№ 705
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника П. Л. ВЛ. срещу решение от 16.10.2020
г., с което са уважени предявените от „С.В.“ АД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 2206,18 лв. – цена на доставена и потребена вода за имот, находящ се в гр. София,
жк. „*******, кл. №**********, за периода 02.03.2016 г. – 02.05.2019 г., ведно със законната
лихва от 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, и 246,58 лв. – мораторна лихва за периода
02.04.2016 г. – 02.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №38335/2019 г. по описа на СРС, 40 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС и неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че релевираното от
него възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.В.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В едномесечения срок по чл.131 ГПК въззивникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Преклудирани са всички възражения, които не са свързани със служебно
приложения на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно
заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление, вкл. възражението за изтекла
погасителна давност, наведено с молба от 01.07.2020 г. – едва преди първото съдебно
заседание, проведено пред първоинстанционния съд, което не следва да бъде разглеждано, с
оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, както правилно е приел и СРС. В срока по чл.131 ГПК
ответникът трябва да направи фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, т.е. и по отношение на фактите
срокът за отговор е фатален, с оглед цитираната разпоредба на ГПК. Съдът има задължение
да дава на страните указания в първото по делото заседание, но само във връзка с
необходимостта да се ангажират доказателства за фактите, на които страните вече са се
позовали – ищецът в исковата молба, ответникът - в отговора. Доколкото възраженията
срещу основателността на иска, свързани с приложимия императивен материален закон, не
може да се преклудират с отговора, ответникът може да си служи за първи път с тях и по-
късно, вкл. пред въззивната и касационната инстанция. Възражението за изтекла
погасителна давност обаче не е свързано с приложим императивен закон /чл.120 ЗЗД/.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20227672/16.10.2020 г., постановено по гр.д.
№61051/2019 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2