М О Т И В И
Към присъда № 59/12.04.2016
год., постановена по НОХД № 1736/2015 год. на СлРС
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата В.Р.Р.
за престъпление по чл.216 ал. 1 от НК.
По делото е предявен граждански иск от Министерство на
правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – Затвора гр.
Сливен, чрез процесуалния си
представител, с който се претендира сумата в размер на 75 лв. представляващи причинени в резултат от
престъплението имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете, че
гражданският иск е своевременно предявен
и се намира във връзка с предмета на делото и разглеждането му не би затруднило
наказателното производство, поради което го прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес и конституира Министерство на
правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – Затвора гр. Сливен, чрез процесуалния си представител в качеството на граждански
ищец.
В с.з. прокурора поддържа
обвинението срещу подсъдимата, така както е предявено, като пледира за наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца и така определеното след редукцията наказание от 4
месеца, да изтърпи при първоначален
строг режим.
В с.з. подсъдимата се явява лично и с процесуален представител. Изцяло
признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изразява съгласие
да не се събират други доказателства за тези факти. Моли за наказание при
условията на чл.55 от НК и иска делото да се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие, по смисъла на чл. 370 и сл. от НПК.
След преценка
на събраните по делото доказателства съдът прие, че искането на подсъдимата за
прилагане процедурата на съкратеното съдебно следствие е основателно и разгледа
делото по този ред, като прие за установена следната фактическа обстановка:
Към
месец април 2014 год. подсъдимата В.Р.Р. изтърпявала наказание „Лишаване от
свобода" в Затвора гр. Сливен. Същата била настанена в стая № 9, заедно
със св. Цветана Атанасова и св. М.И.. На 28.04.2014
год. през деня в стаята им била настанена и друга затворничка - св. Райка Руменова Н.. Последната имала здравословни проблеми,
страдала от епилепсия. Това била причината останалите жени да не искат
да бъде настанена в тяхното помещение. Около обяд, след завръщането на
подсъдимата Р. от „доброволния труд",
който полагала в Затвора й било съобщено, че св. Н. ще бъде настанена в нейната стая. Тя изразила
недоволство, като включително посетила служебно
лице от състава на заведението и изразила своя протест. Било й обяснено, че
така или иначе св. Н. ще бъде настанена в стаята й. Подсъдимата В.Р. отишла до
стаята си. В помещението били и св. Райка Н. и св. М.И.. Надзирателката св. Зарафинка К. се намирала в коридора.
Недоволна
от случващото се, обвиняемата взела табуретка и с няколко удара успяла да счупи
стъклопакета на прозореца в стаята. След това взела лопатката за боклук, която се намирала в помещението и
започнала да блъска останалите здрави прозорци.
Св. Зарафинка К., чувайки шум от счупване веднага влязла в стаята и
видяла подсъдимата качена на едно от леглата, блъскайки по здравото стъкло. Успяла да я изведе навън и да предотврати
последващите й действия.
Видно от заключението на съдебно - оценителна експертиза,
стойността на
унищожените вещи възлиза на 49,92лв.
Подсъдимата В.Р. е българска
гражданска, неграмотна, неомъжена, осъждана.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички
те са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Направените от подсъдимата самопризнания
на всички факти, така както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от гласните и писмени доказателствени средства по
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване. Съдът
кредитира справката за съдимост и характеристичната справка на подсъдимата,
всичките имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени
на страните в хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.
Съдът след като установи, че направените от подсъдимата самопризнания
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че от обективна и субективна
страна подсъдимата В.Р.Р. е осъществила състава на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, тъй като на 28.04.2014
год., в гр. Сливен, противозаконно унищожила чужди движими вещи - 3 бр.
стъклопакет от ПВЦ дограма с размери 100x65 см., на стойност 49,92лв.
собственост на Затвора гр. Сливен , с МОЛ Ж.Н.Р..
От субективна
страна подсъдимата е действала при форма на вина - пряк умисъл. Тя е съзнавала
обществената опасност на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала настъпването им.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимата, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК, относно
целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК,
както и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част, т.е. при условията на
чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за
дееца. Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 във вр.
с ал. 1 от НК, предвид това, че предвиденото наказание лишаване от
свобода е без минимум, същото след приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”
от НК се заменя с наказание пробация, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
от НК, след определяне размера на наказанието лишаване от свобода по правилата
на чл. 54 от НК, същото се намаля с 1/3. Съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4,
вр. с ал. 1 от НК, тъй като е по-благоприятна за дееца и е налице изключително
и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно-напредналата бременност
на подсъдимата и желанието й да роди детето си и да го отглежда на свобода,
съдействие по време на разследването, критичното отношение към извършеното
престъпление и искреното разкаяние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете предишните осъждания на подсъдимата. Ето защо, приемайки, че е са налице
изключително и многобройни смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
съдът замени предвиденото наказание лишаване от свобода, като наложи на подс. Р.
наказание пробация. При определяне размера на наказанието, съдът отчете:
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително висока, обществената
опасност на дееца, причините за
извършване на деянието, личността на дееца, незачитане правото на собственост,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе и наложи на подс.
В.Р.Р. наказание пробация изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес:*** за срок от две години с периодичност три пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години, включване в програми за
обществено въздействие за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на триста и двадесет часа годишно за срок от две поредни години.
Съдът счете, че
така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимата деяние, като същото ще изиграе, както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимата, за да
коригира противоправното си поведение, така и че ще бъдат постигнати останалите
цели на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По гражданския
иск:
Министерство на
правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – Затвора гр.
Сливен, чрез процесуалния си
представител предяви против подс. Р. граждански иск за причинени в резултат от
престъплението имуществени вреди в размер на 75 лв. Тъй като гражданския иск бе
предявен своевременно и е във връзка с предмета на делото, съдът го прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес. За да се произнесе по него съдът
се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по
делото доказателства в тази насока . Безспорно беше установено, че вследствие
виновното и противоправно поведение и в причинна връзка с това поведение на затвора
гр. Сливен са били причинени имуществени щети, но до размер 49.92 лв. По тази
причина подс. Р. бе осъдена да заплати на Министерство на правосъдието, Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – Затвора гр. Сливен, чрез процесуалния си представител сумата в размер на 49.92 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2014 год., до окончателното
изплащане на сумата, като до останалия
размер до 75.00 лв. отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно правилата на процеса подсъдимата Р. беше осъдена
да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50
лв., по сметка на РС-Сливен, както и направените
по делото разноски в размер на 25 лв. по сметка на ОД МВР-Сливен.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: