Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83
гр. Асеновград, 29.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 236 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-000206/13.02.2020 г., издадено от Началника на група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Матей Василев Матов, с което на В.А.Г. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал В.Г. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата формално се сочи, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Без да се отрича факта на нарушението се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а също и за неправилно приложение на материалния закон, без обаче да се излагат конкретни съображения за това. Искането към съда е за пълната му отмяна. Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи никакви допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 02.02.2020 г. е било констатирано, че на същата дата около 03.09 часа в Община Асеновград, на път трети клас № 667- с. Козаново , ул. “1-ва“ № 1 жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Хонда ЦР” с рег.№ РВ8103СМ след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с № ARDM 0248 е била 0,64 промила измерена в издишания от водача въздух. На същия е бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване Приложение № 1 към чл. 4 ал.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/, но същият отказал да даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване , както и да избере алтернативния метод за установяване на употребата на алкохол чрез доказателствен анализатор. В талона за изследване, водачът В.Г. саморъчно отразил, че приема показанията на техническото средство. Съответно на заявлението си, че приема показанията на техническото средство, водачът Г. изобщо не посетил здравно заведение и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване. За констатираното нарушение на водача В.Г. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, същият го подписал и му бил връчен екземпляр от акта. При предявяването на АУАН жалбоподателят Г. не направил възражения. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото основания са му наложени съответните административни наказания – глоба в размер от 500 лв., както и административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, подписано е от него, и е в изискуемата от закона форма.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от писмените доказателства приложени към административно наказателната преписка, удостоверяващи процедурата по извършване на проверката и факта, че водачът Г. е приел показанията на техническото средство и не е направил никакви възражения. Същият в жалбата си на практика не оспорва факта на извършване на нарушението.
Описаното в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух,в диапазона от 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и технически средства. При проверка на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача Г. по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/, не се констатираха процесуални нарушения. Адекватно е приложено правилото по чл. 6 ал.4 от Наредбата, според което при отказ на лицето да избере един от двата алтернативни способа – доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторна изследване, се приемат отчетените показания на техническото средство.
При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. В случая не се претендира възлагането на разноски от някоя от страните и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-000206/13.02.2020 г., издадено от Началника на група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Матей Василев Матов, с което на В.А.Г. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: