Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВАНИНА
МЛАДЕНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 13323
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20220224 от 08.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 7221/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав, са отхвърлени
предявените от Л.И.Д. срещу ГД „Н.П.“ при МВР, искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
следните суми: 1 247, 53 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в периода 05.02.2017 г. – 31.12.2019 г. и 398, 68 лв. –
мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на всяка вземане до
05.02.2020 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца Л.И.Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че по силата на препращащата норма на чл.188, ал.2 ЗМВР приложение следва да намери чл.9, ал.2 НСОРЗ. На основание чл.140, ал.1 КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през
нощта при петдневна седмица е до 7 часа.
Тъй като тези норми са съставляват част от въведената специална закрила
на нощния труд, същите следва да намерят приложение и по отношение на държавните
служители от МВР, на основание чл.188, ал.2 КТ. Поддържа, че при сумирано
изчисляване на работното време за работещи на смени служители на МВР следва да
се приложи изрично уредения в общото трудово законодателство принцип за превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, равен на отношението на
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По делото не се спори относно обстоятелството,
че е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Патрулно-постова дейност и масови
мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление – гр. Пловдив, при дирекция
„Жандармерия“ към ГД „ПБЗН“, както и че е полагал 24 – часови дежурства, както
и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на
работното време – тримесечно. От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза е установено, че за нощния труд е заплащано по
0, 25 лв. на час, като не е приложен коефициент 1, 143. След прилагането на такъв, положеният от него
извънреден труд възлиза на 152 часа.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника ГД „Н.П.“. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Счита, че въззивната жалба е неясна и
противоречива, както и не са изложени никакви аргументи срещу формираните
изводи от решаващия съд. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви
относно приложимия закон. В чл.187 ЗМВР
е въведена продължителност на работното време на служителите в МВР от 8
часа през деня и през нощта, за разлика от чл.140 КТ. В издадената на основание чл.187, ал.9 ЗМВР
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство по времето за отдих и почивките
за държавните служители МВР, в сила от 02.08.2016 г., е предвидено, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 ч. до 06.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което е в съответствие с чл.187, ал.3 ЗМВР. С оглед на това счита, че положеният нощен
труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената със заповед
№ 8121з-791/18.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Счита,
че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която
да налага субсидиарно приложение на КТ, както и на НОСРЗ. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в приложимата за исковия период
редакция, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е заемал
длъжността „старши полицай“, в група „Охрана на обекти“, в сектор „Патрулно –
постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление –
гр. Пловдив. Полагал труд и през нощта
по утвърдени графици, на 12-часови смени. Положеният от него нощен труд е
изчисляван съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, като нощния труд не е преобразуван в
дневен и съответно не е получил възнаграждение за положения от него извънреден
труд. Твърди, че е работил при сумирано отчитане на работното време на
тримесечие, като е надхвърлил нормалната продължителност на служебното време за
всяко тримесечие. От м.10.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава възможност изрично е била предвидена в
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Счита,
че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата относно
отчитането, организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Тази празнота в специалната уредба следва да се попълни чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Твърди, че за периода 05.02.2017 г.
– 31.12.2019 г. е отработил 1 200 часа нощен труд. След прилагане на коефициент
1, 143 положеният от него извънреден труд възлиза на 171, 60 часа, който не му
е заплатен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 247, 53 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 05.02.2017
г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане
на делото, както и сумата от 140 лв. – мораторна лихва за периода 26.04.2017 г.
– 04.02.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Единствено в чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчентия период се умножава по 1,
143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В останалите издадени от министъра на вътрешните работи наредби липсва
такава регламентация. Излага съображения, че ЗВР е специален закон спрямо КТ и
ЗДСл, поради което НСОРЗ не можи да намери приложение. Липсва и препращане в
ЗМВР към КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира сторените по делото разноски.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установява, че през исковия период 05.02.2017 г. – 31.12.2019 г.
е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „командир на отделение“, „старши полицай“, в група „Охрана на
обекти“, сектор „Патрулно – постова дейност и масови мероприятия“, при Зонално жандармерийско
управление – гр. Пловдив, ГД „Н.П.“.
Не спори и относно обстоятелството, че със заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179,
ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното
възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне
в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
По делото са представени работни графици и справки за
положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен
труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е положил
общо за периода 1 157 ч. нощен труд.
От заключението на вещото лице Е.К.Й.-М.по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен
труд за исковия период е 1 157 часа. При преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд е в размер на 1 322 часа. За
положения извънреден труд от 152 часа трудовото възнаграждение възлиза на 1 130,
28 лв. Лихвата за забава възлиза на 100, 59 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частичнооснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът
приема следното:
В
исковата молба ищецът претендира присъждане на мораторна лихва в размер на 140
лв. Тази сума е посочена в титулната част на исковата молба, както и е
възпроизведена в изготвения от съда по реда на чл.146, ал.1 ГПК доклад на
делото. Същевременно с обжалваното решение съдът се е произнесъл за сумата от
398, 68 лв. –мораторна лихва.
На
основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Ето защо, като е разгледал претенцията за
мораторна лихва над предявения размер от 140 лв., решаващият съд е излязъл
извън пределите на спорния предмет, като се е произнесъл свръх петитум. С оглед
на това обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на
мораторна лихва над 140 лв. до 398, 68 лв. е процесуално недопустимо, поради
което и на основание чл.270, ал.3 ГПК, решението следва да се обезсили в тази
му част. В останалата обжалвана част решението е процесуално допустимо, поради
което следва да се разгледат доводите на страните относно неговата правилност.
На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в приложимата
за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В нормата на чл.187, ал.5 ЗМВР в приложимата през
исковия период редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е регламентирано, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.6 е предвидено, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
На основание чл.179, ал.1, пр.2 и ал.2 ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, като условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период 05.02.2017 г. – 31.12.2019 г.
приложение намират Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от
14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г.,
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., както и Наредба №
8121з-36 от 7 януари 2020 г., в сила от 10.01.2020 г., приети на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл.9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е регламентирано, че за
всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В
същия смисъл е и чл.9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В чл.33, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от
13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена.
В разглежданите подзаконови нормативни актове обаче не
съдържа изрична правна регламентация на заплащането на положения нощен труд. Такава регламентация е предвидена в нормата на
чл.31, ал.2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която е действала в периода 19.08.2014 г.
- 02.06.2015 г. (извън разглеждания период). В нея е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След
отмяната на посочената наредба е приета Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която от своя страна е отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в
сила от 11.07.2016 г. В издадените впоследствие наредби, посочени по – горе, не
се съдържа правна регламентация, аналогична на предвидената в чл.31, ал.2 от на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
относно умножаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.
В чл.187, ал.4 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.),
приета след исковия период, е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че
през разглеждания период липсва специално правило в приложимите наредби, приети
на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, за заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР. Това от своя
страна създава празнота в правната регламентация за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Действително специалният
закон дерогира общия. В разглеждания случай обаче липсва изрична специална
правна регламентация относно заплащането на нощния труд през исковия период.
Отсъствието на специална норма, която да урежда заплащането на нощния труд,
полаган от служителите в МВР, следва да
бъде преодоляно по реда на чл.46, ал.2 ЗНА. В посочената норма е
регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. При преценка приложимия субсидарно нормативен акт,
следва да се съобрази обстоятелството, че в нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е регламентирано, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 06.00 часа,
се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо въззивният съд счита, че
субсидиарно приложение следва да намери общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ, в
каквато насока са и изводите на решаващия съд. В тази норма се регламентира подобен случай - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Също така от значение е и
обстоятелството, че прилагането на тази норма отговаря на целите на специалния
закон – еднакво третиране на държавните служители и работниците и служители по
трудово правоотношение (определение №
355 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 5007/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.288 ГПК). Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в
МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл.67, ал.1 ЗДСл. и чл.261 КТ и чл.264 КТ. Това тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС (решение № 311 от 8.01.2019 г .по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ
се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл.9 НСОРЗ методология е
само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд, в който смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.
д. № 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид обстоятелството, че съгласно
чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време,
установена при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа, а в ЗМВР през исковия
период липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време през исковия период,
приложение следва да намери правилото на чл.140, ал.1 КТ, съгласно който
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. С оглед на това отношението между така нормалната
продължителност на дневното работно време и нормалната продължителност на
нощното работно време възлиза на 1, 143. Общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ се
отнася до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Специалната разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР не
изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, а
предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а не седем, каквато
възможност е предвидена и в КТ за работещите по трудово правоотношение.
От значение за изхода на
делото е и възприетото разрешение в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 г., съгласно което член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда през деня; чл.20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съгласно т.74 и т.76 от
решението съображенията от правен и икономически порядък за липсва на преобразуване
на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от закона цел, годна да
обоснове разлика в третирането. В
решението е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС разликата
в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел.
По изложените съображения и
доколкото не се установи допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането на служителите в МВР спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, въззивният съд счита, че за исковия период приложение следва да
намери установеният в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент от 1, 143 за отчитане на положения от ищеца
нощен труд, след което да се извърши преценка дали ищецът е полагал извънреден
труд.
Предвид обстоятелството, че
през исковия период ищецът е положил 1157 часа нощен труд, а същите
преизчислени с коефициент 1, 143 възлизат на 1322 часа, ищецът има право на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 152 часа в размер на 1 130,
28 лв. Ето защо искът е основателен в този размер.
Задължението на ответника е
парично и за периода на забавата ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че лихвата за забава върху сумата от 1 130, 28 лв. за периода
26.04.2017 г. – 04.02.2020 г. възлиза на 100, 59 лв., съгласно експертното
заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза,
предявеният иск се явява основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на извънреден труд за
сумата от 1 130, 28 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва за
сумата от 100, 59 лв., като следва да се уважи в посочените размери, като
решението в останалата част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата от 541, 13 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат
за процесуално представителство във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 11, 29 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството
пред СРС разноски в размер на 576, 61 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС следва
да се присъди сумата от 200 лв. – разноски по делото, както и 50 лв. – държавна
такса.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по жалбата
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 25 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта,
с която в тежест на ищеца е възложена сумата над 11, 29 лв. до 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20220224 от 08.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 7221/2020 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 126 състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от Л.И.Д., ЕГН ********** срещу ГД „Н.П.“ при
МВР, с адрес гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД –
за заплащане на сумата над 140 (сто
и четиридесет) лв. до 398, 68
(триста деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки) лв., на основание
чл.270, ал.3 ГПК, като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 20220224 от 08.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 7221/2020 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 126 състав, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от Л.И.Д.,
ЕГН ********** срещу ГД „Н.П.“ при МВР, с адрес гр. София, бул. ******, искове
с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за следните суми: 1 130,
28 (хиляда сто и тридесет лева и двадесет и осем стотинки) лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода 05.02.2017 г. – 31.12.2019
г. и 100, 59 (сто лева и петдесет и
девет стотинки) лв., – мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на
всяка вземане до 05.02.2020 г., както и
В ЧАСТТА, с която Л.И.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на ГД „Н.П.“
при МВР, с адрес гр. София, ул. ******, сумата над 11, 29 (единадесет лева и двадесет и девет стотинки) лв. до 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Н.П.“ – МВР, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. ******,
да заплати на Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, пл. „******,
офис 411 – адв. С.Ж.П., на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (редакция ДВ, бр.
14 от 2015 г.), вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 1 130, 28 (хиляда сто и тридесет лева и двадесет и осем стотинки)
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 05.02.2017
г. – 31.12.2017 г., като държавен служител на длъжност „командир на отделение“, в сектор
„Охрана на обществения ред“, при Зонално жандармерийско управление-гр. Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане,
да заплати, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 100, 59 (сто лева и петдесет и девет стотинки) лв., представляваща
лихва за забава за периода 26.04.2020 г. – 03.02.2020 г., да заплати сумата от 541, 13 (петстотин четиридесет и един лева и
тринадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във
въззивното производство по съразмерност, да заплати сумата от 576, 61 (петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и една
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
пл. „******, офис 411 – адв. С.Ж.П., да заплати на ГД „Н.П.“ – МВР, ЕИК ******,
с адрес гр. София, ул. ******, сумата от 11,
29 (единадесет лева и двадесет и девет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА ГД „Н.П.“ – МВР, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. ******,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 200 (двеста и петдесет)
лв., представляваща сторени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице,
както и сумата от 50 (петдесет)
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ГД „Н.П.“ – МВР, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. ******,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78,
ал.6 ГПК, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220224 от 08.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 7221/2020 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 126 състав, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.