Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на втори
юли
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12486 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от Д.С. Б.-П.против „Н.М.Г. АД,
с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата
претендира неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с
разпространени от ответника чрез неговите вестници клеветнически твърдения в
четири публикации във вестници на ответника, както следва:
1.бр.45
(730) на вестник „У.“ от 11-17.11.2017 г., на заглавната страница върху снимка
на ищцата, с големи удебелени букви е отпечатано заглавие „Синоптичката
разведе президента. Д.Б.и П.крият 2 години любовта си“,
2.бр.
44 (57) на вестник „Т.“ от 13-19.11.2017 г. на страница е публикувана снимка на
ищцата над която е заглавието: „Преспа с половин София..“,
3.
бр.25 (87), година ІІІ на вестник „Т.“ от 25.06.2018 г. е публикувана снимка от
сватбата на ищцата с Р.П.и заглавна статия: „Тайният SEX списък на синоптичката. Преди да омае президента, палавата блондинка
бе с Д.Б., С., К.С., В.И.…“ като са публикувани техни снимки. За подробности се
препраща към страница 16, която е озаглавена: „Чук-чук“. Там отново са
публикувани снимки на ищцата и е поместено заглавието: Куп афери докато бе синоптичка. Тайният SEX списък на Д.Б.-П.4. бр.25 (762) на
вестник „У.“ от 23-29.06.2018 г. е публикувана снимка от сватбата на ищцата, а
челото на вестника гласи: „П.се ожени за Д.с предбрачен
договор“.
Поддържа
се, че всички тиражирани клевети се разпространили до неограничен брой хора.
Поддържа се, че с действията си ответното дружество уронило честта, достойнството
и авторитета на ищцата като жена, майка, съпруга и дъщеря. Продължителен период
от време ответникът се гаврел с доброто име на ищцата, което градила през целия
си съзнателен живот и незаслужено я подложила на публичен линч. Неоснователно е
внушено на читателите, че ищцата е лека и меркантилна жена, както и метреса. Процесните публикации сринали живота на ищцата, като
негативният отзвук от тях съпътствал цялата й бременност. Твърди се, че ищцата
се срамувала да върви по улиците и да гледа хората в очите.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на първата
публикация-11.11.2017 г. до окончателното й плащане. Претендират се всички
направени по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Препис
от исковата молба е връчен на ответното дружество на 11.10.2018 г. при
условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по делото не е депозиран
отговор.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
От
представените с исковата молба и неоспорени от ответника статии, представляващи
печатни материали по смисъла на чл. 187
от ГПК и по своята същност частни документи, се установява, че ответното
дружество е публикувало в издавани от него вестници, следните статии:
В бр.45
(730) на вестник „У.“ от 11-17.11.2017 г., на заглавната страница върху снимка
на ищцата, с големи удебелени букви е отпечатано заглавие „Синоптичката
разведе президента. Д.Б.и П.крият 2 години любовта си“, с подзаглавие: “Р.се
оказа баджанак с Б.и С.”. На страница 20 на фона на снимка на ищцата от Париж е
написано: “Президентът оплетен в мрежите на палавата синоптичка
след изневяра на бившата му жена Ю.”. В заглавие на страница 21 пише: „Д.Б.аха
да срине кариерата на Б., сложи му рога с мъжа на В.К.”. В статията се посочва,
че докато ищцата имала връзка с Б.му слагала “рога с друг футболист от
националния отбор - защитникът М.С., който днес е съпруг на вдовицата на
банкера Е.К.В.К.. „Докато Б. затрупваше с подаръци Д., тя му кръшкаше
безцеремонно с М.С.. М.научи за изневерите на синоптичката
от приятеля си Т.К., който впоследствие също преспа с Д.Б.”. Под снимка на Х.С.
в каре е написано: „Иначе синоптичката е взела още
един “скалп” на известен футболист. През 2006 г. тя бе за кратко любовница на Х.С..
Казват, че и К.С. също е вкарал в леглото си синоптичката.”
Публикувани са и снимки на мъжете, за които се твърди, че ищцата е била в интимни
отношения, като в подзаглавие до снимката на Б.е написано: “Синоптичката
от Нова телевизия Д.Б.има изключително бурно сексуално минало, а мъжете в
живота й трудно могат да бъдат изброени. Една от най-одумваните секс афери на
къдрокосата палавница е тази с футболната звезда Д.Б.”.
В бр.
44 (57) на вестник „Т.“ от 13-19.11.2017 г. на страница 3 е публикувана снимка
на ищцата над която е заглавието: „Преспа с половин София..“ В статията се посочва,
че „…..преди 15 години се ползваше със славата на една от най-големите „бръмчалки“, дефилирала през креватите на куп известни и
неизвестни мъже. Публична тайна са сексуалните афери на Д.Б.с Д.Б., на когото
изневери с близкия му по това време приятел - М.С.….”, “Последваха афери с Л.П.и
Х.С., а според запознати - и с журналиста К.С.…”; “Преспа кажи речи с половин
София…”.
В бр.25
(87), година ІІІ на вестник „Т.“ от 25.06.2018 г. е публикувана снимка от
сватбата на ищцата с Р.П.и заглавна статия: „Тайният SEX списък на синоптичката. Преди да омае президента, палавата блондинка
бе с Д.Б., С., К.С., В.И.…“ като са публикувани техни снимки. За подробности се
препраща към страница 16, която е озаглавена: „Чук-чук“. Там отново са
публикувани снимки на ищцата и е поместено заглавието: Куп афери докато бе синоптичка. Тайният SEX списък на Д.Б.-Плевнелиева.
„Палавата блондинка оплете в мрежите си свалячи от
сой като Х.С., К.С. и В.И.”. Статията започва със следните думи: “Тук цитираме
само най-подбраните екземпляри, с които прясната булка е имала вземане-даване.
Пропуснали сме цялата армия от шофьори, оператори, техници и бармани преминали
като тайфуни през постелята й”. В статията се посочва и връзка на ищцата с
гръцки бизнесмен: “Волната синоптичка обаче не страда
дълго и се мята в прегръдките на доста по-възрастния баровец. Прясната съпруга
на П.не успява да изкара дълго и с
елина”, “След него идва ред на серийния сваляч К.С.,
който неведнъж се е хвалил, че лично е тествал всички момичета от прогнозата за
времето как се справят в леглото. Крум не уточнява дали Б. е била в списъка му,
но това някак се подразбира”; “Култовият репортер натирен със скандал от Нова
телевизия - В.И. също е част от дългия секс списък на палавата младоженка”.
Поместената е и снимка на В.И. като текст под нея гласи: “В.И. също вкусва от
плода на Д.”. В статията е посочено още: “След тях къдравелката
се връща отново към футболистите, като оплита в мрежите си самия Х.С.... Някои
дори твърдят, че са ги виждали да наемат стая в бившия хотел “Шератон””. Публикувана е и снимка на Х.С. с текст под нея:
“Модерният ляв има кратка афера с изкусителката”; “Д.Б.-П.има и няколко кратки
секс-връзки е известни богаташи, но така и не успява
да се задържи по-дълго в леглата им. В коридорите на Нова например упорито се шушука, че тя е била метреса на един от бившите
собственици - грък”.
В бр.25
(762) на вестник „У.“ от 23-29.06.2018 г. е публикувана снимка от сватбата на
ищцата, с текст с уголемени букви: „П.се ожени за Д.с предбрачен
договор“. В каре е посочено: “Сделка при нотариус месец преди
венчавката”. Подробностите са в статия на страница 20, където отново е
публикувано заглавието: “П.се ожени с предбрчен
договор”, а в статията пише: “В случай на раздяла по вина на бившия държавен
глава Д.получавала по 50 000 лева за всяка година от брака им”.
Съдържанието
на процесните статии и публикуването им е потвърдено
и от разпитаните по делото свидетели В.П.П.и М.Б.С..
Свидетелят
С.установява, че познава ищцата от бебе, тъй като майката на свидетеля е
кръстница на Д.. Прочел статиите, които са в „У.“ и „Т.“. След излизането на процесните статии свидетелят се чул с ищцата. Не знае Д.Б.да
е имала интимни отношения с Х.С., с М.С., Т.К., К.С.. Свидетелят установява, че
имало ескалация във времето със статиите и писаното. В началото Д.се държала
по-мъжки, но в един момент всеки разговор завършвал с плач и притеснения за
децата. Притеснения имало и от това, че ищцата все пак е публична личност. Д.била
много нервна, преди сватбата и след това, оплаквала се от безсъние, тревожност.
Лично свидетелят й носил няколко вида масла, които са за антистрес,
за безсъние. Ищцата споделяла със свидетеля, че се е обръщала към психолог или
психиатър. Писанията й се отразили и на социалните контакти. От Д.знае, че на
кръщенето на сина й М.много хора не дошли, заради написаното във вестниците.
Свидетелката
Петрова установява, че познава Д.Б.от 2009 г. от Нова телевизия, където станали
колежки, впоследствие вече и приятелки. Свидетелката установява, че е прочела клеветите
срещу ищцата в жълтата преса, от които тя била безкрайно разстроена. Едното
издание е „У.“, а другото е „Т.“, където я изкарали абсолютно лека жена и което
тотално сринало ищцата. Тези статии били отпечатани в края на 2017 г.
Публикацията не е една. Започнали, след което това нещо продължило с години,
както и до ден-днешен на моменти продължава. Публикацията в „У.“ свидетелката
прочела в момента, в който излязла. За публикацията в „Т.“ разбрала от самата
ищцата и също я прочела. От тази публикация свидетелката била най-потресена,
защото там били изброили една плеяда от мъже, които ищцата дори не познавала. Буквално
я изкарали все едно е преспала с целия свят. Ищцата била изключително
разстроена от тази публикация и отказала на свидетелката да излязат, казала, че
сякаш е дамгосана с алена буква. Където и да отиде всички погледи били върху
нея. Наложило се да се виждат вкъщи, ищцата се превърнала в затворник в
собствената си къща като престъпник. Където и да се появявала ищцата всички се
сбутвали помежду си, шушукали зад гърба й, което тотално я сривало. Имало е
подхвърляния от рода „беше ли с този?“. Ищцата споделяла с приятелката си, че
конкретно са я питали. Свидетелката чувала зад гърба си, когато била с ищцата,
подхвърляния или как си шушукат „ето тая дето беше с…, тая дето е преспала...“.
Свидетелката
установява, че Д.спряла да излиза, абсолютно се затворила вкъщи, започнала да
посещава специалисти, не можела да се справи сама. Всичко това много я травмирало,
защото ищцата има дете, за което трябва да се грижи. В този момент била
разделена с бившия си съпруг и съответно трябвало да полага повече грижи за
детето си като всяка една самотна жена. Впоследствие Д.забременяла. И бременна
също преживявала тези статии и много често плачела. Този отзвук продължил. Ищцата
всеки ден очаквала нова и нова публикация, нова и нова помия върху нея. Не можела
спокойно да излезе. В момента, в който наближи деня да излиза съответния брой
на вестника, било на „У.“, „Т.“ , ищцата изпадала в някакъв див ужас, какво ще
прочете отново за себе си, какво ще прочетат роднините и близките й, приятелите
й, работодателите й. Тя е публична личност. Имало отзвук и на работното й
място. Колегите й започнали да си шушукат.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на СПЕ се установява, че ищцата има
нарушения в обичайното си психическо и социално функциониране, породени от
окарикатуряване на личността й в медийното пространство. Процесните
медийни публикации са оказали негативно влияние при ищцата, при която се
установяват симптоми на хроничен стрес през последните две години, включващи
психични и вегетативни оплаквания. Ищцата страда от разстройство в адаптацията
със смесени тревожно-депресивни черти. Психичните оплаквания са намерили израз
в емоционална лабилност, тревожност, повишена раздразнителност,
депресивно-гневно настроение. От своя страна вегетативните оплаквания намират
израз в преживявания за собствена малоценност, несправяне, безперспективност и
безпомощност, както и вина пред близките, водещи до понижено самочувствие и себеуважение. При ищцата са налице и телесни проявления на
повишена тревожност-разстройства на съня и апетита, промени в артериалното
налягане, главоболие, сърцебиене. Всички тези симптоми са се възобновявали и
засилвали след узнаване от ищцата за поредната статия.
Всичко
описано по-горе е причинявало на ищцата субективен дискомфорт,
снижавало е възможностите й за справяне в ежедневието, затруднявали са
социалното й функциониране.
Вещото
лице посочва, че ищцата е с възможности адекватно да възприема и оценява
обстоятелствата от обективната действителност.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на
неимуществени на ищцата, произтекли от четири публикации, съответно в бр.45
(730) на вестник „У.“ от 11-17.11.2017 г., бр. 44 (57) на вестник „Т.“ от
13-19.11.2017 г., бр.25 (87), година ІІІ на вестник „Т.“ от 25.06.2018 г. и
бр.25 (762) на вестник „У.“ от 23-29.06.2018 г., издавани от ответното
дружество, в които са изложени клеветнически, позорни и неверни твърдения,
относно личния живот на ищцата.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка
от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента
и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
По
начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато
натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът
"възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето,
което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
С оглед
установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявените искове, настоящият състав намира, че предявеният
иск за причинени на ищцата неимуществени вреди са доказани по своето основание.
За да
възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има
възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или
служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до
доказване на противното.
Възложителят на работата
отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя.
Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени
вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на
дължимата грижа при избора на
изпълнител.
Фактите,
че е
налице
възлагане на работа от страна
на ответника, както и че вестниците
„У.“ и „Т.“ се издават от ответното дружество, се установява, както от самите
вестници, копия от които са представени по делото и в които издателят е
обозначен, така и от справката в ТР при АВ, от която е видно, че предмет на
дейност на ответното дружество е издаване на вестници и др.
По
въпроса за наличието на противоправно поведение на
служители, съответно изпълнителни на възложената от ответника работа.
За да се ангажира отговорността
на ответника, е необходимо да се
установи, че твърденията са неверни и съдържанието и начинът на излагането
им уронват честта и достойнството на ищцата. Подлежи на обезщетяване не всяка настъпила
за последната вреда, а само ако е причинена
противоправно и виновно.
Четирите процесни
публикации представляват медийни продукции под формата на
текст, които са създадени, реализирани и представени от служители на ответника по информация, писана
от репортери на вестниците.
Спазването на етичните
норми в Етичния кодекс на българските медии и правилата на добрата журналистическа практика, изрязяващи
се в получаване на потвърждение поне от два независими
източника, както и верността на излъчената информация в предаването на
фактическите твърдения, е задължение на журналиста.
Ответникът не е ангажирал нито
едно пряко или косвено доказателство, от което да се установява, че в четирите
публикации е изнесена проверена и/или достоверна информация.
В решението на ЕСПЧ по делото Флукс срещу Молдова (Flux v. Moldova) (№ 7), № 25367/05, § 41, 24
ноември 2009 г.) е прието, че когато, от една страна, се съобщава определен
факт и няма достатъчно доказателства в негова подкрепа, и от друга страна,
журналистът обсъжда въпрос от съществен обществен интерес, проверката дали
журналистът е действал професионално и добросъвестно е от първостепенно
значение. Като пак съобразно практиката на ЕСПЧ Съдът трябва да вземе предвид
на първо място дали публикацията е допринесла за дебат от обществен интерес,
естеството на дейностите, предмет на тази публикация, начина, по който
информацията е получена и отразена, както и как в нея е обрисувано съответното
лице, източникът на информация, предприетите стъпки за проверка на източника,
както и спешността на въпроса.
Предвид така посочените критерии
съдът приема, че журналистите на ответника не са действали професионално и
добросъвестно и със своите действия-изнасяне на неверни и позорящи факти, начинът
на интерпретиране на тези факти и даването на непремерена и не почиваща на
достоверни факти оценка на личността на ищцата, са внушили негативно отношение към ищцата, представяйки я като лека и меркантилна жена и са го направили
публично достояние на широк кръг хора,
с което са увредили ищцата.
Безспорно в случая не е налице
обществен интерес, доколкото публикацията не се отнася, нито до политически
въпроси, нито до
престъпления. В случая личният и интимен живот на ищцата не е нито
политически въпрос, нито сам по себе си представлява престъпление.
Интерпретацията на фактите и свързването на ищцата с многобройни мъже,
представени като нейни любовници не почива на
достоверни факти и обстоятелства.
Начинът на излагането и
интерпретирането на фактите сочи на желание за публичното злепоставяне на ищцата.
Предвид горното съдът намира, че
е доказано наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника. Изготвянето на публикациите и разпространението им чрез вестниците „У.“ и „Т.“ е инициирано от ответника. От събраните
по делото доказателства се установява, че законовата презумпцията за вина на
ответника не е оборена. Вината като психическо
отношение на дееца към увреждането,
което се претендира означава да е налице желание
за внушаване на негативна нагласа
в обществото към ищцата, каквото се установява в процеса.
По размера на предявените искове.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът
се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, интензитета
на болките и страданията.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 7 500 лв. за всеки
един от четирите деликта, доколкото същите са
осъществени на различни дати, или общо сума в размер на 30 000 лв.
При определянето на този размер
съдът взема предвид от една
страна установените по-горе, вид, характер
и интензитет на вредите, изразяващи се в накърняване най-вече на собственото
на ищцата, чувство за чест и достойнство,
като това негативно емоционално изживяване е било дълготрайно и е довело до емоционални и
вегетативни симптоми у ищцата като емоционална лабилност, тревожност, повишена
раздразнителност, депресивно-гневно настроение, преживявания за собствена
малоценност, несправяне, безперспективност и безпомощност, вина пред близките,
водещи до понижено самочувствие и себеуважение, както
и до телесни проявления на повишена тревожност-разстройства на съня и апетита,
промени в артериалното налягане, главоболие, сърцебиене, които са се възобновявали и засилвали след всяка следваща публикация, както и начинът на причиняването
им от страна
на ответника - чрез изричането на неверни и особено позорящи една жена твърдения, които я злепоставят и които са четикратно разпространени публично чрез вестниците на ответното
дружество за един продължителен период от време от 11.11.2017
г. до 29.06.2018 г.
Съществен фактор при определянето на този размер
на обезщетението са и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната,
както и най-вече - обстоятелството, че като известна обществена
личност, на ищцата обичайно
се налага да търпи намеса
в частноправната й сфера, особено от страна на
медиите, както и чрез тях, което
не изключва противоправния характер на процесните деяния.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда
от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите
житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове ще следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер.
По разноските в процеса:
При този
изход на делото, ответникът дължи на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищцата
разноски в цялост, както следва: 2 400 лв. с ДДС-заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, 1200 лв.-държавна такса по сметка на
СГС /разликата до 1306,55 лв.,т
.е. 106,55 лв. е недължимо платена и като такава подлежи на връщане/, както и сумата от 250 лв.-депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 3 850 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Н.М.Г.“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.С. Б.-П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат Ж.И.-САК общо
сумата от 30000
лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на публикуваните във вестниците на
ответното дружество медийни продукции, от която сума съответно: сума в размер
на 7 500 лв. за публикация в бр.45 (730) на вестник „У.“ от 11-17.11.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2017 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на
7 500 лв. за публикация в бр. 44 (57) на вестник „Т.“ от 13-19.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от 13.11.2017 г. до окончателното й изплащане, сума в
размер на 7 500 лв. за публикация в бр.25 (87), година ІІІ на вестник „Т.“
от 25.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2018
г. до окончателното изплащане и сума в размер на 7 500 лв. за публикация в
бр.25 (762) на вестник „У.“ от 23-29.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.06.2018 г. до окончателното й плащане, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 3 850 лв. /три хиляди
осемстотин и петдесет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата
инстанция
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: