№ 206
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №17/30.03.2022г. постановена по НЧХД №5/2022г. по описа
на Районен съд – Асеновград, ІІ–ри н. с., подсъдимата А.С.Г. е призната за
невиновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от НК и
на осн. чл.9 ал.2 от НК и чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й
обвинение.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител С.А.Е. е осъден да заплати
на подс. Г. сумата от 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя С.Е., с
която присъдата се атакува като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да бъде
уважен в пълен размер предявения граждански иск. Алтернативно се прави
искане присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната
жалба, в което са изложени съображения, че събрания по делото
доказателствен материал не е обстойно анализиран въз основа на което и
приетата фактическа обстановка е неправилна. Навеждат се доводи, че не е
приложен законосъобразно материалния закон, доколкото не е налице
хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Поддържа се искането присъдата като
1
неправилна да бъде отменена и подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото
й обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявения граждански
иск, ведно с законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат от
адв. К. и адв. М. по изложените в тях съображения и аргументи. Иска се
присъдата да бъде отменена, като подс. Г. бъде призната за виновна по
предявеното й обвинение и й бъде наложено справедливо наказание.
Подсъдимата лично и чрез защитника си – адв. М. молят съдебния акт
на РС-Асеновград да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Излагат се съображения, че подсъдимата е казала на тъжителя „****“ не с цел
да го обиди, а да възпре непристойното му поведение към нея и другите
членове на СИК на инкриминираната дата. Сочи се, че не са събрани
доказателства за претърпени от тъжителя неимуществени вреди.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, неотстранимо от настоящата съдебна
инстанция, а именно липса на мотиви на атакувания съдебен акт, по смисъла
на чл.348 ал.3 т.2 пр.1-во от НПК, което налага отмяна на постановената
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Присъдата е съдебен акт, който е единство на уводна част, диспозитив и
мотиви, които не трябва да са взаимопротиворечащи си, тъй като това води до
неяснота във волята на съда постановил решението и съмнения относно
начина на формиране на вътрешното му убеждение. Съобразно разпоредбата
на чл.305 ал.4 от НПК в диспозитива на присъдата се излага решението на
съда по въпросите посочени в чл.301 от НПК, а в мотивите след обстоен
анализ на събраните доказателства се посочва какви са правните съображения
за взетото решение. Мотивите като неразделна част от съдебния акт следва да
2
аргументират убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да
разкрият действителната му воля. Тази им роля не може да бъде изпълнена,
ако мотивите са неясни, съдържат съществени непълноти или включват
противоречиви взаимоизключващи се констатации и изводи.
В диспозитива на атакувания съдебен акт първостепенния съд е
посочил, че признава подсъдимата за невинна, тъй като: „макар и формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е обществено опасно“. В изготвените мотиви на
стр.4 абз.2-ри, първоинстанционният съд е развил като правни съображения,
че : „деянието на подс. А.Г. формално осъществява признаците на
престъплението, тъй като неговата обществена опасност е явно
незначителна, поради което и същата не представлява престъпление“. По –
надолу отново са развити съображения за явна незначителност на деянието,
за което подсъдимата е предадена на съд.
Изложените съображения в диспозитива и мотивите на атакувания
съдебен акт представляват два различни фактически състава, визирани в чл.9
ал.2 от НК, при които деянието не съставлява престъпление. Те се различават
по степента на засягане на обществените отношения обуславящи
обществената опасност на деянието, която е задължителен елемент, за да бъде
едно деяние въздигнато в престъпление и не са взаимодопълващи се, а
напротив – взаимоизключващи се. Едното сочи на малозначителност на
деянието, а другото на явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Изложеното обуславя според настоящия съдебен състав липса на
мотиви на атакувания съдебен акт, което съставлява съществено процесуално
нарушение, съобразно чл.348 ал.3 т.2 от НПК, тъй като липсват еднозначни
съображения по основните въпроси, на които трябва да отговори решаващият
съд в съдебния си акт. Това са въпросите по чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, а
именно има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия,
извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация. Мотивирането на съдебните решения е елемент на
„справедливостта“ на наказателния процес по смисъла на чл.6 параграф 1 от
ЕКЗПЧОС, нарушаването на който рефлектира негативно върху
възможността да се разберат основанията, послужили за взетото решение от
съда, за да се изберат и съответните средства за защита пред по-горната
3
инстанция.
Посоченото по-горе процесуално нарушение е от категорията на
съществените, което е неотстранимо от настоящата инстанция и налага
атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд Асеновград, без да се обсъждат останалите
изложените в жалбата на тъжителя С.Е. възражения.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с
чл.334 т.1, вр. чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №17/30.03.2022г., постановена по НЧХД
№5/2022г. по описа на Районен съд –Асеновград, ІІ-ри наказателен състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4