О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260739 11.12.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 11.12.2020
г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 3001 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят „АЙЗАЕМ” ООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си адв.В., моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане№ 273850 от 12.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12738/2020г.по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лит срещу длъжника И.Н.Г. относно сумата 548,42 лв. по запис на заповед от 29.01.2020 г. в частта му, с която се обезпечава задължение по чл.4, ал.1 от договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Излага съображения за това.
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на районния съд.
Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира от длъжника И.Н.Г. издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК- запис на заповед, и изпълнителен лист за сумата от 548,42 лева, съдът излага съображения, че представеният запис на заповед в частта за това вземане е издаден във връзка с договор за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг, чиято клауза по чл.4, ал.1, установяваща дължимост на възнаграждение, е нищожна и противоречи на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. За да достигне до този извод, съдът е установил, че на 29.01.2020 г. между страните са сключени договор за заем на стойност 800 лв., платим на 34 седмични вноски и договор за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг , възнаграждението по който в размер на 548, 42 лв., също платимо на 34 седмични вноски, е включено като задължение в погасителния план към договора за заем. Констатирал е, че по този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва по заема и е установено допълнително – скрито възнаграждение на кредитодателя, с което е надвишен законоустановения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР. В допълнение е посочил, че установената в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му противоречи на добросъвестността, тъй като осъществяването му е в полза на кредитодателя и негово задължение.
Въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно обжалваното разпореждане на районния съд.
Съгласно законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, е въведено задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, според което националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договорите, във връзка с които е издаден процесния записа на заповед.
В случая, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че възнаграждението по договора за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг напрактика се кумулира с възнаградителната лихва по договора за заем. Същата е включена в погасителната вноска и фигурира в изготвения погасителен план, който е част от договора за заем. При това положение е явна връзката на това задължение със задължението по потребителския кредит и същото представлява не друго, а допълнително възнаграждение на кредитодателя. Очевидно е, че то не е включено в ГПР , посочен в договора за заем в размер от 49,64 %, в който случай неговият размер би надхвърлил законоустановения максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. Последицата от това е нищожността на клаузата за допълнителното възнаграждение на осн.чл.19, ал.5 ЗПК.
Предвид гореизложените
обстоятелства въззивният съд намира, че е обосновано и законосъобразно
направеното с обжалваното разпореждане отхвърляне на заявлението в посочената
част, арг. от разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.2 и т. 3 от ГПК.
С горните съображения обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 273850 от 12.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12738/2020г.по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „АЙЗАЕМ“ ООД с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.Н.Г. относно сумата 548,42 лв. по запис на заповед от 29.01.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: