№ 67
гр. Плевен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20214400900020 по описа за 2021 година
На 27.01.2021 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
Л. Т. Б. от гр. П., в която се твърди, че на 29.08.2019 г., около 14:20 часа, на
път I-3 Б.-Б., км 129 + 836, в посока към гр. П., се движел управляваният от
Б.М.Б., с ЕГН: ********** лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
когато водачът предприел изпреварване на композиция от товарен автомобил
и полуремарке, управлявана от Р.Д.Д., навлязъл в лентата за насрещно
движение и се ударил челно в движещия се там лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, управляван от Д.В.Т.. При този челен удар ***ТО се
завъртяло и се ударило в товарната композиция. Водачът Б.М.Б. починал на
мястото на произшествието, а спътничката му в ***ТО – ищцата Л. Т. Б.
претърпяла множество травматични увреждания, установени конкретно след
съответните изследвания в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. П.. По
случая било образувано досъд. произв. ЗМ с №221/29.08.2019 г. по описа на
ОД на МВР-П..
В исковата молба се сочи, че в резултат на фрактурите на 7 ребра и на
лява ключица ищцата е търпяла болки и страдания със значителен интензитет
през първите 3 месеца. Освен това не е могла да си служи с лявата ръка и се е
налагало да ползва чужда помощ.
Твърди се, че ищцата страдала още от: нарушения на съня, тревожност,
безпокойство, натрапчиви неприятни спомени за случилото се. Затворила се в
себе си и ограничила контактите си.
Твърди се, че към 29.08.2019 г. лек автомобил марка ***, модел ***, с
1
ДК №*** е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗД
„***“АД, съгласно полица №BG/02/ ***. Твърди се, че Л. Т. Б. е предявила
претенцията си по чл.380 от КЗ, която е била входирана при ЗД „***“АД с
№***/15.10.2020 г. Твърди се, че застрахователят не се е произнесъл с
окончателно становище, нито е изплатил някакво обезщетение, поради което
и на основание по чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу него се
предявява иск с петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищцата сумата от 45 000 лв., явяваща се част от общо 60 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
претърпени от ищцата при ПТП, причинено от Б.М.Б., с ЕГН: **********
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован
по риска „гражданска отговорност” в ЗД „***“АД-гр. С. съгласно полица
№BG/02/***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
15.01.2021 г. до окончателното му изплащане.
С определение №48 от 02.03.2021 г. съдът е освободил на основание
чл.83, ал.2 от ГПК ищцата Л. Т. Б. от заплащането на следващата се държавна
такса в размер на 1 800 лв., както и на разноски по делото.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ЗД
„***“АД на 22.04.2021 г. и в указания срок – на 29.04.2021 г. е изпратен по
пощата отговор, в който нито се оспорва, нито се признава наличието и
валидността към 29.08.2019 г. на застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно полица №BG/02/***.
Ответникът оспорва твърдението, че виновното поведение на Б.М.Б. е
причинило ПТП, доколкото към момента не е безспорно установен
механизма на настъпване на ПТП.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която се качила в автомобил,
управляван от водач употребил алкохол и пътувала без предпазен колан.
ЗД „***“АД счита, че при травматичните увреждания на ищцата
възстановителният период е около 2-3 месеца, в случай, че няма усложнения.
Сочи, че увреждането на мишничния нервен сплит вляво следва да отшуми
напълно при съответно лечение и терапии.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като завишен.
Според ответника, адекватната сума за обезщетение е 30 000 лв.
Препис от отговора на ЗД „***“АД е връчен на ищцата за допълнителна
искова молба на 28.05.2021 г. и в указания срок – на 09.06.2021 г. такава е
изпратена по ел.поща. В нея ищцата заявява, че не е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат и че оздравителният процес е протекъл
с усложнения, като все още не е приключил.
Препис от ДИМ е връчен на ответника на 01.07.2021 г. и в указания срок
– до 15.07.2021 г. допълнителен отговор не е депозиран.
С определение №251 от 21.07.2021 г., постановено на основание чл.374
2
от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените и*** на страните,
предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
Съдебното дирене е приключено в о.с.з., проведено на 20.06.2022 г.
Тогава не са се явили процесуалните представители на страните.
Процесуалният представител на ищцата Л. Т. Б. – адв. Т. е изпратила по
ел. поща писмена защита по съществото на спора. В нея моли да бъде уважен
иска, както е предявен и да бъде отхвърлено възражението на ответника за
съпричиняване. Претендира присъждане на адв. възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА. Възразява срещу размера на адв. възнаграждение, платено
от ответника.
Аргументи по съществото на спора се съдържат в молба на ЗД „***“АД
от 14.04.2022 г. В нея се сочи, че при телесни травми от ПТП следва да се
обсъдят: характера на уврежданията; извършени ли са и какви медицински
манипулации; какъв е срока на възстановяване; има ли допълнително
влошаване на здравето; причинени ли са морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Сочи се също, че лимитите на застрахователното покритие
са само ориентир, но не и самостоятелен критерий за определяне размера на
обезщетението. Претендират се направените разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от резултата от проверка в Гаранционния фонд, към
29.08.2019 г. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № *** е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД
„***“АД-гр. С., валидна за периода от 12.08.2019 г. до 11.08.2020 г.
Видно от застрахователна претенция с вх. №***/15.10.2020 г., Л. Т. Б.
е предявила пред ЗД „***“АД-гр. С. претенциите си по чл.380 от КЗ. Няма
данни в 3-месечния срок – до 15.01.2021 г. застрахователят да се е произнесъл
по така заявената претенция.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че е
сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, който е допустим, предвид правилото
на чл.498, ал.3, предл.1 от КЗ.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№***-***/04.09.2019 г. и план-схема към него, на 29.08.2019 г., около 14:20
часа, на път I-3 Б.-Б., км 129 + 836, е станало ПТП с трима участници:
-УЧАСТНИК 1 – лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № ***,
управляван от Б.М.Б., с ЕГН: **********;
-УЧАСТНИК 2 – лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № ***,
управляван от Д.В.Т.;
-УЧАСТНИК 3 – товарен автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***,
с прикачено полуремарке марка ***, модел ***, с рег. № *** – композиция,
управлявана от Р.Д.Д..
3
В констативния протокол е посочено, че УЧАСТНИК 1 се движел в
посока към гр. П., когато предприел маневра „изпреварване“ на УЧАСТНИК
3, без да има ясна видимост и свободен път да се прибере пред
изпреварваното ППС, при наличие на пътна маркировка М1, навлязъл в
насрещната пътна лента и ударил правилно движещия се в нея УЧАСТНИК
2. В следствие на удара с УЧАСТНИК 2, УЧАСТНИК 1 се завъртял и ударил
и УЧАСТНИК 3.
В протокола е посочено още, че при ПТП е загинал водачът на ***ТО
– Б.М.Б.. Пострадали са ищцата Л. Т. Б., пътуваща в ***ТО на предна дясна
седалка: с 5 счупени ребра в лявата гръдна половина и 2 счупени ребра в
дясната гръдна половина, както и двама души, пътуващи на задната седалка
във ***А.
В протокола има данни, че по случая е образувано досъд. произв. ЗМ с
№221/2019 г. по описа на ОД на МВР-П..
В изпълнение на разпореждане №21 от 08.02.2021 г. – с писмо,
постъпило на 05.03.2021 г., ОД на МВР-П. е уведомило съда, че
разследването по досъд. произв. ЗМ с №221/29.08.2019 г. е приключило на
26.08.2020 г., като събраните материали са изпратени на Плевенска Окръжна
прокуратура с мнение за прекратяване на наказателното производство.
На 05.03.2021 г. съдът е изискал информация от Плевенска Окръжна
прокуратура за предмета и хода на досъд. произв. ЗМ с №221/29.08.2019 г. по
описа на ОД на МВР-П. и на 18.03.2021 г. е постъпило писмо, в което се сочи,
че в Плевенска Окръжна прокуратура е образувано досъд. произв. №С-
176/2019 г., в хода на което е установено, че Б.М.Б. като водач на лек
автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** е причинил с действията си по
непредпазливост процесното ПТП, при което е настъпила смъртта му и са
причинени средни телесни повреди на ищцата Л. Т. Б. и на С.Д.П.. В писмото
е посочено още, че наказателното производство е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 във вр. с 24, ал.1, т.4 от НПК с постановление от 28.09.2020
г.
На 22.03.2021 г. съдът е изискал заверен препис от горепосоченото
постановление от 28.09.2020 г. с отбелязване кога е влязло в сила. Преписа е
представен с писмо от 01.04.2021 г. и от него е видно, че постановлението е
влязло в сила на 10.02.2021 г., а с него досъдебното производство, водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б. „б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от
НК, е прекратено тъй като деецът е починал. В постановлението е посочено,
че Б.М.Б. е имал техническата възможност да се движи в лентата си след
товарния автомобил и полуремаркето и да извърши безопасно изпреварване
на композицията, когато това бъде разрешено със съответните пътни знаци и
има свободна част от насрещната пътна лента.
Видно от протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2
от НПК от 29.08.2019 г., приложен по досъд. произв. №С-176/2019 г. по
описа на Плевенска Окръжна прокуратура, ПТП е настъпило в кривата на
4
десен завой с наклон за изкачване за ***ТО, в участък с непрекъсната линия
между платната за двете посоки на движение.
Видно от заключението по САТЕ, изготвено но ВЛ инж. Б. Б.,
процесният пътен участък е: с двупосочно движение – с по една лента за
всяка посока; с обща ширина на пътя 8.5 м; с крива на десен завой и наклон за
изкачване в посока Б. /П./; с гладка асфалтова настилка. В о.с.з. на 20.09.2021
г. ВЛ е допълнило, че разрешената скорост в участъка е била 90 км/час, а
пътната маркировка с непрекъсната осева линия е забранявала изпреварване,
поради намалена в завоя видимост. Товарната композиция с обща дължина
16.6 м се е движела в посока Б., а зад нея се е движело ***ТО, което в
участък с ясно изразена непрекъсната осева линия предприема изпреварване
на композицията. В този момент в насрещната лента в посока Б. /С./ се е
движел ***А. ***ТО не успява да подмине товарната композиция и да се
прибере пред нея в своята лента и настъпва челен ексцентричен удар между
предните леви части на ***ТО и ***А. В момента на удара ***ТО се е
движело със 103.6 км/час, а ***А – с 89.06 км/час. Завъртайки се обратно на
часовниковата стрелка, ***ТО се отблъсква към задната част на
полуремаркето със скорост 56.27 км/час и настъпва втори удар между задния
десен калник и стоп на ***ТО и задния ляв стоп на полуремаркето. Товарната
композиция продължава напред и спира в лентата си за движение /която е
източната/, а ***ТО и ***А се озовават на граничната линия между западната
лента за движение и банкета. Т.нар. „тройно разминаване“ не е било
възможно, защото товарната композиция с габаритна ширина 2.5 м се е
движела в средата на лентата си, като от двете страни е оставало разстояние
от 0.87 м. ***А с ширина 1.7 м също се е движел в средата на лентата си, като
от двете му страни са оставали по 1.27 м. В „свободната“ странична
дистанция между композицията и ***А /от общо 2.14 м/ не е имало как
безопасно да премине със скорост 103.6 км/час ***ТО с ширина също 1.7 м.
Според ВЛ, Б.М.Б. е трябвало да изчака пътните знаци и маркировката да му
разрешат изпреварване и при липса на насрещно движещо се ППС да
предприеме безопасно извършване на маневрата.
Съдът намира, че предвид установения експертно механизъм на
процесното ПТП, вина за неговото настъпване има Б.М.Б., който е управлявал
***ТО извън населено място със скорост по-висока от разрешените за ППС
категория В 90 км/час – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП; не е съобразил
поведението си на пътя с пътната маркировка и е предприел изпреварване при
наличие на непрекъсната осева линия – нарушение на чл.6, т.1, предл.4 от
ЗДП; без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, е предприел изпреварване – нарушение на чл.42,
ал.1, т.2 от ЗДП ; при изпреварването не е осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство –
нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП; при навлизането в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, е създал опасност за превозните
средства, движещи се по нея – нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП; при
5
използване на пътна лента за насрещно движение, не е могъл да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента – нарушение на чл.43, т.4 от ЗДП.
Така конкретизираните нарушения на правилата за движение по
пътищата се намират в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.
Видно от епикриза, издадена от Клиника по хирургия при УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. П., Л. Т. Б. е постъпила на 29.08.2019 г. в
клиниката след ПТП с оплаквания за болка в гърдите при дихателни
движения. След образни изследвания са установени фрактури на четвърто до
осмо ребро в ляво, на второ и трето ребро в дясно и на лява клавикула
/ключица/. Травмите са причинили и плеврални адхезии. Проведено е
оперативно лечение и на 02.09.2019 г. ищцата е изписана с разгънат бял дроб.
Видно от амб. лист №002093/16.12.2019 г., издаден от д-р А.Р.,
ищцата е потърсила консултация във вр. с оплаквания за ограничени
движения в лявата раменна област, и по-конкретно – за ограничена
абдукация. Предписана е терапия с финалгон – външно за мазане и е
назначено ЕМГ-изследване, при което е установено стволово аксонално
увреждане на Н Супраскапуларис, Н Аксиларис и Н Мускулокутанеус син,
лека до умерена степен. Няма данни за конкретна предписана след ЕМГ-
изследването медикаментозна или друга терапия.
Видно от рентгенография на лява раменна става – фас, през януари
2019 г. /преди ПТП/ е установена остеопороза в областта на главата на
хумеруса и овално просветляване в областта на големия туберкул – киста.
Видно от заключението по СМЕ, изготвено от ВЛ д-р Н. М.,
вследствие на ПТП ищцата е претърпяла фрактурите на ребрата и на
ключицата, както и увреждане на нерви от мишничния нервен сплит в ляво.
Фрактурите на ребрата се обясняват с въздействието на обезопасителния
колан при удар на автомобила с висока скорост, тъй като фрактурната линия
„второ, трето ребро в дясно и от четвърто до осмо ребро в ляво“ точно
очертава отпечатъка на поставен от пътника на предна дясна седалка
обезопасителен колан. Според ВЛ, за фрактурите на ребрата и на ключицата
е способствала и остеопорозата. Гръдната травма е довела до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от около 2-3 месеца. ВЛ сочи,
че и до момента не е възстановена напълно функционалността на лявата
раменна област на ищцата, във вр. с което е необходимо провеждането на
курс от физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. За да обоснове
тези си изводи, ВЛ е приложило към заключението си амб. лист от 07.09.2021
г., издаден от д-р А.Р.. В него по повод оплаквания за болки и ограничени
движения в лявата раменна става на ищцата е поставена основна диагноза
„цервикалгия“ и е предписана терапия с нивалин в таблетна форма.
В о.с.з. на 20.09.2021 г. са разпитани свидетелите А.К. и М.Г. –
приятелки на ищцата. Първата свидетелка се е грижила за Л. след
изписването от болницата. Твърди, че около 3 месеца са се редували тя,
сестрата на Л. и друга нейна приятелка да я къпят и обличат, да и носят храна.
6
След това ищцата 3 месеца ходила на физиотерапия, която и помогнала, но не
напълно – и сега имала болки и ограничения в движението на лявата ръка,
които не и позволяват да вдига тежко, да пазарува, да домакинства. Л.
изпитвала страх да пътува с кола и станала по-затворена.
М.Г. твърди, че около 10 дена помагала на Л. да става, правила и
компреси, носела и храна. След това дъщеря и и сестра и продължили да се
грижат за нея около месец. Л. ходила на рехабилитация за ръката, но още
изпитва болки и няма свободно движение. В началото била много стресирана,
но сега се пооправила. Не можела да спи – може би от стреса, който
преживяла като видяла главата на мъжа си на волана.
С оглед така обсъдените писмени и гласни доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че при процесното ПТП Б.М.Б. виновно
е нарушил правилата за движение – в частност чл.6, т.1, предл.4, чл.21,
ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 и т.2, чл.43, т.4 от ЗДП, при което по
непредпазливост е причинил на Л. Т. Б. следните телесни увреждания:
фрактури на четвърто до осмо ребро в ляво, на второ и трето ребро в
дясно и на лява клавикула /ключица/, които са наложили оперативно
лечение и болничен престой за 5 дни, както и обездвижване на снагата за
период от 3 месеца, изискващо чужда помощ за извършването на
обичайни ежедневни дейности. С тези травми е свързано и увреждането
на нервите от мишничния сплит, свързано с болки и ограничения в
движението на лявата ръка. По делото няма данни за назначен от
специалист курс от физиотерапевтични и рехабилитационни процедури,
но има свидетелски показания, че ищцата е провела такъв курс с
частичен успех.
Възстановителният процес включва зарастване на счупванията,
отшумяване на болките, повишаване на подвижността и възможността
за самообслужване. Продължителността му е около 6 месеца – от
29.08.2019 г. до 29.02.2020 г. През първите 3 месеца от този период
физическите болки и страдания на ищцата са били с по-голям
интензитет и тя е разчитала на помощта на близки и приятели. Има
данни, че през следващите 3 месеца интензитетът на болките и
страданията на ищцата е намалял в резултат на предписаната от д-р А.Р.
медикаментозна терапия /с финалгон/ и проведена без предписание от
специалист физиотерапия. Не е ясно какви конкретни оздравително-
възстановителни действия /прегледи, консултации, терапии и пр./ е
предприела ищцата след 29.02.2020 г. до 07.09.2021 г., когато отново е
посетила д-р А.Р.. Ето защо по отношение на последващите /след
29.02.2020 г./ и актуалните остатъчни болки и дефицити в движенията на
ищцата се губи пряката причинно-следствена връзка с ПТП.
Според съда, ищцата е претърпяла и психически травми в резултат
на ПТП – стрес, тревожност, чувство за непълноценност, социална
изолация, които според съда са в рамките на обичайната психична
7
реакция при подобен род пътни инциденти и отшумяват в рамките на
възстановителния период от физическите травми /който трае 6 месеца/.
Иначе казано – между физическите и психическите травми има
функционална връзка. Тук следва да се отбележи, че психически травми
по вид и интензитет, надхвърлящи тази обичайна психична реакция, не
са установени, а дори и да бяха – е възможно да се свържат с
обстоятелството, че при ПТП Л. Т. Б. е загубила съпруга си Б.М.Б., което
обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор.
В заключение – съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от Л. Т. Б. телесни увреждания и психични страдания се
явява сумата от 30 000 лв. Вида и броя на травмите, интензитета на
болките и страданията, продължителността на оздравително-
възстановителния процес не обосновават извод за присъждане на
обезщетение в двоен размер – 60 000 лв., от които по делото се
претендират част – 45 000 лв. Иска се явява основателен за сумата от
30 000 лв., а за разликата от 30 000 лв. до претендираните 45 000 лв. като
част от общо 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. По правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в случая от
15.01.2021 г.
Във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносните увреждания от страна на ищцата са назначени две
експертизи. Заключението по токсикологичната експертиза е изготвено
от ВЛ д-р Н.В.. Видно от него, във взетите от трупа на Б.М.Б. проби от кръв
и урина не е установено наличие на етилов алкохол, т.е. лицето е било
напълно трезво при ПТП е не може да става дума за промяна в поведението
му, която да възпре ищцата да пътува в управлявания от него автомобил.
Допусната е и комплексна експертиза, заключението по която е
изготвено от ВЛ инж. Б. Б. и д-р Н. М.. Видно от него, след ПТП
предпазните колани на предните седалки в ***ТО са намерени „разпънати, в
заключено положение“, което безспорно означава, че стоящата на предната
дясна седалка Л. Т. Б. е била с поставен предпазен колан по време на ПТП.
Предвид скоростта, с която се е движело ***ТО в момента на удара – 103.6
км/час, не може с категоричност да се твърди, че ползването на предпазен
колан би могло да предотврати или намали травмите на ищцата. В този
смисъл е без значение дали предпазните колани в ***ТО са били в срок на
годност за експлоатация по предназначение. Освен това ВЛ инж. Б. Б. в
заключението си прави само предположения относно годността на коланите,
без да е изследвал конкретно тези в ***ТО, както сам заявява в о.с.з. на
30.05.2022 г. ВЛ д-р Н. М. е заключило, че уврежданията на ищцата са в
резултат на тъпа травма. При удар с висока скорост предпазният колан
8
действа като твърдо тяло в зоната на съприкосновение с тялото на пътника –
за това свидетелства и фрактурната линия на ребрата. ВЛ д-р Н. М.
потвърждава, че съгласно данните от протокол за химическа експертиза
№114Т/04.09.2019 г., Б.М.Б. не е консумирал алкохол преди инцидента.
Предвид експертните изводи в заключението по комплексната
експертиза, съдът намира, че възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносните увреждания от страна на ищцата са
неоснователни и недоказани, поради което не се налага редукция на
определеното по-горе в размер на 30 000 лв. обезщетение.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК ЗД „***“АД-гр. С. следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд
сумата от 1 200 лв., явяваща се следващата се държавна такса и сумата от 562
лв., явяваща се разноски за възнаграждения на ВЛ, които суми са определени
съобразно уважената част на исковата претенция.
Л. Т. Б. следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати в полза на ЗД „***“АД-гр. С. сумата от 952 лв., явяваща се разноски
за депозити за възнаграждения на ВЛ и за адв. възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция. При изчисляване на сумата от 952
лв. съдът е уважил възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК и е
редуцирал платеното от ответника адв. възнаграждение до минимума плюс
ДДС – т.е. до 2 256 лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сключен между Л. Т. Б. и адв. М.Б. Н. – Т., в
който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „***“АД-гр. С. следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адв. Т. сумата от 1 430 лв. като адв.
възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ ЗД
„***“АД-гр. С., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л. Т. Б. от гр. П., с
ЕГН: ********** сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – резултат от пътно-транспортно произшествие,
причинено на 29.08.2019 г. от Б.М.Б., с ЕГН: ********** /починал на
29.08.2019 г./ като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № ***,
застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗД „***“АД-гр. С.,
съгласно полица №BG/02/***, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 15.01.2021 г. до окончателното му изплащане., а
иска за разликата от 30 000 лв. до претендираните 45 000 лв. като част от
9
общо 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „***“АД-гр. С., с ЕИК:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 200
лв., явяваща се следващата се държавна такса и сумата от 562 лв., явяваща се
разноски за възнаграждения на ВЛ, които суми са определени съобразно
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Л. Т. Б. от гр. П., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗД „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** сумата
от 952 лв., явяваща се разноски за депозити за възнаграждения на ВЛ и за
адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „***“АД-гр. С., с ЕИК:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. М.Б. Н. – Т. от Софийска Адвокатска
колегия, с ЕГН: ********** сумата от 1 430 лв. като адв. възнаграждение,
съобразно уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10