Решение по дело №2871/2015 на Районен съд - Видин

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 381

    гр.Видин, 14.06.2016 г.

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 4- ти състав  в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                                                                 Председател: Милена К.

 

при секретаря П.Й. като разгледа докладваното от съдия К. гр.дело №. 2871 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и чл.86 от ЗЗД.  

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че в качеството на съпрузи с ответницата, по силата на граждански брак, сключен на 24.01.2001г., сключили договор за банков кредит на 27.12.2007г. с Райфайзенбанк /България/ ЕАД и получили сумата в размер на 40 855.00 лева, като в договора и двамата фигурират като съдлъжници. Твърди се още, че с Решение на ВРС от 16.02.2009г. гражданският брак между страните е прекратен, а по отношение на кредита - че същият, след развода е изплатен от ищеца в размер на 45 026.15 лева.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 22 513.75 лева, за която е била солидарно задължена, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното издължаване. Претендира направените по делото разноски.  

В срока за отговор на исковата молба ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла кратка тригодишна давност за цялата сума предмет на иска, както и възражение за изтекла петгодишна давност за всички суми, които ищецът евентуално е заплатил до 02.12.2010г., т.е. за сумата от 5450.00 лева. Поддържа също, че изтеглената парична сума не е използвана за нуждите на семейството, сумите са били преведени лично на ищеца и последният ги е използвал за основен ремонт на личния си апартамент № 8, ет.2, вх.А, ж.к.” Малина”, ул.”Шести септември” Видин, придобит преди брака им, който ремонт включва мазилка, шпакловане на стените, тапети и боядисване на стаите, нова дограма, подови настилки – бамбуков паркет, ламинат, нова дограма, фаянс. Поддържа, че след ремонта не е живяла в апартамента.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Страните са сключили граждански брак през 2001г., като бракът им е прекратен с Решение № 1 от 16.02.2009г. по гр.дело № 1171/2008г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 20.07.2009г.  

По време на брака, на 27.12.2007г. страните сключили договор за банков кредит с Райфайзенбанк /България/ ЕАД в размер на 40 855.00 лева, като в договора ответницата фигурира като съдлъжник.    

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице кредитът е усвоен на 03.01.2008г.  Сумата по кредита, платена до 20.07.2009г., е общо 6361.69лв., включваща главница, лихви. Погасената сума по кредита след 20.07.2009г. е в общ размер на 47 533.02 лева, включваща главница, лихва и такса предсрочно погасяване. Датата, на която Н.И. е платил повече от половината от дълга по кредита, е 02.02.2011г. – това е и датата на пълното предсрочно погасяване на кредита. Наказателната лихва за предсрочно погасяване е по-ниска от лихвите, които би следвало да се платят по целия кредит.

Разпитани са и свидетелите Костадин Филипов – баща на ответницата и   Иван И. – баща на ищеца. И двамата заявяват, че страните са взели кредит в края на 2007г. Св.И. твърди, че заемът бил използван от страните за нуждите на семейството, тъй като по това време страните заминали в чужбина, за да си търсят работа, като в Испания ответницата не работила, а наемът на квартирата им бил висок. Купили си и автомобил. Св.И. заявява, че ремонт на жилището на горепосочения адрес не бил правен през 2008г., а през 2004г. Св. Филипов твърди, че парите от заема били използвани от ищеца за основен ремонт на апартамент № 8, ет.2, вх.А, ж.к.” Малина”, ул.”Шести септември”, лична собственост на ищеца. Сочи, че ремонтът бил извършен в началото на 2008г.

На основание чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството, че страните са сключили договор за банков кредит в края на 2007г., в тази си част показанията им си кореспондират с останалите данни по делото. Относно обстоятелствата за какво е била използвана сумата от кредита, то съдът като взе предвид заинтересоваността на свидетелите Костадин Филипов – баща на ответницата и Иван И. – баща на ищеца, противоречието в показанията им, което не бе преодоляно и при допусната очна ставка, както и че същите не се подкрепят от други доказателства, то не кредитира показанията им в тази част.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

    Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.

Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Установи се, че бракът между страните е прекратен на 20.07.2009г. и ищецът платил повече от неговата част към дата 02.02.2011г. След като длъжници по кредита са и двамата съпрузи и сумата по кредита безспорно е усвоена по време на брачното им съжителство, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди (реш. № 293/2013 г. гр. д № 2367/2013 III г. о).   Съдът счита, че оспорващият съпруг не доказа, че удовлетворената нужда не е семейна, поради което и приема, че сумата е разходвана за семейни нужди.

Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници, съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си. Според алинея първа на посочената норма, платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая, не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона. От това следва, че страните отговарят по равно за дълга, и тъй като той е платен от ищеца, то ответницата му дължи половината от изпълненото задължение, което в случая се равнява на 23 766.51, но тъй като ищецът претендира сумата в размер на 22 513.75 лева и няма изменение на исковата претенция, съдът следва да присъди сумата именно в претендирания размер на 22 513.75 лева. 

  Възражението за изменение на срока на договора е неоснователно, в настоящия случай се касае за предсрочно погасен банков кредит, а предсрочното погасяване е в полза на длъжниците, последното се установява от заключението на експертизата.

Направено е възражение от ответницата за погасяване на вземането на ищеца по давност. Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже изпълнение. Фактическият състав е изпълнен, когато изтече предвиденият в закона срок и при позоваването й чрез възражение. В случая, възражение е налице, поради което следва да се прецени дали предвиденият в закона срок е изтекъл. Ответницата се позовава на специалната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като е предявен иск за вземане за периодични платежи. Вземането на ищеца има своето основание в чл.127, ал.2 ЗЗД и то е изискуемо от момента, в който длъжникът изпълни цялото задължение. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. /Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК/. От този момент започва да тече погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която в случая е общата петгодишна давност. Задължението е изпълнено изцяло на 02.02.2011г.,  а искът е предявен в рамките на срока по чл.110 ЗЗД, поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

                Съдът намира, че главната искова претенция е основателна и доказана, с оглед на което и акцесорната за лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване е основателна.

            По разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който сторените по делото разноски са в размер на 4000.00лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно, депозит за вещо лице в размер на 100.00лв. и държавна такса в размер на 901.00 лева. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК и моли същото за бъде намалено, като се съобрази Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Съдът счита, че възражението за прекомерност е основателно. Възнаграждението за представителство по дела с определен интерес следва да се определи по чл.7, ал.2, т.4 от  Наредба № 1/2004г. и минималният размер е 1205.41 лева. Съобразно т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В процесния казус с оглед правната и фактическа сложност на делото и обема на предоставената правна помощ съдът намира, че подлежащото на присъждане възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 1205.41 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С оглед изхода на делото ответната страна ще следва да заплати държавна такса 901.00 лева, както и  разноските за възнаграждение на вещо лице в размер на 100.00 лева.

   Воден от горното , Съдът

 

 

                                                     Р  Е  Ш   И  :

ОСЪЖДА  В.К.П., ЕГН: ********** ***, на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и чл.86 от ЗЗД, да заплати на  Н.И.И., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 22 513.75 лева, представляваща ½ част от общия размер на погасените от Н.И.И., ЕГН: **********  погасителни вноски по банков кредит към Райфайзенбанк  /България/ ЕАД, след прекратяване на гражданския брак между страните - 20.07.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 03.12.2015г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на Н.И.И., ЕГН: ********** ***, сумата в общ размер на 2 206.41 лева – включваща разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1205.41 лева, държавна такса в размер на 901.00 лева, както и  разноските за възнаграждение на вещо лице в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :