№ 410
гр. С., 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Г.ев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Гражданско дело №
20211800100581 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск на Г. С. М. срещу Г. Р.
В.. Ищецът твърди, че около 20:16ч. на 09.06.2018 г. в с. Ч., в ресторант „И.“,
ответникът безпричинно го ударил с лявата си ръка по главата като му
причинил средна телесна повреда - контузия на мозъка, изразяваща се във
вътрешномозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера. Ищецът
бил лекуван в болнично заведение в продължение на 18 дни. Лечението му
продължило още няколко месеца в домашни условия, като през цялото време
бил в отпуск по болест. Претендира, че от уврежданията и през периода на
възстановяване е претърпял болки и страдания, като и до момента не е
напълно възстановен, както и че е променил начина си на живот и ограничил
социалните си контакти. Сочи, че вината на ответника за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е установена по НОХД №
361/2020г. по описа на РС- К., приключило със споразумение, одобрено с
протоколно определение от 12.11.2020г. Моли съда да осъди В. да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от
причинената му телесна повреда в размер на 26000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, а също и разноските по делото.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
размер, като счита, че претендираното обезщетение не съответства на
степента и характера на нанесената травма и е в противоречие с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че, според съдебната практика, при
сходни увреждания присъжданите обезщетения са в многократно по- ниски
размери. Оспорва, че за ищеца са възникнали всички претендирани вреди,
респ. тяхната продължителност и интензитет, както и причинно- следствената
връзка на част от тях със събитията от 09.06.2018 г. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на травмата на ищеца, както и
1
продължителността на възстановителния период. Твърди, че ищецът не бил
полагал адекватни и достатъчни грижи за здравословното си състояние -
както непосредствено след получената травма, така и след изписването си от
болнично заведение. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат поради това, че ищецът не е положил дори елементарни грижи за
здравето си, като не е потърсил своевременно медицинска помощ, а също и
поради това, че е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с
поведението си по време на инцидента и непосредствено преди него. Според
ответника, ищецът бил пиян, и след нанесения му удар паднал на пода, като
именно в резултат от падането, а не от удара, е получил процесната травма.
Твърди, че, след изписването на ищеца от болницата, последният не е
променил ежедневните си навици и не е полагал грижи за пълноценното си
възстановяване. Излага вижданията си за начина, по който са се развили
процесните събития на 09.06.2018 г. Не оспорва причинно- следствената
връзка между собствените си действия и получената телесна повреда на
ищеца, но счита, че основната причина за нейното настъпване е поведението
на самия ищец, вкл. проявената от него агресия към ответника и семейството
му, силното алкохолно опиянение, довело до падане на земята,
ненавременната медицинска помощ, както и неспазване на лечението в
домашни условия. Изтъква, че приносът на пострадалия е основание за
намаляване размера на обезщетението на основание чл. 51 от ЗЗД. Оспорва и
акцесорната претенция, като подчертава, че не е дал повод за завеждане на
делото, не е бил уведомен и не е отказвал да заплати обезщетение на ищеца
доброволно. Счита, че началният момент на задължението за лихва следва да
бъде датата на получаване на исковата молба, за каквато сочи 10.01.2022г.
Моли съда да отхвърли иска за разликата над 1000 лв. до пълния му предявен
размер. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. М., поддържа предявения иск и го намира за основателен.
С оглед наличието на осъдителна присъда, счита за безспорно установено
противоправното деяние на ответника спрямо ищеца, вследствие на което
последният е претъпял процесните телесни повреди, без да го е провокирал
или да е съпричинил вредоносния резултат. Подчертава безпричинното
агресивно поведение на ответника. Изразява становище за установеност на
елементите на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Прави изводи за размера
на обезщетението въз основа на вида и интензивността на претърпените от
ищеца болки и страдания. Моли съда да уважите иска в пълния предявен
обем от 26 000 лв. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Т.,
който поддържа представения отговор и счита, че искът е доказан по
основание. Оспорва го по размер, като намира, че претендираният от ищеца
такъв е силно завишен и недоказан. Моли съда да отхвърли иска за сумата
над 1000 лв. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмена защита, с която изразява становище за недоказаност на
голяма част от твърденията на ищеца. Поддържа, че последният не е имал
продължителни и интензивни негативни психически и социални последици от
получената травма, както и че не бил положил адекватни и достатъчни грижи
за здравето си. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца поради това, че е бил под влияние на алкохол към момента на
инцидента, което силно е нарушило координацията и баланса му. Счита, че
процесната травма е причинена не непосредствено от удара на ответника, а от
2
падането на ищеца и съприкосновението му с подовата настилка. Позовава се
на изявленията на в.л. Н. в открито съдебно заседание на 04.11.2022г. Прави
извод, че ищецът е допринесъл за претърпените от него вреди в особено
висока степен. Изразява становище, че исковата претенция е завишена и не
отговаря на съдебната практика по сходни случаи.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
Със споразумение, одобрено в открито съдебно заседание на
12.11.2020г. по НОХД № 361/2020г. на РС- гр. К. (л. 8 – 11 от делото), Г. Р. В.
е бил признат за виновен в това, че на 09.06.2018г. в 20:16ч. в с. Ч. в
ресторант „И.“ чрез нанесен удар с лявата ръка в областта на главата е
причинил на Г. С. М. средна телесна повреда – контузия на мозъка,
изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна
хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По силата на споразумението, на дееца е наложено наказание „пробация“.
Съгласно Епикриза № 5029/2018г. и Епикриза № 5245/2018г. издадени
от „Втора МБАЛ – С.“ ЕАД и Г. М. е бил на лечение в болницата от
15.06.2018г. до 25.06.2018г. и от 25.06.2018г. до 02.07.2018г. с окончателна
диагноза „Вътремозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера –
фронтобазално; парализа на Бел в ляво“, респ. „Лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури; парализа на Бел в ляво“. От епикризите
се установява, че М. е бил лекуван медикаментозно и рехабилитационно, като
е изписан с подобрение.
На л. 98-102 от делото се откриват пет болнични листа за временна
неработоспособност поради горната травма, издадени от „Втора МБАЛ – С.“
ЕАД и „Медицински център Медика 14“ ЕООД на Г. М. с отбелязана
месторабота „Т.Б.“ ООД, с които му е определен отпуск по болест от
15.06.2018г. до 22.11.2018г.
Разпитан е свидетелят В.Н., който заявява, че през м. юни 2018г. в
ресторант „И.“ в с. Ч. имало инцидент между страните по делото, на който
той не присъствал. Възпроизвежда сведения, предадени му от трети лица и от
ищеца. Същата вечер лично възприел състоянието на последния като много
лошо. Боляла го глава, бил дезориентиран и нямал спомени за случилото се.
Приел обезболяващи лекарства. На следващия ден бил на легло и си почивал.
Близките му не повикали линейка. В понеделник отишъл на работа, но го
върнали. След това бил приет в болница по спешност, където престоял 15-20
дни. Свидетелят го посещавал в болницата и заявява, че първите дни бил
много зле и не можел да говори. След това в продължение на 6 месеца си
стоял вкъщи и ходил в болницата на прегледи, като имал постоянно
главоболие и температура. Твърди, че и към настоящия момент ищецът
заеква, притеснен е и страда от главоболие през около три дни. Променил се
начинът му на живот. Не посещава заведението, в което настъпил
инцидентът, и избягва контакт с ответника. Заявява, че непосредствено след
инцидента ищецът бил притеснен и изплашен от ситуацията, но се надявал, че
ще му мине за 2-3 дни. Свидетелят го съветвал да отиде на лекар, но първите
3-4 дни след инцидента ищецът не бил преглеждан от лекар.
От показанията на св. Л. М. се установява, че е пряк ръководител на
ищеца по месторабота и отговаря за отдел „Логистика“, където ищецът
работи и понастоящем. Не познава ответника. Заявява, че през 2018г. ищецът
3
дошъл на работа със силно неразположение и главоболие, като обяснил, че е
бил бит и не се чувства добре. Видимо не изглеждал добре. Тогава не
извикали линейка, но свидетелят, в качеството си на ръководител, го
освободил от работа и му казал да се върне, когато състоянието му се
подобри. Той се върнал на работа към края на седмицата, но имал много
странно изражение на лицето (изкривяване), като пак казвал, че му е лошо.
Колега го закарал в спешното отделение в К., а след това бил приет в
болница. Свидетелят ходил няколко пъти на свиждане и му носил храна. Там
лицето му се пооправило. След това отсъствал дълго време от работа.
Споделя впечатление, че ищецът се е променил – станал свит, няма социален
живот. След инцидента говори по-бавно. Не знае да е имал други инциденти.
Свидетелката Р., живееща на семейни начала с ответника, съобщава, че
живее с децата им в С., а той - в с. Ч.. Заявява, че посещава често селото –
през седмицата след работа, както и петък, събота и неделя. Лично
присъствала на процесния инцидент и си го спомня. Твърди, че ищецът бил
много пиян, не можел да си стои на краката. Бил в компания с приятелите си
И., Б., дъщерята на Б. и нейния съпруг. Б. започнал да псува и обижда
свидетелката и хората с нея. Тогава ответникът го извел от заведението на
терасата, а в това време Г., залитайки, тръгнал към него в гръб. Ответникът,
влизайки в кръчмата, го ударил с шамар. Ищецът паднал на земята и си
ударил главата. Свидетелката му изсипала една чаша вода в лицето. Г. станал,
след което седнали отвън, пили кафе със свидетелката, говорили си и после с
колата и децата го закарала до тях. Предложила му да извика линейка, но той
отказал лекарска помощ. От понеделник тръгнал на работа и продължил с
ежедневното пиене и скандали в центъра на селото. Твърди, че в
продължение на една седмица той продължил да ходи на работа, а към края
на седмицата му е станало лошо и са викнали линейка. Не знае, Г. да е бил
болен на легло. Твърди, че в срядата след инцидента бил мъртво пиян и не
можел да си стои на краката, а в четвъртъка му е станало лошо на работа и са
го приели в болница. Докато пребивавал в болницата, свидетелката лично
говорила с него 3-4 пъти и му предлагала помощ. След изписването му от
болницата, в началото не го виждала в центъра за около един месец, но след
това той възобновил социалните си контакти и напълно се върнал към
нормален ритъм на живот, вкл. като помагал на баща си да коси трева и да я
прекарва. След това, обаче, свидетелката не го виждала да пие алкохол. Не
знае да е ходил на рехабилитация. Сочи, че срещу ответника има и други
дела, но не е бил под домашен арест, а сега го съдят за поредна разправия.
В открито съдебно заседание на 24.06.2022г. е извършен оглед на
веществено доказателство – компакт-диск със запис от охранителните камери
на ресторант „И.“, приобщен по ДП № 11/2019 г. по описа на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. С., приложено към НОХД №
361/2020 г. на РС- К.. С оглед изявленията на процесуалните представители на
страните, констатираните на видеозаписа лица облечени с раирана фланела и
с фланела с хоризонтален флуоресцентен надпис, са идентифицирани
съответно като ответника Г. В. и приятеля на ищеца – Б.. Видно от записа,
тези лица разговарят продължително и навлизат в личното си пространство,
вкл. с осъществяване на физически контакт, като накрая В. изблъсква Б. вляво
извън кадър, изглеждайки афектиран. Лице от мъжки пол, облечено с розова
фланелка, става и се насочва към лявата част на кадъра, откъдето в кадър се
появява В. и го удря с лявата си ръка, а то пада на земята. Впоследствие, в
продължение на около 10 минути присъстващите правят опити да изправят
4
падналото лице, което сяда на мястото на В., а впоследствие бива изведено
извън кадър. Ответникът и Б. се появяват отново в кадър и разговарят на
разстояние един от друг.
Съгласно приетото заключение по съдебно- медицинската експертиза,
изготвено от д-р Д. Н., лечението на ищеца е било с продължителност 71 дни,
от които общо болнично лечение 19 дни и 52 дни домашно лечение. Липсват
данни за възникнали усложнения, както и няма основания да се приеме и
теоретична опасност от такова развитие. По отношение на претърпените от
ищеца болки и страдания, вещото лице заявява, че при травма на главата и
травма на мозъка обичайно има високостепенно главоболие, което често е с
голяма продължителност. Според вещото лице, обичайният възстановителен
период е 2-3 месеца, като през него вероятно е имало рецидивиращо
главоболие. Сочи, че влошаването на състоянието на ищеца е пряк резултат
от травмата, а не от това, дали е оказана навременна медицинска помощ или
не. Заявява, че няма данни за допълнително усложнение, което да е в резултат
на ненавременно лечение. Същевременно изтъква, че своевремнното лечение
намалява силата на оплакванията и намалява периода на лечение, но не може
да предотврати негативните последици от първичната травма. На последно
място, изразява принципно становище, че, в състояние на алкохолно
опиянение от средна и тежка степен, човек е с нарушена координация, вкл. по
отношение на запазването на статичната поза и способността за запазване на
равновесие, като е много по- лесно да бъде изведен от равновесие.
В открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че процесната
травма е вътремозъчен кръвоизлив в дясната челна област на главния мозък,
довел до частичната лицева пареза, в резултат от увреждане на изходящите от
мозъка нерви. Описва механизма на получаване на този вид травми като
резултат от ударно въздействие, водещо до разкъсване на мозъчното вещество
и натрупване на кръв в разкъсаната област. Сочи, че това се получава веднага
след травмата, но се обостря и развива в течение на известен период от време,
но първичната травма е именно разкъсването на мозъка в тази зона. При това
няма медикаменти, които да спрат такъв кръвоизлив. Той се причинява от
самата травма и не може да се ограничи по медикаментозен начин.
Единственото, което може да се направи, е оперативното изчистване на
кръвоизлива, вкл. с опити за хирургично спиране на кръвотечението. Според
вещото лице, обаче, в голяма част от случаите хирургична намеса не е
възможна, а се подхожда консервативно, с изчакване, овладяване на
състоянието и борба с мозъчния оток, като се прилагат противогърчови
лекарства. В конкретния случай бил предприет именно консервативен подход
(медикаментозно лечение с „Манитол“), като при влошаване на състоянието
би могло да се пристъпи и към друг вид лечение.
На въпроси на адв. Т., вещото лице е отговорило, че винаги лечението,
което се започва рано, е с по-добър ефект върху състоянието, но в случая
започването на лечение 6 дни след травмата в никакъв случай не е
противопоказано – не се касае за забавяне, тъй като процесната травма е
първично диагностицирана на 6-тия ден, с оглед ясното изразяване на
клиничните оплаквания на пострадалото лице, и това е било правилното
поведение на лекарите. Изразява становище, че ищецът първоначално не е
бил в толкова тежко състояние, че да е имал заплаха за живота, а, с оглед
съобщените оплаквания, хоспитализирането му на шестия ден не съставлява
забавяне, а навременно лечение. Разяснява, че черепномозъчните травми имат
5
т.нар. светъл период, тъй като кръвоизливите се развиват постепенно. Този
период не е лишен напълно от оплаквания, като напр. главоболие,
нестабилност, виене на свят, общо неразположение, но главоболието е
водещо. Независимо от периода, във всеки един момент от постъпването на
пациента със съответните оплаквания, е възможно да му се проведат
изследвания и да се назначи терапия. Потвърждава, че по- рано започналото
лечение би дало възможност за по- ефективно лечение на свързаните с
травмата патологични ефекти, какъвто е и мозъчният оток. Ако пациентът
постъпи по- бързо и се започне по- бързо противооточната терапия, отокът на
мозъка ще бъде овладян по- бързо и няма да има негативни ефекти в
отдалечените зони от мозъка, които не са травмирани. Така се запази по-
доброто качество на живот след травмата, без последната да бъде заличена.
Счита, че именно мозъчният оток на ищеца е вероятната причина за парезата,
тъй като няма директно увреждане на самите нерви, но те се увреждат от
отока. Категорично заявява, че при такава травма консумацията на алкохол е
противопоказна, тъй като той е много отровно за мозъка вещество, а при
мозъчна травма допринася за увеличаване на отока и влошава клиничната
картина. Изразява принципно становище, че при употреба на
противосъсирващи лекарства е възможно увеличаване на кръвоизлива, но в
случая няма данни за използване на такива медикаменти, а нестероидните
противовъзпалителни нямат въздействие върху нервната система по този
начин.
На въпроси, зададени от адв. М., вещото лице е отговорило, че, ако в
дните непосредствено след травмата пострадалият е употребявал голямо
количество алкохол, това е щяло да причини много бързо влошаване на
травмата и хоспитализация. Заявява, че травми от този вид са с дълготрайни
негативни последици и са доживотен източник на здравословни проблеми за
пострадалите. Увредена е самата тъкан на мозъка – веществото, което
управлява функциите на човешкото тяло, като това увреждане е необратимо и
тя не се възстановява никога. Увреденият участък е нефункционален и е
източник на постоянна електромеханична възбуда, което предполага
доживотни увреждания и ненормално функциониране на мозъка. В
заключение, вещото лице коментира допълнително представените болнични
листове и прави извод, че лечението е продължило по- дълго, отколкото е
преценено към момента на изготвяне на заключение по експертизата. Намира,
че, предвид травмата, продължителността на лечението в конкретния случай е
към средата на нормата, тъй като този тип лечение изисква по-
продължително време около 10 – 12 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесен
побой и последвалите от него травматични увреждания – вътремозъчен
кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера.
Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на
дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата,
намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от
него.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на вредоносното събитие (т.е. противоправно деяние от страна на
6
ответника), претърпените неимуществени вреди по вид и интензивност, както
и причинната връзка между деянието и вредите. Не подлежи на доказване
вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до доказване
на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Освен това, на основание чл. 154,
ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и
възраженията си, доколкото те се основават на положителни факти (което
също е упоменато в доклада).
В конкретния случай, от одобреното споразумение по НОХД №
361/2020г. на РС- гр. К., което има значението на влязла в сила присъда и
обвързва съда на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че ответникът
виновно е извършил противоправно деяние, накърняващо защитавано от
правото благо, а именно – причиняване на средна телесна повреда - контузия
на мозъка, изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в дясната
голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Така настоящият съдебен състав намира за доказани
първите три елемента от горния фактически състав.
Освен това, споразумението сочи като пострадал от деянието именно
ищеца по настоящото дело - Г. С. М.. Причинената му вреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и търпени
физически и психически болки и страдания, се установява от Епикриза №
5029/2018г., Епикриза № 5245/2018г. издадени от „Втора МБАЛ – С.“ ЕАД,
петте болнични листа за временна неработоспособност от 15.06.2018г. до
22.11.2018г., а също и от показанията на разпитаните свидетели и от
заключението по СМЕ.
Съдът намира, че причинната обусловеност между понесените от ищеца
вреди и деянието на ответника е доказана въз основа на комплекса събрани
доказателства – цитираното по- горе споразумение, медицински документи и
показанията на разпитаните свидетели. Тази причинна връзка не се оспорва и
от ответника, поради което съдът я е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство по делото.
С оглед гореизложеното, искът е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с това следва да се
съобрази задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968
г.), съгласно която, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите
към съдебните решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно,
както и значението им за размера на неимуществените вреди.
В същия смисъл е и трайната незадължителна съдебна практика, която
се обединява около становището, че „понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на
извършване, характер на увреждането, произтеклите от последното
конкретни физически и психологически последици за увредения, вкл.
козметични дефекти, които решаващият съд е длъжен да прецени в
тяхната съвкупност“ (напр. Решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д.
7
№ 566/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
676/2010 г., II т. о., ТК).
Насоки за определяне на обезщетението се съдържат и в Решение № 531
от 10.06.2010 г. на САС по гр. д. № 268/2010 г., ГО, съгласно което на
обезщетяване подлежат само действително претърпените и неминуемо
предстоящите вреди, но не и тези, чието настъпване е бъдещо несигурно
събитие.
В съответствие с горните критерии, за да определи справедлив размер
на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид установеното от
показанията на св. Н. и св. М., че непосредствено след инцидента ищецът
изпитвал силно главоболие, бил дезориентиран, с нарушена памет, с
изкривено лице и в недобро общо състояние, което дало основание за
освобождаване от работа за няколко дни, а впоследствие – и за неговата
хоспитализация.
Данни за вида и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания се съдържат в описаните по- горе епикризи и болнични листове,
според които ищецът е бил хоспитализиран в продължение на 17 дни, а
възстановителният период е продължил повече от шест месеца. Източник на
данни за тези обстоятелства са и заключението по СМЕ, както и изявленията
на в.л. Н. в открито съдебно заседание. Според вещото лице,
възстановителният период при подобен вид травми обичайно продължава 10 -
12 месеца, а документираният такъв от 6 м. в конкретния случай следва да се
окачестви като много добър. Освен това, отговорите на въпр. № 2 и № 3 от
заключението по СМЕ са в смисъл, че няма данни за възникнали усложнения.
При това, обаче, в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че и
след изтичане на възстановителния период възстановяването не може да бъде
пълно, тъй като травмите от този вид представляват доживотен източник на
здравословни проблеми вследствие необратимото увреждане на мозъчната
тъкан и нарушено функциониране на мозъка. В подкрепа на това становище
са показанията на свидетелите Н. и М., от които се установява, че
възстановяването на ищеца е било съпроводено с неблагоприятна промяна на
характера му, която е трайна и все още непреодоляна, както и че същият и
понастоящем страда от заекване и периодично главоболие.
Претендираната десоциализация на ищеца следва да се счита за
доказана от показанията на св. М., и не се опровергава от показанията на св.
Р., тъй като дори тя заявява, че известен период след изписването му от
болницата не е виждала ищеца в центъра на селото, а личните й впечатления,
че е косил и превозвал трева, свидетелстват единствено за негова
селскостопанска дейност, но не и за социални контакти. Също така, тя сочи,
че, след дехоспитализацията на ищеца, не го е виждала да употребява
алкохол.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване на
процесните вреди от страна на ищеца чрез поведението му непосредствено
преди инцидента, по време на инцидента и след инцидента, поради следните
съображения:
Преди инцидента: Въз основа на видеозаписа, приобщен към
доказателствата по делото чрез оглед в открито съдебно заседание на
24.06.2022г., следва да се приеме, че лицето с розова фланелка, което
8
получава удар и пада на земята, е ищецът Г. М.. Видно от записа, до
момента на удара ищецът не извършва никакви агресивни действия
спрямо ответника, а единствено се отправя към мястото на конфликта
между ответника и трето лице. Именно ответникът се приближава от
лявата част на кадъра към ищеца и го удря с лявата си ръка по главата, в
резултат от което ищецът пада по гръб на пода. При тези данни, съдът
намира, че ищецът не е предизвикал ответника, нито е провокирал
действията му със своето поведение. Ако се предположи, че ответникът е
бил афектиран и провокиран от някого, това би могло евентуално да
бъде лицето Б. (в какъвто смисъл са показанията на св. Р.), но не и
ищецът. Поради това съдът намира, че реакцията на ответника не е била
предизвикана от ищеца, а последният не е допринесъл за увреждането си
със своето поведение непосредствено преди инцидента.
По време на инцидента: Неоснователно ответникът претендира, че
вътремозъчния кръвоизлив на ищеца и причинените от него
неблагоприятни последици (мозъчен оток, главоболие, увреждане на
нервите и др.) са причинени не от удара, а от падането на ищеца на
земята, което не би настъпило, ако той не е бил в състояние на алкохолно
опиянение. Действително, от показанията на ищеца, дадени в
досъдебното производство, се установява, че той е употребил немалко
количество алкохол, но, независимо от това, на обсъдения по- горе
видеозапис няма видими признаци, че залита или че не може да пази
равновесие. Освен това, дори ноторният факт, че алкохолът нарушава
баланса и координацията, не е достатъчен да се приеме, че в случая е
налице съпричиняване, тъй като, независимо от употребеното
количество алкохол, видеозаписът на предходните движения на ищеца
дава основание да се приеме, че той не би паднал, ако не беше ударен от
ответника. В този смисъл, именно ударът на ответника е задължителната,
решаваща предпоставка (сonditio sine qua non), която е довела до
вредоносния резултат. На последно, но най- важно място, твърдението на
ответника за съпричиняване по този начин на травмата от страна на
ищеца, се оборва в най- висша степен от факта, че вътремозъчният
кръвоизлив е в предната част на дясната голямомозъчна хемисфера на
ищеца (видно от Епикриза № 5029/2018), т.е. точно там, където е
нанесен ударът с лявата ръка на В. (видно от одобреното споразумение
9
по НОХД № 361/2108г. на РС-К. и от видеозаписа). Тези обстоятелства в
своята съвкупност категорично изключват лансираната от ответника
теза, че травмата на ищеца била причинена не от удара, а от падането му
на пода, до което не би се стигнало, ако ищецът е бил трезвен. Поради
това отговорът на в.л. Н. на шестия въпрос от заключението по СМЕ има
изцяло принципен и хипотетичен характер, и не опровергава горните
изводи.
След инцидента: Не следва да се сподели довода на ответника за
съпричиняване на вредите поради това, че ищецът не бил положил дори
най- елементарни грижи за здравето си неспосредствено след инцидента
и през следващите шест дни, защото не бил потърсил медицинска
помощ. Наистина, безспорно е, че през този период ищецът не е ползвал
услугите на ЦСМП, нито се е подложил на медицински преглед. Също
така, от отговора на въпрос № 5 от заключението по СМЕ и от
разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание става ясно, че
своевременното оказване на лечение би намалило силата на
оплакванията и периода на лечение, като би съхранило по- добро
качество на живот след травмата и би предотвратило негативни ефекти в
отдалечените зони от мозъка, които не са травмирани.
Същевременно, обаче, в.л. Н. е посочил, че дори своевременното лечение
не може да заличи травмата и да предотврати негативните последици от нея,
а в отговора на въпрос № 4 изрично е заявил, че в случая няма данни за
допълнително усложнение, което да е в резултат на ненавременно лечение.
Решаващи в тази насока са уточненията, направени от вещото лице в открито
съдебно заседание на 04.11.2022г., съгласно които в случая започването на
лечение 6 дни след травмата в никакъв случай не е противопоказано и не
може да бъде квалифицирано като забавяне. Посочил е също така, че, с оглед
клиничните оплаквания, поведението на лекарите е било правилно, като
хоспитализирането на ищеца на шестия ден не съставлява забавяне, а
навременно лечение. Този извод е обоснован с наличието на т.нар. „светъл
период“ при черепномозъчните травми, поради което ищецът първоначално
не е бил в толкова тежко състояние, че да е имал заплаха за живота и да
потърси медицинска помощ – независимо че този период също не е напълно
лишен от оплаквания.
При тази данни и с оглед изявленията на вещото лице, съдът намира, че
бездействието на ищеца в продължение на шест дни не съставлява
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като, първо, в резултат от това
забавяне не са констатирани усложнения, и, второ, през този „светъл“ период
субективните му оплаквания не са били толкова тежки, че да наложат
ангажиране на квалифицирана медицинска помощ, т.е. ищецът не е имал
основание да се обърне към лекар.
На последно място по този въпрос, съдът не споделя и твърденията на
10
ответника за съпричиняване на вредите от ищеца чрез консумация на алкохол
в дните след инцидента. Наистина, по принцип в.л. Н. е заявил, че при такава
травма консумацията на алкохол е противопоказна, тъй като допринася за
увеличаване на отока и влошава клиничната картина. От друга страна, обаче,
вещото лице е посочил, че, ако в дните непосредствено след травмата
пострадалият действително е употребявал голямо количество алкохол, това
неминуемо е щяло да причини много бързо влошаване на травмата и
хоспитализация. В случая няма данни за такова рязко и драматично
влошаване на състоянието на ищеца, поради което съдът не цени показанията
на св. Р., че в срядата след инцидента той бил мъртво пиян и не можел да си
стои на краката – още повече във връзка с разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
възможната заинтересованост на свидетелката, с оглед фактическото й
съпружеско съжителство с ответника.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че съпричиняване няма, а
подлежащите на обезщетяване вреди на ищеца са вътремозъчен кръвоизлив в
дясната челна област на главния мозък, довел до мозъчен оток, парализа на
Бел (съгласно представените епикризи) в резултат от увреждане на
изходящите от мозъка нерви, главоболие (непреодоляно и до настоящия
момент) необратимо увреждане на мозъчната тъкан, личностна промяна и
известна десоциализация.
Като ориентир за определяне на размера на обезщетението за така
установените болки и страдания може да се използва актуалната съдебна
практика по сходни казуси, касаещи обезщетения за вреди от вътремозъчен
кръвоизлив, мозъчен оток и главоболие, както следва:
С Определение № 229 от 18.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1376/2021 г., II
т. о., ТК, не е допусното до касационно обжалване Решение по в. т. д. №
38/2021 на Апелативен съд – Пловдив, с което (преди отчитане на
съпричиняване от 50%) е определено обезщетение от 45000 лв. за вреди,
изразяващи се в контузия на главата и вътремозъчен кръвоизлив-
хеморагичен инсулт в дясното мозъчно полукълбо с пробив на
вентрикулите, охлузвания по лицето и темето, състояние на объркване,
залитане, сънливост, световъртеж, главоболие, замайване, личностна
промяна, невъзможност за полагане на труд.
С Решение № 11684 от 23.07.2020 г. на САС по в. гр. д. № 552/2020 г.
потвърдено решение на СГС, с което е присъдено обезщетение в размер
на 80000 лева за претърпени неимуществени вреди от контузия на
мозъка в дясна челна област, вътремозъчен кръвоизлив, пленовидни
субдурални хематоми двустранно, фрактури на черепа окципитално в
ляво, множество контузионни огнища в мозъчния паренхим,
травматичен САК, общ мозъчен едем, травми по цялото тяло – с
последващи усложнения.
С Решение № 481 от 11.04.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3119/2021 г. е
11
потвърдено решение от 26.05.2021 г. постановено по гр. д. № 5991/2019
г. по описа на СГС, ГО, 7 с-в, с което е частично уважен иск за сумата от
60 000 лв., представляваща обезщетение за болки и страдания от средно
тежка мозъчна контузия, фрактура на основата на черепа, линейна
фрактура на дясна слепоочна кост, разкъсни рани, контузионно огнище
на мозъка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, минимален
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, дълъг възстановителен
период от три години, както и нелечими посттравматични състояния.
С Решение № 60 от 27.04.2018 г. на ОС - С. по т. д. № 2/2017 г., е
присъдено обезщетение от 42000 лв. за претърпени вреди от остър голям
травматичен вътре-мозъчен кръвоизлив, съпроводен с тежък оток на
дясното голямо мозъчно полукълбо с компресия на вентрикулната
система, което е наложило извършване на животоспасяваща оперативна
интервенция и представляващо постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, както и левостранна хемиплегия, водеща до
осакатяване на левия горен и долен крайници.
С Решение № 262921 от 9.09.2022 г. на СГС по гр. д. № 8328/2017 г. е
присъдено обезщетение от 50000 лв. (преди отчитане на съпричиняване
от 15%) за неимуществени вреди от контузия на главата и тялото,
контузия на мозъка, контузионно-кръвоизливно огнище вляво челно,
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръвонасядания по
клепачите двустранно с разкъсно-контузни рани на горен и долен клепач
на ляво око, разместена фрактура на носните кости, охлузвания по
крайниците, кръвонасядане в областта на лявата слабинна гънка,
контузия на корема без увреда на коремни органи. При това
пострадалият е бил хозпитализиран за шест дни и лекуван
консервативно, като е търпял болки и страдания до 6 месеца, а
впоследствие е напълно възстановен от травмите (с изключение на
белези от разкъсно-контузните рани).
С Решение № 163 от 22.06.2022 г. на ОС - Стара Загора по т. д. №
1228/2021 г. е присъдено обезщетение от 35 000 лв. за вреди от
черепномозъчна травма, изразяваща се в охлузвания и отоци по главата,
счупване на тилната и теменната кост в ляво, контузия и сътресение на
мозъка, кръвоизлив под паежинната мозъчна обвивка. Пострадалият се
оплаквал от прилошаване, главоболие, световъртеж, кривогледство.
12
Лечението било консервативно, а оздравителният процес продължил 3-6
месеца.
С Решение № 105 от 27.06.2022 г. на ПАС по в. гр. д. № 37/2022 г. е
потвърдено Решение № 654/06.12.2021 г. по гр. д. № 929/2021 г. по описа
на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е определено обезщетение
от 15000 лв. за неимуществени вреди от лека мозъчно-черепна травма,
лекувана консервативно, с кратък болничен престой и бързо подобрение
на състоянието на пострадалия, като същата е довела до леко главоболие
и световъртеж, от които пострадалият се възстановил напълно.
С Решение № 105 от 1.06.2022 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 133/2022
г.1 е потвърдено Решение № 101 от 09.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1875/2021 г. на РС-Видин, с което е определено обезщетение от 7500
лв. за контузия на главата с комоционна симптоматика и контузия на
мозъка с кръвоизливи в паренхима и под твърдата мозъчна обвивка,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
лечението е било само медикаментозно с 6- дневен болничен престой и
6- месечен възстановителен период, като е завършило с пълно
възстановяване на пострадалия.
Видно е, че съдебната практика определя обезщетения в широк диапазон
за относително близки по вид и тежест увреждания.
При това, обаче, следва да се има предвид, че, за разлика от част от
горните казуси, в процесния случай ищецът не е лекуван оперативно, нито
има други увреждания (напр. фрактури, хематоми, разкъсни рани и др.).
Затова тези фактори обуславят обезщетение в по- нисък размер, спрямо
определения в съответните съдебни актове.
Същевременно, последните две цитирани решения са постановени по
казуси, в които пострадалите лица са претърпели по- леки мозъчни травми с
по- леки симптоми, отколкото ищеца, като са били хоспитализирани за по-
кратък период и са се възстановили по- бързо и по- пълно от него.
Следователно, в случая е налице основание за присъждане на по- висок
размер на обезщетението, отколкото в тези два съдебни акта.
За да определи точния размер на това обезщетение в настоящия случай,
съдът взе предвид, че процесните увреждания на ищеца са били
квалифицирани като „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
а според в.л Н., увреждането на мозъчната тъкан е необратимо и представлява
доживотен източник на здравословни проблеми. Тези вреди следва да се
считат за действително претърпени и неминуемо предстоящи по смисъла на
Решение № 531 от 10.06.2010 г. на САС по гр. д. № 268/2010 г., ГО, поради
което обуславят относително завишаване на размера на обезщетението. В
тази връзка, макар и по- леки като увреждания, следва да се преценяват и
промяната на характера на ищеца и периодичното главоболие, които не са
преодолени и към настоящия момент. Висок размер на обезщетението
13
обуславят и продължителният възстановителен период на ищеца (независимо
че според вещото лице той е относително кратък, с оглед вида на травмата) и
свързаната с него временна неработоспособност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание, а
по размер следва да бъде уважен за сумата от 22000 лв.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане, в негова полза
следва да се присъди част от направените от него разноски в производството
(адвокатско възнаграждение от 1000 лв.), пропорционално на уважената част
от иска, а именно: (22000/26000)*1000= 846,15лв.
С оглед изхода на делото и направено от ответника искане, в негова
полза следва да се присъди част от направените от него разноски в
производството (адвокатско възнаграждение от 1310 лв. и 150 лв. – депозит за
вещо лице), пропорционално на отхвърлената част от иска, а именно:
(4000/26000)*(1310+150)= 224,62лв.
С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и недължимите от
ищеца разноски и държавна такса при завеждане на делото, които се
заплащат от бюджета на съда (арг. от ал. 3), ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ОС-С. част от тях (150 лв. – възнаграждение на вещо
лице и 1040 лв. – държавна такса), пропорционална на уважената част от
иска, а именно: (22000/26000)*1190=1006,92лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. В. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 263,
ет. 10, ап. 45, да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** и адрес с. Ч., общ. К.,
обл. С., сумата 22000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от удар, нанесен му на 09.06.2018г. около 20:16ч. в с. Ч.
в ресторант „И.“ с лявата ръка в областта на главата, ведно със законната
лихва върху тази сума за период от 09.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 26000 лв.
ОСЪЖДА Г. Р. В. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 263,
ет. 10, ап. 45, да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** и адрес с. Ч., общ. К.,
обл. С., сумата 846,15 лв., представляваща част от разноските по делото,
пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. С. М. с ЕГН ********** и адрес с. Ч., общ. К., обл. С., да
заплати на Г. Р. В. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 263, ет. 10,
ап. 45, сумата 224,62лв., представляваща част от разноските по делото,
пропорционална на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Р. В. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 263,
ет. 10, ап. 45, да заплати в полза на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ***
и адрес гр. С., бул. „В.“ № 2, сумата 1006,92 лв. – част от държавната такса и
част от възнаграждението на вещото лице по СМЕ, пропорционални на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
14
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15