О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 743 05.05.2020 година град Бургас
Административен съд-Бургас , XXII административен състав, на пети май 2020 година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: ЯНА КОЛЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Колева административно дело номер 793
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, пк 22 против заповед № ДС-101 от 25.03.2020г. на Председателя
на КПКОНПИ, в частта с която е определен
размера на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В жалбата се посочва, че оспорената заповед в тази й
част е незаконосъобразна. Иска да бъде
изменена досежно определените за неползвани дни от полагаемия годишен отпуск,
като вместо 4 дни за 2020г. да се постанови изплащането на обезщетение за 3 дни
за 2018г., 28 дни за 2019г., 8 дни за 2020г., ведно с дължимата лихва.
Административен съд Бургас, след като взе в предвид
приложените по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
недопустима по следните съображения:
Със заповед № ДС-101 от 25.03.2020г. на Председателя
на КПКОНПИ, на основание чл.105, ал.1 вр. с ал.2 от ЗДСл, чл.14, ал.1, т.6 от ЗПКОНПИ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от
05.04.2020г. и е разпоредено на
жалбоподателя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
съгласно чл.61, ал.1 от ЗДСл в размер на 4 дни за 2020г.
Съдът намира, че заповед №ЛС-01—5 от 21.06.2019г. не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол. Съгласно посочената разпоредба, за да е отговаря на
критериите за индивидуален административен акт, със заповедта следва да се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани. Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието
и прекратяването на служебните правоотношения са подсъдни на административните
съдилища или на ВАС по реда на АПК в зависимост от органа, който е издал
съответния акт. Оспорената част е
имуществена последица от прекратеното служебно правоотношение и няма характер
на административен акт. В нея е обективирано едностранно волеизявление на органът
по назначаването относно начина на определяне на размера на обезщетенията,
които следва да се изплатят. Жалбоподателят не е съгласен от начина на
определяне на обезщетението, което представлява имуществен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл
имуществените спорове по този закон са извадени от общата компетентност на
административните съдилища и са определени, като подсъдни на гражданските
съдилища.
Отделно от изложеното в разпоредбата на чл.121, ал.1,
т.1-4 от ЗДСл са регламентирани исковете, които държавният
служител има право да предяви във връзка със законността на прекратяването на
служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването, а именно:
отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през
което не е бил на служба поради прекратяването; поправка на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в
други документи. В настоящия случая след като е определено обезщетение, което
не удовлетворява жалбоподателя е възникнал "имуществен спор" по ЗДСл
относно начина на изчисляване,
дължимостта и размера на претендираното обезщетение, който спор, по силата на чл.
125 от ЗДСл следва да се разгледа
по общия исков ред.
Разрешение е намерено и в Тълкувателно постановление №
2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, където в т.6 е
посочено: „Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за
държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по
общия исков ред пред гражданските съдилища.” Безспорно основанието, на което се
определя обезщетение за неползван платен годишен отпуск не е в глава шеста от
Закона за държавния служител, а в чл.61, ал.2, глава 3 от ЗДСл. В този смисъл са Определение № 10691 от 27.08.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 9213/2018 г., V о.; Определение № 62 от 12.10.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 61/2017 г., 5-членен с-в; Определение № 31 от 26.05.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 28/2016 г., 5-членен с-в; Решение № 5729 от 9.05.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 10779/2016 г.
В допълнение следва да се има в предвид и че съгласно
чл.128, ал.1, т.5 от АПК на административните съдилища се подведомствени всички
дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административния орган и длъжностни лица. Възникналите
спорове във връзка с размера на обезщетение от такъв характер биха били
подведомствени на административните съдилища. Правото да получи обезщетения по
чл.61, ал.2 от ЗДСл, не произтичат от причинени на жалбоподателя вреди от
незаконосъобразни актове или действия на административен орган или длъжностно
лице, а произтичат пряко от закона. Ето защо споровете във връзка с изплащане
на обезщетение от процесния вид не са административни, а гражданско-правни
спорове.
По изложените съображения Административен съд
гр.Бургас, в настоящия състав, приема, че
жалбата на Д.М.М. следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд гр.Бургас, двадесет и втори състав
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, пк 22 против заповед № ДС-101 от 25.03.2020г. на
Председателя на КПКОНПИ, в частта с
която е определено дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 793
по описа за 2020г. на Административен съд гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: