№ 868
гр. Плевен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20214430102526 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД .
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕООД срещу С. К. Д. за
сумата 5000лв. неустойка по чл.5 т.5 от трудов договор. Посочва се, че
съгласно чл.4 т.1 от ТД ответникът не е имал правото да разкрива служебна
информация, като се твърди, че той е нарушил тази забрана и е разкривал
служебна информация в полза на „/**/*“ ЕООД, като е пренасочвал клиенти
към това дружество, както и към „***“ ЕООД. Посочено е, че е нарушил чл.4
т.4 от ТД, тъй като в срок от пет години след прекратяване на трудовото
правоотношение, е извършвал конкурентна дейност. Претендирана е
посочената сума от 5000 лв., като неустойка. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител е развил подробни
съображения, като моли да бъде предявения иск като неоснователен, тъй като
от една страна неуговорената неустойка е нищожна и от друга, че има влязло
в сила Решение на ВАС, с което е установено, че не са извършени нарушения
по ЗЗК от ответника и препокриващи се с изложените по настоящето дело.
Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, изискванията на
закона и представените доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно обстоятелството, което е обсъждано и по други дела
между страните, че са били в ТПО- видно от представен ТД№45/01.05.2006г.
и допълнително споразумение № 2 от 13.10.2013г..Не е спорно, че прекратено
ТПО и че е уговорена неустойка в чл.5.5 от ТД и ДС в размер на 5000лв.
Спорен е по делото въпросът относно извършените нарушения на ТД
от страна ответника и дали е нищожна клаузата за неустойка.
Съдът споделя становището на представителя на ответника, че след
многобройни молби за уточнения, изменение и добавяне на нови
обстоятелства, едва в Определение от 19.01.2022г., л.130 е очертан предметът
на спора, а именно: че се претендира договорна неустойка в размер на 5000лв.
за нарушение на точно определено задължение за конфиденциалност и
неразпространение на поверителна информация, която ответникът е
предоставил на съпругата си, за да бъде използвана да предлага на клиенти
на нейното дружество на по-изгодни цени на същите или сходни стоки, както
и ползването на тази информация от дружеството на С. Д. „***“ ЕООД. В
първоначалната ИМ, се сочи, че се е препращала служебна кореспонденция
за въпросната информация от служебната поща на личната поща на
ответника. Ищецът е уточнил с молба от 01.11.2021г. коя информация счита
за конфиденциална. В тази връзка с оглед на възраженията от страна на
представителя на ответника съдът счита, че ищецът е въвел нови
обстоятелства и нов срок на нарушенията: считано от 2005г., а не от 2016г.,
както е била първоначалната искова молба. Независимо от това
обстоятелство, съдът счита, че предявеният иск за неустойка е неоснователен
дори за целия период, който допълнително е посочен. Видно от данните по
делото, е че настоящото производство е било спряно до приключването с
влязло в сила Решение по дело адм.д №939 за 2021г. от АССО, тъй като са
изследвани задълбочено там въпросите дали са налице нарушения по ЗЗК от
страна на ответника. От представените Решения на КЗК на АССО и ВАС е
установено, че не са допуснати нарушения, които съвпадат и с изложените в
исковата молба нарушения по ЗЗК. В същите решения дори е прието, както и
съдът по настоящето дело счита, че първо не са конкретизирани точните
обстоятелства, които представляват конфиденциална информация и от друга
2
страна, че търговецът не е взел необходимите мерки за запазване на
информация, която е негова производствена или търговска тайна. Изрично е
посочено, че не са установени действия за разгласяването на такава
информация и използването и като конкурентна дейност. Съдът приема в тази
връзка становището на ответника, че в случая следва да се приеме, че чл.105
ал.4 от ЗЗК има функция сходни с разпоредбите на чл.300 и 302 от ГПК, с цел
облекчаване на доказването в процеса на противоречивото разрешение на
един и същ въпрос. Освен това фактът, че определението на съда по чл.229
ал.1 т.4 от ГПК, с което е спряно настоящето производство до приключване
на вл. в сила решение по гр.д.№939/21г., което е с преюдициален характер, е
потвърдено на две инстанции и че решението по адм.д. №939 за 2021г. на
АССО е влязло в сила, е достатъчно доказателства да се приеме, че не следва
да се изследват отново същите въпроси.
Отделно, Съдът приема, че така уговорена неустойката в трудов договор
е нищожна, като се позовава и на Решение № 50077 от 11.05.2023г. по гр.д.
№2835/2022г. на ВКС. Съгласно съдебната практика, подобна клауза за
неустойка е нищожна и когато работодателят налага забрана на служител,
който се е специализирал в дадена област да не упражнява своята професия
след прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като това би означавало
да се ограничи правото на бъдещо престиране на труд, което противоречи на
Конституцията на Република България. В случая съдът счита, че следва да се
приложи чл.66 ал.2 от КТ, като приема, че отговорността за неустойка е
допълнително условие към трудовия договор с гражданско правно
съдържание, което е по-неблагоприятно за работника. При нарушения за
забраната за нелоялна конкуренция, работодателят може да реализира
защитата си по реда на ЗЗК, каквито решения има вече и постановени, във
връзка с очертаните от ищеца нарушения по ЗЗК.
При това положение, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен.
При този изход на делото и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, следва ищецът да
заплати на ответника сумата от 1050лв. съгласно представен списък за
разноските, в който изрично е посочено детайлно какви суми се претендират,
на какво основание. Съдът счита, че с фактическата и правна сложност на
делото, броят на отлаганията и продължителността на производството и
3
наредба №1/2004г., не са налице условията за редукция на възнаграждението
на представителя на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление ***, против С. К. Д. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.92 от ГПК, за сумата 5000 лв. неустойка по чл.5.5 от ТД
№45/01.05.2006г. и допълнително споразумение № 2 от 13.10.2013г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „***“ ЕООД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление *** да ЗАПЛАТИ на С. К. Д. с ЕГН
********** сумата 1050лв., направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4