Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Д. И. Т. от [населено място], чрез пълномощник адвокат П. А. при ШАК, срещу Решение №15/11.01.2024 г. по АНД №2719/2023 г. по описа на ШРС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в противоречие с материалния закона. Касаторът счита, че решаващият съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, касаещи спирането и прекъсването на относителната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Излагат се доводи, че доколкото не е налице редовно връчване на електронния фиш, то относителната давност не е прекъсната. В хода на пледоарията пред касационната инстанция е направено позоваване и за настъпила абсолютна давност по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, поради което е отправено искане към съда на това основание ЕФ да бъде отменен, съответно и атакуваното решение на РС [населено място], както и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна ОД на МВР [населено място], редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище по спора от пълномощник гл. юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, съдържащо доводи за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане, при настъпила абсолютна давност и уважаване на касационната жалба, да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител на касатора към минимума.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, тъй като към настоящия момент е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

С атакуваното решение Шуменски районен съд е потвърдил ЕФ за налагане на глоба серия К №3056302 от 03.10.2019 г. на ОД на МВР [населено място], с който на касатора Д. И. Т., на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Спор по приетата от съда фактическа обстановка няма между страните.

Спорът е по отношение приложение на материалния закон и в частност преценката за изтекла давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН и настъпила относителна давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, както и настъпила абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК към датата на откритото съдебно заседание по настоящото касационно производство – 07.05.2024 г.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че разпоредбата на чл.34 ал.1 б.в от ЗАНН в настоящата хипотеза не е приложима, тъй като се касае за издаден и обжалван ЕФ за налагане на глоба, а не за наложено административно наказание с НП. Законосъобразно решаващият съд е посочил, че в случая са приложими разпоредбите на чл.80 и чл.81 от НК, съгласно ТП на ВАС и ВКС №1/27.02.2015 г. Правилен е изводът, че не е настъпила и относителната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, тъй като е била прекъсната, поради което атакуваното решение към неговото постановяване е правилно и законосъобразно.

Независимо от горното, касационната инстанция намира, че както към 07.05.2024 г., така и към настоящия момент е изтекъл срокът по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, т.нар. абсолютна давност, изключваща административно-наказателното преследване.

Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността в производството по издаване и обжалване на ЕФ, намират приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. Съгласно Тълкувателно постановление /ТП/ №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на НК намира приложение и в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Предвид това за връчването на ЕФ следва да тече обикновена 3-годишна давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 г. и 6 м., на основание чл.81 ал.3 от НК. Този срок започва да тече от датата на извършеното нарушение и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване. За такива действия се приемат самото издаване на ЕФ, опит последния да бъде връчен и други. В настоящия случай, предвид датата на извършване на нарушението по ЗДвП - 03.10.2019 г. и от която дата е започнал да тече давностния срок по чл.80 ал.1 т.5 от НК, давностният срок за административно-наказателното преследване по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, е изтекъл на 04.04.2024 г., предвид което основателно се явява направеното възражение от касатора в този смисъла. Настъпването на абсолютната давност влече отмяна на атакувания ЕФ, както и отмяна на Решението на РС [населено място] изцяло, включително присъденото юрисконсултско възнаграждение на административно-наказващия орган.

С оглед направено искане за присъждане на разноски от касатора, съдът намира същото за основателно, но само за настоящата касационна инстанция, независимо от изхода на делото, доколкото абсолютният давностен срок е изтекъл при касационното обжалване и само на това основание се дължи отмяната на процесния ЕФ. На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира, че ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на адвокат П. А. А. при ШАК, в качеството и на пълномощник на касатора Д. И. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. за настоящата касационна инстанция, съобразно чл.7 ал.2 т.1 във вр. с чл. чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №15/11.01.2024 г. на РС [населено място], постановено по АНД №2719/2023 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №3056302 от 03.10.2019 г. на ОД на МВР [населено място], с който на Д. И. Т. от [населено място], на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради настъпила абсолютна давност по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на адвокат П. А. А. – член на Адвокатска колегия – Шумен, адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 400.00 /четиристотин лева/ лв. за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.