№ 143
гр. Плевен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105732 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***”, ЕАД, гр.***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против Б. В. И. с ЕГН **********, с
която се твърди, че ответникът е абонат на дружеството, доставчик на
мобилни услуги от 26.07.2019г. със срок до 26.07.2021г. Твърди, че на
27.07.2020г. страните подписали допълнително споразумение за срок до
27.07.2022г. като ответникът получил мобилно устройство. Във връзка с
договора получил устройството с отстъпка 551,76 лева, а стандартната цена
на устройството била 809,90 лева с отстъпка от стандартната цена 258,14
лева. Към договора страните сключили и договор за застраховка с месечна
вноска в размер на 9,30 лева. Сключили и договор за лизинга за базови
аксесоари , с който абонатът получил пакет аксесоари на изплащане на 23
месечни вноски в размер на по 1,87 лева. Ищецът твърди, че абонатът
сключил втори договор за мобилни услуги от 27.07.2020г. с абонаментен план
интернет 10,99 лева за срок от 24 месеца или до 27.07.2022г. Ползвал
предоставяни от дружеството мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл.26 от
договора, неполучаването на фактура не освобождава абоната от плащане на
задълженията. За потребените услуги за периода от 05.08.2020г до
04.12.2020г. ищцовото дружество издало три броя фактури на обща стойност
245,78 лева дължима в срок до 20.12.2020г., която сума не е заплатена от
1
ответника. Поради незаплащане на дължимите суми, и на основание чл.11 от
договора, мобилният оператор прекратил едностранно договора с ответника и
издал крайна фактура от 05.01.2021г. В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на стойност 305,73 лева;
Била начислена и сумата от 472,34 лева дължима за незаплатени лизингови
вноски съгласно уговорения погасителен план, както и сумата за потребени
услуги на стойност 245,78 лева. Твърди, че тъй като страните са уговорили
дължимите плащания да бъдат извършвани в определен срок, то сумата става
изискуема след този срок. Тъй като денят за изпълнение на задължението е
определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му. Твърди, че
неустойката в размер на 305,73 лева представляваща стойността на три
месечни абонаментни такси на ползваната програма.Съгласно т.11 от
Договора в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора, същият е длъжен да заплати по
всяка SIM карта по отношение на която е налице прекратяване , неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за период от
прекратяването до изтичане на договора, като сумата не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС. В случай,
че има предоставена отстъпка от абонаментен план, потребителят дължи и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи
на оставащия срок на договора. В случай, че на абоната е предоставено
мобилно устройство, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена съгласно ценовата листа действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставяне на
устройството сума, съответстваща на оставащия срок на договора. Ищецът
твърди, че неустойката в размер на 305,73 лева включва : 1. 33,01 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонаментен план от
27.07.2020г., в размер на три месечни такси. 2. 272,72 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на абонаментен план от 27.07.2020, от които 93,26
лева стойността на три месечни абонаментни такси и 179,46 лева неустойка
за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена.
Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, на основание чл.12 ал.2 от ОУ
2
към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура до края на
уговорения погасителен план, както следва : 436,81 лева по договор за лизинг
от 27.07.2020г. Длъжникът не е заплатил 18 вноски в размер на 413,82 лева за
периода от януари 2021г. до юли 2022, не е върнал устройството , поради
което дължи и допълнителна сума в размер на 22,99 лева. Ответникът дължи
и сумата от 33,53 лева по договор за лизинг от 27.07.2020г. във връзка с
договорен абонамент, по който е получил мобилно устройство на изплащане
на 23 месечни вноски в размер на по 1,87 лева Длъжникът нее заплатил 18
вноски на обща стойност 33,66 лева нито е върнал устройството, поради
което дължи общо сумата от 33,53 лева. Ищецът твърди, че като абонат,
ответникът е приел общите условия на Оператора за взаимоотношения с
потребители. При неспазване на задълженията, ищецът има право да
ограничи незабавно предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалния договор или да откаже сключването на нов.В случая
ответникът е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е
процесните мобилни номера и не е заплатил стойността на предоставените
услуги, като с това поведение е изпаднал в забава. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи претендираните суми.
В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Преди
съдебно заседание по делото е постъпила молба в случай, че ответникът
признае претенциите, съдът да се произнесе по реда на чл.237 ГПК при
признание на иска.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Твърди, че не оспорва
задълженията си и ги признава, но няма възможност да плати задълженията
си, тъй като е безработен. Признава, че има сключени договор с ищцовото
дружество, като е ползвал мобилни услуги и е закупил таблет при
преференциални условия с оглед сключени договор за предоставени мобилни
услуги.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 4002//2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
3
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 05.10.2022г. и в
едномесечния срок – на 03.11.2022г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание
на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в
тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответникът
признава исковата претенция.
От друга страна ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с
решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Претенциите на ищеца се установяват от представените по делото писмени
доказателства. С исковата молба са представени договори за предоставяне на
мобилни услуги между страните, както и договор за лизинг на устройство.
Договорите са подписани от страните и не са оспорени в съдебно заседание.
Представени са и Общи условия на ищцовото дружество, които не съдържат
нищожни клаузи и отговарят на изискванията на ЗЗП. За процесния период
ищецът е представил фактури, които също не са оспорени от ответника.
При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията,
установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което следва да
постанови решение, което се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото и съобразно представения списък с разноски,
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и направените по
делото разноски в размер на 437,04 лева, от които 362,04 лева адвокатско
възнаграждение и 75 лева държавна такса.
4
Ответникът дължи на ищеца и разноски в заповедното производство в
размер на 205 лева, от които 180 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.422
ГПК по отношение на Б. В. И. с ЕГН **********от ***, че дължи на “***”,
ЕАД, гр.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, както следва :
сума в размер на 245,78 лева представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги, дължими за периода 05.08.2020г. – 04.12.2020г. ведно със
законната лихва от 25.07.2022г. до окончателното изплащане;
сума в размер на 472,34 лева по Договори за лизинг, от които 436,81
лева по Договор за лизинг от 27.07.2020г и 35,53 лева по Договор за лизинг от
27.07.2020, двата договора сключени във връзка с договорен абонамент за
номер *** ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до окончателното
изплащане;
сума в размер на 305,73 лева представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, от
която сума 33,01 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 27.07.2020г за мобилен номер *** за три месечни абонаменти
такси и 272,72 лева неустойка за прекратяване на договорен абонамент от
27.07.2020 за мобилен номер ***, включваща 93,26 лева три месечни
абонаментни такси и 179,46 лева неустойка за предоставено за ползване
устройство ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до окончателното
изплащане;
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2240/25.07.2022г. по ч.гр.д.4002/2022г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА Б. В. И. с ЕГН **********от ***, да заплати на “***”, ЕАД,
гр.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 437,04 лв.,
5
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б. В. И. с ЕГН **********от ***, да заплати на “***”, ЕАД,
гр.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 205 лв.,
представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 4002/2022г.
по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6