№ 7677
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110123531 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е. П., срещу
И. М. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1217.22 лева,
представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за имот – ателие №
7, находящ се в гр. София, адрес, от които главница в размер на 1004.62 лева
за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г., и 212.60 лева – обезщетение за
забава за периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2023 г.по
ч.гр.д. 70189/2022 г., СРС, 63 с-в. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването
на партида с абонатен номер. В качеството си на собственик на водоснабден
имот, за който ищцовото дружество е извършвало ВиК услуги, ответникът се
1
явява потребител на „ВиК“ услуги и бил задължен да заплаща същите в
предвидения в закона срок.
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
длъжен да заплаща парично задължение за изразходвано количество вода на
ищеца в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За ползването на
услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен №
********** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответницата.
В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от
него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Претендират се разноски. Иска се извършването на комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза.
Представени са справки чрез отдалечен достъп по данни за физическо
лице – ответницата по делото.
В производството по ч.гр.д. 70189/2022 г., СРС, 63 с-в заявителят
„Софийска вода“ АД е представил заверено копие от общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от „Софийска вода“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото И. М. В., чрез адв. И. Н., е постъпил писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер.
По отношение на основателността се твърди на първо място, че
ответникът няма качеството потребител на ВиК услуги, доколкото през
процесния период от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. не е бил нито собственик,
нито вещен ползвател на процесния имот. Поради това оспорва
облигационното отношение за доставка на ВиК услуги с ищцовото
дружество.
Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК
услуги в процесния период в посочения обем и тяхната стойност. Посочва, че
липсват фактури за отчитане, карнети за показанията на водомери и
документи, удостоверяващи потреблението на вода, липсват доказателства за
техническа годност на общия водомер и на индивидуалните водомери в
процесния самостоятелен обект.
Прави се възражение за погасителна давност, доколкото се посочва, че
приложимият давностен срок бил 3 години.
Оспорва се клаузата в общите условия за ограничаване със срок на
правото за извършване на рекламация с твърденията, че посочената клауза е
неравноправна, тъй като ограничава правото на потребителя да възрази за
процесните суми пред ищеца, поради което оспорва клаузата като нищожна.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Поради това
моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и да
присъди на адвоката на ответницата възнаграждение за осъществявана
безплатна адвокатска защита по чл.38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 500 лева.
По делото са извършени и приети съдебно икономическа и съдебно
техническа експертиза .
В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г. ищецът, редовно
2
призован, не изпраща представител. Изразява писмено становище за
уважаване на исковите претенции.
Ответникът, редовно призован – не се явява. Изразява писмено
становище за отхвърляне на исковите претенции.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2487/23.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 70189/2022 г. по описа на СРС. Посочената заповед е връчена на
длъжника лично.
По делото липсва спор, че общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД са публикувани в един
централен и в един местен ежедневник, като същите са валидни и действащи
през процесния период.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията. Видно от
същата и от нотариален акт за учредяване право на строеж № 182, том І, рег.
№ 2572, дело № 163/2007 г. от 05.07.2007 г. посочените в акта лица са
учредили право на строеж върху техен собствен недвижим имот – дворно
място – като са запазили това право за определени обекти. Така съгласно
нотариалния акт лицата Николай Младенов Ваташки, Радка Н.а Джеваирова и
ответницата И. М. В. са запазили за себе си правото на строеж върху обект –
ателие № 7, на ет. 7, в новопосроената сграда, находяща се в гр. София, ул.
Дунав № 31. Липсват данни за квотите, поради което съдът приема, че това е
направено в равни квоти от по 1/3 за всяко от лицата.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том І, рег.
№ 2882, нот.дело № 87 от 2017 г. от 21.03.2017 г. Радка Н.а Джеваирова е
дарила своята собствена 1/3 идеална част от имот – ателие № 7, находящ се в
гр. София, адрес на своите племеници Николай Младенов Ваташки и И. М.
В..
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза с
оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за процесния
имот през процесния период. В тази връзка от заключението по експертизата
се установява, че задълженията за процесния период възлизат на 1004.62 лева
– главница за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. /съвпадащ с исковата
претенция/ – като са издавани ежемесечни фактури, подробно описани в
таблица в заключението като номера и дати на издаване. Обезщетението за
забава обаче възлиза на 108.76 лева – за периода от 04.07.2020 г. до
02.09.2022 г. /при искова претенция от 212.60 лева/. Вещото лице посочва, че
това са задълженията за целия имот като счетоводството на ищеца е водено
редовно и плащане от ответницата не е постъпило.
От заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че
сградата, където се намира процесният имот е въведена в експлоатация към
3
процесния период и захранена чрез водопроводно отклонение. За имота са
водени реални отчети, макар и на по-дълъг период от три месеца. В случаите
на превишаване впоследствие е извършвано изравняване при реалния отчет.
Така вещото лице посочва, че реално консумираната вода в процесния период
възлиза на 359м3 на стойност 1014.88 лева.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на ВиК услуги. Относно погасителната
давност за процесните вземания, то това е правен въпрос, който следва да
бъде преценен от решаващия състав.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на
ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги на ответника, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 2487/23.01.2023 г. по ч.гр.д. №
70189/2022 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като в
срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да
установи, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност – за
процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
4
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка
между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно тази разпоредбата
потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване или вещно право на строеж на жилище и нежилищен имот
в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството
доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
В тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че
ответникът е бил потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са
произвели действие.
От разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител
на ВиК услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за
собствени нужди като ползва водоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай от представените по делото доказателства /от
справка от Агенция по вписванията, нотариален акт за учредяване право на
строеж № 182, том І, рег. № 2572, дело № 163/2007 г. от 05.07.2007 г. и
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том І, рег. № 2882,
нот.дело № 87 от 2017 г. от 21.03.2017 г./ се установява, че ответницата е
придобила вследствие учреденото право на строеж от 2007 г. и договора за
дарение от 2017 г. общо ½ идеална част от процесния имот. Другата ½
идеална част от имота се притежава от трето неучастващо по делото лице
Николай Младенов Ваташки. Липсват данни, а и конкретни твърдения за
извършвани други сделки с имота или въобще за промени във вещноправния
му статут след извършване на посочените сделки. Следователно са налице
доказателства, че облигационната връзка между страните по делото е
възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а
и конкретни твърдения същата да е прекратявана. Поради това и
възражението на ответницата, че не е потребител на ВиК услуги в имота няма
как да бъде споделено, доколкото се установи, че същата е съсобственик на
имота и притежава ½ идеална част от същия.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно отношение за
предоставяне на ВиК услуги до имот – ателие № 7, находящ се в гр. София,
адрес – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
От СТЕ се установи, че към процесния период сградата е въведена в
експлоатация – като е водоснабдена и има самостоятелно водопроводно
5
отклонение.
Предвид обстоятелството, че ответницата е съсобственик на имота при
равни квоти с още лице, същата следва да отговаря не за пълния размер на
задълженията за имота, само за ½ част от същите.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в
процесния период съдът намира, че следва да кредитира изготвената съдебно
икономическа експертиза. Същата е приета по делото като не е оспорена от
страните. От заключението по нея се установява, че стойността на
потребените ВиК услуги в процесния период възлиза на 1004.62 лева –
главница за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. и съвпада с исковата
претенция. Ищцата обаче следва да отговаря за ½ част от тази сума или за
502.31 лева.
В тази връзка съдът достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил
стойността на доставените ВиК услуги за имота, но ответницата отговаря
само за половината от същите.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за
процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70189/2022 г. по описа на Софийския РС е
подадено на 22.12.2022 г. и предвид релевантните правила в общите условия
на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК
услуги /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е неоснователно
– предвид началото на процесния период – 26.04.2020 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия
ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец
става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на
фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че
погасени по давност задължение за обезщетение за забава няма. Съгласно
ССчетЕ сумата на обезщетението за забава възлиза на 108.76 лева – за
периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г. От тази сума ищцата дължи 54.38
лева – съобразно участието си в съсобствеността.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани до сумата от: 502.31 лева – главница за
периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. съответно до сумата от 54.38 лева –
обезщетение за забава за периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г. вкл., до
6
който размер исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени,
като за разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 70189/2022 г. по описа на
Софийски РС /заповедно производство/:
В това производство заявителят претендира разноски в размер на общо
75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 34.30
лева.
Длъжникът не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 81/2021 г. по описа на
Софийски РС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 525 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 400 лева – депозит за вещи лица. Видно от
представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част
от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от
240.11 лева.
Ответната страна претендира разноски за адвокат от 500 лева – за
безплатна правна помощ по реда на ЗАдв. Съдът намира за справедливо
предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото и с
оглед най-новата практика на ВКС - Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по
гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о, Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и др. – да определи
възнаграждение в размер на 450 лева. От тази сума на процесуалния
представител се дължи сумата от съобразно отхвърлената част от исковете.
244.20 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. М. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет. 4, ап. 13 ДЪЛЖИ на „Софийска
вода“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис
7
ІІІ № 159, ет. 2 и ет. 3, сумата от общо: 556.69 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот
– ателие № 7, находящ се в гр. София, адрес, от които главница в размер на
502.31 лева за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г., и 54.38 лева –
обезщетение за забава за периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 23.01.2023 г.по ч.гр.д. 70189/2022 г., СРС, 63 с-в КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 660.53 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 1217.22 лева, от които 502.31
лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 1004.62
лева и 158.22 лева - разликата до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 212.60 лева, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. М. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет. 4, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и ет. 3 сумата от общо 34.30 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 70189/2022 г. по описа
на Софийския РС и сумата от общо 240.11 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 23531/2023 г. на СРС предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ********* с адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. И. А.
Н. с адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода 3В, ет. 1, сумата от 244.20 лева,
представляваща разноски за безплатна адвокатска помощ в настоящото
исково производство по гр.д. № 23531/2023 г. на СРС предвид отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 70189 по
описа за 2022 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8