стойност 5000 лв. Към м.12.21 г., услугата била извършена и била представена
ф-ра № 2 с по- висока стойност от договорената, която била върната. След това,
жалбоподателят издал ф-ра № 3/10.12.21 /неправилно посочена като 2023 г./,
която отговаряла на договорената сума.
По делото в
качеството на свидетели са разпитани св. Л.С.М., А.В.К. и М.Й. С.. От
показанията на св. М. се установяват факти и обстоятелства свързани с
извършената проверка, а от тези на св. С. се установява, че представляваното от
него дружество е направило плащане към жалбоподателя само по две фактури, като
една фактура е върната, тъй като
удостоверява неправилно посочена сума/фактура № 2 на стойност 10 600 лв./
Плащанията са извършени по банков път. От показанията на св. А. К. се
установява, че фактурата на стойност 10 600 лв. е издадена по грешка и е
върната. Вместо да я анулира, баща му издал трета фактура за 8 600 лв.
Съдът кредитира
показанията на св. С. и св. М. като логични, последователни и незаинтересовани.
Кредитират се и показаният на св. К., които макар и заинтересовани си
кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд-Пловдив обуславя
следните правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради
което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните
съображения:
Обжалваната заповед
е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед №
ЗЦУ–1148/25.08.2020 г., изм. Със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.20 г. на
изпълнителния директор на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на
дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната
административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал. 1 –
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Въз основа на събраните
доказателства по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от
фактическа и правна страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно
продължителността на срока на приложената мярка. Посочени са и конкретни факти
и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават
постановения резултат или не.
С разпоредбата на чл. 186, ал.
1, б. "Б" от ЗДДС
във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал.
1, б. "Б" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, е независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, и се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или
не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Член
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12-.2006 г. изрично вменява в задължение на
лицата по чл. 3, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП фискални устройства, с което да се отчитат извършените в обекта продажби, от
датата на започване на търговска дейност в обекта.
Според чл. 187, ал.
1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
При указаната
доказателствена тежест за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга
описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от
административната преписка. По делото е приложен протокол за извършена
проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по приходите
в кръга на правомощията им, и се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК.
Не се спори по
делото, а и от доказателствата се установява, че в железарското ателие,
представляващо търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС,
стопанисвано от жалбоподателя е извършвана търговска дейност- изработка и
доставка на парапет. Жалбоподателят твърди, че в търговската си дейност е издал
само две фактури, по които е получил плащане по банков път и не е бил длъжен да
издаде касови бележки, съгласно чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18. Съдът приема, че
действително по процесните фактури е получено плащане по банков път, а по
фактура № 2 изобщо е получено плащане, тъй като не удостоверява договорената
между страните сума, като в този случай търговецът не е бил длъжен да издаде
касова бележка. Процесната ЗППАМ обаче не е наложена за нарушение по чл. 118
ал.1 от ЗДДС, а за нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18, а именно за това,
че търговецът не е въвел в експлоатация ФУ, след започването на търговска
дейност. Безспорно задължение за всеки търговец, който извършва търговска
дейност е да въведе в експлоатация ФУ, като е ирелевантно за спора е дали за
конкретната стопанска операция е следвало да се издаде касова бележка или не.
Ако при извършено плащане в брой от страна на клиент не бъде издадена касова
бележка, търговецът извършва и друго нарушение- по чл. 118 от ЗДДС, но
полученото плащане по банков път не го освобождава от задължението му чл. 7
ал.1 от Наредба № Н-18.
Установяването на
нарушението е достатъчно условие за прилагане на ПАМ. Наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. За издаването на процесната заповед
по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е
налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в
търговските обекти, което в случая е несъмнено.
Без значение е
обстоятелството, че към момента на извършената проверка в обекта не е
извършвана дейност и няма служители- ателието е било оборудвано и съществува
възможност да изпълни нови поръчки.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "Б" от ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото съществува възможност за извършването и на друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане и неотчитане
на продажбите. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защита
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне
размера на публичните задължения. Определеният срок за прилагане на мярката е
под средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не
ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона. В случая, административният орган е
действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца.
По изложените
съображения, жалбата на ЕТ „Чакмак 60-В.К.“
се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от
спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Основателно се явява своевременно
предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на
разноски. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХХ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
ЕТ „Чакмак 60-В.К.“ ЕИК ********* с
адрес гр. Пловдив, *******срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-358-0121865/10.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
ОСЪЖДА ЕТ „Чакмак 60-В.К.“
ЕИК ********* да заплати на Националната
агенция за приходите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
На основание чл.
138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: