М О Т И В И към НЧХД № 4218/2019 г.
Съдебното производство е образувано по тъжба на Р.П.П.
*** против В.С.П. *** с
обвинение за извършено престъпление чл.182, ал.2, предл.
второ НК, вр. с чл. 26 от НК.
Частният тъжител чрез своя
повереник в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на
подсъдимата за виновна и налагане на наказание, според предвиденото чл.182,
ал.2, предл. второ НК, вр. с чл. 26 от НК.
Защитата на
подсъдимата П. пледира да
бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение.
Подсъдимата П. не се признава за виновна моли
съда да бъде оправдана по предявеното й обвинение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното:
Подсъдимата В.С.П. и частният тъжител
Р.П.П. живеели на семейни начала. По време на съвместното
им съжителство на 21.07.2009 г. се родило детето - С. Р. П.. През
2013 година Р.П.В.П. се разделили, като детето останало при майката. Със съдебно
решение №2413/14г. по гр.д.№6115/14г. по описа на РС-Бургас, бил определен режим на лични отношения на бащата Р.П.П. както следва: през всяка първа и трета седмица на месеца
от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, 1 месец през лятото,
когато майката не е в годишен отпуск, както и денят, последващ всеки рожден ден
на детето от 8.00 ч. до 17.00 ч. на следващия ден с преспиване.
След влизане в сила на решението на
БРС, същото било изпълнявано от подсъдимата П. до средата на м.11.2016г. След този момент П. престанала да изпълнява
задълженията, произтичащи от решение № 2413/15.12.2014г. по гр.д. № 6115/2014г.
по описа на РС-Бургас и отказала да осигурява личните контакти между частният
тъжител П. и дъщеря му.
Подсъдимата П. не изпълнила
съдебното решение в периода от 06.04.2019г. до 07.09.2019г. на следните дати -
06.04. 2019г., 20.04.2019г., 04.05.
2019г., 18.05.2019г., 01.06.2019г., 15.06. 2019г., 06.07.2019 г. и 20.07.2019г., 03.08.2019 и
17.08.2019г.и 07.09. 2019г.
П. не изпълни съдебното решение и
не осигури лични контакти с детето С. Р. П..
Обвинителната теза се поддържа от
частния тъжител чрез неговия повереник, като в подкрепа на обвинението се
ангажираха писмени и гласни доказателства.
Частното обвинение се подкрепя от
показанията на свидетелите И.Г., Х.С., С.И., Г.С.С. и
Ж.Д.К., документите, съдържащи се в преписки с вх. № 5908/2019г., № 4628/2019г.
и № 6928/2019г. по описа на от Районна прокуратура - Бургас РП-Бургас и
документите, изготвени от дежурния на Четвърто РУ-Бургас за дати 20.04.2019г.,
04.05.2019г., 01.06.2019г., 06.07.2019г., 03.08.2019г. и 17.08.2019г. за
посещение за оказване на съдействие на частния тъжител.
Свидетелите Х.С. И.Г. са приятели
на частния тъжител. Същите са го придружавали многократно при посещенията му в
дома на подсъдимата П. за да вземе детето си съобразно съдебното решение. И
двамата свидетели потвърждават не са присъствали на случай, при който тъжителят
П. да е успял да вземе детето си и да осъществи лични контакти с него. Във
всички случаи детето С. е отказвало да тръгне с баща си. Свидетелят Х.С. позира
показания за датата седми септември 2019 година. Свидетелят И.Г. е придружавал
частния тъжител в продължение на повече от три години, когато последният е
ходил да взема дъщеря си от дома на подсъдимата. Описва, че обикновено след
обаждане по телефона детето отказва да тръгне с баща си, след което тъжителят
търси съдействие от полицията. С съдействието на полицейските служители се
качат пред вратата на жилището, където се появява подсъдимата заедно с детето и
същото отново заявява, че не желае да тръгне с баща си.
Показанията на тези свидетели се
потвърждават от показанията на полицейските служители Ж.Д.К.С.И., Г.С.С.. Тримата полицейски служители многократно са оказвали
съдействие на частния тъжител, като и тримата са категорични, че нито веднъж
детето не е тръгнало с баща си. Същите споделят, че то е отказвало да отиде с
баща си.
Съдът намира показанията на
петимата свидетели за достоверни, защото същите в основните обстоятелства са
идентични и взаимно се допълват. Свидетелските показания съпоставени с
писмените документи по делото - прокурорските преписки и докладните на полицейските
служители, потвърждават фактите, които са изложени от тези свидетели. Показанията
на Т.К.Ж. и Д.Д., сочени от подсъдимата не се отнасят
до изпълнението на съдебното решение. Техните показания касаят оказване на
социални услуги на детето С. П. с цел осъществят контакти между нея и баща й.
Тези обстоятелства обаче не са свързани със състава на престъплението, поради
което съдът счита, че те не са съществени за изясняване на обстоятелствата по
делото.
В обясненията си подсъдимата твърди,
че винаги е изпълнявала съдебното решение, но причината да не се осъществяват
лични контакти между детето и нейния баща е нежеланието на детето да се вижда с
него и да остава да преспи в неговия дом. Според подсъдимата това се дължи на
поведението на частния тъжител, който с държанието си от години назад е създал
на чувства на тревога и безпокойство у детето и това е причината между тях да
не могат да се осъществяват лични контакти. Подсъдимата твърди, че е полагала
усилия да убеди детето, че трябва да се среща с баща си и поради тази причина е
търсила съдействие на социалните служби.
При така установените по делото
факти, съдът намира, че подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.182, ал.2 НК, вр. с чл. 26 от НК.
Деянието по чл.182, ал.2 от НК е от
категорията на престъпленията против семейството и охранява обществените
отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските права и
задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и правото му на лични отношения с двамата му
родители.
От обективна страна разпоредбата на
182, ал.2 от НК изисква да е налице влязло в сила съдебно решение относно лични
контакти с дете, което деецът да не изпълни. Към доказателствата по делото е
приложено решение №2413/14г. по гр.д.№6115/14г. по описа на РС-Бургас, което определя режим на лични отношения на
бащата Р.П. с детето С. Р. П. както следва: през всяка първа и трета седмица на
месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, 1 месец през
лятото, когато майката не е в годишен отпуск, както и денят, последващ всеки
рожден ден на детето от 8.00 ч. до 17.00 ч. на следващия ден с преспиване.
Престъплението е формално и е
довършено с неизпълнението на съдебното решение. Изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие, а именно деецът е бил длъжен да изпълни съдебното
решение, но е бездействал и се стигнало до неговото неизпълнение. Този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 Г., ОСНК на ВС,
където се сочи:“ Влезлите в сила съдебни решения
относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването на
тези права, и от родител, който упражнява родителски права, но е задължен да
осигури нормални контакти на другия родител с детето, при условията, посочени в
решението на съда“. В Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018
г., II н. о. е прието, че подсъдимата е задължена по силата на съдебното
решение да има активна позиция и „трябва да създаде такава обстановка, че да го
намери/другият родител/ и да му предаде
детето, за да изпълни съдебното решение“, както и „неизпълнението може да се
състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти“.
Деянията са извършени от
подсъдимата при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 НК. Безспорно П. е осъществила различни деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК. Деянията са
извършени през непродължителни периоди от време – в периода от 06.04.2019г. до
07.09.2019г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Наред с
това всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото подсъдимата е отказвала да изпълнява
определения с влязло в сила решение режим на лични контакти между Р.П. и детето
С. Р. П..
Налице е и субективната страна на
престъплението по чл. 182, ал.2, предл.2 от НК. По делото е установено, че е
налице влязло в сила решение №2413/14г. по гр.д.№6115/14г. по описа на
РС-Бургас, с което е бил определен режим на лични контакти на частният тъжител П. с детето С.. Въпреки, че е била наясно с
определения режим на лични отношения между тъжителя П. и детето, подсъдимата
съзнателно не е предавала детето на установените в решението дни на тъжителя,
като е съзнавала, че с това свое поведение не изпълнява съдебното решение.
Деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Същата е била наясно, че
нарушава режима на лични контакти на бащата с детето, определен с решение №
2413/15.12.2014г. по гр.д. № 6115/2014г. по описа на РС-Бургас, но въпреки това
е извършила деянията.
Несъмнено режима на личните
контакти с децата имат за цел, както защита правата на родителите да поддържат
връзка с тях, когато са присъдени на другия родител, така и преди всичко да
защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата
родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се
разкъсва емоционалната връзка между детето и другия родител. С деянието си
подсъдимата П. е лишавала
нееднократно и за доста продължителен период от време родителя - П., на когото
не е било поверено детето С., да поддържа лични отношения с него, по реда
определен в съдебното решение. Установи се по делото, че П. е нарушавала
установения режим на лични отношения между бащата и детето й, нееднократно. По
този начин възможността на частния тъжител да упражнява възпитателно
въздействие върху детето, да следи развитието и възпитанието му, както и
начина, по който другият родител упражнява поверените му функции, е засегната в
значителна степен. Респективно, интересите на детето, свързани с нуждата от
пълноценни контакти с баща му също са нарушени до голяма степен. Предвид
ниската възраст на детето, характеризираща се с неоформена психика и
неосъзнатост, както и продължителния период, за който е било лишено от контакт
с родителя си - П., правата му са били засегнати значително.
Съдът не споделя защитната теза на
подсъдимата, че детето не желаел да с баща си. Тези обстоятелства, както беше
изяснено по-горе са ирелевантни за състава на престъплението. Както е посочено
в Тълкувателно решение № 3 от 08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 Г., ОСНК на ВС и
в Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., родителят,
на който е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да
изпълнява съдебното решение и да даде възможност другия родител да има лични
контакти детето. Изпълнението на съдебното решение не може да бъде поставено в
зависимост от настроението, на което и да е било лице, още по-малко, когато се
касае за малолетни лица, които не са правоспособни по нашето право. Съставът на
член 182, алинея втора и в Главата престъпления против брака, семейството и
младежта и има за цел да осигури нормално развитие на децата съдържателни
контакти с двамата родители и поради това не може да се приеме, че не е осъществен
състав на престъпление, когато детето
изразява нежелание да се срещна с другия родител. Деянието по чл.182, ал.2 от НК охранява обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
родителските права и задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и правото му на лични
отношения и с двамата родители. Поради
това тези обстоятелства биха могли да имат отношение към обстоятелствата, които
отегчават или намаляват наказателната отговорност, но не и към съставомерността на извършеното деяние.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 НК я освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвиденото в чл. 182, ал. 2 НК
наказание е пробация или глоба от 2000 до 5000 лева. Подсъдимата не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност към момента на извършване на
деянията. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед
наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния характер на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата
съдът взе предвид, постановките, дадени
в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум
на ВС, според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато
съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат
разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания, включително
и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие,
че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено над минималния размер,
а именно глоба в размер на 2000 лв. За да оредели размерът на наказанието над
минималния размер съдът прие, че подсъдимата многократно не е изпълнила
съдебното решение и минималната санкция няма да съответства на извършеното от
нея деяние.
Накрая съдът се занима с разноските като осъди
подсъдимата, да заплати на частния тъжител, сумата в размер на 732 /седемстотин
тридесет и два/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар и държавна
такса.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС