№ 22727
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110111809 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма]. ([фирма]), регистрирано съобразно закона на щата Н. – С.А.Щ.,
с дружествен № С20010-****, представлявано от директора си Ст.М. срещу С. Б. К.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 5 000
щатски долара, получена от С. К. на 01.03.2018 г. при неосъществено основание за това – за
изпълнение на бъдещи задължения във връзка с предстоящо сключване на договор за правно
обслужване, изразяващи се в заплащане на бъдещи разходи към държавни органи и общини
с оглед получаване от ищеца на разрешение за дейност по чл. 73 ЗКНВП, с която сума
ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 12849/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г., съединен при условията на евентуалност с обратен осъдителен
иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ГПК, предявен от С. Б. К. срещу А. Сименов Г. за
заплащане на сумата от 7700 лева, представляваща сума, изтеглена от ищцата и получена от
ответника, с която същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
Ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. превел по специална банкова сметка, открита в
[фирма] с титуляр ответницата С. К., в качеството й на лице, упражняващо адвокатска
професия, сумата от 5000 щатски долара, предназначена за посрещане – заплащане от адв. К.
на предстоящи разходи на [фирма]., ([фирма]) в страната – разноски към държавни органи и
общини, свързани с бъдещата дейност на дружеството на територията на страната. Съгласно
уговорката между страните преведената сума следвало да бъде използвана след писмено
съгласуване с ищеца и потвърждение от представляващия дружеството – Ст.М.. Уточнява се,
че страните се уговорили след превод на сумата ответницата да подготви и да изпрати на
[фирма]., ([фирма]) проект на договор за правно обслужване, който да бъде подписан от
дружеството, като до този момент сумата да бъде пазена от адвоката по специалната
1
клиентска сметка. Поддържа се, че паричните средства били предназначени за заплащане на
бъдещи административни такси и разноски във връзка с издаване на ищеца на разрешение
от министъра на здравеопазването за извършване на дейност по чл. 73 ЗКНВП в изпълнение
на задълженията на ответницата по предстоящия договор. Посочва се, че по настояване на
К. сумата била преведена предварително – преди сключване на договора за правно
обслужване, в който впоследствие следвало да бъде уговорено и предназначението на
предоставените парични средства, като бъдещи разходи, свързани с дейността на
дружеството на територията на страната. В исковата молба се излагат твърдения, че между
страните не е сключен договор за правно обслужване, ответницата не е изпратила проект на
такъв до ищеца. Заявява се, че К. не е била овластена да разходва паричните средства,
поради което и предвид неосъществяване на основанието, за което сумата е преведена –
несключване на договора, дружеството отправило покана до ответната страна за връщане на
сумата. Въпреки това не последвало плащане от К.. Ето защо, [фирма]. ([фирма]) подало
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 12849/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което в полза на дружеството и
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. С оглед дадени от съда указания във връзка с депозирано от длъжника възражение,
ищецът предявява процесната установителна искова претенции. С тези съображения
ищцовото дружество обоснова правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
уважаване на иска. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Б. К., чрез
пълномощника си адв. Д., оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва
изложената от ищцовото дружество фактическа обстановка, като неотговаряща на
действителната такава. Излага твърдения, че с представителя на дружеството-ищец провели
кореспонденция по електронен път, започнала чрез отправено до нея искане през месец
декември 2017 г. за осъществяване на адвокатска помощ и съдействие. Поддържа се, че
представителя на [фирма]. ([фирма]) - Ст.М. извършвал дейност на територията на
Република България чрез дружеството [фирма], като последното, заедно с [фирма]., били
обединени за постигане на обща стопанска цел, съгласно договор за съвместна дейност от
01.12.2017 г. Твърди се, че на 18.01.2018 г. между [фирма], представлявано от Ст.М., същият
в лично качество и ответницата С. К., като адвокат, бил сключен абонаментен договор за
консултантска услуга. С нотариално заверено адвокатско пълномощно от 19.01.2018 г. с рег.
№ *** на подписа и рег. № *** на съдържанието на нотариус Д.К. с рег. № *** на НК и с
район на действие РС – Троян, ответницата била надлежно упълномощена от [фирма] да го
представлява пред множество институции за целите за снабдяване с разрешение за
отглеждане на растения от рода на конопа. Поддържа, че в полза на ищеца било издадено
разрешение от 23.04.2018 г., преведено и легализирано по искане на Ст.М.. С отговора на
исковата молба ответницата не оспорва, че процесната сума е преведена по банковата й
сметка, но твърди, че това е направено именно във връзка с издаване на разрешението,
поради което К. не дължи връщане на сумата. Същата оспорва приложеното към исковата
молба уведомление от 23.02.2018 г. да е стигнало до нея. Оспорва описаната от ищеца
нотариална покана да й е връчена при отказ от 14.11.2023 г., а наред с това не става ясно от
кого точно изхожда. Заявява, че след издаване на разрешението в полза на [фирма] и
конкретно на 24.07.2018 г. К. се отказала от учредената й представителна власт. Поддържа
се, че поради неизпълнение на задължението на дружеството да й заплати следващото й се
адвокатско възнаграждение, същата потърсила защита на правата си по съдебен ред, във
връзка с което било образувано гр. дело № 56314/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав.
Ответницата излага, че с отговор на нотариална покана от 13.11.2018 г. същата изпратила до
2
[фирма] отчет за изразходените средства на клиента. Наред с това се твърди, че в
изпълнение на устно указание на Ст.М. – директор на ищцовото дружество, на 27.02.2018 г.
и на 02.03.2018 г. част от изтеглените от К. парични суми от извършения превод от
дружеството, а именно сумата от 4 000 лева, сумата от 8500 и сумата от 7 700 лева били
предадени от нея на лицето Ст. А.М. за предоставени от същия консултантски услуги във
връзка с процесното разрешение от 23.04.2018 г. Ето защо, ответницата счита, че точно е
изпълнила възложената й от страна на ищеца работа и не се е обогатила за негова сметка,
тъй като процесната парична сума не е останала в патримониума й, а е предадена, съответно
в размер от 7 700 лева на посоченото лице. Излага, че в настоящата хипотеза е налице
основание за превеждане на паричните средства по сметката на ответницата, произтичащо
от правоотношението й с ищцовото дружество и свързаните с него лица [фирма] и Ст.М.,
както и, че сумата е използвана единствено в полза на същите. С тези доводи се отправя
искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
С определение от 07.02.2024 г. като трето лице – помагач на страната на ответницата С.
Б. К. е конституиран А. С. Г. и за разглеждане в настоящия процес е приет предявеният от С.
Б. К. срещу А. С. Г., при условията на евентуалност, обратен осъдителен иск по чл. 219, ал. 3
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 7 700 лева, представляваща сума,
изтеглена от ищцата и получена от ответника, с която същият неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата.
Ищцата по обратния иск твърди, че процесната парична сума от 5000 щ.д., след
превалутирането й и след удръжка на дължимите банкови такси, е била изтеглена от нея и
предадена именно на това лице – по устно указание на представляващия ищцовото
дружество Ст.М. и по силата на абонаментния договор за консултантска услуга между
[фирма] и С. Б. К.. Излага също, че основанието на предявения при условията на
евентуалност обратен осъдителен иск срещу това лице е неоснователното му обогатяване с
посочената сума за сметка на ищцата, в случай, че последната бъде осъдена да заплати
сумата на ищеца, тъй като последната реално е постъпила в патримониума на А. С. Г. във
връзка с ангажирането му от ищцовото дружество с консултантски услуги.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор подпомагащата страна А.
С. Г. оспорва като неоснователен и недоказан предявения главен установителен иск
считайки за основателна насочената срещу него осъдителна претенция. Излага твърдения,
че през месец декември 2017 г. започнал преговори с представляващия ищцовото дружество
Ст. А.М. във връзка с предоставяне от страна на ответника Г. на консултантски услуги по
повод издаване на разрешение за отглеждане на индустриален коноп в България. Посочва, че
през месец януари 2018 г. А. Г. се срещнал лично със Ст.М., с когото постигнали съгласие Г.
да извърши въпросните консултантски услуги, като едновременно с това да комуникира и с
адв. С. К., отговаряща за издаването на разрешението. Излага се, че двамата постигнали и
изричната уговорка Ст.М. да заплати на Г. за предоставените от него консултантски услуги,
като преведе конкретната сума по адвокатската сметка на адв. К.. След посочената среща, на
02.03.2018 г. адв. К. уведомила Г., че на 01.03.2018 г. Ст.М. е превел по нейната сметка
сумата от 5000 щатски долара, или 7 700 лева, превалутирани по курса на БНБ, поради което
поискала веднага да му предаде посочената сума, тъй като била наясно за постигнатата
уговорка между М. и Г.. Изтъква се, че още на същия ден К. предала на Г. сумата, за което
същият подписал изрична разписка за получаването й. Ответникът по обратния иск твърди,
че процесните 5 000 щатски долара са пряко обвързани с издаването на Разрешение № РД-
09-390/23.04.2018 г. и извършените в тази връзка консултантски услуги, а не с издаването на
разрешение по чл. 73 ЗКНВП. Подчертава, че сумата от 7 700 лева му е предадена от адв. К.
по изрично нареждане и със съгласието на Ст.М., въз основа на по-рано постигнатата
уговорка между последния и Г.. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на
предявения от ищцовото дружество иск срещу С. К.. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2
ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД този, който е получил нещо с оглед
на неосъществено основание, е длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо с оглед
осъществяването на едно бъдещо основание за това, което обаче не се е осъществило, т.е.
към момента на имущественото разместване правното основание за това не е напълно
завършено. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост от
осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се
реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено
основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключването на един бъдещ
договор между страните, която двустранна сделка впоследствие не е осъществена.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, в който смисъл са и мотивите на
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои
въпроси за неоснователното обогатяване.
Същевременно от значение за прилагане на кондикционния състав по чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД е намерението на страните по незавършеното правно основание за
осъществяването на конкретна правна цел за времето след осъществяването му, към която да
е относима престацията.
Изложеното налага извода, че връщането на даденото при неосъществено основание е
налице в хипотеза, при която имущественото разместване е във връзка с очакван позволен
резултат, какъвто е случаят на преговори за сключване на договор, без да е налице валидно
възникнало договорно правоотношение, което се очаква да възникне впоследствие. Именно
с оглед бъдещото възникване на правоотношението се извършва и имуществената
престация.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на твърдяното имуществено
разместване – реалното предаване от ищеца – чрез превод по банкова сметка, съответно
получаването от ответницата и последващото задържане от същата на претендираната сума
в размер от 5000 щатски долара, при установяване на което в тежест на ответницата е да
докаже наличието/осъществяването на твърдяното основание за получаването и
последващото задържане на сумата в размер от 5000 щатски долара, в т.ч., чрез
установяване сключването на твърдения абонаментен договор за консултантска услуга с
дружество, чиято дейност е пряко свързана с ищеца, че процесната сума е преведена с оглед
изпълнението на задълженията по този договор и посрещането на разходи във връзка със
снабдяване на дружеството-възложител с разрешение за осъществяване на твърдяната
дейност, както и, че в изпълнение на задълженията си и въз основа на устно възлагане от
представителя на дружествата ответницата е предала сумата на трето за спора лице.
Изясни се, че в исковата си молба ищцовото дружество [фирма]. ([фирма]) излага
твърдения за осъществен от дружеството превод на процесната парична сума по специална
банкова сметка с титуляр ответната страна, като лице, упражняващо адвокатска професия, и
предназначена за посрещане на бъдещи разходи на това дружество с оглед бъдещата му
дейност на територията на страната.
С отговора на исковата молба ответната страна не оспорва постъпването по посочената
4
банкова сметка на процесната сума, въвеждайки довод за наличието на основание за това –
конкретно за изпълнението на задълженията й, поети по сключен на 18.01.2018 г.
абонаментен договор за консултантска услуга с дружество, чиято дейност е пряко свързана с
тази на ищеца, във връзка със снабдяване на това дружество с разрешение за отглеждане на
растения от рода на конопа.
По делото е представен и приет като писмено доказателство (в превод на български
език) заверен препис от заявка за изходящ банков превод от 01.03.2018 г. чрез [фирма],
данните от който сочат за превод по банкова сметка на адв. С. К., открита в [фирма] на
сумата от 5000 щатски долара с посочено основание за превода/цел на плащането –
адвокатски хонорар за [фирма] ([фирма]). В документа, в графа: данни за подателя е
отразено, че се касае за сметка на *** с адрес: [адрес]..
Данни за така извършения превод се съдържат и в приобщените към доказателствената
съвкупност банково удостоверение от 11.11.2022 г., издадено от [фирма] (л. 113 от делото), в
което е посочено, че на 01.03.2018 г. по адвокатска сметка с IBAN, идентичен на посочения в
заявката за изходящ банков превод, е постъпила сума в размер от 7779,35 лева с отразени
следните данни: attorney free for *** Wine – като наредител и основание Pure Wine *** Inc.
Удостоверено е, че след удържане на банкови такси за получен превод – валута, на
02.03.2018 г. от лицето С. Б. К. са изтеглени на каса 7700 лева. Съгласно представеното и
прието по делото извлечение от специална сметка по чл. 39 ЗАдв за периода 20.02.2018 г. –
02.03.2018 г., издадено от [фирма] с титуляр на сметката адв. С. К., съдържащо справка за
извършени операции, на 01.03.2018 г. по тази сметка е постъпил превод в чуждестранна
валута, възлизащ на сумата от 7779,35 лева, с основание: Pure Wine *** Inc и контрагент:
attorney free for *** Wine.
Съдът, при съвкупен анализ на тези писмени доказателства, намира, че по делото не е
установено пълно и главно, съгласно изискванията на чл. 154 ГПК, именно ищцовото
дружество [фирма]. ([фирма]) да е осъществило превода на процесната сума от 5000 щ. д. по
специалната банкова сметка с титуляр адв. С. К., респ. тази сума реално да е излязла от
патримониума на дружеството.
Данните, следващи от анализираните доказателства, сочат, че тази сума е преведена на
01.03.2018 г. от трето за процеса лице „***“, с адрес: [адрес]., отразено като титуляр на
сметката при [фирма], от която е извършен преводът. Този извод се потвърждава и от
издадените удостоверение и извлечение от сметка от [фирма], в които е отразено това
дружество, макар да е посочено в графа основание за превода, което, с оглед другите данни
по делото, съдът приема за техническа грешка.
Съгласно приетото по делото удостоверение за вписване и добро състояние, издадено
от секретар на щата Н., ищцовото дружество [фирма]. ([фирма]) е местно юридическо лице,
надлежно учредено в съответствие със законодателството на Н. и съществуващо в
съотвествие и по силата на законите на щата Н. от 28.07.**** г., в който щат е в добро
състояние. Съгласно извадка от бизнес-портал на щата Н., съдържаща информация за
юридическо лице - дружеството [фирма]. ([фирма]) същото е местно юридическо лице с №
на предприятие в Н. NV****1545087 и с директор Ст.М..
По делото не се твърди и не се установява наличието на възлагане от страна на
[фирма]. ([фирма]) на третото за процеса лице „***“ за извършване на процесния превод,
нито други данни, от които да се направи извод, че реално паричната сума от 5000 щ. д.,
макар и преведена от друго лице, представлява вземане на ищеца, респ. преводът на сумата
да е за негова сметка. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че заявката за
изходящ банков превод е подписана от лицето Ст.М., явяващ се представляващ ищцовото
дружество, предвид липсата на други доказателства, сочещи за излизане на сумата от
патримониума на [фирма].
Изясни се, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД предвижда задължение за
5
връщане на това, което едно лице е получило при неосъществено основание, което цели
защита на този, за чиято сметка е наспъпило чуждото неоснователно обогатяване.
Следователно, материалноправно легитимирани по предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са лицето, което е предало имущественото благо и лицето, което е
получило такова, т.е. лицата, в чието имущество са рефлектирали последиците от
преминаването на престацията. Именно за лицето, престирало при неосъществено
основание, възниква правото да получи даденото – това, което действително е излязло от
неговото имущество, това, което лицето е дало.
По делото не се установи плащането на процесната сума да е осъществено от ищеца
или за негова сметка, което обстоятелство да обоснове възникване в полза на дружеството на
правото да претендира връщане на даденото. В случая при преценка на материалноправната
легитимация ирелевантно е посоченото основание за превода в заявката за неговото
извършване – адвокатски хонорар за [фирма] (без вписване на други индивидуализиращи
дружеството белези), тъй като това обстоятелство би било относимо за установяване
надлежното изпълнение на поето договорно задължение за превод на парична сума, но не и
към лицето, носител на притезанието за връщане на даденото поради неосъществяване на
основанието, за което е извършена престацията.
Следа да се отбележи, че в доказателствена тежест именно на ищцовото дружество е да
установи твърдяното от него имуществено разместване, реалното предаване именно от
ищеца на процесната сума чрез банков превод, което в настоащото производство не се
установи пълно и главно, съгласно изискванията на чл. 154 ГПК. Наред с това, макар с
отговора на исковата молба ответницата да не отрича постъпването на паричната сума по
адвокатската й сметка, то това не освобождава ищеца от доказване на обстоятелството, че
последната е излязла от неговия патримониум и засяга неговото имущество, предвид и
липсата на твърдения от ответната страна относно конкретното лице, превело сумата.
Ето защо, по делото не е доказана първата и основна материалноправна предпоставка
за възникване в полза на ищеца на процесното вземане, а именно обедняването на
дружеството, което обуславя отхвърляне на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД на
това основание.
Единствено за пълнота на изложението и правна прецизност съдът намира за
необходимо да отбележи, че по делото не се установява соченото от ищеца бъдещо, но
останало неосъществено основание за превод на паричната сума – предстоящото сключване
на договор за правно обслужване, в който да бъдат уговорени предназначението на
предоставените парични средства и начина на разходването им.
За установяване на това твърдение по делото е представено и прието (в заверен препис
и в оригинал) писмено уведомление от 01.03.2018 г., изхождащо от ищцовото дружество
[фирма]. ([фирма]), представлявано от неговия вицепрезидент Ст.М. и адресирано до адв. С.
К., с което ищецът уведомява ответницата, че на 01.03.2018 г. е превел по посочената от нея
банкова сметка сума в размер на 5000 щатски долара, в допълнение към вече преведената на
23.02.2018 г. Посочено е, че сумата от 5000 щатски долара е за отговорно пазене и е
предназначена за нуждите на [фирма]., ([фирма]) за плащане на такси в държавни и
общински институции и други разходи, пряко свързани с бъдещата дейност на ответницата
на територията на Република България от името на [фирма]. ([фирма]), корпорация от щата
Н.. С уведомлението ищецът заявява, че сумите, свързани с разходите му, ще могат да се
изразходват само и единствено след предварително писмено съгласуване на предстоящите
разходи и изричното писмено потвърждение от вицепрезидента Ст.М.. С уведомлението
ищецът е посочил, че в продължение на проведените между Ст.М. и ответницата, в
качеството на адвокат, разговори все още не е получил обещания от нея проект на договор за
правно обслужване, въз основа на който същата следва да представлява на територията на
Република България ищеца [фирма]., ([фирма]). В уведомлението е отразено, че преди
6
ответницата да може да се разпорежда с каквато и да е част от преведените по адвокатската
й сметка суми, е необходимо между страните да е подписан договор, ответницата да
предостави на ищеца проформа, в която подробно са описани дейностите, причините и
обоснованите законни основания, които налагат изразходването на предложената от нея
сума, като изразходването на каквато и да е сума за каквото и да е следва да се осъществява
само и единствено след получено предварително писмено разрешение от вицепрезидента
Ст.М.. С процесното уведомление ищецът напомня на ответницата К., че очаква да получи
проект на договора и ценоразпис за правните услуги не по-късно от 16.03.2018 г., за да бъдат
същите разгледани и при сходни интереси да се пристъпи към подписване на същински
договор.
Съдът намира, че това уведомление обективира изгодни за ищцовото дружество
обстоятелства, поради което, с оглед липсата на доказателства за реалното му получаване от
ответната страна, предвид и изричното оспорване в тази насока, данните от него следва да се
ценят при съобразяване на всички събрани по делото доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
В случая последното остава неподкрепено от останалия събран по делото
доказателствен материал, от който по безспорен начин да се установи за съществуваща
уговорка между страните за предоставяне на паричната сума с оглед предстоящо сключване
на договор за правно обслужване с конкретно съдържание.
Приета по делото е нотариална покана № 21998/07.11.2018 г., изходяща от [фирма] и
адресирана до С. Б. К., връчена на лицето при отказ на 08.11.2018 г., с която от същата е
изискано представяне на подробен отчет за евентуално изразходваните средства от сумата от
5 000 щатски долара, преведена по нейната адвокатска сметка на 03.01.2018 г., или за
възстановяване на същата на клиента [фирма].
Данните от тази покана обаче не са от естество да обуславят извод относно наличието
на конкретно постигнато съгласие между двете страни за превод на процесната сума с оглед
предстоящо сключване на договор за правно обслужване. От отразеното в поканата не се
изяснява дали последната изхожда именно от ищцовото дружество [фирма]. ([фирма]),
доколкото е налице вписване единствено на наименованието [фирма] без други
индивидуализиращи белези. Наред с това, с последната се изисква представяне на отчет за
разходи, без да е посочено основанието за това и конкретно, че преводът е осъществен с
оглед предстоящо сключване на договор между страните.
От събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. чрез разпитите на свидетелите,
допуснати по искане на ищцовото дружество – св. Вл. Х. и св. В.П. също не може да се
направи извод за твърдяното основание за превода на паричната сума. В разказа си св. Х.
посочва, че знае за един договор от м. 01.2018 г., изготвен между Ст.М. и С. К., във връзка
със свидетелстването му по друго дело, както и, че не може да каже дали ответницата е
имала отношения с американското дружество на М.. В показанията си св. Потева споделя, че
Ст.М. е имал намерение да развива дейност в България посредством американското си
дружество, като ответницата К., в качеството си на адвокат, била наета конкретно за
извършване на процедурата пред [министерство]. Свидетелства, че до издаване на лиценз не
се е стигнало и това бил поводът М. и К. да развалят отношенията си.
Същевременно по делото е приобщена извадка от електронна кореспонденция от
05.12.2017 г. и от 07.2017 г. (л. 72 – л. 75 ), водена между ответницата и третото за процеса
лице Н.В., в която е изразено желание за ползване на адвокатските услуги на С. К. във
връзка с лицензирането на лаборатория за екстракция на конопено олио за медицински
изследвания, като в тази връзка лицето В. изяснява, че това решение е взето след
съгласуване с инвеститорите по проекта и с господин Г.. В електронното съобщение от
същата дата е поискано съдействие от адв. К. за консултиране по проекта, подготовка на
необходимите документи и подаването им, както и да защитава интересите на
представлявания във връзка с проекта. Писмото е изпратено от лицето и [фирма]-Вg. В
7
отговора си, изпратен на 05.12.2017 г., ответницата е потвърдила, че до края на седмицата ще
изпрати отговор по всяко едно от запитванията, отправени от Н.В.. Съгласно съобщение,
изпратено по електронна поща на 07.12.2017 г. ответницата пояснява, че между страните
следва допълнително да бъде обсъдено за каква цел ще се издава поисканото разрешение по
чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Предложени
са два варианта относно условията, при които да работят страните - чрез сключване на
договор за абонаментно обслужване на дружеството за конкретно уговорен срок при
месечно възнаграждение в размер на 3000 лева и втори вариант – заплащане за всяка
извършена дейност с посочени конкретни възнаграждения.
Приобщен към доказателствената съвкупност по делото е и договор за съвместна
дейност и сътрудничество от 01.12.2017 г. между [фирма] и [фирма]. ([фирма]) с
подписването на който страните са декларирали намерението си за сътрудничество и
съвместна дейност в областта на отглеждането на растения от рода на конопа (канабис) за
влакно, семена и фуражи и храна и семена за посев, маркетинга и разпространението на
произведената продукция; намирането на партньори за провеждане на бъдещи медицински
изследвания; проучване, производство и разпространение на медицинска козметика,
хранителни добавки и други със съдържание на канабидиоли; маркетинг, реклама и
разпространение на готовата продукция в търговската мрежа. Съгласно клаузата на чл. 2, ал.
1 от договора страните са постигнали съгласие [фирма] да отстъпи на [фирма]. ([фирма])
изключителното право на разпространение и продажба на продуктите, добивани и
произвеждани от [фирма], в рамките на територията на Съединените американски щати.
Видно от уговореното в чл. 6 от договора [фирма] е поело задължение да се снабди с лиценз
за отглеждане и преработка на растения от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2
тегловни процента на тетрахидроканабинол, да засади и отгледа достатъчно продукция за
нуждите на поставените цели, като се задължава да увеличава производството с 1/5 всяка
стопанска година. Съгласно клаузата на чл. 11 от договора ищцовото дружество [фирма].
([фирма]) се е задължило да осигури цялостно финансиране на проекта, подробно описан в
чл. 1, което включва неизчерпателно изброени дейности, в т.ч. заплащането на всички
дължими такси и други разходи, свързани с получаването на изискуемите по закон лицензи,
разрешителни и други документи, както и заплащането на разноските за правно обслужване
на [фирма]. Страните са постигнали съгласие [фирма]. ([фирма]) да поеме цялостното
финансиране на посочения проект до размер на 100 000 щ. д. като изрично условие е всички
плащания ще бъдат извършвани от [фирма] ([фирма]) за сметка на [фирма], както и, че
[фирма] ([фирма]) ще извършва всички плащания от свое име по всички договори с
контрагенти на [фирма].
Тези писмени доказателства свидетелстват за водена през м. декември 2017 г.
електронна кореспонденция между ответницата С. К. и представител на дружество [фирма]
(последното сключило на 01.12.2017 г. договор за съвместна дейност и сътрудничество с
ищеца именно в конкретната област), във връзка с бъдещо предоставяне на адвокатски
услуги за лицензиране на лаборатория за екстракция на конопено олио (за медицински
изследвания), както и за предложени от ответницата два варианта за уреждане на
отношенията между страните – чрез договор за абонаментно обслужване или чрез заплащане
за всяка извършена дейност, но не и за сключване на договор за правно обслужване само
относно конкретната дейност.
Изложеното обуславя извод за неустановяване по делото на твърдяното от ищеца
бъдещо неосъществено основание за предаване на процесната парична сума – предстоящо
сключване на договор за правно обслужване с конкретен предмет.
В заключение следва да се посочи, че с оглед вече достигнатия извод относно липсата
на основната материалноправна предпоставка за възникване в полза на ищеца на процесното
вземане, а именно осъществено имуществено разместване чрез даване на процесната
8
парична сума и излизането й от неговия патримониум, респ. за негова сметка, исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлена, без по същество да се
обсъждат останалите доводи на страните, насочени към установяване наличието/липсата на
основание за задържане на сумата, респ. за предаването й на трето за спора лице, за
конкретно поети от ответницата задължения и тяхното изпълнение, респ. събраните в тази
връзка доказателства.
С оглед отхвърляне на предявения главен установителен иск и доколкото обратният
осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ГПК, предявен от ответницата С. Б. К. срещу подпомагащата
страна А. С. Г., е заявен като евентуален такъв – в случай на уважаване на главния иск, то
предвид неговото отхвърляне не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане по същество на евентуалната претенция.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределяне на
отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство. При този изход на
спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има само ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 1508
лева – сторени разноски по настоящото дело за държавна такса по предявения обратен иск и
адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и реално заплащане следва от представените
по делото договор за правна помощ, защита и съдействие от 31.07.2023 г. и обективираната в
същия разписка за получаване на сумата в брой (л. 229 от делото – арг. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При определяне на конкретния размер на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
характера на предявената искова претенция, определящ включените в предмета на доказване
обстоятелства, провеждането на три открити съдебни заседания, както и конкретно
извършените от пълномощника на ответната страна процесуални действия, изразяващи се в
изготвяне и депозиране на писмен отговор с обратен иск и уточнителна молба, с
представени доказателства и направени доказателствени искания, както и процесуално
представителство в проведените съдебни заседания. Вземайки предвид изложеното и
предвид изричното възражение на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че
справедливият размер на следващото се на ответната страна адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 1200 лева, съобразявайки и даденото разрешение в Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по отправено преюдициално
запитване, поради което определи същото в този размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма]. ([фирма]), регистрирано съобразно закона на щата
Н., С.А.Щ., с дружествен № С20010-****, с адрес: [адрес], **********представлявано от
директора си Ст. А.М., със съдебен адрес [адрес] срещу С. Б. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че С. Б. К. дължи на [фирма]. ([фирма])
сумата от 5000 щатски долара, получена от С. Б. К. на 01.03.2018 г. при неосъществено
основание за това – за изпълнение на бъдещи задължения във връзка с предстоящо
сключване на договор за правно обслужване, изразяващи се в заплащане на бъдещи разходи
към държавни органи и общини с оглед получаване от ищеца на разрешение за дейност по
чл. 73 ЗКНВП, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната
9
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 12849/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г.
ОСЪЖДА [фирма]. ([фирма]), регистрирано съобразно закона на щата Н., С.А.Щ., с
дружествен № С20010-****, с адрес: [адрес], **********представлявано от директора си Ст.
А.М., със съдебен адрес [адрес], да заплати на С. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1508 лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответницата - А. С. Г., с ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10