№ 458
гр. ***, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102376 по описа за 2021 година
Производството е охранително по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано по молба, подадена от С. ХР. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 3, ет. 4, ап. 19 и Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19, с
която молителите искат от съда да прекрати по взаимното им съгласие, сключения между
двамата граждански брак. В молбата се излагат твърдения, че двамата са постигнали
дълбоко и непоколебимо съгласие за развод, тъй като и бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. Представили са споразумение, с което уреждат всички последици от развода,
съгласно чл. 51 от СК, в което се сочи, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
В съдебно заседание двамата молители се явяват лично. Правят искане за одобряване
на представеното на съда споразумение като лично потвърждават съгласието си с клаузите
на споразумението и желанието си за развод. Правят единствено изменение относно
фамилното име на съпругата, която желае да запази фамилното име Д.. Съпругът дава
съгласие за това.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак Серия ГБ-94 №
015365 от 12.03.1994 г., издадено от Община *** въз основа Акт за граждански брак № 7 от
12.03.1994 г., на същата дата в гр. ***, С.Х. И. ЕГН ********** и Г. Т. Д. с ЕГН **********
1
са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име Д..
От брака няма непълнолетни деца.
Двамата съпрузи осъзнали, че бракът им е изпразнен от съдържание, поради което
взели решение да се разведат.
Процесната молба, по която е образувано настоящото охранително производство, се
явява допустима и основателна.
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят
сключения помежду им граждански брак. Молителите са постигнали и споразумение по
всички въпроси, визирани в чл. 51 от СК, след което двамата съпрузи изрично заявиха, че го
поддържат, ведно с измененията, направени в открито заседание. Съгласно текста на това
споразумение, молителите нямат претенции относно имущество и издръжка. Съпрузите са
постигнали съгласие, че след развода съпругата ще запази фамилия Николова.
Молителите са се споразумели, че след развода няма да си дължат издръжка един на
друг, нито уравнява на дяловете от поделеното движимо имущество. Не искат произнасяне
относно семейното жилище, нямат претенции към имуществото на другия.
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,
че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, със
споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между
страните по делото, то не противоречи на морала и нормите на СК.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на
съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото
споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът следва с
решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от
него.
Съдът определя размер на таксата по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в размер на
15,00 лева. Страните са постигнали споразумение относно разноските в производството, че
се поемат по равно от тях, поради което тази сума следва да се плати от двамата по 7,50 лв. в
полза на съда.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по
взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански
брак с Акт за граждански брак № 7 от 12.03.1994 г. в гр. ***, между С. ХР. Д. ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19 и Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 3, ет. 4, ап. 19.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С. ХР. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“
№ 3, ет. 4, ап. 19 и Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19
споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
Молителите С. ХР. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19 и Г. Т.
Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19 нямат претенции за издръжка
помежду си, нито претенции към имуществото на другия.
След прекратяването на брака съпругата С. ХР. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 3, ет. 4, ап. 19 запазва фамилията Д..
ОСЪЖДА С. ХР. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ШРС сумата от 7,50 лв. (седем лева и петдесет стотинки),
представляващи държавната такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
ОСЪЖДА Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап. 19, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ШРС сумата от 7,50 лв. (седем лева и петдесет стотинки),
представляващи държавната такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3