Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-Д състав,
в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕМИСЛАВ Д.
ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова в. гр. дело № 14366 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 103136 от
24.04.2019 г. по гр.д. № 27253/2016 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско
отделение, 71 състав, е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
че Ч.С.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД сумата от 466,69 лв., представляваща стойността на доставената от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр.
София, ул. ******, за периода от м.01.2013 г. до м.04.2015 г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за
горницата до пълния предявен размер от 497,66 лв., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10906/2016 г. на Софийски
районен съд, 71 състав. Отхвърлен е предявеният по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, за признаване за установено, че Ч.С.С., ЕГН
**********, дължи на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 94,18 лв. –
законна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода от
28.02.2013 г. до 18.02.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10906/2016 г. на Софийски районен съд, 61 състав.
Осъден е ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Осъден е ищецът да заплати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено
при участието на В.Н.В., ЕГН **********, като трето лице подпомагаща страна, встъпило
на страната на ответника Ч.С.С..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
подадена въззивна жалба от ответника Ч.С.С., чрез процесуалния му представител
адв. Г.Г.. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната
част. Сочи се, че притежаваният от него обект е гараж, преустроен в магазин,
като същият не бил топлоснабден и през него не минавали тръби, включително
такива на етажната собственост. Прави се искане решението да бъде отменено в
обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се
разноските за производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалния представител юрк. М.К.. Излагат се съображения за нейната
неоснователност. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот и
следователно има качеството ползвател на топлинна енергия и дължи нейната цена.
Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се
разонските за въззивното произовдство.
В хода на делото пред
въззивната инстанция е починал Ч.С.С., като на негово място са конституирани
неговите наследници Д.З.Н., А.Ч.С., С.Ч.С..
Третото лице подпомагаща
ответника страна е взело становище по въззивната жалба в проведеното открито
съдебно заседание и с представена писмена защита. Излага съображения за основателност
на въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, но при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния и
служебно да следи за правилното приложение на императивни материалноправни
норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Предмет на разглеждане е
предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Решението на първоинстанционния съд по иска
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
По делото не е спорно, че
първоначалният ответник, а след неговата смърт – правоприемниците му – са собственици
на недвижимия имот, за който се твърди да е топлоснабден, а именно магазин,
находящ се в гр. София, Столична община, район „Оборище“, на партера на
четириетажната сграда на ул. ******, със застроена площ от 24,66 кв.м.
Не е спорно, че имотът се
ползва като магазин и е стопанисван от третото лице подпомагаща страна В.Н.В..
Съгласно разпоредбите на
§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) "Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; според § 1, чл. 43 от ДР на ЗЕ,
"потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно действалите през
процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-033/8.10.2007 г. на ДКЕВР,
ползвателите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да сключат договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „Т.С.“ ЕАД. Не е спорно,
че между ищеца и първоначалния ответник такъв договор не е бил сключен, като
именно в тази връзка се твърди от ищеца, че първоначалният ответник се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца със стойността на ползваната от
него топлинна енергия.
По делото е установено от
заключенията по първоначалната и двете допълнителни съдебно-технически
експертизи, че за сградата етажна собственост не съществува техническа
възможност за прилагане на дялово
разпределение, поради което за топлоснабдения имот не били изготвяни
изравнителни сметки. От заключението по съдебно-техническата експертиза, приета
пред първоинстанционния съд, се установява, че за имота за процесния период са
начислявани единствено суми за отопление – за отдадената топлинна енергия от
сградната инсталация.
Във въззивното
производство е прието заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза,
което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и обосновано в
частта, с която вещото лице е изложило изводите си относно следните технически
въпроси: че сградата е топлофицирана, но че в процесния имот не са видими
щрангове, липсват свързани към сградната инсталация отоплителни тела; че имотът
е свързан към СИ за битово горещо водоснабдяване и има монтиран един брой
водомер за топла вода и е присъединен към вграден в стената щранг, който е част
от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване; в частта, с което е
констатирано, че по отношение на процесния имот – гараж, преустроен в магазин –
липсват свързани към сградната инсталация отоплителни тела и през него не
преминават щрангове от сградната отоплителна инсталация.
Изводите на вещото лице,
че процесният имот следва да се третира като част от пълния отопляем обем на
сградата по смисъла на ЗЕ и че на ищеца следва да се разпределя топлоенергия за
компонентата – топлоенергия, отдадена от сградна инсталация на база пълния
отопляем обем на имота касаят изцяло правни въпроси, които са от
компетентността на съда.
В случая релевантната
нормативна уредба се съдържа в § 1, т. 34 от Закона за енергетиката, съгласно
който "общ отопляем обем на сградата" е сумата от обемите на имотите на
клиентите и обемите на помещенията от общите части на сградата - етажна
собственост, предвидени за отопление по проект.
Следва да се отбележи, че
съгласно решение по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5
април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Във връзка с изтъкнатите
съображения за неоснователност на претенцията, предвид липсата на тръби и
щрангове, които да преминават през процесния имот, както и фактът, че имотът не
е предвиден за отопление по проект, следва да се отбележи, че съгласно
цитираната по-горе практика на СЕС може да е трудно и дори невъзможно да се
определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от сградна инсталация
във всеки обект. Всъщност това количество топлоенергия включва не само
топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите
компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават
през този апартамент, но и топлообмена
между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, отделните обекти
в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като
топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем
неотопляваните помещения. Ето защо макар през имота да не преминават тръби от сградната
инсталация, то не може да се приеме, че същият е топлинно независим. Колкото до
довода, че имотът не е предвиден за отопление по проект, следва да се отбележи,
че това изискване касае обемите на помещенията от общите части на сградата – етажна собственост, а в случая имотът е
самостоятелен обект.
Колкото до доводите, че
неправилно е определен отопляемият обем на имота, същите имат отношение към
размера, до който претенцията, при установяване на останалите правопораждащи
факти, би се явявала основателна, но не би могъл да доведе до отхвърлянето
ѝ изцяло.
По делото е безспорно, че
писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил
сключен между страните, с оглед на което между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
/за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната
даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената
хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот. При тези
данни следва да бъде установено кой реално е ползвал имота. В случая се
установява, че третото лице подпомагаща страна е ползвател на имота, поради
което ответниците не са се обогатили неоснователно за сметка на
топлофикационното дружество. Доколкото имотът се ползва за стопански цели и
ползваната топлинна енергия (отдаваната от сградна инсталация) е за небитови
нужди, не може да се приеме, че ответниците, като собственици на имота, биха
били задължени на основание чл. 153 ЗЕ да заплащат претендираните суми за
топлинна енергия, като незаплащайки ги са се обогатили. Ето защо не са налице
предпоставките на чл. 59 ЗЗД.
Доколкото изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на Софийски
районен съд следва като неправилно да бъде отменено в обжалваната част.
Предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора
право на разноски имат въззивниците.
За първоинстанционното
производство в тяхна полза следва да се присъди сумата от 236,67 лв.,
представляваща разликата между присъдените от първоинстанционния съд разноски и
дължимия им размер съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция.
За въззивното
производство на ответниците следва да се присъди сумата от 360 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума.
При този изход на спора
ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал.
10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 103136 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 27253/2016 г. на Софийски районен съд, ІІ
гражданско отделение, 71 състав, в
частта, с която е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че Ч.С.С.,
ЕГН ********** (починал в хода на въззивното производство и заменен по реда на
чл. 227 ГПК от своите правоприемници Д.З.Н., ЕГН **********, А.Ч.С., ЕГН **********,
С.Ч.С., ЕГН**********), дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД сумата от 466,69 лв., представляваща стойността на доставената от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр.
София, ул. ******, за периода от м.01.2013 г. до м.04.2015 г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която е осъден Ч.С.С., ЕГН ********** (починал
в хода на въззивното производство и заменен по реда на чл. 227 ГПК от своите
правоприемници Д.З.Н., ЕГН **********, А.Ч.С., ЕГН **********, С.Ч.С., ЕГН**********),
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, направените по делото разноски в размер
от 414,17 лв. за първоинстанционното производство и 59,17 лв. – за заповедното
производство по ч.гр.д. № 10906/2016 г. на СРС, 71 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правна
квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ч.С.С., ЕГН **********
(починал в хода на въззивното производство и заменен по реда на чл. 227 ГПК от
своите правоприемници Д.З.Н., ЕГН **********, А.Ч.С., ЕГН **********, С.Ч.С.,
ЕГН**********), дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 466,69 лв.,
представляваща стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр. София, ул. ******, за периода от
м.01.2013 г. до м.04.2015 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.02.2016 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 17.03.2016 г. по ч.гр.д. № 10906/2016 г. на Софийски районен
съд, 71 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Д.З.Н., ЕГН **********, А.Ч.С., ЕГН **********, С.Ч.С.,
ЕГН**********, сумата от 236,67 лв.,
представляваща разликата между присъдените от първоинстанционния съд разноски и
дължимия им размер съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция, както
и сумата от 360,00 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено
при участието на В.Н.В., ЕГН **********, като трето лице подпомагаща страна,
встъпило на страната на ответника.
Решението не подлежи на
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.