Р Е Ш Е Н И Е
260113/11.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
секретар Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2175 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№57/29.07.2020 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и
води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и
чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „БАРАК-РП“ ООД, с
ЕИК204239042, със седалище и адрес на управление: гр.Антоново, област
Търговище, бул.”Тузлушки герой” №45, представлявано от управителя К.П.Г. е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде изменено, като сочи, че наложеното му
наказание е несправедливо и тенденциозно. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не
се явява представител.
Процесуалният представител на Регионална инспекция
по околна среда и води, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага подробни съображения в тази
насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2020 год. била извършена проверка от
експерти при РИОСВ-Шумен в имот, находящ се в гр.Андоново, бул.“Тузлушки герой“
№45, стопанисван от „Барак-РП“ ООД. Проверката била във връзка с постъпил
сигнал, С-17 от 12.02.2020 год. за съхранение на големи количества излезли от
употреба гуми и съхранение на моторни превозни средства, за които се
предполага, че са излезли от употреба. При огледа на место било установено, че
в имота на дружеството се извършва смяна на автомобилни гуми, за което на
площадката са налични съответните съоръжения. За образуваните отпадъци от
автосервиза-излезли от употреба гуми, дружеството е нямало утвърдени работни
листи за класификация на отпадъци, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от
наредба №2 от 23.07.2014 год. за класификация на отпадъците – излезлите от
употреба гуми и заверена отчетна книга по приложение №1 от наредба №1 от
04.06.2014 год., в която да води отчетността по чл.44 от закона за управление
на отпадъците. На площадката е имало налични и два броя камиони, които били
бракувани – марка Зил, като същите е следвало са се предадат на фирма, имаща документ
за съответния код отпадъци. Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Констативен протокол №СР-09/20.02.2020 год., с който на
дружеството били дадени съответни предписания: в т.2 им било дадено предписание
в срок до 19.03.2020 год. Да се подаде за утвърждаване в РИОСВ-Шумен работен
лист за класификация на отпадъци по приложение №5 от Наредба №2 от 23.07.2014
год. в два екземпляра. Да се подаде за заверка в РИОСВ-Шумен отчетна книга по
приложение №1 от Наредба №1 от 04.06.2014 год., в която да се води отчетността
по чл.44, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а в т.3 – в срок до
19.03.2020 год. да се предадат наличните в имота 2 броя излезли от употреба
камиони Зил на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. За изпълнението да
се уведоми РИОСВ-Шумен и да се представят документи за предаването.
На 20.03.2020 год. била извършена нова проверка в
деловодната проверка на РИОСВ-Шумен относно постъпили документи по изпълнение
на дадените предписания по т.2 и 3 от констативен протокол №СР-09/20.02.2020
год., при която било констатирано, че от страна на „Барак-РП“ ООД не са
постъпили документи във връзка с изпълнение на дадените предписания,
респективно дружеството не е изпратило в
РИОСВ-Шумен документи за предприети от него действия по отстраняване на
констатираните нередности, което удостоверява неизпълнението на
предписанията. Във връзка с
констатираното нарушение до дружеството – жалбоподател било изпратено писмо
изх.№ОА-1201/24.03.2020 год., с което представител на дружеството бил поканен
да се яви на 27.04.2020 год. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Тъй като
представител на дружеството не се явил на 28.04.2020 год. на „Барак-РП“ ООД в
тяхно отсъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение №СР-04,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда.
Актът бил връчен на представляващия дружеството на 07.05.2020 год., като е бил
подписан, след като са изложили под формата на възражение, че поради
създадената епидемиологична обстановка сроковете не са текли. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №57/29.07.2020 год. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание
чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на
околната среда /ЗООС/ на „БАРАК-РП“ ООД, с ЕИК204239042, със седалище и адрес
на управление: гр.Антоново, област Търговище, бул.”Тузлушки герой” №45, представлявано
от управителя К.П.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди
лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С.Р.С., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля С.Р.С.,
доколкото същият пряко е участвал в извършените проверки и лично е установил
факта на неизпълнение на дадените на дружеството предписания. Показанията му
са последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и
напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Не се спори между страните по делото, че по време
на извършена проверка на 20.02.2020 год. в имот, в който
дружеството-жалбоподател осъществява дейност, било установено, че се извършва
смяна на автомобилни гуми, за което на площадката са налични съответните
съоръжения. Не се спори и че във връзка с установени нарушения с Констативен
протокол №СР-09/20.02.2020 год., на дружеството били дадени съответни
предписания: в т.2 им било дадено предписание в срок до 19.03.2020 год. Да се
подаде за утвърждаване в РИОСВ-Шумен работен лист за класификация на отпадъци
по приложение №5 от Наредба №2 от 23.07.2014 год. в два екземпляра. Да се
подаде за заверка в РИОСВ-Шумен отчетна книга по приложение №1 от Наредба №1 от
04.06.2014 год., в която да се води отчетността по чл.44, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, а в т.3 – в срок до 19.03.2020 год. да се
предадат наличните в имота 2 броя излезли от употреба камиони Зил на лице,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. За изпълнението да се уведоми РИОСВ-Шумен
и да се представят документи за предаването. Констативния протокол, ведно с
дадените с него предписания не е бил обжалван в предвидения за това срок и
същият е влязъл в сила.
По време на втората проверка на 20.03.2020 год.,
както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя С.Р.С. тези предписания не са били изпълнени. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено
до тук се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят, като не е изпълнил
дадените му с Констативен протокол №СР-09/20.02.2020 год. задължителни
предписания чрез бездействието си е осъществил от обективната и субективна
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение по чл.155, ал.2 от ЗООС.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
санкционна норма, а именно административно-наказателната разпоредба на чл.166, т.3
от ЗООС, във вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС, която предвижда за неизпълнение на предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
длъжностни лица 
Анотирана съдебна практика“имуществена санкция” в размер от 2000 до 20000
лева, която се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов
работник или служител извърши нарушение по ал.1, независимо от това дали
контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.за неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно „Барак-РП“ ООД се явява в качеството на юридическо
лице, което следва да понесе отговорността за неизпълнение на предписанията,
дадени в т.2 и 3 от Констативен протокол №СР-09/20.02.2020 год., поради което правилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност за посоченото нарушение. В същото
време съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал
правилно наказанието, като е наложил наказание в размер на установения минимума,
предвиден в закона.
Съдът не кредитира изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя аргументи за отмяна на НП,
изразяващи се в това, че дружеството е било в невъзможност да изпълни предписанията, поради
обявеното в страната извънредно положение. В тази смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че констативния протокол, с който са били дадени
задължителните предписания на дружеството е от 20.02.2020 год., като срокът за
изпълнение на същите е бил 19.03.2020 год. Действително със Законът за мерките
и действията по време на извънредното положение, с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год. бе обявено извънредно положение, при което бе
ограничено движението между различните областни центрове. В същото време обаче
по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че
жалбоподателят не е имал възможност да изпълнил задължението си на територията
на съответната област и че ако същото е било свързано с напускане на областния
център, такова не му е било разрешено от съответните длъжностни лица. Още
повече, че от материалите по делото не се установява дружеството да е изпълнило
предписанията и в един последващ момент, доколкото липсват каквито и да е
доказателства в тази насока. Липсват
доказателства и жалбоподателят да е предприел каквито и да е действия по
уведомяване на органа за изпълнение на предписанията, респективно да е искал
удължаване на срока поради невъзможност същите да бъдат изпълнение по каквито и
да е причини.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в
жалбата, касаещи собствеността на посочените в предписанията вещи или
собствеността на терена, върху който са се намирали. Изложените доводи биха били относими към законосъобразността и
целесъобразността на даденото предписание, но не могат да обосноват неизпълнение на същото.
Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен
контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като
индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда
на АПК. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези
задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на проврека в административно-наказателното производство, каквото
по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е
единствено тяхното неизпълнение.
Съдът намира също така, че не са
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не се отличава
с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените
отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на околната
среда и в частност здравето на хората. В същото време, както бе посочено и
по-горе, независимо от твърдението в жалбата, по делото липсват доказателства предписанията
да са били изпълнени в един по-късен момент до датата на провеждане на
съдебното заседание. А по изложените съображения не са налице и условията за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС, формирана по
идентичен род нарушения и по-конкретно Решение №2 от
18.01.2021 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 230/2020 год. и др.
С оглед на всичко гореизложено, настоящия състав
намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №57/29.07.2020
год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с
което на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона
за опасване на околната среда /ЗООС/ на „БАРАК-РП“ ООД, с ЕИК204239042, със
седалище и адрес на управление: гр.Антоново, област Търговище, бул.”Тузлушки
герой” №45, представлявано от управителя К.П.Г. е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: