Р Е Ш
Е Н И Е
№ 98/14.03.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 65/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 72/30.12.2021 г., постановено по АНД № 20211620200413/2021 г. по описа на РС Лом, с което е отменено наказателно постановление № М-24-23/30.08.2021 г., издадено от началника на РДНСК Монтана, с което на В.М.В. *** е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.232, ал.1 т.2 от ЗУТ за нарушение по чл.148у ал.16 от ЗУТ.
Касаторът, чрез пълномощника юрк.Харалампиева, обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. юрк.Харалампиева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразнои неправилно, противоречащо на материалниязакон, иска да се отмени решението на РС и потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендира разноски в производството и възразява за евентуална прекомерност относно разноските на другата страна.
Ответникът по касационната жалба, представляван от пълномощника адв.Аврамова, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. В отговора по касационната жалба е заявено искане за разноски, като в депозираната писмена защита не са заявени такива, не са представени и доказателства за такива.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на РС Монтана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че макар в административнонаказателното производство е доказано, че е извършено нарушение по чл.148, ал.16 от ЗУТ, т.к. впоследствие същата е обявена за противоконституционна с решение № 17/04.11.2021 г., постановено по к.д.№ 11/2021 г. на КС, обн.в ДВ, бр. 94/12 .11.2021 г., т.е. влязло в сила, следва да намери приложение чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съдът не констатира, допуснати в хода на административно наказателното производство по издаване на АУАН и НП съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказано лице, които да са основания за отмяната му.
Настоящият съдебен състав споделя част от доводите на въззивния съд, като намира, че в случая АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 238, ал. 2. т. 2. От ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с чл. 40, т. 2 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 43 от ЗАНН - Актът е подписан от съставителя и от свидетелите посочени в него и е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Препис от акта е връчена на нарушителя на 04.08.2021 година, видно от разписката към АУАН. Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на АУАН и НП или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице.
В случая обаче неправилно е приложен материалния закон. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. чл. 148, ал. 16 от ЗУТ.
Съгласно нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ /Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 28.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г./ „..Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.“ Нормата на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ е обнародвана в ДВ, бр. 16 от 2021 г. и предвижда, че „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа“.
С Решение № 17/ 04.11.2021 г. по к. д. № 11/ 2021 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ и разпоредбата на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта й „в териториите със средно и високо застрояване, както и“ от ЗУТ /обн., ДВ, бр. 1/ 02.01.2021 г., посл. изм. и доп., бр. 21/12.03.2021 г./ са обявени за противоконституционни.
Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от значение за делото и който съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си.
Прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо производство би било в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 от КРБ, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни спорове. С влизането в сила на решението обявената за противоконституционна норма престава да действа, тоест престава да регулира съответните обществени отношения. Според решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. и присъединено към него конст. дело № 12 по описа за 2019 г. /обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г./ на Конституционния съд на Република България решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4 от 14.05.2020 г. по конст. дело № 9 по описа за 2019 г. на Конституционния съд на Република България /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г./, в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган.
Доколкото в случая налагането на наказанието се основава на извършено нарушение по чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, регламентирано в обявена за противоконституционна норма, то с отпадане приложимостта на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, в който са визирани материалноправните предпоставки на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран отпада и основанието за налагане на наказанието. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не би могла да бъде ангажирана за нарушение регламентирано в неприложима правна норма, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.
При този изхода на спора, макар в отговора да е заявено бланкетно искане за разноски, предвид депозираната писмена защита, към която е приложено само пълномощно, но не е представен списък с разноските, такива не са заявени нито по размер, нито има доказателства за плащането им, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/30.12.2021 г., постановено по АНД № 20211620200413/2021 г. по описа на РС Лом.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: