№ 3971
гр. Варна, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502176 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 52868 от 01.08.2022г. на „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК *********, действащо чрез пълномощника адв. П. П.
П., срещу Решение № 2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по описа на РС
Варна, 14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК ********* Е
ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от град Варна сумата в
размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по
застрахователна полица № 440119031028037 за имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***, настъпили от застрахователно събитие на
14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611 /шестстотин и единадесет/
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000 лева за периода
07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и разноски
за производството пред РС в размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за неправилност на
решението, което намира за постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Конкретно въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил едно от
основните възражения на застрахователя относно проявената груба небрежност от
страна на застрахования и управлявалия застрахования лек автомобил. Като се позовава на
разпоредбата на чл. 9.1.8 от Общите условия към застраховката Каско + поддържа твърдението, че
настъпването на процесната щета е в резултат от груба небрежност, проявена от водача на
1
автомобила, тъй като същият поради движение с несъобразена скорост предизвиква ПТП, в
следствие на което са нанесени щетите по процесният автомобил.
На следващо място се оспорва извода на съда, че ищецът с поведението си не е допринесъл
по никакъв начин за настъпването на ПТП, същият не е нарушил правилата за движение и че няма
връзка между поведението на ищеца и поведението на водача на предоставеното за ползване МПС,
тъй като не С. Г. е управлявал л.а. Счита се за неправилен извода на съда, че дори и да се приеме,
че поведението на водача Г.Г., който е син на ищеца, се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите имуществени вреди на автомобила му, са налице доказателства по делото, че
ищецът няма отношение към ПТП и веднага след като е бил информиран за същото той е изпълнил
всички свои договорни и вменени от закона задължения. Настоява се, че именно управлявалия л.а.
син на ищеца е следвало да предприеме стъпки в изпълнение на разпоредбата на чл. 9.5.1 от Раздел
II на ОУ по застраховка „Каско+", съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на
застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и другите
нормативни актове. Счита се, че с подобно неизпълнение - напуснал ПТП с пострадали лица,
несъгласие относно вината, виновният не е изпробван за алкохол, се материализира и правото на
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Счита се, че доколкото ищецът е предоставил предоставил застрахования л.а. на сина си за
ползване и по този начин го е овластил да се ползва от сключената застраховка, то водачът -
неговия син се е задължил да спазва разпоредбите на договора. В тази връзка се оспорва извода на
съда, че след като Г.Г. не е страна по договора, то не е задължен да изпълнява договорните
задължения по имуществената застраховка „Каско".
Въззвивникът намира за абсурден възприетия от съда аргумент, че забавата в
уведомяването на органите на МВР се дължи както на незнанието на водача за причинена контузия
на другия участник в ПТП, така и на изпитаните силни притеснения от страна на водача Г. от
факта, че ползвайки лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в ПТП, което
обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща му, предвид
заеманата от него длъжност в съдебната власт.
Поддържа се във въззивната жалба, че е налице основание за ответника да откаже плащане
на заявената претенция, поради неизпълнение на задължението по чл. 9.5.1 от Раздел II на ОУ по
застраховка „Каско+" при настъпване на застрахователно събитие застрахованият да уведоми
незабавно всички компетентни органи според вида на застрахователното събитие и да изпълни
всички свои задължения посочени в ЗДвП и другите нормативни актове. Позовава се и на
изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
ПТП е длъжен да остане на място на произшествието и да изчака пристигането на представители
на МВР и следствието, което също е пренебрегнато от водача на МПС, съответно се е отклонил от
задължителната проверка при настъпване на ПТП, за наличие на алкохол. Настоява се, че в
съвкупност сочените обстоятелства се явяват значими с оглед интереса на застрахователя, което
предпоставя неговия законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място в условията на евентуалност, като се позовава на обстоятелството, че
нарушавайки правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2; чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. Б от ЗДвП, водачът на лек автомобил марка „*** ***" с рег. № *** е станал единствена причини
за настъпването на ПТП поддържа възражението за съпричиняване на вредите, доколкото
действията му са в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносният резултат. Поддържа, че
приносът на водача е съществен, като настоява за намаляване на обезщетението за имуществени
вреди с 1/2. Настоява лихвата за забава да бъде присъдена от действителната дата на подаване на
исковата молба, а не както посочено в диспозитива на решението - 09.10.2020 г.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Счита за законосъобразно
позоваването на съда на разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ, в която лимитирано са въведени
2
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Счита за
недоказано твърдението на въззивника за реализиране разпоредбата на т.3 на чл.408 ал.1 от
КЗ, а именно неизпълнение на задължения на застрахованото лице. Настоява се за
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес
от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция,
които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Страните не се направили доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане постъпилa въззивна жалба с вх. № 52868 от 01.08.2022г.
на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК *********, действащо чрез пълномощника
адв. П. П. П., срещу Решение № 2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по
описа на РС Варна, 14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК
********* Е ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от град Варна
сумата в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза
„Пълно каско" по застрахователна полица № 440119031028037 за имуществени вреди на
собствения му лек автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***, настъпили от
застрахователно събитие на 14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611 /шестстотин и
единадесет/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000 лева за
периода 07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и
разноски за производството пред РС в размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/
лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2022г. от
13.15 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4